МУ - Пловдив е най-доброто място за учене на медицина според Рейтинговата система на университетите
С над 4000 са се нараснали студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година Общият им брой е достигнал 202 605, сочат данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България.
„ Негативна наклонност на спад на броя на студентите е пречупена. През 2021 има увеличение на броя на студентите с към 2%, като това най-вероятно няма да е моментна обстановката, а началото на един нескончаем растеж. До 2028 можем да чакаме оформяне на една трайна наклонност за нарастване на броя на студентите. Пълнолетие ще навършват, родените сред 2003 и 2009. Това бих нарекъл демографски бонус “, уточни Георги Стойчев от институт " Отворено общество ", който създава рейтинговата система.
Днес бяха показани резултатите от 11-тото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България.
Рейтинговата система съпоставя 52 висши учебни заведения в България, които образоват студенти по стотици специалности, разпределени в 52 професионални посоки.
Данните от рейтинговата система, които се обновяват всяка година, вършат съпоставения на професионалните посоки във висшите учебни заведения. От данните може да се види каква е безработицата, какви са приходите и кои са най-често срещаните специалности и длъжности измежду приключилите другите професионални посоки и висши учебни заведения в България, както и да се употребяват опциите за съпоставения по десетки други знаци.
„ Продължава наклонността по преструктуриране на висшето обучение. Увеличават се студентите в специалности, от които има потребност пазарът на труда. Най-голям нарастване на студенти има в специалностите „ Педагогика “, “Педагогика на образованието по “ и „ Медицина “, уточни Стойчев.
При първото издание на Рейтинговата система, най-вече студенти е имало в направленията „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “ и „ Право “. Днес „ Икономика “ /29,3 хиляди настоящи студенти/ още веднъж води, само че с два пъти по-малко студенти от преди, а „ Администрацията и ръководство “ за първи път е в топ направленията. На второ място по най-вече настоящи студенти е „ Педагогика “ с 16,7 хиляди студенти и „ Медицина “ с 13,1 хиляди студенти.
За 7 години има удвояване на каузи на задгранични студенти у нас. Най-много чужденци се образоват в специалности „ Медицина “, „ Стоматология “, „ Ветеринарна медицина “, „ Фармация “ и „ Транспорт, мореплаване и авиация “.
„ Това е извънредно значимо. При дефиниране на профила на университетите, те би трябвало да потърсят нисшите, където да могат да привлекат задгранични студенти “, уточни министърът на образованието акад. Николай Денков.
Денков уточни, че друга доста позитивна наклонност в повишението на броя на научните изявления.
„ Нашите висши учебни заведения са много отворени на входа, само че половината не съумяват да завършат. Може да има материални аргументи, осъзнаване, че това не е нещото, което желаят учат или това, че студентите смятат, че не са избрали подобаващите висши учебни заведения. Стандартът за довеждане докрай в университета не е толкоз паднал, колкото наподобява в профил. Нашите приключили студенти се осъществят сполучливо и чужбина. Митът за българското висше обучение, че е на ниско качество, би трябвало да се отстрани от общественото говорене. Трябва да приказваме фактически да забележим кои са специалностите в съответни висши учебни заведения, които не са качествени и там, където би трябвало, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша учебни заведения. Обединяването и преструктурирането на университети обаче следва въз основата на доста сериозен разбор и ще се търси политическа поддръжка ", съобщи министър Денков.
Реализация на приключилите на пазара на труда тази година се регистрира под сянката на пандемията и демонстрира най-ниски резултати до момента.
„ Безработицата измежду младите висшисти, приключили през последните 5 години, се усилва и е 3,5% - това е най-високата безработица, която отчитаме. Най-засегнати са хората, приключили туризъм, като там процентът на безработните висшисти е към 6% “, уточни Стойчев.
Най-ниска безработица има във „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “.
„ „ Металургия “ също е със относително невисок % на безработица, а там има доста съществено възнаграждение. В специалности към добиваната промишленост се притеглят студенти с ниски резултати от приблизително обучение, само че приключилите специалноститете, имат висок резултат и добавена стойност на пазара на труда “, добави Стойчев.
Най-висок застрахователен приход регистрират висшистите, приключили „ Медицина “, „ Информатика и компютърни науки “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “.
„ Медицината “ застава на чело от гл. т. на осигурителния приход на приключилите, а по облагаем приход първенци са „ Информатика “, „ Математика “, „ Комуникационна и компютърна техника “. На дъното пък са „ Ветеринарна медицина “, „ Стоматология “ и „ Музикално и танцово изкуство “.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100. Нарастване има и при междинния застрахователен приход. През 2021 година той е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите „ Медицина “ за последната година е скочил с 35%, при „ Здравни грижи “ - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Софийският университет и Техническият университет – София държат най-вече първи позиции по посоки в страната. В стандартизираните ранглисти за 2021 година СУ е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование. ТУ-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Осем ранглисти се оглавяват от университети отвън столицата, а три от частни вузове.
На първо място в класацията на университетите в направление „ Медицина “ са Медицински университет Пловдив и Медицински университет София. В специалностите „ Растениевъдство “ и „ Растителна отбрана “ водещ в страната е Аграрният университет Пловдив. Университетът по хранителни технологии заема първо място в направление „ Хранителни технологии “.
Увеличава се броят на студентите, които приключват бакалавър и по-късно записват и магистърска степен, уточни Георги Стойчев.
През 2021 година най-вече студенти са се обучавали в СУ „ Климент Охридски “ – над 20 200, следван от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ с към 16 500 студенти и УНСС с към 14 600 настоящи студенти.
„ Негативна наклонност на спад на броя на студентите е пречупена. През 2021 има увеличение на броя на студентите с към 2%, като това най-вероятно няма да е моментна обстановката, а началото на един нескончаем растеж. До 2028 можем да чакаме оформяне на една трайна наклонност за нарастване на броя на студентите. Пълнолетие ще навършват, родените сред 2003 и 2009. Това бих нарекъл демографски бонус “, уточни Георги Стойчев от институт " Отворено общество ", който създава рейтинговата система.
Днес бяха показани резултатите от 11-тото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България.
Рейтинговата система съпоставя 52 висши учебни заведения в България, които образоват студенти по стотици специалности, разпределени в 52 професионални посоки.
Данните от рейтинговата система, които се обновяват всяка година, вършат съпоставения на професионалните посоки във висшите учебни заведения. От данните може да се види каква е безработицата, какви са приходите и кои са най-често срещаните специалности и длъжности измежду приключилите другите професионални посоки и висши учебни заведения в България, както и да се употребяват опциите за съпоставения по десетки други знаци.
„ Продължава наклонността по преструктуриране на висшето обучение. Увеличават се студентите в специалности, от които има потребност пазарът на труда. Най-голям нарастване на студенти има в специалностите „ Педагогика “, “Педагогика на образованието по “ и „ Медицина “, уточни Стойчев.
При първото издание на Рейтинговата система, най-вече студенти е имало в направленията „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “ и „ Право “. Днес „ Икономика “ /29,3 хиляди настоящи студенти/ още веднъж води, само че с два пъти по-малко студенти от преди, а „ Администрацията и ръководство “ за първи път е в топ направленията. На второ място по най-вече настоящи студенти е „ Педагогика “ с 16,7 хиляди студенти и „ Медицина “ с 13,1 хиляди студенти.
За 7 години има удвояване на каузи на задгранични студенти у нас. Най-много чужденци се образоват в специалности „ Медицина “, „ Стоматология “, „ Ветеринарна медицина “, „ Фармация “ и „ Транспорт, мореплаване и авиация “.
„ Това е извънредно значимо. При дефиниране на профила на университетите, те би трябвало да потърсят нисшите, където да могат да привлекат задгранични студенти “, уточни министърът на образованието акад. Николай Денков.
Денков уточни, че друга доста позитивна наклонност в повишението на броя на научните изявления.
„ Нашите висши учебни заведения са много отворени на входа, само че половината не съумяват да завършат. Може да има материални аргументи, осъзнаване, че това не е нещото, което желаят учат или това, че студентите смятат, че не са избрали подобаващите висши учебни заведения. Стандартът за довеждане докрай в университета не е толкоз паднал, колкото наподобява в профил. Нашите приключили студенти се осъществят сполучливо и чужбина. Митът за българското висше обучение, че е на ниско качество, би трябвало да се отстрани от общественото говорене. Трябва да приказваме фактически да забележим кои са специалностите в съответни висши учебни заведения, които не са качествени и там, където би трябвало, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша учебни заведения. Обединяването и преструктурирането на университети обаче следва въз основата на доста сериозен разбор и ще се търси политическа поддръжка ", съобщи министър Денков.
Реализация на приключилите на пазара на труда тази година се регистрира под сянката на пандемията и демонстрира най-ниски резултати до момента.
„ Безработицата измежду младите висшисти, приключили през последните 5 години, се усилва и е 3,5% - това е най-високата безработица, която отчитаме. Най-засегнати са хората, приключили туризъм, като там процентът на безработните висшисти е към 6% “, уточни Стойчев.
Най-ниска безработица има във „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “.
„ „ Металургия “ също е със относително невисок % на безработица, а там има доста съществено възнаграждение. В специалности към добиваната промишленост се притеглят студенти с ниски резултати от приблизително обучение, само че приключилите специалноститете, имат висок резултат и добавена стойност на пазара на труда “, добави Стойчев.
Най-висок застрахователен приход регистрират висшистите, приключили „ Медицина “, „ Информатика и компютърни науки “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “.
„ Медицината “ застава на чело от гл. т. на осигурителния приход на приключилите, а по облагаем приход първенци са „ Информатика “, „ Математика “, „ Комуникационна и компютърна техника “. На дъното пък са „ Ветеринарна медицина “, „ Стоматология “ и „ Музикално и танцово изкуство “.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100. Нарастване има и при междинния застрахователен приход. През 2021 година той е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите „ Медицина “ за последната година е скочил с 35%, при „ Здравни грижи “ - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Софийският университет и Техническият университет – София държат най-вече първи позиции по посоки в страната. В стандартизираните ранглисти за 2021 година СУ е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование. ТУ-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Осем ранглисти се оглавяват от университети отвън столицата, а три от частни вузове.
На първо място в класацията на университетите в направление „ Медицина “ са Медицински университет Пловдив и Медицински университет София. В специалностите „ Растениевъдство “ и „ Растителна отбрана “ водещ в страната е Аграрният университет Пловдив. Университетът по хранителни технологии заема първо място в направление „ Хранителни технологии “.
Увеличава се броят на студентите, които приключват бакалавър и по-късно записват и магистърска степен, уточни Георги Стойчев.
През 2021 година най-вече студенти са се обучавали в СУ „ Климент Охридски “ – над 20 200, следван от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ с към 16 500 студенти и УНСС с към 14 600 настоящи студенти.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ