С Николай Сиджимов, заместник-министърът на околната среда и водите разговаряме

С Николай Сиджимов, заместник-министърът на околната среда и водите беседваме за новия метод на ръководство на отпадъците, който министерството ще се опита да вкара, с цел да достигнем единствено 10% боклуци на сметищата. В момента у нас приблизително всеки човек генерира 400 кг битови боклуци. Ако от тях извадим всичко, което може да се рециклира, да извадим механичните примеси, които да се употребяват за запръстяване, aко успеем част от тях ги предадем в циментовите фабрики, биха могли да останат 10%, които не може да употребяваме за нищо друго с изключение на да депонираме. Целта е постижима, въпросът е до каква степен дейно ние ще си осъществим дилемите, както общините, министерството и жителите, счита Сиджимов. Николай Сиджимов е от Кърджали, само че дълги години работи в Сливен, където е един от създателите на Регионалния Център за Икономическо Развитие (РЦИР). Той е един от създателите на Асоциацията на еколозите от общините в България – АСЕКОБ. В министерството дава отговор за тематиките „ Отпадъци “, „ Въздух “ и Изпълнителната организация по запазване на околната среда. Той е специализирал по тематики за ръководство на отпадъците в Швеция и Япония, по ръководство на неправителствени организации в Университет Джонс Хопкинс в Съединени американски щати, по поддръжка на бизнеса и развиване на предприемачество в Бизнес колежа на Уисконсински университет. Г-н Сиджимов, какъв нов вид система за ръководство на отпадъците ще проработи както разяснява министър Сандов, с цел да реализираме 10% депониране на отпадъците? Това значи всички общини и ние като жители да създадем оптимално положителни условия да използваме отпадъците като запас, да рециклираме, да използваме наново. Ние би трябвало да работим с хората и да им разбираем тяхната роля. Как да създадем по този начин, че да не генерират толкоз доста боклуци, тъй като най-хубавите боклуци са тези, които не са основани, по какъв начин да ги употребяват наново и да рециклират. В тази тенденция ще създадем и съответните законодателни промени. Една от най-амбициозните ни задания е да въведем депозитната система както в други страни и да реализираме до 90% преработване на всички пластмасови бутилки, които се употребяват за безалкохолни питиета, стъклени бутилки, кенчета. За останалите опаковки ще използваме остарялата система с цветните контейнери и организациите по оползотворяване на опаковки. Максимално добре общините да разделят фракциите, тъй че биоразградимите да не отиват за депониране, а да се употребяват за компостиране. Започва създаване на три спомагателни съоръжения за анаербно разграждане на биоразградимите боклуци - в Благоевград, Русе и Бургас. В Русе може да има някакви проблеми и не е несъмнено дали планът ще се осъществя. Какви са проблемите и по стратегия „ Околна среда “ ли е планът? Проектът е по оперативна стратегия „ Околна среда “ 2014-2020 година. Проблемите са свързани със самата реализация в границите на периодите. Методика за такса боклук ще бъде един от първите планове по стратегия " Околна среда " Но също по този начин би трябвало да се вкарат по-ефективни схеми за разделно събиране в самите общини, ще се създадат осведомителни акции за хората по какъв начин да разделят отпадъците. До две години от излизане на данните от преброяването сме задължени да въведем правилото „ замърсителят заплаща “. Системата е да плащаме за отпадъците, които изхвърляме, да се мери количеството боклуци, което изхвърляме и на тази основа да плащаме такса. В момента това, което плащаме е по-скоро налог, който не отразява действително какво количество изхвърляме, а се заплаща на база на данъчна оценка и не подтиква хората да подхващат стъпки за понижаване на отпадъците. Разбирам, че двете по-големи промени в бранш боклуци ще бъдат въвеждане на депозитна система и такса боклук. За смяна в пресмятане на такса битови боклуци приказваме от повече от десетилетие, общини и страна си трансферират отговорността. От къде тръгваме в този момент, с цел да се осъществя този модел най-сетне? Моето персонално виждане е, че и сега има всички нужни предпоставки една община да вкара такава такса. Аргументът, че страната не е въвела такава методика, която да споделя по какъв начин съответно да се вкара такава система е по-скоро прекачване на отговорността. Но несъмнено общините не са подготвени за такава смяна. Един от първите планове, който ще бъде финансиран по новата оперативна стратегия „ Околна среда “ е да се създаде такава методика и тя да бъде употребена от общините. Има планувани средства, тъкмо по тази тематика имахме диалози с Националното съдружие на общините преди към 10 дни и се надявам, че с този план ще се дадат всички вероятни варианти за това общините да могат да я вкарат. Въпрос е освен на финансиране, само че и на предпочитание. При някои общини като Свиленград, Златоград и по-малки общини тези неща към този момент се случват, видели са успеваемостта от въвеждане на такива правила и работят в тази посока. Какво ще съставлява тази методика? Има разнообразни механизми и способи, по които това може да се направи. Проектът ще каже при какви съответни условия може да направи първо, второ и така нататък и да изберат кое е най-хубаво за тях. Важното е, че общините ще имат подготвена директива по какъв начин може да вкарат правилото „ замърсителят заплаща “. Оттам нататък е въпрос на предпочитание да се приложи от общините. Разбрахме се, че точно тези способи ще бъдат създадени по програмата, а с спомагателни средства от оперативната стратегия ще бъде обезпечена спомагателна опция общините да си закупят нужната техника, съоръжение, програмен продукт и т.н. Средствата към този момент са индикативни 10-15 млн. евро, само че методиката ще бъде за разнообразни видове общини. А всички средства по оперативната стратегия за 270 млн. евро. Изискването за въвеждането й към този момент е сложено, тъй като както коментирахме отлагаме прекомерно дълго. Ако излязат данните през май да вземем за пример, стартира към този момент да тече този двугодишен интервал за въвеждане на новия способ за пресмятане на такса битови боклуци. Какво би трябвало да се промени в организацията на събиране на боклуци, с цел да се вкара и у нас депозитната система? Това занапред започваме да обсъждаме. Добрата вест е, че всички, които имат отношение към въвеждане на депозитната система до момента са декларирали своето положително желание да поддържат и да вземат участие в основаването й. Според нас би трябвало да бъде осъществена точно от тези, които са виновни за нейното използване –производители, търговци, организации по оползотворяване на опаковки, компании, които имат посредническа функционалност. Но това е отговорност на самия бизнес на правилото нарасналата отговорност на производителя за това, което излиза на пазара. Ще могат да предложат своите хрумвания в каква тенденция да се развие системата, само че това, което е въведено в някои страни може да бъде добър образец за това по какъв начин може и ние да го създадем. Затова на идната среща на работната група за внедряване на такава депозитна система сме поканили представители на Латвия и Финландия, които да споделят своя опит. Една от главните спънки съгласно организациите по оползотворяване на опаковки е, че първичната инвестиция за тази скица е доста висока и ненапълно ще дублира съществуващата система на разделно събиране. Как ще се финансира депозитната система? Това беше първичната позиция на организациите по оползотворяване на опаковки, само че на срещата те също схванаха, че посоката е вярна и това ще даде опция на огромна част от отпадъците в контейнерите бутилки, кенчета могат да бъдат събрани по по-чист метод. А това е един скъп запас. Стойността на PET бутилки (Полиетилентерефталат) беше стигнала 1000 евро на звук. Ние би трябвало да използваме това като тласък да намерим най-оптималната формула за преработване. В цветните контейнери се събират разнообразни типове пластмасови и хартиени боклуци, от време на време доста нечисти, тъй като хората не знаят къде тъкмо да ги изхвърлят. Кой ще финансира новата система? Депозитната система ще даде доста чист боклук. Системата ще се финансира от бизнеса. Това ще даде опция на бизнеса да покаже, че действително извършва задачите на страната и обществото, че е виновен бизнес. Възможност на бизнеса да потвърди, че действително извършва задачите за преработване До огромна степен компаниите, които оперират в България, предизвикани от препоръките и напътствията на своите управления отвън България също реагират доста положително това да се приложи и у нас. Цветните контейнери няма да отпаднат. Добавяме система, която ще извади един доста чист запас. Жълтите контейнери ще си останат за всичко останало, тъй като пластмасовите кутии, хартия, други пластмасови опаковки може да бъде рециклирано, само че не през депозитна система. Аз не изключвам за в бъдеще да разтеглим обсега на депозитната система за различен вид опаковки, само че сега дано да създадем това, което технологията разрешава и последователно да усилваме обсега. В доста от регионите към този момент са основани системи за сепариране на отпадъците. Преди депото част от продуктите се разделят, някои отиват за приемане на сила в циментовите фабрики, където отива и част от отпадъка на София. Ние държим да знаем дали ще го осъществят или не. Начинът, по който се случват нещата към този момент не дават индикация, че планът ще може да се случи. Сроковете са доста напреднали. Какво вършим тогава в случай че няма подобен цех? В момента в случай че в действителност е належащо такова оползотворяване, София и останалите общини могат да предадат тези боклуци в циментовите фабрики. Това може да бъде решение за една част от отпадъците. Нашият блян е колкото се може повече боклуци да излизат от тази скица и единствено тези, които не могат да се рециклират да отиват за енергийно оползотворяване. Големи количества боклуци да продължим да депонираме не е вярно. Достатъчно ли е депото в Долни Богров? Ситуацията с депата в цялата страна е доста сериозен. Пълним ги с доста по-големи темпове, тъй като не рециклираме, не оползотворяваме, не разделяме отпадъка, а най-лесно е да се изхвърли без да правиш нищо. За каква част от депата това е сериозен проблем? За страдание има депа които се запълват с много бързи темпове, за седем от всички 53 депа това е извънреден проблем, тъй като са запълнени на до 80%. Но има и такива, които съумяват да приложат положителни практики. Например във Варна съумяват добре да се оправят с третирането на отпадъка и да извеждат и употребяват огромна част от биоразградимата секта, а не да я депонират. Някои общини, с цел да избегнат заплащането на такса депониране употребяват старите сметища? Това е нелегално и нашите органи незабавно би трябвало да бъдат сезирани да създадат инспекция. Ако някъде се прави, то в действителност е нерегламентирано и ние би трябвало да го глобяваме. Освобождаването на средствата от такса депониране обезсърчи политиката за понижаване депонираните боклуци Такса депониране би трябвало да ограничи опцията цялото количество боклук да отива за депониране. От друга страна натрупването й дава опция на общините в миг, в който имат нужда от спомагателни средства, да има насъбран запас като амортизационни отчисления и да влагат в действия за ръководство на отпадъците. Това са общински средства, които могат да употребяват. За страдание по отношение на COVID-19 рецесията тези средства бяха освободени да могат да се употребяват и за други потребности, свързани със оправянето с епидемията, което ненапълно обезсърчи нашата политика да работим в тази тенденция. Следващата година ще бъдем по-настоятелни тези средства да отиват единствено за действия свързани с ръководството на отпадъците. Какво е мястото на изгарянето на отпадъците у нас в случай че би трябвало да дадете оценка на откритият за цех в София и в региона на Павликени? За мое голямо страдание, към момента сме на подобен стадий, че количеството боклуци, което генерираме е прекомерно огромно. В момента мъчно можем да се оправим с това да понижим дотам количеството боклуци, че да не се постанова в допълнение оползотворяване. Не съм последовател на изгарянето, само че сега мъчно бихме се справили в случай че нямаме такава алтернатива за отнасяне на боклуци. Това до някаква степен би разглезило общините да намерят прекомерно елементарен метод за оправянето с отпадъците, но ние мислим да въведем условия какво може да отиде в циментовите фабрики. Общините би трябвало да се научат добре да разделят отпадъка. В момента инсталациите, които са за произвеждане на цимент, имат условие най-малко половината от отпадъка да бъде с български генезис и едвам тогава да могат да внасят в допълнение непознати боклуци с несъмнено качество, по тази причина отпадъкът би трябвало да е задоволително чист, с цел да може да се изгаря. Не могат да се внасят всевъзможни боклуци, а такива които са сертифицирани и дават отговор на избрани условия. За страдание отпадъкът, който идва от общините прекомерно постоянно е с по-ниско качество, с висока мокрота, съдържа някои рискови субстанции, които не би трябвало да са там. Това са да вземем за пример батерии[IA1], химикали, медикаменти и какво ли не, съдържат pvc, това е пластмаса, която има по-високо наличие на хлор, а хлорът поврежда самата апаратура поради агресивността си и второ е главният източник да се образуват тъй наречените нездравословни газове като диоксини, фурани и така нататък По-трудно е такава апаратура да потвърди равнището на излъчванията, които строго се наблюдават от съответните органи. В Топлоелектрическа централа може да употребяват RDF, който дава отговор на избрани условия, само че не боклуци. Трябва обаче да имат подобаващата технология и ефикасни уреди. В момента единствено в циментовите фабрики и ТЕЦ-ът в Сливен имат право да употребяват RDF гориво. Според вас дали има нужда и обосновано ли е построяването на цех с толкоз огромен потенциал за изгаряне в София? Ако инцидентно се стигне до реализацията на подобен план (защото вероятността към този момент не е огромна, заради закъснялата процедура), мисля, че неговото място би трябвало да бъде по-скоро покрай завода за преправка на боклуци, в сравнение с в центъра на София. Мястото на цех за отпадъците в София е до завода за преправка на боклуци, а не в центъра на града А планът за Павликени е по-скоро метод да се заобиколи закона. Трудно ми е да допускам, че тази съоръжения беше основана да прави нишки от каменна вата. Това беше затулен метод да се изгарят боклуци. Но ние мислим да понижим вноса на такива боклуци, колкото се може повече, само в случай че има потвърдена нужда от това. В момента е неразрешено е да се внасят смесени боклуци, само че е позволено да се внася RDF гориво, а точно модифициран боклук, който може да отива в такива съоръжения. Както споделих на такива съоръжения е позволено да оползотворяват до 50% от потенциала за импортирани боклуци, останалата част би трябвало да е от български RDF. Ако ние успеем да задоволим на 100% нуждата от такова модифицирано гориво за циментовите фабрики, ние просто няма да позволяваме импорт на боклуци, само че това не е по този начин. Тогава ще имаме резонно право да откажем импорт, тъй като нямаме потенциал. Иначе Европейски Съюз би ни глобила, че не разрешаваме импорт в случай, че имаме подобен потенциал. Какво може да направи министерството да насърчи общините да извършват стратегиите си за чистотата на въздуха? Основен тласък за възстановяване на качеството на въздуха за общините би трябвало да бъде здравето на жителите. Но настрана от това ние би трябвало да покажем, че нещо би трябвало да се направи. Ако продължаваме да си живеем по същия метод, няма да реализираме резултати. Основният проблем за градовете идва от фините прахови частици, поради което България има и наказателна процедура. Те идват от главно от изгаряне от битовите клиенти. София има топлофикация, само че огромна част от хората не употребяват тази услуга, а минават на други източници, огромна част са почнали да си палят печки, виждал съм пред блокове по какъв начин са насъбрани дърва за горене, даже въглища. Общините би трябвало да вкарат зони за ниски излъчвания и за битовото отопление Държавата предлага осъществяването на схеми, които общините могат да ползват в посока понижаване на използването на твърди горива, в това число възбрана на битовото отопление на дърва и въглища, да се ползват зони за ниски излъчвания в които да има по-строги ограничения, в това число за транспортните средства, те би трябвало да стартират да ги ползват. В Полша са забранили потреблението на дърва и въглища в някои градове. Ако общините вкарат зони с ниски излъчвания, те могат да забранят потреблението на избрани типове горива. Ако общините нищо не създадат и след три години няма да сме постигнали резултати. Предвиждат се и национални средства в тази посока, които от една страна да подкрепят ограниченията по други механизми, по този начин и за директни ограничения от общините.