Без въглища зимата няма да стане по-зелена, а по-студена и по-скъпа
С наближаването на студените зимни месеци още веднъж изниква въпросът може ли България да ги посрещне без въглищните мощности, както упорстват част от екологичните организации и европейският климатичен дневен ред. Само преди две години в проекта за възобновяване беше записано, че страната би трябвало да се раздели с половината от въглищния си потенциал до 2026 година и с комплекса „ Марица изток " до 2030 година Амбиция, която след това бе преразгледана и периодите отпаднаха.
Днес България към този момент е чист вносител на електрическа енергия в избрани интервали. Това слага въпроса какво би станало, в случай че въглищните централи фактически бъдат спрени тази зима?
Системата на ръба
Въглищните централи обезпечават до 40 % от потреблението през студените месеци. Без тях страната губи над 2500 мегавата базов потенциал, което е еквивалент на потребностите на София и Пловдив дружно в пиковите часове.
Вятърът и слънцето не могат да компенсират тази липса в действително време. Макар топлофикациите да построяват нови високоефективни когенерации, газовите мощности остават незадоволителни, с цел да заместят въглищата през зимата.
Вносът е опасен разкош
България към този момент прибягва до импорт през есента. През зимата обаче трансграничният потенциал от към 2000 MW може да се окаже непълен, защото прилежащите страни също изпитват дефицит. „ В сходни моменти пазарът просто се затваря. Всеки пази силата си за вътрешните потребности ", разяснява икономистът Калоян Стайков. Резултатът - ценови скокове, а при тежка зима даже може да се стигне до краткотрайни ограничавания.
Ако въглищните мощности бъдат изключени, борсовите цени могат да скочат с 60 до 80 %. За семействата ударът ще е прикрит зад контролираните цени, само че бюджетът ще би трябвало да заплаща обезщетения. За бизнеса обаче повишаването ще е непосредствено и мъчително.
Регионален риск и обществена стихия
Освен енергийната опасност стои и обществената. Над 25 000 души в Старозагорско зависят директно от комплекса „ Марица изток " – миньори, инженери, подизпълнители. Рязкото прекъсване на централите би блъснало стопанската система на района.
Хората тук не са срещу зеления преход, само че желаят явен проект. Не просто да се изключи токът и да се каже справяйте се, показват енергетици.
Екологията против действителността
Въглищата са най-замърсяващият енергиен източник, само че в случай че България размени личното произвеждане с импорт от Турция или Сърбия, където токът също се създава от въглища, екологичният резултат е подозрителен. На процедура излъчванията просто се изнасят зад граница. Изводът - без въглища няма енергийна сигурност. Ако въглищните централи спрат тази зима, България рискува до стане подвластна от безценен импорт, да има гърмеж на цените на свободния пазар и да сложи енергийната система под сериозно напрежение. Отказът от въглищата е неминуем, само че времето и последователността на прехода са основни. Без задоволително аварийни мощности, благоприятни условия за предпазване на сила и заместители, зеленият преход може да се окаже по-мрачен, в сравнение с наподобява на хартия.
В момента вярата е в вложенията в стандартни мощности - новите блокове в АЕЦ „ Козлодуй " и високоефективните газови съоръжения на топлофикациите. Ако България желае да осъществя прехода, ускоряването на тези планове е наложително. Паралелно би трябвало да се търси решение и за бъдещето на комплекс „ Марица изток " – тъй като без проект цената на зелената зима може да се окаже прекомерно висока.
Пример от Румъния
Румъния регистрира сериозен енергиен дисбаланс през деветте месеца на 2025 година. Вносът на електрическа енергия в северната ни съседка е скочил с 48,2 % до 14 110 милиона kWh, демонстрират данните на Националния институт по статистика. Причината е внезапен спад в локалното произвеждане. Единствената позитивна наклонност е при слънчевата сила, чието произвеждане се е нараснало с 37,7 %. Въпреки това общият енергиен баланс в страната остава сериозен. Дори компанията Hidroelectrica регистрира най-мрачната индустриална година в историята си поради тежката суша.
Интересното е, че макар спада в производството общият експорт на електрическа енергия на Румъния е повишен с съвсем 29 %, което в допълнение утежнява вътрешния дефицит. За съпоставяне специалистите означават, че България е в по-добра позиция и от време на време изнася електрическа енергия, с помощта на по-балансирания си енергиен микс и изключително поради работещите въглищни централи.
Днес България към този момент е чист вносител на електрическа енергия в избрани интервали. Това слага въпроса какво би станало, в случай че въглищните централи фактически бъдат спрени тази зима?
Системата на ръба
Въглищните централи обезпечават до 40 % от потреблението през студените месеци. Без тях страната губи над 2500 мегавата базов потенциал, което е еквивалент на потребностите на София и Пловдив дружно в пиковите часове.
Вятърът и слънцето не могат да компенсират тази липса в действително време. Макар топлофикациите да построяват нови високоефективни когенерации, газовите мощности остават незадоволителни, с цел да заместят въглищата през зимата.
Вносът е опасен разкош
България към този момент прибягва до импорт през есента. През зимата обаче трансграничният потенциал от към 2000 MW може да се окаже непълен, защото прилежащите страни също изпитват дефицит. „ В сходни моменти пазарът просто се затваря. Всеки пази силата си за вътрешните потребности ", разяснява икономистът Калоян Стайков. Резултатът - ценови скокове, а при тежка зима даже може да се стигне до краткотрайни ограничавания.
Ако въглищните мощности бъдат изключени, борсовите цени могат да скочат с 60 до 80 %. За семействата ударът ще е прикрит зад контролираните цени, само че бюджетът ще би трябвало да заплаща обезщетения. За бизнеса обаче повишаването ще е непосредствено и мъчително.
Регионален риск и обществена стихия
Освен енергийната опасност стои и обществената. Над 25 000 души в Старозагорско зависят директно от комплекса „ Марица изток " – миньори, инженери, подизпълнители. Рязкото прекъсване на централите би блъснало стопанската система на района.
Хората тук не са срещу зеления преход, само че желаят явен проект. Не просто да се изключи токът и да се каже справяйте се, показват енергетици.
Екологията против действителността
Въглищата са най-замърсяващият енергиен източник, само че в случай че България размени личното произвеждане с импорт от Турция или Сърбия, където токът също се създава от въглища, екологичният резултат е подозрителен. На процедура излъчванията просто се изнасят зад граница. Изводът - без въглища няма енергийна сигурност. Ако въглищните централи спрат тази зима, България рискува до стане подвластна от безценен импорт, да има гърмеж на цените на свободния пазар и да сложи енергийната система под сериозно напрежение. Отказът от въглищата е неминуем, само че времето и последователността на прехода са основни. Без задоволително аварийни мощности, благоприятни условия за предпазване на сила и заместители, зеленият преход може да се окаже по-мрачен, в сравнение с наподобява на хартия.
В момента вярата е в вложенията в стандартни мощности - новите блокове в АЕЦ „ Козлодуй " и високоефективните газови съоръжения на топлофикациите. Ако България желае да осъществя прехода, ускоряването на тези планове е наложително. Паралелно би трябвало да се търси решение и за бъдещето на комплекс „ Марица изток " – тъй като без проект цената на зелената зима може да се окаже прекомерно висока.
Пример от Румъния
Румъния регистрира сериозен енергиен дисбаланс през деветте месеца на 2025 година. Вносът на електрическа енергия в северната ни съседка е скочил с 48,2 % до 14 110 милиона kWh, демонстрират данните на Националния институт по статистика. Причината е внезапен спад в локалното произвеждане. Единствената позитивна наклонност е при слънчевата сила, чието произвеждане се е нараснало с 37,7 %. Въпреки това общият енергиен баланс в страната остава сериозен. Дори компанията Hidroelectrica регистрира най-мрачната индустриална година в историята си поради тежката суша.
Интересното е, че макар спада в производството общият експорт на електрическа енергия на Румъния е повишен с съвсем 29 %, което в допълнение утежнява вътрешния дефицит. За съпоставяне специалистите означават, че България е в по-добра позиция и от време на време изнася електрическа енергия, с помощта на по-балансирания си енергиен микс и изключително поради работещите въглищни централи.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ