Бойко Коцев – Ветеран на борда
С огласената постоянна рокада на посланика на България в Москва и представянето на очаквания нов началник на дипломатическата ни задача там, господин Атанас Кръстин, което вестник „ Труд “ направи предходната седмица, няма по какъв начин да пропуснем и неговия предходник – сегашният топ български представител в Русия. Г-н Бойко Коцев – деец посланик и някогашен заместник-министър на вътрешните работи в две български държавни управления.
Също по този начин и един от фронтоваците от най-тежките преговорни процеси в дипломатическата история на България, довели до приемането на страната ни в НАТО и Европейски Съюз. Който е будил и не малко несъгласия в общественото пространство през годините, около постовете, които е заемал. По-дребнавите и търсещите сензации, се хващат постоянно с произхода му, който както знаете, никой не е кадърен да си избере. А в страната общото разбиране за „ честен човек “ от дълго време се е изкривило дотам, че към този момент и децата не знаят кое е положително и кое зло. Но тъй като всеки има какво да каже за другия, този тип дребнави генеалогични разногласия – основателни или не, са част от битието ни. Англо-говорящите нации споделят: „ мненията са като хемороидите, всеки гъз си ги има “. Затова ще го караме с обстоятелствата.
Бъдещият представител на България в борда на шефовете, пардон, управителният съвет на Международната банка за икономическо съдействие, Бойко Коцев е роден на 18 юни 1956 година в София. Баща му, военачалник Васил Коцев, е прочут в българската история като най-дълго управлявалият Първо основно ръководство на Държавна сигурност, външното разузнаване на комунистическия режим. Не един и двама са изтъквали през годините, че той би трябвало да е индивидът, одобрил покушението против българския отстъпник в Лондон Георги Марков през 1978 година. „ Убийството с чадъра “, напомня по адрес на тогавашния зам.-вътрешен министър Бойко Коцев даже и в изтекла през „ Уикилийкс “ секретна грама на американския дипломат в България до 2008 година Джон Байърли. Вероятно, с цел да направи текста на отчета си по-интересен за четене във Вашингтон и Ленгли. Бащата на Бойко Коцев умира в автомобилна злополука през 1986 година при съмнителни и неизяснени условия. Тук можем да напомним, че за последното мнозина са спекулирали, че е било интервенция на някоя враждебна нам по времето на Студената война западна загадка работа. И ние да създадем текста по-интересен за четене в Ленгли и Вашингтон. Примерно. Или най-малко в София и Брюксел. Москва по този начин или другояче си бди, щем – нещем.
Но да останем на господин Бойко Коцев. Обществено наличната за ранния му живот информация е меко казано нищожна. За господин Коцев знаем че е приключил интернационално право в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО) през 1980 година С което отсъждаме че някъде към средата на 1970-те е приключил гимназия. Стреляме на направления, и споделяме че е била „ Английската “ в София – изцяло основателно съмнение за това време, съгласете се?! Дано и да е вярното. В годината, в която приключва университет, Бойко Коцев стартира работа в дирекция „ Правно-нормативни въпроси “ на Министерството на външните работи на България. В идващите девет години се издига до шеф отдел, а паралелно се захваща с трупане на тапии – специализира през 1983 година интернационално обществено право в Съда на Организация на обединените нации в Хага, на идната година затвърждава знанията си в региона в Комисията по интернационално право на международната организация в Женева, а през 1985 година минава и през Британския институт за интернационално и относително право.
На първата си задача зад граница Бойко Коцев отпътува през 1989 година в Зимбабве, където идващите четири години е заместник-ръководител на дипломатическата задача на България. Завръщането му вкъщи, непосредствено го хвърля в месомелачката на почналия 1993 година исторически (като факт, по дълготрайност и поради обстоятелствата) преговорен развой за консолидираното на страната ни в Европейския съюз, а в следствие и в НАТО. Към първата заветна цел Коцев води преговорния екип на България по въпросите, засягащи оня безконечен недостатък за всяка интернационална организация, към която страната ни кандидатства, правораздаване и вътрешен ред. В договарянията със Северноатлантическия Алианс той е отпред на делегацията по въпросите на сигурността. Заместник-министър на вътрешните работи в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев сред 2001 и 2007 година, с приемането на България в Европейски Съюз, Бойко Коцев е назначен за първия непрекъснат представител на страната ни в Брюксел. Сменя дипломатическия фронт през 2012 година, когато е изпратен за ексклузивен и пълномощен дипломат на България в Русия. А скоро ще става и банкер.
Да кажем и къде отива
Архаично-звучащата Международна банка за икономическо съдействие (МБИС) е финансова институция, учредена още в далечната 1963 година в Москва. Страните-членки на банката са България, Виетнам, Куба, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия и Чехия. Тази композиция може би изяснява, за какво не е толкоз известна като интернационална финансова институция. Банката има уставен капитал в размер на 400 млн. евро, а импортираната част е 143,5 млн. евро. България е със статут на страна-учредител като размерът на записания ни дялов капитал е 27,2 милиона евро.
За него
С принос в позицията ни за „ Скрипал “
Той е посланик от кариерата. Изключително балансиран и рационален – който и в Брюксел, като наш дипломат в НАТО, по този начин и в Русия, постоянно е работил в името на българския народен интерес. Според мен той има съответен принос в национално-отговорната позиция на България по случая „ Скрипал “. Коцев постоянно се е отнасял отговорно и без прочувствени прояви, което приказва за професионализъм в дипломацията. А това е нещо, което липсва на цялото Министерство на външните работи.
Горан Симеонов, началник на Асоциацията на разузнавачите
Отстоява българските ползи
Дейността му като посланик е белязана с професионализъм и поредност, с отстояване на националните ползи. Самият факт, че основните позиции, които той заемаше до момента, не бяха белязани със скандал, а с резистентност, демонстрира, че се е справял чудесно с работата си. В последните години ситуацията към Русия беше изпълнена с несъгласия и ескалация на напрежението, само че той съумя без значение от всичко да отстоява нашите ползи в Москва. Което ни дава мотив да предвиждаме, че и наследникът му там в случай че продължи тази политически линия, ще има успокоение и предсказуемост в българо-руските връзки.
Проф. Нина Дюлгерова – историк и учител
Сговорчив и почитан човек
Той е минал всички рангове в Министерство на външните работи – от аташе до дипломат. Без да ги е прескачал, за разлика от някои, които станаха напряко посланици и съветници. Това му даде нужната опция да се приготви и да получи стабилен опит. Никак не е инцидентно, че стигна до дипломат в такава значима за нас Велика мощ, каквато е Русия. Това беше позитивно кадрово решение за България. Като посланик и човек, той е уважавана личност от сътрудници, по темперамент е отстъпчив. Независимо от политическите промени, съумя да резервира високото професионално равнище без да се въздейства от каквито и да било конюнктурни идейни и партийни въздействия.
Доц. Йордан Величков, учител по интернационално право
Също по този начин и един от фронтоваците от най-тежките преговорни процеси в дипломатическата история на България, довели до приемането на страната ни в НАТО и Европейски Съюз. Който е будил и не малко несъгласия в общественото пространство през годините, около постовете, които е заемал. По-дребнавите и търсещите сензации, се хващат постоянно с произхода му, който както знаете, никой не е кадърен да си избере. А в страната общото разбиране за „ честен човек “ от дълго време се е изкривило дотам, че към този момент и децата не знаят кое е положително и кое зло. Но тъй като всеки има какво да каже за другия, този тип дребнави генеалогични разногласия – основателни или не, са част от битието ни. Англо-говорящите нации споделят: „ мненията са като хемороидите, всеки гъз си ги има “. Затова ще го караме с обстоятелствата.
Бъдещият представител на България в борда на шефовете, пардон, управителният съвет на Международната банка за икономическо съдействие, Бойко Коцев е роден на 18 юни 1956 година в София. Баща му, военачалник Васил Коцев, е прочут в българската история като най-дълго управлявалият Първо основно ръководство на Държавна сигурност, външното разузнаване на комунистическия режим. Не един и двама са изтъквали през годините, че той би трябвало да е индивидът, одобрил покушението против българския отстъпник в Лондон Георги Марков през 1978 година. „ Убийството с чадъра “, напомня по адрес на тогавашния зам.-вътрешен министър Бойко Коцев даже и в изтекла през „ Уикилийкс “ секретна грама на американския дипломат в България до 2008 година Джон Байърли. Вероятно, с цел да направи текста на отчета си по-интересен за четене във Вашингтон и Ленгли. Бащата на Бойко Коцев умира в автомобилна злополука през 1986 година при съмнителни и неизяснени условия. Тук можем да напомним, че за последното мнозина са спекулирали, че е било интервенция на някоя враждебна нам по времето на Студената война западна загадка работа. И ние да създадем текста по-интересен за четене в Ленгли и Вашингтон. Примерно. Или най-малко в София и Брюксел. Москва по този начин или другояче си бди, щем – нещем.
Но да останем на господин Бойко Коцев. Обществено наличната за ранния му живот информация е меко казано нищожна. За господин Коцев знаем че е приключил интернационално право в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО) през 1980 година С което отсъждаме че някъде към средата на 1970-те е приключил гимназия. Стреляме на направления, и споделяме че е била „ Английската “ в София – изцяло основателно съмнение за това време, съгласете се?! Дано и да е вярното. В годината, в която приключва университет, Бойко Коцев стартира работа в дирекция „ Правно-нормативни въпроси “ на Министерството на външните работи на България. В идващите девет години се издига до шеф отдел, а паралелно се захваща с трупане на тапии – специализира през 1983 година интернационално обществено право в Съда на Организация на обединените нации в Хага, на идната година затвърждава знанията си в региона в Комисията по интернационално право на международната организация в Женева, а през 1985 година минава и през Британския институт за интернационално и относително право.
На първата си задача зад граница Бойко Коцев отпътува през 1989 година в Зимбабве, където идващите четири години е заместник-ръководител на дипломатическата задача на България. Завръщането му вкъщи, непосредствено го хвърля в месомелачката на почналия 1993 година исторически (като факт, по дълготрайност и поради обстоятелствата) преговорен развой за консолидираното на страната ни в Европейския съюз, а в следствие и в НАТО. Към първата заветна цел Коцев води преговорния екип на България по въпросите, засягащи оня безконечен недостатък за всяка интернационална организация, към която страната ни кандидатства, правораздаване и вътрешен ред. В договарянията със Северноатлантическия Алианс той е отпред на делегацията по въпросите на сигурността. Заместник-министър на вътрешните работи в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев сред 2001 и 2007 година, с приемането на България в Европейски Съюз, Бойко Коцев е назначен за първия непрекъснат представител на страната ни в Брюксел. Сменя дипломатическия фронт през 2012 година, когато е изпратен за ексклузивен и пълномощен дипломат на България в Русия. А скоро ще става и банкер.
Да кажем и къде отива
Архаично-звучащата Международна банка за икономическо съдействие (МБИС) е финансова институция, учредена още в далечната 1963 година в Москва. Страните-членки на банката са България, Виетнам, Куба, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия и Чехия. Тази композиция може би изяснява, за какво не е толкоз известна като интернационална финансова институция. Банката има уставен капитал в размер на 400 млн. евро, а импортираната част е 143,5 млн. евро. България е със статут на страна-учредител като размерът на записания ни дялов капитал е 27,2 милиона евро.
За него
С принос в позицията ни за „ Скрипал “
Той е посланик от кариерата. Изключително балансиран и рационален – който и в Брюксел, като наш дипломат в НАТО, по този начин и в Русия, постоянно е работил в името на българския народен интерес. Според мен той има съответен принос в национално-отговорната позиция на България по случая „ Скрипал “. Коцев постоянно се е отнасял отговорно и без прочувствени прояви, което приказва за професионализъм в дипломацията. А това е нещо, което липсва на цялото Министерство на външните работи.
Горан Симеонов, началник на Асоциацията на разузнавачите
Отстоява българските ползи
Дейността му като посланик е белязана с професионализъм и поредност, с отстояване на националните ползи. Самият факт, че основните позиции, които той заемаше до момента, не бяха белязани със скандал, а с резистентност, демонстрира, че се е справял чудесно с работата си. В последните години ситуацията към Русия беше изпълнена с несъгласия и ескалация на напрежението, само че той съумя без значение от всичко да отстоява нашите ползи в Москва. Което ни дава мотив да предвиждаме, че и наследникът му там в случай че продължи тази политически линия, ще има успокоение и предсказуемост в българо-руските връзки.
Проф. Нина Дюлгерова – историк и учител
Сговорчив и почитан човек
Той е минал всички рангове в Министерство на външните работи – от аташе до дипломат. Без да ги е прескачал, за разлика от някои, които станаха напряко посланици и съветници. Това му даде нужната опция да се приготви и да получи стабилен опит. Никак не е инцидентно, че стигна до дипломат в такава значима за нас Велика мощ, каквато е Русия. Това беше позитивно кадрово решение за България. Като посланик и човек, той е уважавана личност от сътрудници, по темперамент е отстъпчив. Независимо от политическите промени, съумя да резервира високото професионално равнище без да се въздейства от каквито и да било конюнктурни идейни и партийни въздействия.
Доц. Йордан Величков, учител по интернационално право
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ