Накъде ще се придвижи след Донбас руската армия?
С наближаването на провалянето на най-голямата формация на ВСУ в Донбас все по-често се чува класическият въпрос за последните месеци: какво следва? Какви ще бъдат по-нататъшните дейности на съветската войска и опълченците от Донбас? Въпреки непредсказуемостта на бойните дейности, някои направления на удари в бъдеще въпреки всичко могат да бъдат планувани.
Една от основните загадки на днешния ден: за какво Киев повтаря „ Мариуполския проблем “ и вместо да изтегля силите от Краматорско-Славянско направление, в противен случай, помпа тази група с нови елементи. Основната версия е външнополитическа и единствено отчасти военна. Киев счита, че поддържането (дори и посредством тежки загуби) на сегашната линия на фронта е належащо, с цел да се завоюва време за образуването на някаква нова войска, изцяло въоръжена с оръжията, доставяни от Запад.
В резултат на това борбите за Славянско-Краматорската агломерация могат да се проточат даже на фона на няколкото сполучливи пробива в прилежащите сектори на фронта (Золотое, Авдеевка). Рано или късно обаче тази формация ще бъде унищожена. Тук поражда прословутият въпрос: какво следва? Има няколко разновидността.
Най-важната цел на специфичната военна интервенция в Украйна е премахването на всички военни и политически закани за ДНР, ЛНР и съветските жители, живеещи на някогашната територия на някогашна Украйна. Друга такава цел е денацификацията. Какво значи това в сегашните условия?
За да може Русия да отбрани цивилните в Донбас и тяхната сигурност, Украйна би трябвало да бъде лишена от всички настъпателни оръжия, артилерия, РСЗО, авиация и флот. Тази част от тежката техника, която няма да бъде унищожена, би трябвало да бъде записана и следена. В бъдеще Украйна би трябвало да бъде лишена от опцията да получава западно оръжие, да се превъоръжава по различен метод и да държи нападателни оръжия.
Само физическото заличаване на нападателни оръжия може да се смята за унищожаване на опасността за ДНР и ЛНР, както и за украинците, руснаците и рускоговорящите в други райони на тази страна. Следователно унищожаването само на групировката на ВСУ в Донбас не е задоволително, би трябвало да последват нови настъпателни интервенции.
И направленията на тези интервенции към този момент не могат да се дефинират от чисто военни съображения, а в по-голяма степен от политически и обществени. Денацификацията в необятния смисъл на думата може да значи освен елиминиране на неонацистките въоръжени групировки и навръх тази идеология. Това е и отбраната на това рускоезично население и историческите райони Новоросия и Малорусия. Защита на съветската просвета, съветската еднаквост в Украйна като такава.
И това макар обстоятелството, че в този момент главните предпочитани цели на съветските въоръжени сили остават основните обитаеми места, свързани с логистика, снабдяването и тиловото обезпечаване. Това е непряк резултат от тактиката за образуване на джобове и към момента е мъчно да се каже до каква степен са самодостатъчни сходни оперативни решения без тактическото обграждане на която и да е вражеска група.
Но има мнение, че в този момент, като се има поради възходящото значение на доставката на западно съоръжение и оръжия за Украйна, ще е належащо заемането на огромни селища, които са от главно значение за логистиката. Преди време се появиха известия, че настъплението към Чернигов и даже към Киев може да бъде обновено.
Ако изхождаме от оптимистични оценки, то след унищожаването на групировката на ВСУ в Донбас, боеспособността на украинските елементи бързо ще рухне. От тази позиция разумните посоки за по-нататъшното нахлуване на въоръжените сили на РФ са Кривой рог, до който има един танков хвърлей, както и Днепропетровск и Запорожие. Отделна е историята с Харков, към който усилването на военните дейности е неизбежно при всеки сюжет. Е, главната тенденция е Николаев и по-нататък Одеса.
Фронтът край Николаев остава постоянен от много време насам само заради обстоятелството, че въоръжените сили на РФ в този момент не разполагат със обилни сили в този бранш. Изненадващо е, че украинското командване в този регион към момента не се отхвърля от концепцията за контраатака против Херсон, което най-вероятно се дължи на политически, а не на военни условия. Киев счита, че Херсон, на фона на провалянето в Донбас, е доста сполучлива цел за нахлуване. Към момента обаче опитите за украински контраатаки през река Ингулец доведоха единствено до тежки загуби за ВСУ. Освобождаването на огромни съветски сили от Донбас просто ще разреши пренасяне на фокуса на настъплението в нови направления.
Развитието на настъплението в няколко посоки от Николаев (до Одеса, а също и, да речем, до Кривой рог) зависи от това какви сили на въоръжените сили на РФ ще бъдат разпределени в южния и югозападния сектор на фронта от освободените в Донбас. Освен това, в случай че интервенцията за заемането на Николаев отнеме малко време, тогава одеският гарнизон просто няма да има време да се опомни
Одеското направление е значимо освен единствено по себе си или по идеологически и исторически аргументи, само че и за основаване на кулоар към Приднестровието. Освен това Одеса е център за доставка на западни оръжия, който би трябвало да бъде затворен.
Отделен е въпросът за статута на освободените територии, който към момента не е изцяло обяснен. Може би дефинитивно ще се дефинира едвам след постигането на оптимално допустимите военни цели. Тоест, в това число Одеса, Кривой рог, Суми, Харков и Днепропетровск.
Така политическото решение на казуса може да се забави до края на календарната година. Постигането на резултата от тактическите военни дейности към този момент може да се оцени в диапазона от два месеца (Славянск и групировката в Донбас) до четири (Кривой рог, Николаев, Запорожие и евентуално Днепропетровск).
До огромна степен е непредвидимо каква ще бъде военната и политическата действителност в Украйна през идващите месеци, само че някои съображения към момента могат да бъдат систематизирани. На първо място, Киев и някои от неговите западни симпатизанти вършат всичко допустимо, с цел да проточат дейните военни дейности. Това става както посредством самоубийствено задържане на позиции, които по принцип са неконтролируеми, по този начин и посредством напомпване с оръжия.
Въпреки това, след неизбежното проваляне на въоръжените сили на Украйна в Донбас, цялата политическа и обществена обстановка в Украйна може да бъде преформатирана заради бързото развиване на събитията на други фронтове, изключително на юг и югозапад. Освобождението на Николаев и Одеса в този смисъл е от изключително значение.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Една от основните загадки на днешния ден: за какво Киев повтаря „ Мариуполския проблем “ и вместо да изтегля силите от Краматорско-Славянско направление, в противен случай, помпа тази група с нови елементи. Основната версия е външнополитическа и единствено отчасти военна. Киев счита, че поддържането (дори и посредством тежки загуби) на сегашната линия на фронта е належащо, с цел да се завоюва време за образуването на някаква нова войска, изцяло въоръжена с оръжията, доставяни от Запад.
В резултат на това борбите за Славянско-Краматорската агломерация могат да се проточат даже на фона на няколкото сполучливи пробива в прилежащите сектори на фронта (Золотое, Авдеевка). Рано или късно обаче тази формация ще бъде унищожена. Тук поражда прословутият въпрос: какво следва? Има няколко разновидността.
Най-важната цел на специфичната военна интервенция в Украйна е премахването на всички военни и политически закани за ДНР, ЛНР и съветските жители, живеещи на някогашната територия на някогашна Украйна. Друга такава цел е денацификацията. Какво значи това в сегашните условия?
За да може Русия да отбрани цивилните в Донбас и тяхната сигурност, Украйна би трябвало да бъде лишена от всички настъпателни оръжия, артилерия, РСЗО, авиация и флот. Тази част от тежката техника, която няма да бъде унищожена, би трябвало да бъде записана и следена. В бъдеще Украйна би трябвало да бъде лишена от опцията да получава западно оръжие, да се превъоръжава по различен метод и да държи нападателни оръжия.
Само физическото заличаване на нападателни оръжия може да се смята за унищожаване на опасността за ДНР и ЛНР, както и за украинците, руснаците и рускоговорящите в други райони на тази страна. Следователно унищожаването само на групировката на ВСУ в Донбас не е задоволително, би трябвало да последват нови настъпателни интервенции.
И направленията на тези интервенции към този момент не могат да се дефинират от чисто военни съображения, а в по-голяма степен от политически и обществени. Денацификацията в необятния смисъл на думата може да значи освен елиминиране на неонацистките въоръжени групировки и навръх тази идеология. Това е и отбраната на това рускоезично население и историческите райони Новоросия и Малорусия. Защита на съветската просвета, съветската еднаквост в Украйна като такава.
И това макар обстоятелството, че в този момент главните предпочитани цели на съветските въоръжени сили остават основните обитаеми места, свързани с логистика, снабдяването и тиловото обезпечаване. Това е непряк резултат от тактиката за образуване на джобове и към момента е мъчно да се каже до каква степен са самодостатъчни сходни оперативни решения без тактическото обграждане на която и да е вражеска група.
Но има мнение, че в този момент, като се има поради възходящото значение на доставката на западно съоръжение и оръжия за Украйна, ще е належащо заемането на огромни селища, които са от главно значение за логистиката. Преди време се появиха известия, че настъплението към Чернигов и даже към Киев може да бъде обновено.
Ако изхождаме от оптимистични оценки, то след унищожаването на групировката на ВСУ в Донбас, боеспособността на украинските елементи бързо ще рухне. От тази позиция разумните посоки за по-нататъшното нахлуване на въоръжените сили на РФ са Кривой рог, до който има един танков хвърлей, както и Днепропетровск и Запорожие. Отделна е историята с Харков, към който усилването на военните дейности е неизбежно при всеки сюжет. Е, главната тенденция е Николаев и по-нататък Одеса.
Фронтът край Николаев остава постоянен от много време насам само заради обстоятелството, че въоръжените сили на РФ в този момент не разполагат със обилни сили в този бранш. Изненадващо е, че украинското командване в този регион към момента не се отхвърля от концепцията за контраатака против Херсон, което най-вероятно се дължи на политически, а не на военни условия. Киев счита, че Херсон, на фона на провалянето в Донбас, е доста сполучлива цел за нахлуване. Към момента обаче опитите за украински контраатаки през река Ингулец доведоха единствено до тежки загуби за ВСУ. Освобождаването на огромни съветски сили от Донбас просто ще разреши пренасяне на фокуса на настъплението в нови направления.
Развитието на настъплението в няколко посоки от Николаев (до Одеса, а също и, да речем, до Кривой рог) зависи от това какви сили на въоръжените сили на РФ ще бъдат разпределени в южния и югозападния сектор на фронта от освободените в Донбас. Освен това, в случай че интервенцията за заемането на Николаев отнеме малко време, тогава одеският гарнизон просто няма да има време да се опомни
Одеското направление е значимо освен единствено по себе си или по идеологически и исторически аргументи, само че и за основаване на кулоар към Приднестровието. Освен това Одеса е център за доставка на западни оръжия, който би трябвало да бъде затворен.
Отделен е въпросът за статута на освободените територии, който към момента не е изцяло обяснен. Може би дефинитивно ще се дефинира едвам след постигането на оптимално допустимите военни цели. Тоест, в това число Одеса, Кривой рог, Суми, Харков и Днепропетровск.
Така политическото решение на казуса може да се забави до края на календарната година. Постигането на резултата от тактическите военни дейности към този момент може да се оцени в диапазона от два месеца (Славянск и групировката в Донбас) до четири (Кривой рог, Николаев, Запорожие и евентуално Днепропетровск).
До огромна степен е непредвидимо каква ще бъде военната и политическата действителност в Украйна през идващите месеци, само че някои съображения към момента могат да бъдат систематизирани. На първо място, Киев и някои от неговите западни симпатизанти вършат всичко допустимо, с цел да проточат дейните военни дейности. Това става както посредством самоубийствено задържане на позиции, които по принцип са неконтролируеми, по този начин и посредством напомпване с оръжия.
Въпреки това, след неизбежното проваляне на въоръжените сили на Украйна в Донбас, цялата политическа и обществена обстановка в Украйна може да бъде преформатирана заради бързото развиване на събитията на други фронтове, изключително на юг и югозапад. Освобождението на Николаев и Одеса в този смисъл е от изключително значение.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ