Рикошет от соца: Как Чернобил уби вярата и във ваксините
С наближаващия пик на четвъртата коронавирус вълна пораства и недоумението за какво България е толкоз обратно в имунизацията при цялото количество закупени ваксини. Властите старателно молят обществото да направи верния избор и да се защищити от рисковата зараза, само че не търсят аргументите зад скептицизма. Напротив, всеобщо упрекват народа в безконтролно отношение и даже безхаберие.
Ваксинационният развой обаче е забавен образец за недоверието, вкоренено в народопсихологията на българите. То не е от през вчерашния ден или края на предходната година, когато внесоха имунизациите. Напротив - подозрението в информацията, която се спуска някъде от горната страна, се е калявало с години с помощта на лъжите и измамите, идващи от облечените с власт. А последните са едни и същи в последно време, макар че от време на време сякаш се сменят.
Повърхностно е отношението към разбирането на казуса
За неуспеха на имунизационната акция се упрекват подправените вести, популяризирани в обществените мрежи. Те обаче циркулират освен у нас и специалистите неправилно поясняват, че първоизточникът на казуса е в наивността на българите. Някои си икономисват евфемизма и я назовават нелепост. Дали обаче народът няма своите учредения да не се доверява на това, което държавното управление го поучава? Дали предписанията, които идват от Световната здравна организация и Европейския съюз, не звучат като закъсняло ехтене отпреди 10 ноември в ушите на народа?
Паралелът с ръководството по време на социализма не е инцидентен. Тук е моментът да загатна, че не съм била директен очевидец на събитията заради възрастта си, само че се позовавам както на литература, документирала събитията, по този начин и на разкази на мои близки, съвременници на обстановката. Всички те единомислещо удостоверяват, че преди краха на соца на народа се е казвало единствено толкоз, колкото е било угодно на шепа определени.
През 1986 година нещастието с гръмналия реактор в Чернобил и укриваната ужасна истина за радиацията
подкопава окончателно доверието в положителните планове
към народа, който до тогава е убеждаван, че нищо неприятно не може да пристигна от братския Съветски съюз. В момента пък следваме неразделно директивите на Европейски Съюз. Тогава поради угодничеството си властта у нас пожертвала живота и здравето освен на поколението, излязло да манифестира под радиоактивния дъжд, само че и на идващите няколко.
Всъщност и тогава учените сякаш следили радиационния декор, с цел да бъдат спокойни хората (както и сега с ваксините). По това време уверявали, че няма място за терзание. Безопасността на всички била обезпечена до тогава, докато противоположното не можело да бъде отречено. Последиците обаче се оказали прекомерно мъчителни за хиляди български фамилии. Премълчаното лишило опцията да се лимитират вредите.
Страх от недоизказване на научната общественост този път във връзка на страничните резултати от имунизациите има и сега. Предвид горчивия опит, това държание наподобява рационално без значение дали е основателно. Парен каша духа.
Пропагандата към имунизациите подухва спомен за наглите неистини от това време
През 1986 година за властта се оказва по-лесно да остави подопечните си да хрупат отрова под формата на зелени салати, вместо да ги отбрани от бедствието. (Дежавю!) И това, до момента в който управниците хапвали от скрито вносните безвредни зеленчуци.
Това са уроци, които българинът е научил мъчно, а за доверието си е платил прескъпо. Нагледал се е на корупция и врътки и към този момент не има вяра, че някой може да мисли за неговото положително, както сега се пробват да го убедят. Наслушал се е на обещания, останали да висят в пространството, и нищо чудно, че образецът, който някогашният здравен министър Костадин Ангелов даде, като пръв нави ръкав за имунизацията, не усили ентусиазма. За страдание, на фона на режисираното успокоение от времето на Чернобил коментарът „ кой знае какво са му били “ звучи ненапълно уместно…
Затова не можем да упрекваме българина, че не има вяра на препоръките на здравния министър.
Няма по какъв начин да му вменим и абсолютно доверие към интернационалните институции,
изключително поради разкритията, че години наред качеството на куп „ идентични “ артикули се е разминавало значително на пазара у нас и този на Запад. Ако и да не беше красноречивата история на социализма и прехода, по какъв начин би могъл човек да се довери, когато музиката се сменя всеки ден, а експертите моделират мненията си съгласно поста, който заемат?
Рационално мислещият човек вижда несъответствията и се чуди за какво властта желае да го защищити толкоз доста от коронавирус, когато го заплашват хиляди други проблеми, за които не се прави нищо.
Българинът не е малоумен. Той търси последователността и не се хваща за всяка сламка като удавник. Генът му е подобен, че би направил всичко, с цел да отбрани околните си, и в случай че имунизацията е методът, той ще я избере. Проблемът е, че сегашната обстановка прекалено много му припомня за лъжите, на които нееднократно е ставал жертва. Не е правилно, че е подозрителен, просто несъгласията са прекомерно гръмки.
Ваксинационният развой обаче е забавен образец за недоверието, вкоренено в народопсихологията на българите. То не е от през вчерашния ден или края на предходната година, когато внесоха имунизациите. Напротив - подозрението в информацията, която се спуска някъде от горната страна, се е калявало с години с помощта на лъжите и измамите, идващи от облечените с власт. А последните са едни и същи в последно време, макар че от време на време сякаш се сменят.
Повърхностно е отношението към разбирането на казуса
За неуспеха на имунизационната акция се упрекват подправените вести, популяризирани в обществените мрежи. Те обаче циркулират освен у нас и специалистите неправилно поясняват, че първоизточникът на казуса е в наивността на българите. Някои си икономисват евфемизма и я назовават нелепост. Дали обаче народът няма своите учредения да не се доверява на това, което държавното управление го поучава? Дали предписанията, които идват от Световната здравна организация и Европейския съюз, не звучат като закъсняло ехтене отпреди 10 ноември в ушите на народа?
Паралелът с ръководството по време на социализма не е инцидентен. Тук е моментът да загатна, че не съм била директен очевидец на събитията заради възрастта си, само че се позовавам както на литература, документирала събитията, по този начин и на разкази на мои близки, съвременници на обстановката. Всички те единомислещо удостоверяват, че преди краха на соца на народа се е казвало единствено толкоз, колкото е било угодно на шепа определени.
През 1986 година нещастието с гръмналия реактор в Чернобил и укриваната ужасна истина за радиацията
подкопава окончателно доверието в положителните планове
към народа, който до тогава е убеждаван, че нищо неприятно не може да пристигна от братския Съветски съюз. В момента пък следваме неразделно директивите на Европейски Съюз. Тогава поради угодничеството си властта у нас пожертвала живота и здравето освен на поколението, излязло да манифестира под радиоактивния дъжд, само че и на идващите няколко.
Всъщност и тогава учените сякаш следили радиационния декор, с цел да бъдат спокойни хората (както и сега с ваксините). По това време уверявали, че няма място за терзание. Безопасността на всички била обезпечена до тогава, докато противоположното не можело да бъде отречено. Последиците обаче се оказали прекомерно мъчителни за хиляди български фамилии. Премълчаното лишило опцията да се лимитират вредите.
Страх от недоизказване на научната общественост този път във връзка на страничните резултати от имунизациите има и сега. Предвид горчивия опит, това държание наподобява рационално без значение дали е основателно. Парен каша духа.
Пропагандата към имунизациите подухва спомен за наглите неистини от това време
През 1986 година за властта се оказва по-лесно да остави подопечните си да хрупат отрова под формата на зелени салати, вместо да ги отбрани от бедствието. (Дежавю!) И това, до момента в който управниците хапвали от скрито вносните безвредни зеленчуци.
Това са уроци, които българинът е научил мъчно, а за доверието си е платил прескъпо. Нагледал се е на корупция и врътки и към този момент не има вяра, че някой може да мисли за неговото положително, както сега се пробват да го убедят. Наслушал се е на обещания, останали да висят в пространството, и нищо чудно, че образецът, който някогашният здравен министър Костадин Ангелов даде, като пръв нави ръкав за имунизацията, не усили ентусиазма. За страдание, на фона на режисираното успокоение от времето на Чернобил коментарът „ кой знае какво са му били “ звучи ненапълно уместно…
Затова не можем да упрекваме българина, че не има вяра на препоръките на здравния министър.
Няма по какъв начин да му вменим и абсолютно доверие към интернационалните институции,
изключително поради разкритията, че години наред качеството на куп „ идентични “ артикули се е разминавало значително на пазара у нас и този на Запад. Ако и да не беше красноречивата история на социализма и прехода, по какъв начин би могъл човек да се довери, когато музиката се сменя всеки ден, а експертите моделират мненията си съгласно поста, който заемат?
Рационално мислещият човек вижда несъответствията и се чуди за какво властта желае да го защищити толкоз доста от коронавирус, когато го заплашват хиляди други проблеми, за които не се прави нищо.
Българинът не е малоумен. Той търси последователността и не се хваща за всяка сламка като удавник. Генът му е подобен, че би направил всичко, с цел да отбрани околните си, и в случай че имунизацията е методът, той ще я избере. Проблемът е, че сегашната обстановка прекалено много му припомня за лъжите, на които нееднократно е ставал жертва. Не е правилно, че е подозрителен, просто несъгласията са прекомерно гръмки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ