Андреевден е!
В църковнохристиянския календар 30 ноември е отдаден на Св. деятел Андрей Първозвани, който пръв измежду апостолите тръгнал след Христа. Андрей и брат му Петър били риболовци и живеели на брега на Тивериадското езеро. Братята се включили към общността на Йоан Предтеча още в младостта си. Св. Андрей бил първият цариградски свещеник и проповядвал словото Христово измежду славяните и балканските причерноморски нации. Заради вярата си бил разпнат на кръст и починал в огромни страдания в гръцкия град Патра. Празникът се отбелязва по християнския канон с тържествена църковна литургия.
В националния календар на българите денят на Св. деятел Андрей слага началото на зимния цикъл празници. Наричат празника Андреевден и още „ Едрей ", „ Едринден ", „ Дрейювден ". Според националните астрономически знания тогава денят стартира да нараства за сметка на нощта. Казват, че „ Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи ". Народът ни вярвал, че на „ Едрей всичко наедрява, тъй като денят нараства колкото едно просено или синапово (някъде царевично) зърно ".
Съществува и вярване, че денят наедрява толкоз, колкото е „ скокът на петел на предел ". Тези показа са в основата на обредите, типични за празника, с които се цели да се обезпечи изобилие през идната година. В навечерието на празника или рано сутринта на самия ден стопанката поставя на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, леща, фасул. „ Надуването ", наедряването на зърната в националната етимология се свързва с „ наедряването " на другите култури и с плодородието въобще. На сутринта на всички в къщата раздават да хапнат от това вариво, поставят от него и в храната на добитъка и на кокошките, с цел да е огромен приплодът им. Хвърлят по малко от сварените зърна нагоре в комина на огнището с благопожелание посевите да порастват високи и да наедряват. Казва се: „ Царевиците над стрехите, пшениците под стрехите! ". В изяждането на варивото наложително вземат участие младите невести и децата, с цел да „ наедреят " - т.е. да забременеят дамите и да пораснат децата.
На този ден чистят и жито, което ще отнесат на воденицата, с цел да наедрява житото и да има повече брашно. Стопанките подготвят прясна пита от всички типове брашно или колаче, с издълбана в средата дупка, която запълват с просо. На съседите дават малко от варивото и питата „ за здраве " и с благопожелание да наедрява всичко що се сее и сади. Позната е и противоположната процедура - да не се раздава отвън дома, с цел да не се „ изнесе " берекетът от къщата.На Андреевден всеки гледа да захване някаква нова работа, с цел да е противоречива. Рибарите по южното Черноморие почитат Св. Андрей, дружно със Св. Никола, като настойник на морските стихии.
Деня на Св. Андрей българите почитат и за предотвратяване от мечки и по тази причина го назовават още „ Мечкин ден ". Тази визия е обвързвана с националната приказка за светеца и мечката. Някога Св. Андрей живеел самотно в гората като аскет и обработвал с вола си дребна нивичка. Но една мечка нападнала и изяла добичето. Св. Андрей заловил мечката, впрегнал я в ралото и по този начин изорал равнищата си. После яхнал дивия звяр и слязъл в близкия манастир. Поради това в националните показа Св. Андрей се приема като настойник на мечките. С тази визия са свързани забавни национални обреди. Рано сутринта на празника, още преди да се е посочило слънцето, най-възрастната жена в къщата взима шепа варена царевица или фасул, хвърля ги нагоре в комина на огнището и споделя: „ На ти мечко, варен мамул, с цел да не ядеш суровия, да не ядеш индивидите и стоката! ". Оставят на вратите нанизана на връв варена царевица. В четирите ъгли на къщата слагат зърна и споделят: „ На ти мечко, за душата! ". На празничната софра на Андреевден традицията повелява да има царевични зърна, жито, нахут, боб, пита. Гости посрещат именниците Андрей и Андрея.
В София се намира единственият в България храм, носещ името на първозвания Христов деятел. Той е издигнат през 1926 година в памет и възхвала на героичните български бойци, взели участие в Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война и Македоно-одринското опълчение.
В националния календар на българите денят на Св. деятел Андрей слага началото на зимния цикъл празници. Наричат празника Андреевден и още „ Едрей ", „ Едринден ", „ Дрейювден ". Според националните астрономически знания тогава денят стартира да нараства за сметка на нощта. Казват, че „ Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи ". Народът ни вярвал, че на „ Едрей всичко наедрява, тъй като денят нараства колкото едно просено или синапово (някъде царевично) зърно ".
Съществува и вярване, че денят наедрява толкоз, колкото е „ скокът на петел на предел ". Тези показа са в основата на обредите, типични за празника, с които се цели да се обезпечи изобилие през идната година. В навечерието на празника или рано сутринта на самия ден стопанката поставя на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, леща, фасул. „ Надуването ", наедряването на зърната в националната етимология се свързва с „ наедряването " на другите култури и с плодородието въобще. На сутринта на всички в къщата раздават да хапнат от това вариво, поставят от него и в храната на добитъка и на кокошките, с цел да е огромен приплодът им. Хвърлят по малко от сварените зърна нагоре в комина на огнището с благопожелание посевите да порастват високи и да наедряват. Казва се: „ Царевиците над стрехите, пшениците под стрехите! ". В изяждането на варивото наложително вземат участие младите невести и децата, с цел да „ наедреят " - т.е. да забременеят дамите и да пораснат децата.
На този ден чистят и жито, което ще отнесат на воденицата, с цел да наедрява житото и да има повече брашно. Стопанките подготвят прясна пита от всички типове брашно или колаче, с издълбана в средата дупка, която запълват с просо. На съседите дават малко от варивото и питата „ за здраве " и с благопожелание да наедрява всичко що се сее и сади. Позната е и противоположната процедура - да не се раздава отвън дома, с цел да не се „ изнесе " берекетът от къщата.На Андреевден всеки гледа да захване някаква нова работа, с цел да е противоречива. Рибарите по южното Черноморие почитат Св. Андрей, дружно със Св. Никола, като настойник на морските стихии.
Деня на Св. Андрей българите почитат и за предотвратяване от мечки и по тази причина го назовават още „ Мечкин ден ". Тази визия е обвързвана с националната приказка за светеца и мечката. Някога Св. Андрей живеел самотно в гората като аскет и обработвал с вола си дребна нивичка. Но една мечка нападнала и изяла добичето. Св. Андрей заловил мечката, впрегнал я в ралото и по този начин изорал равнищата си. После яхнал дивия звяр и слязъл в близкия манастир. Поради това в националните показа Св. Андрей се приема като настойник на мечките. С тази визия са свързани забавни национални обреди. Рано сутринта на празника, още преди да се е посочило слънцето, най-възрастната жена в къщата взима шепа варена царевица или фасул, хвърля ги нагоре в комина на огнището и споделя: „ На ти мечко, варен мамул, с цел да не ядеш суровия, да не ядеш индивидите и стоката! ". Оставят на вратите нанизана на връв варена царевица. В четирите ъгли на къщата слагат зърна и споделят: „ На ти мечко, за душата! ". На празничната софра на Андреевден традицията повелява да има царевични зърна, жито, нахут, боб, пита. Гости посрещат именниците Андрей и Андрея.
В София се намира единственият в България храм, носещ името на първозвания Христов деятел. Той е издигнат през 1926 година в памет и възхвала на героичните български бойци, взели участие в Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война и Македоно-одринското опълчение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ