Българската православна църква отбелязва на 30 ноември деня на св.

Българската православна черква отбелязва на 30 ноември деня на св. Андрей Първозвани. Той е наименуван по този начин, тъй като станал почитател и възпитаник на Иисус Христос преди всички други апостоли.

А след възкресението, когато Светият Дух слязъл върху него във тип на огнен език, му упълномощил да ръководи доста източни страни, част от които били и земите на Тракия и Македония. Така той е одобряван за пропагандатор на Христовото обучение по тези земи, като е ръкоположил и първия свещеник – деятел Стахий. Светецът е на огромна респект измежду българското население, като в Югозападна България съществува вярване, че Свети Андрей е татко на Свети Никола, (а някъде и на света Варвара), а по Черноморието хората го тачат наедно със св. Никола като стопанин на морските стихии.

В България този празник е прочут с названията Андреевден, Едринден или Мечкин ден. Той е обвързван с астрономическите показа, че стартира повишаването на деня за сметка на нощта, откъдето и поговорката: " На Андреевден денят стартира да наедрява колкото едно просено зърно. " Казват още, че " на Едрей слънцето помръдва като пиле у яйце ", т.е. дава се началото на превеса на светлината над тъмнината; на новото начало пред зимния застой. Това предопределя някои обредни практики, осъществявани на този ден. Стопанката би трябвало да омеси прясна питка, да подготви варена царевица, жито, боб, леща или храна от други сварени зърна. Преди да хапнат от нея, всеки хвърля по няколко зърна нависоко в комина, с цел да наедряват посевите, по този начин, както наедряват денят и сварените зърна. От тази храна се раздава на съседи, с цел да е плодовита годината, с нея се храни и добитъкът за добър приплод. Младите булки и неродилите дами почитат празника, тъй като имат вяра, че светецът спомага зачеването, износването и раждането на дете.

На север от Стара планина този ден се уважава като празник на мечките. Старите хора описват, че в миналото св. Андрей живеел като аскет в планината. Той се прехранвал от дребната си равнища, която самичък обработвал с един вол. Но един ден се появила мечка и изяла вола на светеца. Разгневен от това, св. Андрей съумял да я залови, впрегнал я в ралото и траял да обработва земята си с нея. Затова светецът е уважаван като заповедник и настойник на мечките. Там, където се появяла мечка стръвница, най-старата жена от къщата вземала шепа варени зърна и филия самун и ги хвърляла нагоре към покрива на къщата с думите: " На ти, мецо, мамул, да не ядеш стоката и индивидите! ".

Много европейски и азиатски нации почитат мечката като знак на женското начало, на плодородието и раждаемостта. В предишното да срещнеш мечкар с мечка се приемало като добър знак, че идната година ще е плодовита. Страдащите от болки в кръста трябвало да бъдат газени от животното, с цел да оздравеят. Селските врачки и баячки палели меча четина и с нея опушвали бездетните дами, с цел да заченат по-скоро, и изплашените деца, с цел да им мине страхът. Ромите урсари са одобрявани постоянно сърдечно от всички, тъй като се счита, че играта на мечката е знак за благополучие, шанс и изобилие.

Имен ден честват Андрей, Андреан, Андриан, Андреана, Първан, Храбър и др.