Актьорът Филип Трифонов: Дано не стана клошар, но натам съм се запътил
„ С пенсия от 170 лв. по какъв начин да пребивавам! Евентуално със 190, в случай че ме хване индексацията. Дано не стана клошар, само че натам съм се запътил. Май иска ми се наложи и аз да греша по кофите. “
Така тъжно артистът Филип Трифонов показа болката си, че не може да получи повече пари от страната, защото няма задоволително стаж за пенсиониране. Според чиновниците на Национален осигурителен институт след 1989 година артистът е бил главно на свободна процедура и не е плащал обществени и здравни осигуровки. Звездата от „ Момчето си отива “ от няколко години се бори да се пенсионира с по-висока пенсия, само че това по този начин и не може да се случи. Трифонов даже се самопредложи да получи от държавното управление и Народното събрание пенсия за особени заслуги към нацията в размер на 700 лв..
Искането бе отхвърлено от специалистите към Министерството на културата, които разгледаха молбата му. Затова артистът изпрати яростно писмо до някогашния министър на културата и сегашен началник на парламентарната комисия по просвета Вежди Рашидов с въпрос толкоз ли е неподобаващ за специфичната пенсия. “И в този момент не съм се отказал да желая тази пенсия. Продължавам да аплайвам и все се надявам, че екипът на министър Боил Банов може да ме предложи за държавна пенсия “, безапелационен е Трифонов.
Допреди две години артистът, изрекъл паметната кино имитация: „ Една боза от шест стотинки “, се е водил на щат в Народния спектакъл, където е получавал заплата от близо 800 лв..
Директорът Мариус Донкин предходната година преценя, че повече не може да заплаща заплати на хора в пенсионна възраст, и редуцира Филипов, като му предлага да му заплаща хонорар за единствената пиеса, в която артистът играе сега – „ Сако от велур “ по Станислав Стратиев.
След Нова година обаче представлението с присъединяване на артиста не се планува да се играе.
На няколко пъти Филип Трифонов се опитва да продаде на другари книги от богатата си библиотека, с цел да може да си заплаща парното. Единственият плюс за него е фактът, че най-малко в градския превоз може да се вози гратис.
„ Добре, че станах почетен жител на София. Това ми е моралната разтуха, че другояче и билетите станаха скъпи “, къде на смешка, къде в действителност споделя Трифонов.
Познати на артиста споделиха пред вестника, че от доста години неговото всекидневие не е елементарно чисто финансово, а и прочувствено – изключително след загубата на брачната половинка му от тежко заболяване. Не може да се каже, че ученикът на Апостол Карамитев е в невъзможност, тъй като съгласно него въпреки всичко има недвижими парцели, само че не би желал да ги продаде, с цел да се подкрепи.
Миналата година специфична пожизнена пенсия получиха сътрудниците му: оперната певица Александрина Милчева, археологът Мария Чичикова, пианистът проф. Иван Дреников, артистът Павел Попандов и композиторът проф. Петър Льондев. Петимата бяха отличени със 700 лв. за изключителни достижения и повсеместен принос в региона на културата.
„ Аз не заслужавам ли сходно отношение? Трябва ли да изброя всички филми, в които съм взел участие, а те са над 37, плюс театрални постановки, имам повече от 9 награди. Нямам ли и аз принос към изкуството у нас? “ – пита Трифонов.
„ Ако бях млад, още веднъж щях да отпътува за чужбина. Вече един път съм го правил – карах такси, бил съм гастарбайтер в Нюрнберг, преносвач, водач на камион, какво ли не. Но в този момент не съм млад и това е проблем. Иначе от дълго време да съм се махнал от тук “, заключва тъжно Филип Трифонов.
Инфо: bgdnes
