Стивън Коткин: Лидерите на Русия векове избират губещи стратегии, защото стремежите не отговарят на възможностите, а това ги води към катастрофа
С пълномащабната война против Украйна Кремъл дефинитивно изгори всички мостове да се сдобри със Запада
„ Предислокация “ на режима – това е най-многообещаващия сюжети за руснаците, споделя професор от университета в Принстън
Стивън Коткин е професор от университета в Принстън, старши теоретичен помощник в Института за проучване на войната, революциите и мира „ Хувър “, създател на една от най-известните биографии на Сталин. От средата на 80-те години работи в Съюз на съветските социалистически републики изучавайки руската, а след това и съветската система на властта.
Изследва Съюз на съветските социалистически републики и Русия от 40 години и твърди: водачите на страната епохи наред избират губещи тактики за развиването и.
Интервю на Маргарита Лютова, meduza
- В публикацията Ви за Foreign Affairs за сюжетите на вероятното бъдеще за Русия вършиме паралел сред Владимир Путин и Йосиф Сталин. Кое е базовото в тези прилики?
- И двамата се сблъскват със задача, която можем да формулираме по този начин: те желаят да ръководят Русия (СССР) по този начин, че тя да бъде световна страна, което е извънредно комплицирано. Вие желаете да сте велика страна, само че спрямо другите играчи вие сте слаба страна, не сте водач. Тоест, получава се раздор сред стремежите и действителните благоприятни условия.
Какво да се прави с това?
Западът е по-богат, всесилен, свободен и за Вас това е доста мъчително.
Какво да се прави?
Отговорът на Русия дълго време беше в старания за усилване на страната, с цел да успее да накара съветския народ да се съревновава със Запада, да модернизира страната, да догони международните водачи и по този метод да понижава същия този раздор сред желания и благоприятни условия.
Проблемът с тази тактика е в това, че Русия в никакъв случай не е успявала да построи мощна страна. Вместо това нейните водачи от самото начало единствено укрепват своята власт, а по-късно отъждествяват своята лична орис със ориста на цялата страна.
Всичко това се възпроизвежда епохи – и ние виждаме същото в днешна Русия.
Държавата деградира в персонален режим, в който едноличният водач подменя със себе си цялата страна, в случай че не и цялата цивилизация.
Такива водачи са уверени, че, в случай че нещо се случи с тях, Русия ще загине: страната ще бъде разпокъсана и тя ще изчезне, няма да остане никаква вяра.
А пропагандата подхранва тази увереност.
Всичко това е неистина, само че, както споделих, ние я виждаме още веднъж и още веднъж: и в царска Русия и в Съветския съюз, и в постсъветска Русия, и в този момент – при Путин.
Но същината остава: водачите още веднъж и още веднъж избират авансово губещата тактика. Губеща и за Русия като международна страна, и за руснаците – тъй като за тази тактика ще платят точно те.
- Веднъж казахте, че още преди пълномащабната война на Русия срещу Украйна Западът не е оказвал задоволително мощен напън върху Путин. Какво можеха, съгласно Вас, да създадат западните водачи? И какво би могло да се промени – в смисъл какво би могло да предотврати нападението против Украйна?
-След 1991 година всички на Запад разбираха, че смисъла на Русия на интернационалната сцена е отслабнало. Този провал се осъзнаваше и в Русия. Може да спорим за аргументите, само че да отхвърляме този факт е неефикасно. И какво следва от това? Какви варианти за външната политика на Запада съществуваха тогава? Тогава болшинството от хората, които взимаха решенията, взеха решение, че в цялостна степен би трябвало да употребяват този успех на Запада. Но по едно и също време породи въпросът: а какво да вършим с Русия?
Тогава имаше доста разногласия — и в Съединени американски щати, и в Европа, и в самата Русия. И не беше изцяло ясно, какво желаят руснаците, а какво американците, какво –европейците и по този начин нататък.
И стигаме до Мюнхенскакта тирада на Путин. Путин искаше постсъветското пространство да бъде прието за сфера на въздействие на Русия. Тоест, страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и целия соцлагер да не стават част от интернационалните институции ръководени от Съединени американски щати и Европа.
Но нито един американски президент, нито едно американско държавно управление не би могло да се съгласи с такова нарушаване на суверенитета. Никой не може да си разреши да каже: О пристан, правете с Украйна или с Казахстан каквото желаете, доминирайте във вашата сфера на въздействие.
Властите на Съединени американски щати не могат да постъпят по този начин освен поради политическите ограничавания, в границите на които те би трябвало да работят, само че и тъй като това опонира на базовите полезности, които отстоява Западът.
Така че тези полемики на Русия и Запада влязоха в задънена улица. Хенри Кисинджър би споделил, че в името на стабилизирането на връзките на международните страни би могло да се съгласим на делене на сфери на въздействие.
Но в американския подтекст е извънредно мъчно да се отстоява тази позиция. В последна сметка не става никаква основа за построяването на съществени връзки на Русия със Запада.
В речта си в Мюнхен през 2007 година Путин упрекна Запада в агресия в ущърб на Русия и съобщи, че няма желание да търпи това. И това беше съществено предизвикателство, с което не се оправи нито една от страните — нито Запада, нито РФ.
Може доста да се приказва за най-новата история на връзките, само че аз желая да посочи основното: всички опити за съдействие се провалиха.
Тогава идеологията на Съединени американски щати можеше да бъде преведена по този начин: „ Дайте да действаме по този начин като че ли Русия я няма. Не сме в положение да изправим тези връзки, тогава просто ще ги пренебрегнем “.
А Путин отговори на това с интервенция в американските избори.
Това шокира американския хайлайф, въпреки, че трябваше да се чака нещо такова: Русия да наруши всички световни правила на играта. За страдание, точно в такава обстановка се оказахме при започване на 2022 година.
Сега, откакто стартира пълномащабната война против Украйна Русия дефинитивно изгори всички мостове – към този момент няма елементарни способи да се сдобри със Запада. И освен поради зверствата, които Русия прави в Украйна.
Сега постсъветските страни с твърда антируска позиция също станаха част от западния свят. И дори в случай че в миналото в Русия пристигна на власт либерален водач, Полша или Естония надали ще бъдат подготвени да построяват с него партньорски връзки. Това също е доста рискова обстановка.
Вие ме попитахте, фактически ли Западът не съумя да удържи Владимир Путин – да, ние не бяхме задоволително мощни и сдържането фактически се провали.
- Да поговорим за сюжетите, които вие описвате. Един от тях наподобява задоволително рисков, въпреки че Вие го оценявате като надали не оптимистичен: идване на власт на нов властнически водач с националистически възгледи, само че освен това срещу войната с Украйна и подготвен да усъвършенства връзките на Русия с останалия свят поради стопански или политически изгоди. Не Ви ли се коства рисковано? Защото подобен политически режим, откакто набере сили, следвайки ресантиментите на съветското общество, може да стартира нова война.
-И в този момент ние виждаме, че в Русия има настроени срещу Запада националисти, които освен това са обезпокоени от изоставането на Русия от западния свят. Това са съветски националисти, измежду които има хора с същински ксенофобски възгледи. Това са хора, които са твърдо срещу западните полезности, освен това считат, че са откровени патриоти на Русия. Те виждат, че Русия губи пред запада и желаят тя да се „ окопае “ на нови позиции, да се откъсне от сегашната траектория. И желаят това не поради спасението на Украйна, а поради Русия.
Но по един абсурден метод, национализмът би могъл в някаква степен да избави обстановката в Русия. Разбира се, това няма да е това, което желаят демократично настроените руснаци или съветската диаспора в чужбина.
Спомнете си ръководството на Горбачов: той не пристигна самичък на власт, там го сложиха Андропов и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които в някакъв миг схванаха, че изоставането на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати и Запада се усилва трагично, би трябвало да се построи нова стопанска система, новите технологии се появяват на Запада и разликата в равнището на развиване непрестанно ще се усилва.
Именно по тази причина те стартират да стартират Горбачов и новаторски дневен ред. Не тъй като са желали да унищожат системата или да трансфорат Русия във Франция, а тъй като са били националисти.
Именно по тази причина те се вземат решение на тази „ предислокация “. Аз мисля, че в краткосрочна вероятност, това е най-многообещаващия сюжети за Русия.
Да, има заплаха, вместо Путин да пристигна някой още по-склонен на опасности. И това не е най-простия за реализация сюжет: той допуска, че режимът на Путин ще отиде в предишното или съществено ще се промени.
Тоест, ще пристигна някой нов националистически водач или нещо ще принуди настоящия съветски президент да подписа помирение с Украйна при удобни за нея условия, да се откаже от антизападничеството и да стартира да влага в развиването на Русия и нейната дълготрайна конкурентноспособност.
- В началото на диалога ни споменахте свойствения на съветските водачи блян да трансформира Русия във велика страна и неговото несъгласие с действителните благоприятни условия на страната. В същото време вие говорите, че Западът би трябвало да даде на Русия да разбере, че тя е способна върху световния международен ред. А няма ли да е по-добро за бъдещето на Русия да се откаже от световните си упоритости и да живеят като елементарна, неголяма страна, каквато тя в действителност съставлява, в случай че съдим от нейната стопанска система?
- Ако Русия се откаже от великодържавните си упоритости, превишаващи нейните благоприятни условия, за нея ще е доста по-лесно да дефинира мястото си в света, да понижи тежестите, които са принудени да понасят руснаците. Това би я предпазило от голям брой неуспехи, които я водят към застоялост.
Ако руснаците създадат подобен избор, Русия би съумяла да прекърши тази разрушителна исторически повтаряща се скица, в която стремежите не дават отговор на опциите, а водачите се пробват да строят мощна страна, само че вместо това укрепват личната си власт и водят страната към злополука.
Превод: Faktor.bg
„ Предислокация “ на режима – това е най-многообещаващия сюжети за руснаците, споделя професор от университета в Принстън
Стивън Коткин е професор от университета в Принстън, старши теоретичен помощник в Института за проучване на войната, революциите и мира „ Хувър “, създател на една от най-известните биографии на Сталин. От средата на 80-те години работи в Съюз на съветските социалистически републики изучавайки руската, а след това и съветската система на властта.
Изследва Съюз на съветските социалистически републики и Русия от 40 години и твърди: водачите на страната епохи наред избират губещи тактики за развиването и.
Интервю на Маргарита Лютова, meduza
- В публикацията Ви за Foreign Affairs за сюжетите на вероятното бъдеще за Русия вършиме паралел сред Владимир Путин и Йосиф Сталин. Кое е базовото в тези прилики?
- И двамата се сблъскват със задача, която можем да формулираме по този начин: те желаят да ръководят Русия (СССР) по този начин, че тя да бъде световна страна, което е извънредно комплицирано. Вие желаете да сте велика страна, само че спрямо другите играчи вие сте слаба страна, не сте водач. Тоест, получава се раздор сред стремежите и действителните благоприятни условия.
Какво да се прави с това?
Западът е по-богат, всесилен, свободен и за Вас това е доста мъчително.
Какво да се прави?
Отговорът на Русия дълго време беше в старания за усилване на страната, с цел да успее да накара съветския народ да се съревновава със Запада, да модернизира страната, да догони международните водачи и по този метод да понижава същия този раздор сред желания и благоприятни условия.
Проблемът с тази тактика е в това, че Русия в никакъв случай не е успявала да построи мощна страна. Вместо това нейните водачи от самото начало единствено укрепват своята власт, а по-късно отъждествяват своята лична орис със ориста на цялата страна.
Всичко това се възпроизвежда епохи – и ние виждаме същото в днешна Русия.
Държавата деградира в персонален режим, в който едноличният водач подменя със себе си цялата страна, в случай че не и цялата цивилизация.
Такива водачи са уверени, че, в случай че нещо се случи с тях, Русия ще загине: страната ще бъде разпокъсана и тя ще изчезне, няма да остане никаква вяра.
А пропагандата подхранва тази увереност.
Всичко това е неистина, само че, както споделих, ние я виждаме още веднъж и още веднъж: и в царска Русия и в Съветския съюз, и в постсъветска Русия, и в този момент – при Путин.
Но същината остава: водачите още веднъж и още веднъж избират авансово губещата тактика. Губеща и за Русия като международна страна, и за руснаците – тъй като за тази тактика ще платят точно те.
- Веднъж казахте, че още преди пълномащабната война на Русия срещу Украйна Западът не е оказвал задоволително мощен напън върху Путин. Какво можеха, съгласно Вас, да създадат западните водачи? И какво би могло да се промени – в смисъл какво би могло да предотврати нападението против Украйна?
-След 1991 година всички на Запад разбираха, че смисъла на Русия на интернационалната сцена е отслабнало. Този провал се осъзнаваше и в Русия. Може да спорим за аргументите, само че да отхвърляме този факт е неефикасно. И какво следва от това? Какви варианти за външната политика на Запада съществуваха тогава? Тогава болшинството от хората, които взимаха решенията, взеха решение, че в цялостна степен би трябвало да употребяват този успех на Запада. Но по едно и също време породи въпросът: а какво да вършим с Русия?
Тогава имаше доста разногласия — и в Съединени американски щати, и в Европа, и в самата Русия. И не беше изцяло ясно, какво желаят руснаците, а какво американците, какво –европейците и по този начин нататък.
И стигаме до Мюнхенскакта тирада на Путин. Путин искаше постсъветското пространство да бъде прието за сфера на въздействие на Русия. Тоест, страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и целия соцлагер да не стават част от интернационалните институции ръководени от Съединени американски щати и Европа.
Но нито един американски президент, нито едно американско държавно управление не би могло да се съгласи с такова нарушаване на суверенитета. Никой не може да си разреши да каже: О пристан, правете с Украйна или с Казахстан каквото желаете, доминирайте във вашата сфера на въздействие.
Властите на Съединени американски щати не могат да постъпят по този начин освен поради политическите ограничавания, в границите на които те би трябвало да работят, само че и тъй като това опонира на базовите полезности, които отстоява Западът.
Така че тези полемики на Русия и Запада влязоха в задънена улица. Хенри Кисинджър би споделил, че в името на стабилизирането на връзките на международните страни би могло да се съгласим на делене на сфери на въздействие.
Но в американския подтекст е извънредно мъчно да се отстоява тази позиция. В последна сметка не става никаква основа за построяването на съществени връзки на Русия със Запада.
В речта си в Мюнхен през 2007 година Путин упрекна Запада в агресия в ущърб на Русия и съобщи, че няма желание да търпи това. И това беше съществено предизвикателство, с което не се оправи нито една от страните — нито Запада, нито РФ.
Може доста да се приказва за най-новата история на връзките, само че аз желая да посочи основното: всички опити за съдействие се провалиха.
Тогава идеологията на Съединени американски щати можеше да бъде преведена по този начин: „ Дайте да действаме по този начин като че ли Русия я няма. Не сме в положение да изправим тези връзки, тогава просто ще ги пренебрегнем “.
А Путин отговори на това с интервенция в американските избори.
Това шокира американския хайлайф, въпреки, че трябваше да се чака нещо такова: Русия да наруши всички световни правила на играта. За страдание, точно в такава обстановка се оказахме при започване на 2022 година.
Сега, откакто стартира пълномащабната война против Украйна Русия дефинитивно изгори всички мостове – към този момент няма елементарни способи да се сдобри със Запада. И освен поради зверствата, които Русия прави в Украйна.
Сега постсъветските страни с твърда антируска позиция също станаха част от западния свят. И дори в случай че в миналото в Русия пристигна на власт либерален водач, Полша или Естония надали ще бъдат подготвени да построяват с него партньорски връзки. Това също е доста рискова обстановка.
Вие ме попитахте, фактически ли Западът не съумя да удържи Владимир Путин – да, ние не бяхме задоволително мощни и сдържането фактически се провали.
- Да поговорим за сюжетите, които вие описвате. Един от тях наподобява задоволително рисков, въпреки че Вие го оценявате като надали не оптимистичен: идване на власт на нов властнически водач с националистически възгледи, само че освен това срещу войната с Украйна и подготвен да усъвършенства връзките на Русия с останалия свят поради стопански или политически изгоди. Не Ви ли се коства рисковано? Защото подобен политически режим, откакто набере сили, следвайки ресантиментите на съветското общество, може да стартира нова война.
-И в този момент ние виждаме, че в Русия има настроени срещу Запада националисти, които освен това са обезпокоени от изоставането на Русия от западния свят. Това са съветски националисти, измежду които има хора с същински ксенофобски възгледи. Това са хора, които са твърдо срещу западните полезности, освен това считат, че са откровени патриоти на Русия. Те виждат, че Русия губи пред запада и желаят тя да се „ окопае “ на нови позиции, да се откъсне от сегашната траектория. И желаят това не поради спасението на Украйна, а поради Русия.
Но по един абсурден метод, национализмът би могъл в някаква степен да избави обстановката в Русия. Разбира се, това няма да е това, което желаят демократично настроените руснаци или съветската диаспора в чужбина.
Спомнете си ръководството на Горбачов: той не пристигна самичък на власт, там го сложиха Андропов и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които в някакъв миг схванаха, че изоставането на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати и Запада се усилва трагично, би трябвало да се построи нова стопанска система, новите технологии се появяват на Запада и разликата в равнището на развиване непрестанно ще се усилва.
Именно по тази причина те стартират да стартират Горбачов и новаторски дневен ред. Не тъй като са желали да унищожат системата или да трансфорат Русия във Франция, а тъй като са били националисти.
Именно по тази причина те се вземат решение на тази „ предислокация “. Аз мисля, че в краткосрочна вероятност, това е най-многообещаващия сюжети за Русия.
Да, има заплаха, вместо Путин да пристигна някой още по-склонен на опасности. И това не е най-простия за реализация сюжет: той допуска, че режимът на Путин ще отиде в предишното или съществено ще се промени.
Тоест, ще пристигна някой нов националистически водач или нещо ще принуди настоящия съветски президент да подписа помирение с Украйна при удобни за нея условия, да се откаже от антизападничеството и да стартира да влага в развиването на Русия и нейната дълготрайна конкурентноспособност.
- В началото на диалога ни споменахте свойствения на съветските водачи блян да трансформира Русия във велика страна и неговото несъгласие с действителните благоприятни условия на страната. В същото време вие говорите, че Западът би трябвало да даде на Русия да разбере, че тя е способна върху световния международен ред. А няма ли да е по-добро за бъдещето на Русия да се откаже от световните си упоритости и да живеят като елементарна, неголяма страна, каквато тя в действителност съставлява, в случай че съдим от нейната стопанска система?
- Ако Русия се откаже от великодържавните си упоритости, превишаващи нейните благоприятни условия, за нея ще е доста по-лесно да дефинира мястото си в света, да понижи тежестите, които са принудени да понасят руснаците. Това би я предпазило от голям брой неуспехи, които я водят към застоялост.
Ако руснаците създадат подобен избор, Русия би съумяла да прекърши тази разрушителна исторически повтаряща се скица, в която стремежите не дават отговор на опциите, а водачите се пробват да строят мощна страна, само че вместо това укрепват личната си власт и водят страната към злополука.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ