Може ли да работите за по-малко от 620,20 евро на месец, дори сам да се съгласите
Предлагат ми 500 евро заплата. Това законно ли е?
Подобен въпрос все по-често се появява в обществените мрежи, форумите за работа и групите за трудови права. Причината е ясна – от началото на 2026 година минималната работна заплата в България е 620,20 евро, а мнозина одобряват, че всяка по-ниска сума автоматизирано значи нарушаване на закона. Истината обаче е малко по-различна. ФОКУС ревизира какво плануват Кодексът на труда, Националната организация за приходите и Министерството на труда и обществената политика.
В избрани случаи служащ може изцяло законно да получава заплащане под размера на минималната работна заплата. Това не значи, че работодателят заобикаля закона, а че разпоредбите не всеки път се свеждат до една съответна сума.
Какво в действителност значи минимална работна заплата?
Минималната работна заплата е най-ниското главно трудово заплащане, което работодателят може да изплаща при цялостно работно време.
От Националната организация за приходите припомнят, че от 1 януари 2026 година минималната работна заплата е 620,20 евро , а главното трудово заплащане не може да бъде по-ниско от избрания за страната най-малко.
Това предписание обаче важи за служащите, назначени на цялостно работно време. Именно тук се крият и най-честите недоразумения.
Именно това е повода от време на време заплащане под 620 евро да не съставлява никакво нарушаване.
Кога по-ниската заплата е изцяло законна?
Студент работи по четири часа на ден
Представете си студент, който работи в книжарница или колцентър по четири часа дневно, с цел да съчетава образованието си с спомагателен приход.
В този случай работодателят няма обвързване да изплаща цялостния размер на минималната работна заплата. Възнаграждението се дефинира съразмерно на отработеното време.
С други думи, човек може да получава доста по-малко от 620,20 евро и това да бъде изцяло законно, стига часовата ставка да не пада под минимално избраната.
Втора работа след главното работно място
Много хора работят по втори трудов контракт, с цел да усилят приходите си.
Обикновено спомагателният труд е за няколко часа на ден или за избрани дни от седмицата. И тук възнаграждението може да бъде под размера на минималната месечна заплата, защото заетостта е непълна.
Важно е обаче работодателят да съблюдава минималната часова ставка и останалите условия на трудовото законодателство.
Изпитателен период
Сред най-разпространените легенди е, че работодателят може да заплаща по-малко, до момента в който реши дали новият чиновник се оправя с работата.
Това не е правилно.
Сключването на трудов контракт със период за изпитване не анулира задължението за съблюдаване на минималната работна заплата. Ако служителят работи на цялостен работен ден, главното му заплащане не може да бъде под законово избрания най-малко.
" Съгласен съм да работя за по-малко “
Нерядко служащи одобряват по-ниско заплащане с аргумента, че по този начин или другояче имат потребност от работа.
Дори служителят непринудено да подпише сходна спогодба, тя не може да анулира закона.
Трудовите права не подлежат на свободно договаряне под минималните стандарти, избрани от страната. Ако служащият е назначен на цялостен работен ден, работодателят няма право да дефинира съществена заплата под 620,20 евро.
Проблемът идва тогава, когато написаното в контракта не подхожда на реалността
Не са необичайност случаите, в които чиновник е назначен публично на четиричасов работен ден, само че на процедура работи осем часа. На пръв взор документите наподобяват изрядни, само че при инспекция сходна процедура може да докара до съществени наказания за работодателя.
Причината е, че законът не се интересува единствено от подписания контракт, а и от действително положения труд.
Ако служащият извършва отговорностите си като чиновник на цялостно работно време, той има право и на заплащане, съответстващо на тази претовареност.
Бонусите не заместват минималната заплата
Друга постоянно срещана илюзия е, че работодателят може да дефинира съществена заплата под минимума и да компенсира разликата посредством бонуси.
Законът е безапелационен, че минималната работна заплата се отнася до главното трудово заплащане. Допълнителните заплащания за трудов стаж, нощен труд, работа през празници или ексклузивен труд се начисляват настрана и не могат да служат за постигане на законовия най-малко.
Как се дефинира минималната заплата?
Размерът на минималната работна заплата към този момент се дефинира по законов механизъм, заложен в Кодекса на труда. Той планува минималното заплащане за идната година да бъде 50% от междинната брутна работна заплата за избран референтен интервал. Именно по този механизъм за 2026 година беше избран размерът от 620,20 евро месечно.
За край ФОКУС обобщава: Получаването на заплащане под минималната работна заплата не постоянно значи нарушаване на закона.
Подобен въпрос все по-често се появява в обществените мрежи, форумите за работа и групите за трудови права. Причината е ясна – от началото на 2026 година минималната работна заплата в България е 620,20 евро, а мнозина одобряват, че всяка по-ниска сума автоматизирано значи нарушаване на закона. Истината обаче е малко по-различна. ФОКУС ревизира какво плануват Кодексът на труда, Националната организация за приходите и Министерството на труда и обществената политика.
В избрани случаи служащ може изцяло законно да получава заплащане под размера на минималната работна заплата. Това не значи, че работодателят заобикаля закона, а че разпоредбите не всеки път се свеждат до една съответна сума.
Какво в действителност значи минимална работна заплата?
Минималната работна заплата е най-ниското главно трудово заплащане, което работодателят може да изплаща при цялостно работно време.
От Националната организация за приходите припомнят, че от 1 януари 2026 година минималната работна заплата е 620,20 евро , а главното трудово заплащане не може да бъде по-ниско от избрания за страната най-малко.
Това предписание обаче важи за служащите, назначени на цялостно работно време. Именно тук се крият и най-честите недоразумения.
Именно това е повода от време на време заплащане под 620 евро да не съставлява никакво нарушаване.
Кога по-ниската заплата е изцяло законна?
Студент работи по четири часа на ден
Представете си студент, който работи в книжарница или колцентър по четири часа дневно, с цел да съчетава образованието си с спомагателен приход.
В този случай работодателят няма обвързване да изплаща цялостния размер на минималната работна заплата. Възнаграждението се дефинира съразмерно на отработеното време.
С други думи, човек може да получава доста по-малко от 620,20 евро и това да бъде изцяло законно, стига часовата ставка да не пада под минимално избраната.
Втора работа след главното работно място
Много хора работят по втори трудов контракт, с цел да усилят приходите си.
Обикновено спомагателният труд е за няколко часа на ден или за избрани дни от седмицата. И тук възнаграждението може да бъде под размера на минималната месечна заплата, защото заетостта е непълна.
Важно е обаче работодателят да съблюдава минималната часова ставка и останалите условия на трудовото законодателство.
Изпитателен период
Сред най-разпространените легенди е, че работодателят може да заплаща по-малко, до момента в който реши дали новият чиновник се оправя с работата.
Това не е правилно.
Сключването на трудов контракт със период за изпитване не анулира задължението за съблюдаване на минималната работна заплата. Ако служителят работи на цялостен работен ден, главното му заплащане не може да бъде под законово избрания най-малко.
" Съгласен съм да работя за по-малко “
Нерядко служащи одобряват по-ниско заплащане с аргумента, че по този начин или другояче имат потребност от работа.
Дори служителят непринудено да подпише сходна спогодба, тя не може да анулира закона.
Трудовите права не подлежат на свободно договаряне под минималните стандарти, избрани от страната. Ако служащият е назначен на цялостен работен ден, работодателят няма право да дефинира съществена заплата под 620,20 евро.
Проблемът идва тогава, когато написаното в контракта не подхожда на реалността
Не са необичайност случаите, в които чиновник е назначен публично на четиричасов работен ден, само че на процедура работи осем часа. На пръв взор документите наподобяват изрядни, само че при инспекция сходна процедура може да докара до съществени наказания за работодателя.
Причината е, че законът не се интересува единствено от подписания контракт, а и от действително положения труд.
Ако служащият извършва отговорностите си като чиновник на цялостно работно време, той има право и на заплащане, съответстващо на тази претовареност.
Бонусите не заместват минималната заплата
Друга постоянно срещана илюзия е, че работодателят може да дефинира съществена заплата под минимума и да компенсира разликата посредством бонуси.
Законът е безапелационен, че минималната работна заплата се отнася до главното трудово заплащане. Допълнителните заплащания за трудов стаж, нощен труд, работа през празници или ексклузивен труд се начисляват настрана и не могат да служат за постигане на законовия най-малко.
Как се дефинира минималната заплата?
Размерът на минималната работна заплата към този момент се дефинира по законов механизъм, заложен в Кодекса на труда. Той планува минималното заплащане за идната година да бъде 50% от междинната брутна работна заплата за избран референтен интервал. Именно по този механизъм за 2026 година беше избран размерът от 620,20 евро месечно.
За край ФОКУС обобщава: Получаването на заплащане под минималната работна заплата не постоянно значи нарушаване на закона.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ