С Оскар за Фреди в Бохемска рапсодия и няколко идващи

С Оскар за Фреди в Бохемска рапсодия и няколко идващи на екраните супер функции като неприятния в новия Бонд и в римейка на Пеперудата, където играете облика, който всички свързват с великия Дъстин Хофман, несъмнено е мъчно човек да се задържа на земята?

Рецептата е близостта ми със фамилията. Моите не хора не ми разрешават да развия звездна болест. Стараят се да не не помня кой съм и от кое място пристигам. Най-добре ме връща на земята близнакът ми: когато нещо се чална, въпросът му е: ти за кого се мислиш. Той ми е барометърът да не се самозабравям. Шоубизнесът е крива работа и никой не е застрахован от голям неуспех след триумфите. Човек просто не трябва да губи себе си. Би било тъпо поради всички старания,които съм вложил. Истината е, че мечтаех просто да имам актьорска работа, а се получи доста повече.

Сигурно не е било елементарно за момче от египетско емигрантско семейство да реализира подобен триумф в американското и международното кино?

Тези дни ми беше на посетители доста добър мой другар, който е кавказо - американец и направи женитба с ливанка. Запозна ме с нея, беше доста прочувствено, дори е бременна. Аз съм човек, който гледа на света по друг метод от множеството хора, заради произхода си. Личните проекти и персоналното бъдеще не се градят в нещо като страна, а световно и това е прелестно. Затова и историята на триумфа ми евентуално е добър образец за хора с сходен генезис.

Има ли хора, които изясняват елементарно триумфа Ви и затова?

Има такива, които споделят - хей, супер, какъв бърз триумф реализира. Каква е истината? Правя опити да пробия дълги години. Чувал съм НЕ хиляди пъти.

Значи сте повече оптимист?

Ами харесва ми да се мисля за оптимист. И не преставам да крепя това с интензивности. След като изиграх Фреди Меркюри, вникнах в доста неща към заболяването СПИН, която му открадва живота. Толкова се развълнувах, че се свързах с Боно и той ме включи в група за посещаване в Африка, където приказваме на децата, че това е същинска и ужасяваща заплаха, пандемия, че животът е прелестен и е доста значимо да бъде опазен. Помагаме и на болните за лекуване. По-светлото бъдеще не е нещо, което се получава хей по този начин, внезапно. То идва малко по малко и би трябвало доста да се работи за него.

Кое беше най-вълнуващо около всичките блестящи церемонии, в които участвахте напследък?

Може би на Златния Глобус и освен поради премията, която взех, а с гордостта да бъда на една маса с групата Куин. Щастлив съм, че Браян Мей и Роджър Тейлър ме поддържат и се радват на триумфите ми. Е, беше ужасно и да побеждаваме в ред категории. Добре го отпразнувахме.

Какво е чувството на Оскарите или Златните глобуси човек да чуе името си, привикан да се качи на сцената за приемане на премия?

Ами доста е нервно, с напрежение, пеперуди пърхат освен в стомаха, а напряко галопират по цялото тяло и в главата. Като артисти, несъмнено, си слагаме маската и се държим като... артисти, сякаш не ни пука. Но като откровен човек ви споделям, че в действителност си е тестване и е същинска тресчица. Страхотно е, само че и на двата наградата, до момента в който отивах към сцената и се правех, че не ми дреме, си превъртах в главата имената за признателност, та да не изпусна някого, да успокоя пулса, и да мисля за нещо, с цел да не се взривя от вътрешната страна.

Ще кажете ли 2 думи като злодея в новия филм за Джеймз Бонд?

Ами същински разкош и привилегия си е за мен да получа тази работа в Бонд. Но не беше елементарно. Програмата беше ужасно натоварена. Трябваше да заснемем всичко единствено за една седмица в Норвегия. Ролята ми е велика, още щом получих сюжета, незабавно разбрах, че тези хора вършат това, което знаят, че публиката желае. И бях напълно спокоен за триумфа на плана - съвършен тим, който си знае работата. Още съм си разчувствуван.

Казвате, че е било доста с напрежение, а по какъв начин сваляте адреналина от ролята в Бонд и по принцип?

Преди години ми беше доста мъчно това да се върна в реалностат, да изляза от облик. Сега просто се прибирам и си почивам. Макар че, почтено казано, това е единствено първия ден. После се виждам с моите хора и приятелите и се постанова да описвам по няколко пъти кое по какъв начин е било.