Щурите бележки за живота на сър Тери Пратчет излизат на...
С над 55 милиона продадени книги по света и преводи на над 36 езика, най-продаваният английски създател през 90-те години и основател на невероятния Свят на Диска – сър Тери Пратчет – сигурно може да впечатли с персоналната си история даже самия Смърт.
На български език за пръв път излизат „ щурите независими бележки под линия “ на сър Тери Пратчет за живота и със специфичния увод на писателя и непосредствен другар на създателя Нийл Геймън („ Американски богове “, „ Од и ледените великани “, „ Скандинавска митология “).
„ Клавиатурна неточност “ е алманах с нехудожествени творби, който ще ви разкрие същинското лице на „ приветливия мъж с брада и шапка “.
Неиздаваният до момента алманах с есета на Тери Пратчет наблюдава цялата му писателска кариера, от първия фенфикшън до основаването на обичаната поредност на генерации за Света на Диска. В него ще се срещнете както с обичани герои като Смърт, вуйна Ог и жителите на Невидимия университет, по този начин и с непознати като баба Пратчет – а също и с някои доста особени размишления за любовния живот на Гандалф.
За книжарниците, драконите, писмата от почитателите, сандвичите, инструментите на занаята и гнева към кола маската. За образователните дни, разранените колене, първата работа, тамяна, роботите християни и обичаните книги, без да загатваме орангутана. За заболяването на Алцхаймер, акциите, несъгласията и правото на заслужен свършек. И най-много за опитите да направиш доста неща малко по-добри – дали на бялата страница, или в живота извън, на улицата.
С неуморно възприятие за комизъм Тери Пратчет – фен на шапки, книги и орангутани – приказва за призванието си на публицист и за идеите, построили го като човек. И ни напомня, че от време на време бесът и възприятието за правдивост могат да те спасят даже и от лапите на гибелта.
Из „ Клавиатурна неточност “ от сър Тери Пратчет
ЕЛФИТЕ СА БИЛИ ГАДНИ КОПЕЛЕТА
Програмна листовка на „ Хилкон “, ноември 1992 година
Препрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, несъмнено съм имал ужасно тежък ден, дали имам вяра още в това?
И отговорът е да, и това „ да “ има дадена стойност. През 1992 взривът на жанра фентъзи, почнал в средата на осемдесетте, таман го бе издигнал на гребена на вълната. От фентъзи нямаше място къде да мръднеш – и локално, и вносно. Голяма част от него бе положително, само че имаше и доста кофти фентъ¬зи – не наложително кофти написано, само че кофти в смисъл, че нищо ново не привнасяше в купона. Спомням си един брой на спи¬сание „ Локус “, в който се обсъждаха или популяризираха три раз¬лични заглавия, включващи Господар на мрака в ролята на врага (не, никое от тях не беше „ Властелинът на пръстените “). Оле¬ле, майко. Тях, Господарите на мрака, би трябвало да ги издават на дажби. Книжните щандове по конвенциите преливаха от фен¬тъзи. Кориците съвсем си приличаха. Сред тях имаше и положителни книги, но по какъв начин да ги познаеш? Купища еднорози, дракони, задачи, елфи... Героичното фентъзи се хранеше единствено от себе си.
На български език за пръв път излизат „ щурите независими бележки под линия “ на сър Тери Пратчет за живота и със специфичния увод на писателя и непосредствен другар на създателя Нийл Геймън („ Американски богове “, „ Од и ледените великани “, „ Скандинавска митология “).
„ Клавиатурна неточност “ е алманах с нехудожествени творби, който ще ви разкрие същинското лице на „ приветливия мъж с брада и шапка “.
Неиздаваният до момента алманах с есета на Тери Пратчет наблюдава цялата му писателска кариера, от първия фенфикшън до основаването на обичаната поредност на генерации за Света на Диска. В него ще се срещнете както с обичани герои като Смърт, вуйна Ог и жителите на Невидимия университет, по този начин и с непознати като баба Пратчет – а също и с някои доста особени размишления за любовния живот на Гандалф.
За книжарниците, драконите, писмата от почитателите, сандвичите, инструментите на занаята и гнева към кола маската. За образователните дни, разранените колене, първата работа, тамяна, роботите християни и обичаните книги, без да загатваме орангутана. За заболяването на Алцхаймер, акциите, несъгласията и правото на заслужен свършек. И най-много за опитите да направиш доста неща малко по-добри – дали на бялата страница, или в живота извън, на улицата.
С неуморно възприятие за комизъм Тери Пратчет – фен на шапки, книги и орангутани – приказва за призванието си на публицист и за идеите, построили го като човек. И ни напомня, че от време на време бесът и възприятието за правдивост могат да те спасят даже и от лапите на гибелта.
Из „ Клавиатурна неточност “ от сър Тери Пратчет
ЕЛФИТЕ СА БИЛИ ГАДНИ КОПЕЛЕТА
Програмна листовка на „ Хилкон “, ноември 1992 година
Препрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, несъмнено съм имал ужасно тежък ден, дали имам вяра още в това?
И отговорът е да, и това „ да “ има дадена стойност. През 1992 взривът на жанра фентъзи, почнал в средата на осемдесетте, таман го бе издигнал на гребена на вълната. От фентъзи нямаше място къде да мръднеш – и локално, и вносно. Голяма част от него бе положително, само че имаше и доста кофти фентъ¬зи – не наложително кофти написано, само че кофти в смисъл, че нищо ново не привнасяше в купона. Спомням си един брой на спи¬сание „ Локус “, в който се обсъждаха или популяризираха три раз¬лични заглавия, включващи Господар на мрака в ролята на врага (не, никое от тях не беше „ Властелинът на пръстените “). Оле¬ле, майко. Тях, Господарите на мрака, би трябвало да ги издават на дажби. Книжните щандове по конвенциите преливаха от фен¬тъзи. Кориците съвсем си приличаха. Сред тях имаше и положителни книги, но по какъв начин да ги познаеш? Купища еднорози, дракони, задачи, елфи... Героичното фентъзи се хранеше единствено от себе си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ