С писателя, издател и редактор Петър Величков разговаряме за историята

С писателя, издател и редактор Петър Величков беседваме за историята и за същността на празника на националните будители, за оживялата традиция и за хората, пренесли я през годините. Днес е 1 ноември, Ден на националните будители. Празник, който ни свързва с „ Върви, народе, възродени “ и с трепета пред святите ликове на учители, бунтовни попове, възрожденци и революционери. Какви мисли провокира у Вас този относително нов празник в националния ни календар? Денят на националните будители провокира у мен трогване. Защото каквото и да се случва с България, великите българи не са забравени, а делата им не са потулени. Техните битки и подвизи в името на българщината не са били напразни. Но и учудване, като имам в поради историята на празника. Този ярък ден ми наподобява на феникс, възкръснал от пепелта. Денят на националните будители е неразрешен след 1944 година и е възобновен през 1989 година Затова бих желал да напомня стиха на дядо Вазов: „ Не се гаси туй, що не гасне”. Разкажете за историята на празника. За първи път Денят на националните будители е отпразнуван на 1 ноември 1922 година Как поражда концепцията за подобен празник и кой съумява да го вкара научаваме от загатна „ Нашите будители” на литературния критик Никола Т. Балабанов, оповестен през 1934 година в списание „ Завети”.
Ще изтъквам единствено началото му: „ Този ден на респект е на единство с огромните духове на предишното е рожба на народа, който в годините на помрачението и на безверието, които царяха в страната след злополуката и след мирните контракти, повече от управниците си имаше съзнанието, че би трябвало да се опомним от самозабравата, че би трябвало да се върнем към заветите на националните будители. И несъмнено не е инцидентно, че концепцията за празника беше внушена от един анонимен наследник на българското село, който посредством нея точно, самичък, може би, се подреди във фалангата на незнайните национални будители”.

През лятото на 1922 година тогавашният министър на националното просвещение Стоян Омарчевски вика при себе си Никола Т. Балабанов. Министърът е получил писмо от едва образован селянн, в което написа: „ Седим в село и се чудим на разните юбилеи, празници и гуляи. Може би са огромни хората, дето им правиш юбилеи и дето ги каниш на гуляи, но има и други огромни, огромните българи – Левски, Ботев, Каравелов... Те са ни избавили и са ни създали народ, тях би трябвало да почитаме, че от тях единствено ще се научим по какъв начин да се оправиме и в този момент, и на следващия ден, в случай че дотрябва. Вместо юбилеи и гуляи – за тях, за огромните българи, направи нещо”.

Никола Т. Балабанов се посъветвал с професор Боян Пенев и професорът дава името на празника – Ден на българските будители. Посочва и датата – 1 ноември, деня на св. Иван Рилски, небесния покровител на България.

Откога Денят се празнува с тържествена литургия? При първото празнуване през 1922 година литургия в памет на националните будители отслужва митрополит Борис Охридски в катедралната църква „ Св. Неделя”, след което произнесъл трогателно слово за живота и делата на св. Иван Рилски. За лайтмотив митрополитът избрал патриотичния апел: „ С Бога напред! С Бога към нови възходи! С Бога и постоянно с Бога към култура и положително, към творчество в живота!”.
От 1924 година нататък литургията се отслужва в новоосветения храм „ Св. Александър Невски”. Традиционно участва и министър-председателят. След това учениците и учителите от столичните учебни заведения организират манифестация с патриотични песни по бул. „ Цар Освободител”. Задължителен е химнът на националните будители, който е по текст и музика на маестро Добри Христов:

О, будители национални,
цялостен низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш`те флагове –
нам за безконечни времена.

Как стана възобновяване му? Трябва да сме признателни на писателя Петър Константинов (1928–2011), ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария”, който направи първия опит малко преди 10 ноември 1989 година През октомври 1989 година сдружението се обръща към Столична община за позволение за отпразнува Деня на националните будители, само че получава отвод.

Въпреки това Петър Константинов и съидейниците му на 31 октомври 1989 година вземат решение да се съберат в столичното кино „ Д-р Петър Берон”. Милицията обаче ги посреща пред заключените порти на киното и ги разпръсква. Тогава „ Мати Болгария” минава към проект Б: в дребното схлупено квартално читалище „ Гоце Делчев”, с националното знаме, иконата на св. Иван Рилски и портретът на Христо Ботев възкресява празника.

Бих желал да си напомним завета на възкресителя на празника, Петър Константинов от 27 октомври 2005 година: „ Пепелта на доста тествания е засипала през днешния ден драгоценни добродетели на българина. Много национални достояния ни се костват през днешния ден окончателно и вечно изгубени. Не вярвайте на скептицизма и скептицизма, на фалшификаторите и манипулаторите с българската история. Разровете студената пепел с дланите си, млади българи, и ще откриете под нея живи въглени”.

Още три града – Пловдив, Варна и Сливен, честваха редом Едва през 1992 година Народното събрание най-накрая върна Деня на националните будители като общонационален празник.

Посочете едно или няколко имена, които у Вас мигновено се асоциират с понятието „ будител “? Зад празници като Деня на националните будители стои предишното с каузи и лица, в ореола на чиято популярност светят завещания, които единяват българите, каляват добродетелите и въодушевяват духа за творчество. Затова такива празници са освен мечтани, само че и потребни във времена като сегашните. Толкова доста са имената на националните будители и непрестанно някое от тях става настоящо. Притежаваме толкоз огромно благосъстояние и е радостно, че можем да покажем признателността си към великите българи точно в Деня на националните будители. И въпреки всичко, Васил Левский Дякона и Христо Ботйов!

Въпросите зададе Васил Данов