С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че трябва

...
С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че трябва
Коментари Харесай

БАСКОМ: Вдигнахме вълна на осъзнаване на полезността на изкуствения интелект

„ С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че би трябвало да бъдем оптимално готови за вълната, която ни залива. Само 5 месеца по-късно съм същински горделив, че от нещо, което изглеждаше любопитно, разбирането за  изкуствения интелект (ИИ) се трансформира в модел, който би трябвало да бъде прибавен в работните процеси на ежедневно равнище. За това време успяхме да се срещнем с доста хора, да им разкажем за ИИ, да ги убедим в неговата полза и да вдигнем вълната на осъзнаване по невиждан метод. Благодарни сме, че бяхме чути и от страната в лицето на Министерство на образованието и науката, което създаде насоки за учителите по какъв начин ИИ да бъде употребен в образованието. Това вярно положително отношение е тъкмо противоположното на схизмата ИИ да бъде неразрешен и да не прекрачва прага на учебното заведение, храм на образованието “.  Това показа Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ по време на второто събитие от поредицата Business Tree - „ Business Tree AI Pioneers Lab Event “, отдадено на сполучливите образци за внедряване на изкуствен интелект в бизнеса.  Модератор на събитието бе Марина Шидеров, основател на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ и основател  и шеф на Fram Creative Solutions. По думите ѝ изкуственият разсъдък е мощна технология, само че нещата не се изчерпват просто посредством потреблението му. Необходими са доста по-сложни знания, доста по-задълбочена експертиза и система, с цел да сме сполучливи, употребявайки ИИ.   Участие с тематични презентации в събитието взеха водачи на водещи софтуерни компании-членове на БАСКОМ, които към този момент действително ползват в своите бизнеси модели и решения, основани на ИИ. Това бяха Павлин Добрев от Bosch Digital, Георги Налбантов от Childish.AI, Никола Борисов от Deep Infra и Красимир Стоев от Академията IT Talents. Споделяйки наблюденията си, Красимир Стоев акцентира, че за бизнеса в България са значими корпоративните образования, на които да бъде в детайли разказвано за изгодите от ChatGPT. „ Опитът ми през последните 5 месеца сподели, че на равнище мениджъри има схващане, само че на равнище чиновници доста хора към момента не имат вяра какви умения има ChatGPT. Въпреки това има компании, които прегърнаха концепцията и трансформираха вътрешнофирмените си процеси, имплементирайки  ChatGPT в работните си процеси “. Той очерта две равнища на внедряване на изкуствен интелект в дадена компания. „ Първото равнище е потребление на ИИ услуги от чиновниците – там задачата е да се вдигне самостоятелното КПД. Това равнище следва да е безспорната норма от тук насетне. Второто равнище е фирменото равнище, където към този момент може да използваме подготвени ИИ услуги и да интегрираме свои в процесите - да вземем за пример да автоматизираме оценката на CV-тата по отношение на условията на дадената работна позиция, да автоматизираме прегледа на фактури и създаването на информации за счетоводството.  Това е увеличение на фирменото КПД.          Павлин Добрев уточни, че предизвикването през днешния ден е във фината конфигурация на моделите, които по един революционен метод вземат решение проблеми, изглеждали нерешими единствено до няколко години. Той показа резултатите от няколко извършени от него проучвания по какъв начин ИИ може да бъде употребен за възстановяване на уменията и продуктивността. Към всеки от опитите бе добавен QR код, който води към действителната поредност от заложени въпроси и задания на моделите (т.нар. промптове), употребявани от него. Примерите обгръщат основаване на софтуерна архитектура, генериране на презентации, основаване на игри, методика за самоподготовка за изпити, сполучливо издържани със документ след това и мн. др.         Павлин Добрев акцентира, че не трябва да се не помни, че ИИ дава стремежи от нас резултат, а друг, който е верен. В този смисъл самообучението би трябвало да е непрестанно и двустранно – и на машините, и на хората.      Георги Налбантов показа няколко осъществени плана, един от които в България - посредством него благодарение на ИИ охранителна компания съумява вярно да разпредели ресурсите си по време на Covid-пандемията и да обезпечи изцяло цялата си активност, без това да води до загуби за бизнеса. Разработеният програмен продукт съумява да планува карта на заболеваемостта при чиновниците на база данни в съвсем действително време. Другите два плана са осъществени в Холандия и са в областта на онкологията и минното дело с директен резултат в съхраняването на човешки животи. Директно от Силициевата котловина в събитието се включи някогашният медалист от олимпиади по информатика и сегашен бизнесмен Никола Борисов. Той изясни по какъв начин работят моделите за машинно образование, основани на вероятности и предсказание. Представи техники за фина конфигурация на тези модели и описа за няколко настоящи планове. Според него за момента всички принадлежности, основани на ИИ, са просто помощници, улесняващи работата на инженерите. Притеснително би било в случай че моделите станат прекомерно огромни, с цел да бъдат обозрими за експертите.    Специално присъединяване взе и доктор Артур Кордон - един от най-влиятелните интернационалните специалисти в използването на ИИ, който е роден в България, само че от дълги години работи в Съединени американски щати като академик и бизнес съветник.  Той показа, че от 1993 година е в областта на технологиите, само че в никакъв случай динамичността не е била толкоз бърза и експоненциална, а измененията - толкоз непредсказуеми, както през последните 6 месеца. По думите му, най-точно по тематиката какво ни чака се е изказал Джеф Кендъл – кръстникът на ИИ. На въпрос по какъв начин той вижда бъдещето на изкуствения разсъдък след 5 години, Кендъл споделя, че преди една е можел да отговори, само че в този момент не би могъл.  " Една от аргументите за това, която има значително стопански последици е, че ние нямаме фундаментално схващане на генеративните модели. Ползваме резултатите, само че не разбираме тяхната същина. Нашият мозък, който има 100 милиарда неврона, го разбираме по-добре, отколкото GPT4, който има трилиони параметри ", безапелационен бе доктор Кордон  Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е основана през 2001 година Асоциацията е групов представител на над 150 софтуерни компании – пълноправни членове и организации - асоциирани членове, измежду които висши учебни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, започващи новаторски компании и др. 
Източник: 3e-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР