Мистичната история на мястото у нас, където първо ще настъпи 2022 г.
С вярата да е здрава и честита 2022 година на първо време ще настъпи на Шабленския фар - най-източната точка на България.
Според астрономите новото отброяване в календара на Шабленския бряг винаги започва с 18 минути и 21 секунди по-рано от столицата. Стожерът на морето повече от десетилетие първи посреща Нова година и в Европейския съюз.
Доайенът на флотските фаропазачи Иван Хаджииванов през тази година навърши столетие и Военноморските сили го отличиха за вярната му работа в Шабла. Бай Иван Фараджията, както всички го знаят в морския град, е бил на вахта на навигационното оборудване от 1949-а до 1992-а и е описал всичко всекидневно и извънредно, което се е случило в празник и делник, в 25 дневника.
За първи път Нова година ще посрещне на фара " новобранецът " Николай Николов - най-новият в екипа. Няма по какъв начин на дежурство да гръмна шампанско, споделя флотският чиновник и прибавя, че щом е край морето, не може да почувства самотност в празничната нощ. По думите му най-голямото тестване е фарът да не угасне, както се е случило това лято при гръмотевична стихия.
Шабленският фар, открит публично на 15 юли 1856 година, е най-старият на българското Черноморие и към този момент трето столетие първи посреща изгревите, промяната на сезоните и идването на новите години.
Историците допускат, че оборудването е издигнато много по-рано, за което свидетелства и австрийският офицер Венцел декор Броняр, загатнал за фара на това място през 1786 година при обиколката си на Черноморския бряг. Огнева стража в близкия залив е упътвала корабите още в античността.
Кулата, която се издига на 32 метра и е най-високата на българския бряг, има неповторима структура - построена е единствено от камък и хоросан, разказва забележителността Наньо Нанев, който и след пенсионирането си отново пази фара.
Вграденият монограм на султан Абдул Меджид, управлявал Османската империя през 1839-1861 година, е знак какъв брой значимо значение е имал фарът. Българските майстори, които евентуално са взели участие в строителството, също са оставили диря - на северозападния борд на кулата, на девет метра височина, е изобразен лъв. През дълголетната си история
фарът претърпява всевъзможни събития - от корабокрушения до снимането на игрален филм.
Бай Иван Фараджията и до през днешния ден най-ярко помни по какъв начин в гъстата мъгла на 30 януари 1963 година край маяка засяда 2500-тонният италиански транспортен съд " Аячо прима ". Оставиха един от моряците - Серджо, да пази плавателния съд и той постоянно идваше на фара, описа на Българска телеграфна агенция доайенът. Много му се услаждаше виното от лозовия масив в двора - напомняло му на родния Палермо. Оттогава назовават виното " сицилианско ".
Наньо Нанев, който е запечатал в безчет фотокадри фара и е проучил доста издания от навигационната литература, се зарича, че ще събере всичко в книга за шабленската забележителност. " Сега чета вехтените дневници на бай Иван, само че почеркът му е сложен ", споделя Нанев и се надява да има и база за съпоставяне на българския фар-ветеран с навигационните уреди по европейските крайбрежия.
След като се пенсионирал, Нанев обиколил с кемпера си морските фарове в Турция, Гърция, Италия. Свърши ли коронавирусната зараза, потеглям към Атлантическото крайбрежие, където маяците са по-стари и си заслужава да се видят, прибавя Нанев.
Шабленският фар посреща 2022 година с вестта за дълго чакания ремонт на целия комплекс. Вече има график за строителните работи - ще бъдат сменени всички съоръжения в кулата, фугите сред каменния строеж ще бъдат уплътнени, ще бъдат укрепени постройките, заменени покриви, прозорци, изрежда Николай Николов.
Пазителите на фара се надяват един ден и 500-ватовата крушка, която хвърля светлина на 17 благи в морето, да бъде сменена със слънчеви акумулатори. С корабната електроника може да се случи и непредвиденото, само че Шабленският фар винаги ще подава сигнал " Внимание! " към моряците с две къси и една дълга светлини на всеки 25 секунди, сигурни са флотските чиновници.
Според астрономите новото отброяване в календара на Шабленския бряг винаги започва с 18 минути и 21 секунди по-рано от столицата. Стожерът на морето повече от десетилетие първи посреща Нова година и в Европейския съюз.
Доайенът на флотските фаропазачи Иван Хаджииванов през тази година навърши столетие и Военноморските сили го отличиха за вярната му работа в Шабла. Бай Иван Фараджията, както всички го знаят в морския град, е бил на вахта на навигационното оборудване от 1949-а до 1992-а и е описал всичко всекидневно и извънредно, което се е случило в празник и делник, в 25 дневника.
За първи път Нова година ще посрещне на фара " новобранецът " Николай Николов - най-новият в екипа. Няма по какъв начин на дежурство да гръмна шампанско, споделя флотският чиновник и прибавя, че щом е край морето, не може да почувства самотност в празничната нощ. По думите му най-голямото тестване е фарът да не угасне, както се е случило това лято при гръмотевична стихия.
Шабленският фар, открит публично на 15 юли 1856 година, е най-старият на българското Черноморие и към този момент трето столетие първи посреща изгревите, промяната на сезоните и идването на новите години.
Историците допускат, че оборудването е издигнато много по-рано, за което свидетелства и австрийският офицер Венцел декор Броняр, загатнал за фара на това място през 1786 година при обиколката си на Черноморския бряг. Огнева стража в близкия залив е упътвала корабите още в античността.
Кулата, която се издига на 32 метра и е най-високата на българския бряг, има неповторима структура - построена е единствено от камък и хоросан, разказва забележителността Наньо Нанев, който и след пенсионирането си отново пази фара.
Вграденият монограм на султан Абдул Меджид, управлявал Османската империя през 1839-1861 година, е знак какъв брой значимо значение е имал фарът. Българските майстори, които евентуално са взели участие в строителството, също са оставили диря - на северозападния борд на кулата, на девет метра височина, е изобразен лъв. През дълголетната си история
фарът претърпява всевъзможни събития - от корабокрушения до снимането на игрален филм.
Бай Иван Фараджията и до през днешния ден най-ярко помни по какъв начин в гъстата мъгла на 30 януари 1963 година край маяка засяда 2500-тонният италиански транспортен съд " Аячо прима ". Оставиха един от моряците - Серджо, да пази плавателния съд и той постоянно идваше на фара, описа на Българска телеграфна агенция доайенът. Много му се услаждаше виното от лозовия масив в двора - напомняло му на родния Палермо. Оттогава назовават виното " сицилианско ".
Наньо Нанев, който е запечатал в безчет фотокадри фара и е проучил доста издания от навигационната литература, се зарича, че ще събере всичко в книга за шабленската забележителност. " Сега чета вехтените дневници на бай Иван, само че почеркът му е сложен ", споделя Нанев и се надява да има и база за съпоставяне на българския фар-ветеран с навигационните уреди по европейските крайбрежия.
След като се пенсионирал, Нанев обиколил с кемпера си морските фарове в Турция, Гърция, Италия. Свърши ли коронавирусната зараза, потеглям към Атлантическото крайбрежие, където маяците са по-стари и си заслужава да се видят, прибавя Нанев.
Шабленският фар посреща 2022 година с вестта за дълго чакания ремонт на целия комплекс. Вече има график за строителните работи - ще бъдат сменени всички съоръжения в кулата, фугите сред каменния строеж ще бъдат уплътнени, ще бъдат укрепени постройките, заменени покриви, прозорци, изрежда Николай Николов.
Пазителите на фара се надяват един ден и 500-ватовата крушка, която хвърля светлина на 17 благи в морето, да бъде сменена със слънчеви акумулатори. С корабната електроника може да се случи и непредвиденото, само че Шабленският фар винаги ще подава сигнал " Внимание! " към моряците с две къси и една дълга светлини на всеки 25 секунди, сигурни са флотските чиновници.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ