Юлиан Константинов чества 30 години на сцената със Софийска опера
С операта „ Дон Карлос “ от Джузепе Верди Софийската опера празнува 30 години креативна активност на Юлиан Константинов, който влиза в коронната си роля на Филип II, научи Lupa.bg. " Дон Карлос " е едно от най-високите достижения на композитора, мощна музикална драма с бездънен драматизъм, сгъстеност на възприятията и ярки контрасти.
В тематиката на страданието, която има сплотяващо значение в музикалната партитура, се долавят трагичните прекарвания на персонажите – и на позитивните, и на негативните. Отделните арии, дуети и ансамбли се преливат едни в други с изумително майсторство.
Диригент на постановката е Оливър декор Донани, а режисьор е акад. Пламен Карталов. В ролята на Дон Карлос феновете ще видят Мартин Илиев, в ролята на Елизабет Ваола е оперната прима Цветелина Василева, а чешкият баритон Иржи Брюклер в ролята на Родриго, маркиз Поза.
Юлиан Константинов е пял в най-големите опери по света – Миланската канара, Метрополитън, Ковънт Гардън, Парижката опера „ Бастилия “, Виенската Щатсопера, Театро Колон в Буенос Айрес, Лисео – Барселона, Кралската опера в Мадрид, както и оперите в Рим, Парма, Венеция, Флоренция, Токио, Мюнхен, Тулуза, Ница, Страсбург, Тел Авив, Женева. Той работи с именити диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Зубин Мета, Джеймс Конлъм, Едуард Доунс, Густаво Дудамел, Владимир Федосиев.
Джузепе Верди дълго време замисля основаване на опера по драмата на Шилер „ Дон Карлос ". За това способства и визитата му в Испания през 1863 година във връзка постановката на операта „ Силата на ориста ". Тогава той отива в замъка Ескориал, който му прави доста потискащо усещане.
Либретото на „ Дон Карлос " е написано от Жозеф Мери (1798–1866) и Камий дю Локл (1832–1903). Общият дух на драмата е непокътнат. По предпочитание на Верди в самото начало е прибавена една картина, с цел да се обясни по-добре развиването на действието. Мери и дю Локл написват либретото в духа на френската огромна опера — в пет дейности, с обичайния балет и всички други детайлности, одобрени от тогавашния „ шеф на музикалната мода " във Франция Джакомо Майербер.
Верди с готовност стартира да написа „ Дон Карлос ". Борбата на италианския народ за избавление, както и яростните битки сред светската и църковната власт в неговата татковина, които пречат за обединяването на Италия, припомнят събитията, пресъздадени в драмата на Шилер. За творбата си композиторът отбелязва: „ Тази опера се ражда измежду огън и пожари. "
„ Дон Карлос " се изнася за първи път на 11 март 1867 година в парижката Гранд опера с извънреден триумф. На следната година се играе и в Германия в преправка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „ Дон Карлос ", предопределена за Италия. През 1883 година Верди преработва „ Дон Карлос ", като много я редуцира. Текстът е преправен сензитивно от Гисланцони, създател на либретото на „ Аида ". В тоя си тип операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 година Така тя и до през днешния ден се играе в Италия.
Маестро Пламен Карталов за пръв път слага " Дон Карлос " в Софийската опера преди близо 35 години. В края на 80-те години, проф. Светозар Донев, който тогава е шеф на Софийската опера кани режисьора да направи своя версия на фамозната Вердиева опера.
„ Режисурата е забавна и модерна. Дотогава постановката беше обичайната. Новаторското изкуство на Маестрото се изрази в това, че той направи старите герои, мизансцените и хорът да бъдат разпознаваеми, настоящи герои. И резултатът е озадачаващ – операта шества към този момент 30 години на наши и непознати подиуми ", показа преди няколко години проф. Донев.
В спектакъла на акад. Пламен Карталов минават няколко генерации световноизвестни артисти – баси като: Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Димитър Петков, Димитър Станчев, Юлиян Константинов и младите: Ангел Христов, Орлин Анастасов, Петър Бучков и други
Спектакълът „ Дон Карлос “ е един от най-търсените и гледаните освен у нас, само че и в чужбина. През 2002 година Софийската опера и балет посети с него Япония, а също по този начин и Германия.
Гениалният Николай Гяуров избира операта „ Дон Карлос “ на Пламен Карталов, с цел да означи с нея в София своя 40-годишен празник. Днес тя се съхранява в златния фонд на Българска национална телевизия.
Музикалният критик и възпитател професор Боянка Арнаудова, споделя за премиерата на „ Дон Карлос “: „ Пламен Карталов потвърди, че неговата версия на фамозната опера е с изключителни достолепия. Динамично водено театрално деяние, лична работа с всеки солист, колорита в осъществяванията и напълно изпипаните придвижвания на всички – това е „ запазената марка “ на Карталов.
Факт с висока стойност в „ Дон Карлос “ е многопосочната връзка на постановъчната концепция и режисьорски планове на Маестро Карталов. Той е потърсил онази степен на конвенционалност, избрани трагични акценти, в които действието разчупва играта, с цел да се трансформира в зрима, достоверна човешка реакция. “
Във всяка своя версия на " Дон Карлос " маестро Пламен Карталов вкарва разнообразни детайли и нюанси, тъй че всяка режисура с разнообразни реализатори се разграничава като темперамент и постоянно провокира интереса на публиката.
В тематиката на страданието, която има сплотяващо значение в музикалната партитура, се долавят трагичните прекарвания на персонажите – и на позитивните, и на негативните. Отделните арии, дуети и ансамбли се преливат едни в други с изумително майсторство.
Диригент на постановката е Оливър декор Донани, а режисьор е акад. Пламен Карталов. В ролята на Дон Карлос феновете ще видят Мартин Илиев, в ролята на Елизабет Ваола е оперната прима Цветелина Василева, а чешкият баритон Иржи Брюклер в ролята на Родриго, маркиз Поза.
Юлиан Константинов е пял в най-големите опери по света – Миланската канара, Метрополитън, Ковънт Гардън, Парижката опера „ Бастилия “, Виенската Щатсопера, Театро Колон в Буенос Айрес, Лисео – Барселона, Кралската опера в Мадрид, както и оперите в Рим, Парма, Венеция, Флоренция, Токио, Мюнхен, Тулуза, Ница, Страсбург, Тел Авив, Женева. Той работи с именити диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Зубин Мета, Джеймс Конлъм, Едуард Доунс, Густаво Дудамел, Владимир Федосиев.
Джузепе Верди дълго време замисля основаване на опера по драмата на Шилер „ Дон Карлос ". За това способства и визитата му в Испания през 1863 година във връзка постановката на операта „ Силата на ориста ". Тогава той отива в замъка Ескориал, който му прави доста потискащо усещане.
Либретото на „ Дон Карлос " е написано от Жозеф Мери (1798–1866) и Камий дю Локл (1832–1903). Общият дух на драмата е непокътнат. По предпочитание на Верди в самото начало е прибавена една картина, с цел да се обясни по-добре развиването на действието. Мери и дю Локл написват либретото в духа на френската огромна опера — в пет дейности, с обичайния балет и всички други детайлности, одобрени от тогавашния „ шеф на музикалната мода " във Франция Джакомо Майербер.
Верди с готовност стартира да написа „ Дон Карлос ". Борбата на италианския народ за избавление, както и яростните битки сред светската и църковната власт в неговата татковина, които пречат за обединяването на Италия, припомнят събитията, пресъздадени в драмата на Шилер. За творбата си композиторът отбелязва: „ Тази опера се ражда измежду огън и пожари. "
„ Дон Карлос " се изнася за първи път на 11 март 1867 година в парижката Гранд опера с извънреден триумф. На следната година се играе и в Германия в преправка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „ Дон Карлос ", предопределена за Италия. През 1883 година Верди преработва „ Дон Карлос ", като много я редуцира. Текстът е преправен сензитивно от Гисланцони, създател на либретото на „ Аида ". В тоя си тип операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 година Така тя и до през днешния ден се играе в Италия.
Маестро Пламен Карталов за пръв път слага " Дон Карлос " в Софийската опера преди близо 35 години. В края на 80-те години, проф. Светозар Донев, който тогава е шеф на Софийската опера кани режисьора да направи своя версия на фамозната Вердиева опера.
„ Режисурата е забавна и модерна. Дотогава постановката беше обичайната. Новаторското изкуство на Маестрото се изрази в това, че той направи старите герои, мизансцените и хорът да бъдат разпознаваеми, настоящи герои. И резултатът е озадачаващ – операта шества към този момент 30 години на наши и непознати подиуми ", показа преди няколко години проф. Донев.
В спектакъла на акад. Пламен Карталов минават няколко генерации световноизвестни артисти – баси като: Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Димитър Петков, Димитър Станчев, Юлиян Константинов и младите: Ангел Христов, Орлин Анастасов, Петър Бучков и други
Спектакълът „ Дон Карлос “ е един от най-търсените и гледаните освен у нас, само че и в чужбина. През 2002 година Софийската опера и балет посети с него Япония, а също по този начин и Германия.
Гениалният Николай Гяуров избира операта „ Дон Карлос “ на Пламен Карталов, с цел да означи с нея в София своя 40-годишен празник. Днес тя се съхранява в златния фонд на Българска национална телевизия.
Музикалният критик и възпитател професор Боянка Арнаудова, споделя за премиерата на „ Дон Карлос “: „ Пламен Карталов потвърди, че неговата версия на фамозната опера е с изключителни достолепия. Динамично водено театрално деяние, лична работа с всеки солист, колорита в осъществяванията и напълно изпипаните придвижвания на всички – това е „ запазената марка “ на Карталов.
Факт с висока стойност в „ Дон Карлос “ е многопосочната връзка на постановъчната концепция и режисьорски планове на Маестро Карталов. Той е потърсил онази степен на конвенционалност, избрани трагични акценти, в които действието разчупва играта, с цел да се трансформира в зрима, достоверна човешка реакция. “
Във всяка своя версия на " Дон Карлос " маестро Пламен Карталов вкарва разнообразни детайли и нюанси, тъй че всяка режисура с разнообразни реализатори се разграничава като темперамент и постоянно провокира интереса на публиката.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ