Путин тласна света към още по-голяма енергийна криза
С наближаването на 50-ата годишнина от международната петролна рецесия през 1973 година, интернационалните енергийни пазари и международната стопанска система са напът да получат сходен удар. Откакто Русия атакува Украйна на 24 февруари, цената на суровия нефт на два пъти прехвърляше 105 $ за барел – равнище, следено за последно през 2014 година И от тук нататък нещата може да се влошат доста, написа в собствен разбор Foreign Policy.
Дори в случай че сегашните наказания, наложени на Русия, не са категорично ориентирани към търговията с сила, глобите против банки и други субекти ще попречват съветския експорт на нефт, природен газ и въглища, причинявайки безпорядък на международните енергийни пазари. Освен това заплахите за петролните танкери в Черно море ще понижат доставките на нефт за международните пазари, в това число и тези по море, от неруски производители като Казахстан.
Кризата акцентира, че е време западните държавни управления да бъдат почтени с обществеността по отношение на главните обстоятелства, които заплашват енергийната сигурност. Освен това те би трябвало да възстановят личното си произвеждане на сила и да подобрят надеждността на европейския й импорт. Дори в случай че рецесията с Русия бъде позволена скоро – което е едва евентуално – западните държавни управления би трябвало да създадат фундаментални промени в своите подходи към енергийната политика. Въпросът за енергийната сигурност в никакъв случай не е изчезвал, само че съветската инвазия в Украйна го върна на върха на дневния ред.
През идващите дни съветският експорт на сила – нефт, природен газ и въглища – ще бъде доста стеснен, даже и без наказания. Търговците, които купуват енергийни товари, банките, издаващи акредитиви, спедиторите, които би трябвало да застраховат своите товари и доста други участници в международната търговия с сила, ще бъдат внимателни с всички транзакции. По този метод евентуално ще преминат даже към несанкционирани такива, включващи Русия. Такъв беше казусът с неотдавнашния кръг от наказания против Иран. В сегашния случай обаче фирмите ще имат още по-голямо отвращение да търгуват с Русия или да обработват съветски заплащания, заради боязън от увреждане на репутацията, и напън от вложители.
Точно като петролната рецесия през 1973 година, актуалната енергийна рецесия се случва, до момента в който пазарите са към този момент раздути. Тесният пазар неизбежно ще ускори въздействието на изгубените съветски доставки. И за жалост, всички признаци сочат към доста по-високи цени на горивата, които ще се запазят отсега нататък, даже в случай че войната завърши бързо по един или различен метод.
Преди актуалната рецесия цените на петрола бяха високи и имаха възходяща наклонност. Това се дължи основно на обстоятелството, че производството на нефт в Съединени американски щати е спаднало при започване на пандемията COVID-19 и не се е върнало съвсем до равнищата преди пандемията. Всички други огромни производители имат доста малко свободен потенциал на международните пазари на нефт. Затова те не могат да заместят дефицита в производството на Съединени американски щати или съветския експорт. Глобалните ресурси от съхраняван нефт също бързо понижават и няма задоволително вложения в ново произвеждане. Дори ОПЕК не доближи доста задачите си за рандеман, което допуска, че потенциалът е стеснен, защото съществуващите кладенци понижават и не се заменят с нови открития. Някои политици даже бяха шокирани, че войната в Украйна “преоткри” концепцията за енергийна сигурност.
От страна на търсенето, световното ползване на нефт се върна към темповете отпреди пандемията и евентуално ще продължи да нараства, изключително откакто се възстановят интернационалните пътувания. COVID-19 ускори търсенето на нефт, поради увеличената приложимост на пластмаси, възходящото търсене на маски, артикули за потреблението и за еднократна приложимост. В същото време потреблението на публичния превоз внезапно понижа, защото доста хора избраха да употребяват колите си.
Задоволяването на това ново търсене на нефт, без по-нататъшен скок в цената, изисква произвеждане на спомагателни количества - нещо, което малко западни държавни управления са подготвени намерено да признаят. И една от дребното страни, които имат огромен потенциал за произвеждане на нефт, са Съединените щати. Политиката на президента на Съединени американски щати Джо Байдън против изкопаемите горива обаче, е главният фактор, който попречва новите вложения в производството на нефт в страната. Канада е другият огромен международен производител със забележителен спомагателен потенциал, само че страната е лимитирана от превоза. И то изключително откакто Вашингтон се отнесе нетърпеливо към плановете за тръбопроводи, които биха донесли повече канадски нефт на пазара.
Новите наказания против Русия от предишния уикенд, макар че бяха деликатно премислени, с цел да освободят износа на съветски природен газ за Европа, несъзнателно ще го понижат. Подобно на международния пазар на нефт, европейският пазар на газ към този момент беше в рецесия, още преди нахлуването на Русия в Украйна. С вярата да насърчат по-голямо потребление на възобновима сила, Европейски Съюз и обособените европейски държавни управления през последните години започнаха политики, които мощно накърняват енергийната сигурност на Европа. И не на последно място - стопират напъните за диверсификация на енергийните доставки. Докато Европа не обезпечи някои нови доставки на газ, да вземем за пример посредством построяването на терминали за полутечен природен газ и посредством Южния газов кулоар, който зарежда Югоизточна Европа и Италия от Азербайджан, нищо друго няма да облекчи рецесията.
Дори в случай че сегашните наказания, наложени на Русия, не са категорично ориентирани към търговията с сила, глобите против банки и други субекти ще попречват съветския експорт на нефт, природен газ и въглища, причинявайки безпорядък на международните енергийни пазари. Освен това заплахите за петролните танкери в Черно море ще понижат доставките на нефт за международните пазари, в това число и тези по море, от неруски производители като Казахстан.
Кризата акцентира, че е време западните държавни управления да бъдат почтени с обществеността по отношение на главните обстоятелства, които заплашват енергийната сигурност. Освен това те би трябвало да възстановят личното си произвеждане на сила и да подобрят надеждността на европейския й импорт. Дори в случай че рецесията с Русия бъде позволена скоро – което е едва евентуално – западните държавни управления би трябвало да създадат фундаментални промени в своите подходи към енергийната политика. Въпросът за енергийната сигурност в никакъв случай не е изчезвал, само че съветската инвазия в Украйна го върна на върха на дневния ред.
През идващите дни съветският експорт на сила – нефт, природен газ и въглища – ще бъде доста стеснен, даже и без наказания. Търговците, които купуват енергийни товари, банките, издаващи акредитиви, спедиторите, които би трябвало да застраховат своите товари и доста други участници в международната търговия с сила, ще бъдат внимателни с всички транзакции. По този метод евентуално ще преминат даже към несанкционирани такива, включващи Русия. Такъв беше казусът с неотдавнашния кръг от наказания против Иран. В сегашния случай обаче фирмите ще имат още по-голямо отвращение да търгуват с Русия или да обработват съветски заплащания, заради боязън от увреждане на репутацията, и напън от вложители.
Точно като петролната рецесия през 1973 година, актуалната енергийна рецесия се случва, до момента в който пазарите са към този момент раздути. Тесният пазар неизбежно ще ускори въздействието на изгубените съветски доставки. И за жалост, всички признаци сочат към доста по-високи цени на горивата, които ще се запазят отсега нататък, даже в случай че войната завърши бързо по един или различен метод.
Преди актуалната рецесия цените на петрола бяха високи и имаха възходяща наклонност. Това се дължи основно на обстоятелството, че производството на нефт в Съединени американски щати е спаднало при започване на пандемията COVID-19 и не се е върнало съвсем до равнищата преди пандемията. Всички други огромни производители имат доста малко свободен потенциал на международните пазари на нефт. Затова те не могат да заместят дефицита в производството на Съединени американски щати или съветския експорт. Глобалните ресурси от съхраняван нефт също бързо понижават и няма задоволително вложения в ново произвеждане. Дори ОПЕК не доближи доста задачите си за рандеман, което допуска, че потенциалът е стеснен, защото съществуващите кладенци понижават и не се заменят с нови открития. Някои политици даже бяха шокирани, че войната в Украйна “преоткри” концепцията за енергийна сигурност.
От страна на търсенето, световното ползване на нефт се върна към темповете отпреди пандемията и евентуално ще продължи да нараства, изключително откакто се възстановят интернационалните пътувания. COVID-19 ускори търсенето на нефт, поради увеличената приложимост на пластмаси, възходящото търсене на маски, артикули за потреблението и за еднократна приложимост. В същото време потреблението на публичния превоз внезапно понижа, защото доста хора избраха да употребяват колите си.
Задоволяването на това ново търсене на нефт, без по-нататъшен скок в цената, изисква произвеждане на спомагателни количества - нещо, което малко западни държавни управления са подготвени намерено да признаят. И една от дребното страни, които имат огромен потенциал за произвеждане на нефт, са Съединените щати. Политиката на президента на Съединени американски щати Джо Байдън против изкопаемите горива обаче, е главният фактор, който попречва новите вложения в производството на нефт в страната. Канада е другият огромен международен производител със забележителен спомагателен потенциал, само че страната е лимитирана от превоза. И то изключително откакто Вашингтон се отнесе нетърпеливо към плановете за тръбопроводи, които биха донесли повече канадски нефт на пазара.
Новите наказания против Русия от предишния уикенд, макар че бяха деликатно премислени, с цел да освободят износа на съветски природен газ за Европа, несъзнателно ще го понижат. Подобно на международния пазар на нефт, европейският пазар на газ към този момент беше в рецесия, още преди нахлуването на Русия в Украйна. С вярата да насърчат по-голямо потребление на възобновима сила, Европейски Съюз и обособените европейски държавни управления през последните години започнаха политики, които мощно накърняват енергийната сигурност на Европа. И не на последно място - стопират напъните за диверсификация на енергийните доставки. Докато Европа не обезпечи някои нови доставки на газ, да вземем за пример посредством построяването на терминали за полутечен природен газ и посредством Южния газов кулоар, който зарежда Югоизточна Европа и Италия от Азербайджан, нищо друго няма да облекчи рецесията.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ