С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на своите граждани

С най-хубави предпоставки за висока медийна просветеност на своите жители измежду страните в Европа се отличават Финландия, Холандия, Дания и Естония. На противоположния полюс са балканските страни, в това число и България. Това сочи относителен разбор за равнището на медийна просветеност и за способността на страните в Европа да се оправят с феномена " пост-истина ", направен от Институт " Отворено общество " – София .

Анализът предлага модел на показател за премерване на медийната просветеност в европейските страни, който стъпва на допускането, че в страните, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието сред жителите – по-високо, може да се чака по-голяма степен на медийна просветеност. За правенето на показателя са употребявани знаци с друга тежест, показващи свободата на медиите (според показателите на Freedom house и на интернационалната организация Репортери без граници), грамотността и образоваността на популацията (на база на резултатите на PISA за функционалната грамотност), доверието сред хората, както и знаци на Организация на обединените нации за е-участие.

Клъстерният разбор на данните за включените в показателя 33 страни обрисува пет съществени групи от страни, ситуирани в много отчетливи географски граници. В най-хубава позиция са четирите упоменати страни от северната и северозападната част на остарелия континент, следвани от останалите страни в Западна и Централна Европа. България е на последно място в четвъртия клъстер по медийна просветеност, в който влизат още Румъния, Сърбия и Гърция. С по-лоши резултати са само Черна гора, Албания и Турция, които оформят петата група от страни в класацията.

Страните, които оглавяват класацията за медийна просветеност, се радват по едно и също време на свободни медии в комбиниране с висока степен на начетеност и огромно доверие сред жителите. Така да вземем за пример, в разбора е представена информация, съгласно която във Финландия – страната, която оглавява класацията – положителната просветителна система и необятно публикуваните умения за сериозно мислене измежду финландските жители се преглеждат като главен инструмент за противопоставяне на подправените вести и за опълчване на осведомителната война против страната.

В същото време страните в дъното на класацията са такива, в които се следи по-ниска степен на медийна независимост, жителите им са по-слабо образовани, а недоверието сред хората е по-голямо. " Това са индикатори, обуславящи по-лошата медийна просветеност и по-високата степен на неустойчивост на тези общества на феномена " пост-истина " – за " пост-истинни " политики, за така наречен различни обстоятелства и за преобладаващи тайни теории за действието на света ", отбелязва създателят на разбора Марин Лесенски , шеф на Програма Европейски политики в Институт Отворено общество – София. Според него основаването на нови медийни регулации за новите медийни действителности, въпреки и належащо единствено по себе си, не е задоволително, с цел да може да се оправи с феномена " пост-истина ". За дълготрайното адресиране на казуса си коства да бъдат направени и вложения в подобряването на медийната просветеност на жителите, т.е. за построяването на умения за критическо мислене и разбор на информацията.