За да успее зеленият преход, трябва индустрията да е жизнеспособна

За да успее зеленият преход, би трябвало промишлеността да е жизнеспособна и Европейски Съюз да предприеме промяна в системата за търговия с въглеродни излъчвания, а средствата от тях да се реинвестират в енергоемките предприятия за още по-зелена стопанска система. Около тази теза се сплотиха участниците в полемиката на високо ниво. Около тази теза се сплотиха участниците в полемиката на високо ниво: " Въглеродната политика и конкурентоспособността: Предизвикателства и благоприятни условия "  по време на форума Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за полемики по стабилно развиване и икономическа промяна.

GTF 6.0 е проведен от Dir.bg и се организира от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място международни водачи, водещи икономисти и представители на промишлеността в подтекста на нуждата от дълбоки промени.

Оратори по време на панела бяха: Андриана Сукова, заместител общоприет шеф на Групово дело " Заетост, обществени въпроси и приобщаване " (DG EMPL), Европейска комисия; Рубен Вермерен, заместник-началник на отдел CLIMA B1 (ГД " Действия по климата " ), Европейска комисия; Ведрана Лемор, началник " Корпоративна резистентност " в Aurubis AG; Константин Божинов, началник на план ANRAV в Heidelberg Materials Devnya; Мая Стефанова, шеф " Екология и климатични дейности " в " Агрополихим " АД; Ханс Грюнфелд, президент на IFIEC Europe. Модератор беше Генади Кондарев, енергиен анализатор, Черноморски проучвателен енергиен център.

Още по тематиката

Минният бранш сигнализира за тежка администрация, скъпа сила и възходяща взаимозависимост от Китай Икономика / България, Зелен преход 17:42 ч. Трайчо Трайков на GTF 6.0: Цената на слънчевата сила е спаднала с 68 % ВЕИ Енергетика / България 16:52 ч. Нобелистът Филип Агион на GTF: Човешкият капитал в България има неповторим капацитет за изпреварване на старите сили Икономика / Анализи / Интервюта, България 16:17 ч.

Модераторът Генади Кондарев напомни правилото " замърсителя заплаща за излъчванията на парниковите газове " и метода, определен от Европа за търговия с парникови газове и квоти, откакто не реализира единодушие по въвеждането на въглероден налог. Той даде думата на Андриана Сукова, заместител общоприет шеф на Групово дело " Заетост, обществени въпроси и приобщаване ", която очерта провокациите от декарбонизацията върху най-уязвимите на пазара на труда - служащите в най-енергоемките производства. " Зеленият преход би трябвало да бъде обективен и приобщаващ, съобщи Сукова. И разгласи, че точно той ще сътвори към 2,5 млн. спомагателни работни места до 2030 година, а за " зелени работни места " са планувани 1,5 милиарда евро. По думите й би трябвало да се работи превантивно, а не когато служащият загуби работното си място.

В същото време Сукова посочи потребността от подготовка и преквалификация. Необходимо е да се усъвършенстват процесите и пазарът на труда, акцентира тя. " Трансформацията е невъзможна без въоръжени с умения хора. Инвестицията в " зелени умения " е стратегическо изискване. Д водим промишленостите и технологиите към бъдещето.Ако желаеме да реализираме своите климатични и енергийни цели, имаме потребност от работна мощ ", съобщи Сукова. По думите й за квалифициране и преквалификация ще трябват 3 милиарда евро. Това не може да се случи единствено с обществени средства, би трябвало да се включат и частни вложители, счита тя.

" Европейска комисия предложи нов закон за ускорение на индустриалното развиване, с цел да се ускори индустриалната мощ на Европа и основаване на още работни места. Предвижда се ускорение на декарбонизацията и улеснение на процедурите за издаване на разрешителни ", изреди тя. И акцентира, че първичните ограничения ще бъдат фокусирани върху производствата на стомана, цимент и алуминий, защото това са най-енергоемките браншове.

Във видеовръзка от Брюксел се включи Рубен Вермерен, заместник-началник на отдел CLIMA B1 (ГД " Действия по климата " ) в Европейска комисия, и изясни, че измененията в директивата за търговия с излъчвания са към своето завършване. Той подсети, че в този момент е моментът страните членки да вършат своите оферти за усъвършенстване на системите за търговия с излъчвания. " Започнахме процеса през април 2025. На 15 юли ще има предложение. Финализираме редакциите на предлагането и обсъждаме последните детайлности ", изясни той, след което следва измененията да се разискват и в Екологичен потенциал. " Нашето пресмятане демонстрира, че - да, ще има смяна на системата, ще бъде забележителна ", сподели той. Но увери, че ще се резервира правилото този инструмент - търговията с излъчвания, да бъде и пазарен, и взаимен.

" 2026 година беше доста динамична за европейските климатични политики. Имаше и рецензии във връзка с системата тази година, на ниво Съвет през март. Има аргументи за това. Сега е моментът да се лобира за промени, в случай че искаш да промениш. Комисията " Фон дер Лайен " е открита във връзка с опасенията на европейската промишленост. Разбираме, че промишлеността е обезпокоена ", призна той. В същото време заключи, че постигнатото е обнадеждаващо, защото имаме с 50% понижение на излъчвания, по отношение на 2005 година, което значи, че ще реализираме задачата си да бъдат 62% до 2030 г.

Представителят на Европейска комисия призна, че при производствата на цимент и стомана това движение е мъчно постижимо - в тази сфера са понижили излъчванията единствено с 2,5%. " Не желаеме да забележим понижаване на излъчвания от деиндустриализация, а от увеличение на зелени производства ", акцентира той. И добави, че след 2030 година ще е все по-трудно да се резервира този темп. " Авиацията, да вземем за пример, няма да се декарбонизира 2040 година изцяло, само че ще помогне за унищожаване на излъчванията ", разяснява той. Планът е пазарът за въглеродните квоти да бъде позабавен и ще продължат схемите за безплатните квоти, само че с условието предприятията да влагат в европа. " Не постоянно ще има безвъзмездни квоти, те ще се обвързват в вложения в декарбонизация ", заключи той. И уточни, че Европейска комисия предизвиква националните държавни управления да вземат решение по какъв начин ще харчат насъбраните средства от излъчванията, което носи доста доходи. Декарбонизирането е крайъгълният камък на климатичните политики, заключи Вермерен.

За рисковете пред сектора приказваха представители на промишлеността, която поставя старания да ползва на процедура зеления преход, само че има и своите паники за рисковете. Сред тях са производителите на цимент и торове.

" Нашите артикули имат отпечатък с 60% по-малко от междинното за света. Построихме безоблачен парк, който е голям, в Пирдоп. През последните години направихме доста ", посочи Ведрана Лемор, началник " Корпоративна резистентност " в Aurubis AG. " Сега става комплицирано, желаят се доста капитали, доста технологии, би трябвало да се заемем с тези провокации. До този миг схемата за търговия ни даваше безвъзмездни квоти, за нас това беше комфортно, получавахме документи. Сега обаче безплатните квоти понижават на половина по отношение на преди ", не скри паниката си Лемор.

" Призоваваме комисията да не прави такава внезапна смяна, а постепенно и поетапно понижаване на безплатните квоти ", моли Лемор. Тя съобщи, че се приказва едно, а дейностите са други, заради което е малко скептично настроена по отношение на тази промяна в търговията с квоти. Тя направи и предложение средствата от търговията с излъчвания да се дават не на страната, а на фирмите, които сами да вземат решение къде да ги влагат.

Константин Божинов, началник на план ANRAV в Heidelberg Materials Devnya, посочи, че декарбонизацията има своята цена.

" Изисква се една среда, която разрешава да се създаде достъп до сериозно значими първични материали, да има прогнозируема цена на електрическата сила и ангажираност на държавното управление ", уточни той. По пдумите му държавните управления стоят на отдалеченост от декарбонизацията и оставят това на бизнеса.

" Пръчката " би трябвало да е пазарът, а не нововъведенията. Нашата компания поддържа мощно системата за търговия с излъчвания, само че все още тя е единственият пазарен механизъм - би трябвало да се реформира. В момента в който изчезне тази система, мотивацията на бизнеса ще изчезне, тъй като няма да има бизнес модел ", предвижда той. " Ние сме първият производител на цимент с настояща система за хващане на въглероден двукоис в Европа ", даде образец Божинов и добави, че планът на компанията в България ще бъде третият подобен след Норвегия и Англия.

В Норвегия и в Англия са двата им плана, държавните управления поддържат там нововъведенията и декарбонизацията. " Имаме доста малко информация какво следва като смяна в системата ", уточни още той по адрес на измененията в директивата на Европейски Съюз. " Трябва да може фирмите да употребяват сертифицирани заеми за унищожаване на въглеродните излъчвания ", предложи още той и се съгласи с предлагането на Вермерен да има реинвестиция на приходите от търговията с излъчвания, като акцентира, че това е доста значимо.

Мая Стефанова, шеф " Екология и климатични дейности " в " Агрополихим " АД посочи, че производителите на торове са най-засегнати от няколко направления, а човечеството не може без тях. В сектора губят вложения, тъй като, от една страна са непрестанно увеличаващите се разноски за въглеродни излъчвания и все по-сложна регулаторна среда, а от друга - извънредно високата цена на електрическата сила.

" Имаме троен товар. Това е проблем за Европа, тъй като цените на торовете минават непосредствено в селското стопанство, отразяват се на всичко ", посочи Стефанова. По думите й със настоящия метод Европа ще понижи районните въглеродни излъчвания, само че ще усили световните. " Декарбонизацията в никакъв случай не би трябвало да бъде за сметка на индустриализацията. Без мощна промишленост Европа няма да е по-зелена, а по-зависима. Декарбонизация в браншове, като торовете, изискват технологии с големи финансови вложения, евтина сила, прогнозируемост на политиките. Успехът на зелената договорка няма да се мери с понижаване на излъчванията, а с устойчивостта и опазване на промишлеността ", заключи Стефанова. Точно по тематиката за проблемите на това произвеждане Андриана Сукова репликира че преди седмица Европейска комисия одобри проект за деяние при торовете, защото е наясно, че цените при тях оказват съществено въздействие върху цената на храните.

Ханс Грюнфелд, президент на IFIEC Europe, пък обърна внимание на загубата на работни места поради зеления преход.

" Чухме обещания за милиони нови работни места в зелени действия, уповавам се, че ще бъдат основани, само че към този момент сме изгубили 100 хиляди места ", заяви той. И добави, че производството на стомана е намаляло с 23% от 2008 година насам, а при химикалите 10% от общия потенциал е понижен през последните 4-5 година Вече видяхме 100 000 работни места, които са под риск. Това е нелицеприятна картина. Тези браншове дават мощна самостоятелност на Европа. Преходът да се смята като развой, който върви с други, а не поотделно ", предложи той. По думите му промишлеността е доста значима за кръговата стопанска система.

" Не съм срещу намаляването на въглеродните излъчвания, само че задачата да е стимулиране на устойчивия напредък. Призовавам за промени - първия с индикаторите, те би трябвало да са реалистични за промишлеността ", стартира концепцията той. И сложи акцента като останалите оратори върху конкурентни цени на ел. силата наред с това да се сътвори търсене на зелени индустриални артикули.

Генади Кондарев заключи полемиката с най-важния извод - промишлеността преди всичко желае повече безвъзмездни квоти. " Засегнахме единствено повърхността на тематиката, има конфликт сред научните цели и това, което промишлеността може да реализира като ограничавания. От няколко години към този момент е въпрос на живот и гибел за някои промишлености ", уточни той и не скри, че съществува действителната опасност европейски предприятия да бъдат отстранени в конкуренцията от други в страни, където няма такива условия, като в Европейски Съюз.