С общи усилия, с вяра и надежда може да се

...
С общи усилия, с вяра и надежда може да се
Коментари Харесай

Как в с. Васил Левски хората се обединиха, за да възродят храм?


С общи старания, с религия и вяра може да се възроди духовният живот в едно село - без значение от житейските компликации, самотата и превратностите на времето.

Снимка: bTV


Село Васил Левски е в утробата на Крайдунавска Добруджа – на 30-ина километра от Силистра. Посреща ни табела с името, сякаш писана на ръка. А в двора на църквата намираме това, за което сме пристигнали – хора на напреднала възраст, с мотики, лопати и брадви в ръце. И .
Снимка: bTV


„ Събрахме се всички дами, дойдохме с метлички, с парцалчета, почистихме. Седнахме, погледахме се и взехме решение, че по този начин не би трябвало да я оставяме тази черква, в такова положение “, споделя Йонка Тодорова.

„ Дворът от буренак не се виждаше, изобщо църквата не се виждаше. Даже горе беше израснало някакво дърво, течеше, беше паднала мазилката. Сега сега всичко е замазано “, съобщи отец Александър, енорийски духовник.
Снимка: bTV


Църквата " Свети Георги Победоносец " е издигната с дарения през далечната 1908 година И макар че от този момент не е затваряла порти – даже и през комунистическо време - особени грижи за храма не са полагани. Така преди осем години храмът затваря.

„ В един миг ние трябваше да я оставим да падне без загрижеността на никой различен. На кого не се молихме и в последна сметка се взехме решение ние и го направихме. Защото това е най-ценното в едно обитаемо място – църквата “, споделя Петранка Иванова.

Младото семейство Йордан и Райна Радеви нямат родствена връзка със селото. Но неотдавна си купуват къща тук. И в този момент оказват помощ във възобновяване на храма.

А службите в църквата в село Васил Левски към този момент са възобновени - макар продължаващите поправки.

В напредналата есен на живота си, изпратили децата си по необятния свят, останалите малко поданици на алфатарското село Васил Левски отец Александър разчистват пътя към храма си. Защото чакат там да намерят това, за което толкоз копнеят – вяра и утешение, че не са забравени и че са във времето, а пък то е в тях. И с тях. Както го е изповядал патронът на селото им.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР