Марин Лесев от 30 години изучава, съхранява и популяризира българската кухня
С навлизането на Интернет и другите цифрови платформи рецептите от Българската национална кухня на хартия изчезват. Реших, че някой би трябвало да постави старания и да събере всичко написано през годините, в него се крие история, която бързо бива забравена и би трябвало да я възстановим, съхраним и да имаме бъдеще с нея. Това сподели за предаването “Животът на фокус " по Радио “Фокус " Марин Лесев, с водещ Ася Александрова.
Той търси кулинарни предписания на всички места, където могат да бъдат открити готварски книги, по битаци, антиквариати, другари, Интернет, всичко съдържащо български кулинарни предписания. “Многообразието в рецептите е голямо, в тях участват най-скъпите модерни артикули в книги от преди 100-.ина години - типове дивеч, типове риба, при зеленчуците многообразието е голямо, месата - агнешко, телешко, говеждо и всичко се е употребило създадено в района. Но са се употребили и всевъзможен тип подправки, меса, които не са били единствено от района ", показа Марин Лесев.
Ние сме били кръстопът на подправките и в най-старите предписания и книги участват подправки като шафран, трюфели, неща, който в съвремието се употребяват и тогава също се е употребявали. За 30 години е събрал 10 000 български печатни издания с предписания. През 20 и 30 година на предишния век е било съвременно да се разгласяват кулинарни рубрики, а сред страниците на изданията са слагали картончета с по 4 предписания и от редакцията хората са си поръчвали специфична кулинарна кутия, в която да ги събират. Най-старата такава кутия е от 1930 година и е съдържала 620 предписания събирани близо 20 години. В България са известни 2 такива кутии, едната от които е в Русенския музей, а другата при него. Няма обичана рецепта, защото всяка една от тях впечатлява. " Кулинарните бележници са част от сбирката ми, които считам за най-ценното нещо, това са неща, които хората са записвали единствено и само откакто са пробвали и харесали това нещо. Около 100-ина тетрадки и бележници съм събрал. Най-старите тетрадки са от 1900 година, забавни, красиво изписани с мастило и с перо. Шрифтовете са по-впечатляващи от рецептите, 70% от тях съдържат остарелия правопис до 1946 година с ят и юс. Словоредът им е доста забавен, изразявали са се колоритно. Някои от думите са странни, преводът им е липсващ, употребявали са се и турцизми и думи от други езици. В някои бележници са написани и имената на индивидът, който ги е записал, като Мушанови, известна софийска фамилия, където са си записвали какво са яли, когато са били на посетители в Балабанови, в испанската задача, във френското посолство ", акцентира Марин Лесев.
Блокиран е в някои фейсбук профили, защото задава неуместни въпроси, опонира на изявления в обществените мрежи и се възмущава от неистините, които чете, защото някой написва нещо, което няма нищо общо с кулинарната ни история. Възстановява обичайни предписания като сиренето в дамаджана, розовият таратор. “Историята на тараторите е много забавна, те са произлезли преди към 110 години от топеници за тиквички и други сходни. Тараторът, който ние познаваме датира от 30-40 години на предишния век. Сирене в дамаджана има на няколко места в света - Армения, Грузия, Турция, Гърция, само че те в никакъв случай не могат да бъдат идентични. Сирената са едно от нещата, които са строго районни, тъй като микроорганизмите, които живеят в тях са характерни единствено за тези райони. Както и зеленото сирене от Черни Вит. Цветан Димитров е единственият човек в света, който го прави, поради характерния климат, който има в с. Черни Вит ", сподели още Марин Лесев.
През 20-те години на предишния век трансформират няколко закона за частната благосъстоятелност, рекламата и има взрив на периодическия щемпел, читатели пишат до вестника, пращат предписания и те ги разгласяват в книги. През 30-те години се появяват книги, в които има раздел “Стара българска кухня ". В Славейковата кулинарна книга 80-90% от рецептите са непозната кухня. В заглавието на тази книга си написа “Според както ги вършат в Цариград ", това е първата българска книга, която съдържа предписания на български език и всички я считат за нещо извънредно. Появяват се книги с реклама на предна и задна корица и то на марки, които съществуват и през днешния ден. Вътре в книгите на самите страници стартират да разгласяват реклами, на последните страници има единствено реклами. Имало е процедура да наемат готвач, той издава книга и популяризира избран артикул. “Локализирал съм няколко интервала, в които българинът се е обърнал и потърсил остарялата кухня, това са 20-30 години, по-късно 50-60 година има интервал в който се пробват остарели български ястия, края на 70-те години. През комунизма има цели комисии от 20-30 индивида, които са събирали и описвали районна българска кухня. И в този момент сега отново сме в подобен интервал и всеки търси остарели достоверни предписания, които да пресъздаде. На времето кулинари са обучавали готвачи в курсове по 3 месеца с по 50 индивида. Било е влиятелно да имаш знания в кулинарията за домашно и професионално прилагане ", описа Марин Лесев.
Колекционерът посещава изложения, провежда витрини с кулинарни книги, върви по фестивали. Целта му е да сътвори един туристически интерактивен кулинарен център в който да бъде забелязана цялата българска кулинарна история под формата на сбирка. Търси помещение, в което да бъдат изложени 20-30 витрини, най-малко да бъде показана историята в другите интервали, тъй като тя в годините е много друга. Притежава книги, в които се разказва, че гълъбите и врабчетата са участвали на нашата софра, както и супата от костенурка е била доста известно ядене при започване на предишния век. Имало е кръчми, които са били известни единствено с това ядене. Дивеч, който сега не би могъл да бъде употребяван участва в старите книги, тъй като е липсващ като тип и през годините е неразрешен за консумация. “50-60 години е интервал в България, когато сме се опитвали да използваме делфините за храна на популацията. Има книга издадена с предписания за делфини и черноморска акула. Интересни и странни неща имаме през кулинарната си история, с които може би не се гордеем, само че те въпреки всичко са история ", заключи Марин Лесев.
Той търси кулинарни предписания на всички места, където могат да бъдат открити готварски книги, по битаци, антиквариати, другари, Интернет, всичко съдържащо български кулинарни предписания. “Многообразието в рецептите е голямо, в тях участват най-скъпите модерни артикули в книги от преди 100-.ина години - типове дивеч, типове риба, при зеленчуците многообразието е голямо, месата - агнешко, телешко, говеждо и всичко се е употребило създадено в района. Но са се употребили и всевъзможен тип подправки, меса, които не са били единствено от района ", показа Марин Лесев.
Ние сме били кръстопът на подправките и в най-старите предписания и книги участват подправки като шафран, трюфели, неща, който в съвремието се употребяват и тогава също се е употребявали. За 30 години е събрал 10 000 български печатни издания с предписания. През 20 и 30 година на предишния век е било съвременно да се разгласяват кулинарни рубрики, а сред страниците на изданията са слагали картончета с по 4 предписания и от редакцията хората са си поръчвали специфична кулинарна кутия, в която да ги събират. Най-старата такава кутия е от 1930 година и е съдържала 620 предписания събирани близо 20 години. В България са известни 2 такива кутии, едната от които е в Русенския музей, а другата при него. Няма обичана рецепта, защото всяка една от тях впечатлява. " Кулинарните бележници са част от сбирката ми, които считам за най-ценното нещо, това са неща, които хората са записвали единствено и само откакто са пробвали и харесали това нещо. Около 100-ина тетрадки и бележници съм събрал. Най-старите тетрадки са от 1900 година, забавни, красиво изписани с мастило и с перо. Шрифтовете са по-впечатляващи от рецептите, 70% от тях съдържат остарелия правопис до 1946 година с ят и юс. Словоредът им е доста забавен, изразявали са се колоритно. Някои от думите са странни, преводът им е липсващ, употребявали са се и турцизми и думи от други езици. В някои бележници са написани и имената на индивидът, който ги е записал, като Мушанови, известна софийска фамилия, където са си записвали какво са яли, когато са били на посетители в Балабанови, в испанската задача, във френското посолство ", акцентира Марин Лесев.
Блокиран е в някои фейсбук профили, защото задава неуместни въпроси, опонира на изявления в обществените мрежи и се възмущава от неистините, които чете, защото някой написва нещо, което няма нищо общо с кулинарната ни история. Възстановява обичайни предписания като сиренето в дамаджана, розовият таратор. “Историята на тараторите е много забавна, те са произлезли преди към 110 години от топеници за тиквички и други сходни. Тараторът, който ние познаваме датира от 30-40 години на предишния век. Сирене в дамаджана има на няколко места в света - Армения, Грузия, Турция, Гърция, само че те в никакъв случай не могат да бъдат идентични. Сирената са едно от нещата, които са строго районни, тъй като микроорганизмите, които живеят в тях са характерни единствено за тези райони. Както и зеленото сирене от Черни Вит. Цветан Димитров е единственият човек в света, който го прави, поради характерния климат, който има в с. Черни Вит ", сподели още Марин Лесев.
През 20-те години на предишния век трансформират няколко закона за частната благосъстоятелност, рекламата и има взрив на периодическия щемпел, читатели пишат до вестника, пращат предписания и те ги разгласяват в книги. През 30-те години се появяват книги, в които има раздел “Стара българска кухня ". В Славейковата кулинарна книга 80-90% от рецептите са непозната кухня. В заглавието на тази книга си написа “Според както ги вършат в Цариград ", това е първата българска книга, която съдържа предписания на български език и всички я считат за нещо извънредно. Появяват се книги с реклама на предна и задна корица и то на марки, които съществуват и през днешния ден. Вътре в книгите на самите страници стартират да разгласяват реклами, на последните страници има единствено реклами. Имало е процедура да наемат готвач, той издава книга и популяризира избран артикул. “Локализирал съм няколко интервала, в които българинът се е обърнал и потърсил остарялата кухня, това са 20-30 години, по-късно 50-60 година има интервал в който се пробват остарели български ястия, края на 70-те години. През комунизма има цели комисии от 20-30 индивида, които са събирали и описвали районна българска кухня. И в този момент сега отново сме в подобен интервал и всеки търси остарели достоверни предписания, които да пресъздаде. На времето кулинари са обучавали готвачи в курсове по 3 месеца с по 50 индивида. Било е влиятелно да имаш знания в кулинарията за домашно и професионално прилагане ", описа Марин Лесев.
Колекционерът посещава изложения, провежда витрини с кулинарни книги, върви по фестивали. Целта му е да сътвори един туристически интерактивен кулинарен център в който да бъде забелязана цялата българска кулинарна история под формата на сбирка. Търси помещение, в което да бъдат изложени 20-30 витрини, най-малко да бъде показана историята в другите интервали, тъй като тя в годините е много друга. Притежава книги, в които се разказва, че гълъбите и врабчетата са участвали на нашата софра, както и супата от костенурка е била доста известно ядене при започване на предишния век. Имало е кръчми, които са били известни единствено с това ядене. Дивеч, който сега не би могъл да бъде употребяван участва в старите книги, тъй като е липсващ като тип и през годините е неразрешен за консумация. “50-60 години е интервал в България, когато сме се опитвали да използваме делфините за храна на популацията. Има книга издадена с предписания за делфини и черноморска акула. Интересни и странни неща имаме през кулинарната си история, с които може би не се гордеем, само че те въпреки всичко са история ", заключи Марин Лесев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ