Известия: Как ще повлияят изборите в България на отношенията й с Русия
С мяна на държавното управление в България допуска и промяна на външнополитическия курс на страната: съгласно оценката на специалистите, с които се свърза съветското издание "Известия ", образуването на ново държавно управление може да се отрази положително на връзките сред София и Москва.
През последните две години в България има непрекъснати кавги с това, че управляващите упрекваха Русия в шпионаж и гониха нейни дипломати – последният подобен случай стана през март 2021 година, написа в материала си "Известия ".
Агенция "Фокус " показва текста без редакторска интервенция:
"Настоящите парламентарни избори в България заплашват страната със обилни политически разтърсвания: съгласно събеседниците на "Известия " в политическия истеблишмънт на републиката резултатите от гласуването демонстрират, че страната има заплаха да се сблъска с огромни компликации при съставянето на ново държавно управление. Ако те не бъдат решени, може да я чака още веднъж предварителен парламентарен избор.
"Тези избори демонстрираха какъв брой е разграничено българското общество ", сподели източник на "Известия " от предходното, 44-то Народно заседание на страната.
"Сега влязоха нови партии. Те краткотрайно запълват политическия вакуум, привличайки гласове от обичайните сили, които от своя страна последователно губят доверието на жителите. Тази политическа фрагментация може да се трансформира в сериозна спънка за образуването на държавна коалиция ".
Парламентарните избори в България се организираха на 4 април. В страната им се отдаваше огромно значение: да вземем за пример президентът на републиката Румен Радев прикани всички жители да вземат участие в гласуването, наблягайки, че в противоположен случай "историята може да изпрати страната на изправителен по народна власт ". Гражданите не обърнаха изключително внимание на президентския апел - от 6,5 милиона гласоподаватели единствено 2,6 милиона, или 40%, се явиха на изборните секции.
В резултат на това, съгласно ЦИК на страната, след броене на 92% от гласовете, 240 места в еднокамерното Народно заседание за идващите четири години ще бъдат заети от представители на шест партии: 1. Управляващите десни Граждани за европейско развиване на България (ГЕРБ), отпред с сегашния министър председател Бойко Борисов, който е на власт от 12 години - те получават 26,02% от гласовете; 2. Новото придвижване "Има подобен народ ", което е учредено през февруари 2020 година от известния български шоумен Слави Трифонов - 17,9%; 3. Лявата Българска социалистическа партия (БСП) - 14,99%; 4. Ляволибералното "Движение за права и свободи " - 9,94%; 5. Алианс на три придвижвания – "Демократична България " - 9,69%; 6. Гражданска платформа "Изправи се. Мутри вън " - 4,81%. Общо 22 партии и осем обединения се бориха за места в Народното събрание.
"Настоящите избори се организираха в изискванията на разделяне на социално-политическите настроения и през последните години това разделяне не е единствено сред обособени партии, само че и сред другите клонове на властта - по-специално сред министър-председателя и президента ", разяснява пред "Известия " старшият теоретичен помощник на Институтя по славяноведение на РАН Пьотр Искендеров.
"Докато Бойко Борисов гравитира към прозападен курс, Румен Радев заема по-балансирана позиция. Изборите демонстрираха, че ГЕРБ към момента се употребява с поддръжката на популацията, заради обстоятелството, че България взе участие в Европейския съюз и евроатлантическите структури. Фактът обаче, че придвижването завоюва по-малко от предстоящото и в този момент би трябвало да търси съдружници в обединението, споделя, че в последна сметка обществото е малко изтощено от тази партия ".
България е парламентарна република и от това гласоподаване зависи какво ще бъде държавното управление. Резултатите демонстрират ясно, че ще бъде коалиция. Все още е отворен въпросът кой с кого ще се сплоти - в частност не е ясно дали партията на Бойко Борисов ще остане на власт или ще отиде в съпротива. Новите сили, които преодоляха прага от 4% и се оказаха в Народното събрание, към този момент оповестиха успеха си над ГЕРБ и освобождението на жителите от "машината на Борисов ". Лидерите на Демократична България направиха ликуващи изказвания: "Изправи се. Мутри вън " и "Има подобен народ " се въздържаха от изказвания.
Според Пьотър Искендеров образуването на ново държавно управление може да трансформира външнополитическата ориентировка на страната.
"Това може да има позитивен резултат върху връзките сред Руската федерация и България, защото София се интересува от съветските енергийни запаси и приток на вложения и туристи - и това ще ограничи някои антируски прояви, които се случват в България през последните две-три години ", означи специалистът.
Един от индикаторите, че нещата не вървят добре в връзките сред Москва и София, са зачестилите шпионски кавги през последните години - да вземем за пример в средата на март 2021 година бяха арестувани по съмнение за шпионаж в интерес на Русия шестима чиновници на българското Министерство на защитата. Това докара до обстоятелството, че двама чиновници на съветското посолство бяха оповестени за личност нон грата и получиха 72 часа за овакантяване на страната. Това не е първият сходен случай - да вземем за пример през 2020 година заради тази причина руснаци от разнообразни страни бяха изгонени седем пъти, пет от които бяха в България.
"Поражението на ГЕРБ ще изиграе роля в смисъл, че ръководещата партия неотдавна предприе обезверени стъпки, с цел да потвърди пламенната си русофобия “, показва Павел Кандел, водещ откривател в Института за Европа на РАН.
"Факт е, че европейската преса към този момент е отписала Бойко Борисов - поради корупция, нарушавания на разпоредбите за потребление на европейските фондове, дълъг престой на власт и загуба на престиж. Затова той би трябвало да потвърди: "Вие към момента се нуждаете от мен ". Всъщност той правеше точно това.
Руското посолство в София отхвърли да отговори на въпроса на Известия дали Москва чака промени в държавния курс.
"Докато в България не бъде образувано ново държавно управление и не бъде показана стратегия за ръководство, включваща външнополитически цели, считаме за излишно да разясняваме хода и резултатите от актуалните избори ", съобщи дипломатическата задача.
Отговаряйки на въпроса по какъв начин съветската страна прави оценка настоящето равнище на двустранни връзки, дипломатите се позоваха на неотдавнашното изявление на съветския дипломат в България Елеонора Митрофанова пред локалния вестник "24 часа ". Дипломатът се ограничи с думи, че Русия и България имат сериозен капацитет в комерсиалната, икономическата, научната, културната и просветителната сфера. След това тя заобиколи въпроса за политическите несъгласия.
Две седмици по-рано обаче, в изявление за същото издание, Елеонора Митрофанова не премълча възраженията си и искрено съобщи: "Антируската изразителност в България бързо набира скорост към този момент повече от година ".
"От октомври 2019 година, почти на всеки три месеца, българските управляващи безпричинно, "с пищност ", гонят съветски дипломати под фиктивен претекст. Ако съпоставим обстоятелствата, тогава можем да заключим, че прогресивното развиване на нашето съдействие е заседнало като кост в гърлото ", акцентира тогава дипломатът.
През последните две години в България има непрекъснати кавги с това, че управляващите упрекваха Русия в шпионаж и гониха нейни дипломати – последният подобен случай стана през март 2021 година, написа в материала си "Известия ".
Агенция "Фокус " показва текста без редакторска интервенция:
"Настоящите парламентарни избори в България заплашват страната със обилни политически разтърсвания: съгласно събеседниците на "Известия " в политическия истеблишмънт на републиката резултатите от гласуването демонстрират, че страната има заплаха да се сблъска с огромни компликации при съставянето на ново държавно управление. Ако те не бъдат решени, може да я чака още веднъж предварителен парламентарен избор.
"Тези избори демонстрираха какъв брой е разграничено българското общество ", сподели източник на "Известия " от предходното, 44-то Народно заседание на страната.
"Сега влязоха нови партии. Те краткотрайно запълват политическия вакуум, привличайки гласове от обичайните сили, които от своя страна последователно губят доверието на жителите. Тази политическа фрагментация може да се трансформира в сериозна спънка за образуването на държавна коалиция ".
Парламентарните избори в България се организираха на 4 април. В страната им се отдаваше огромно значение: да вземем за пример президентът на републиката Румен Радев прикани всички жители да вземат участие в гласуването, наблягайки, че в противоположен случай "историята може да изпрати страната на изправителен по народна власт ". Гражданите не обърнаха изключително внимание на президентския апел - от 6,5 милиона гласоподаватели единствено 2,6 милиона, или 40%, се явиха на изборните секции.
В резултат на това, съгласно ЦИК на страната, след броене на 92% от гласовете, 240 места в еднокамерното Народно заседание за идващите четири години ще бъдат заети от представители на шест партии: 1. Управляващите десни Граждани за европейско развиване на България (ГЕРБ), отпред с сегашния министър председател Бойко Борисов, който е на власт от 12 години - те получават 26,02% от гласовете; 2. Новото придвижване "Има подобен народ ", което е учредено през февруари 2020 година от известния български шоумен Слави Трифонов - 17,9%; 3. Лявата Българска социалистическа партия (БСП) - 14,99%; 4. Ляволибералното "Движение за права и свободи " - 9,94%; 5. Алианс на три придвижвания – "Демократична България " - 9,69%; 6. Гражданска платформа "Изправи се. Мутри вън " - 4,81%. Общо 22 партии и осем обединения се бориха за места в Народното събрание.
"Настоящите избори се организираха в изискванията на разделяне на социално-политическите настроения и през последните години това разделяне не е единствено сред обособени партии, само че и сред другите клонове на властта - по-специално сред министър-председателя и президента ", разяснява пред "Известия " старшият теоретичен помощник на Институтя по славяноведение на РАН Пьотр Искендеров.
"Докато Бойко Борисов гравитира към прозападен курс, Румен Радев заема по-балансирана позиция. Изборите демонстрираха, че ГЕРБ към момента се употребява с поддръжката на популацията, заради обстоятелството, че България взе участие в Европейския съюз и евроатлантическите структури. Фактът обаче, че придвижването завоюва по-малко от предстоящото и в този момент би трябвало да търси съдружници в обединението, споделя, че в последна сметка обществото е малко изтощено от тази партия ".
България е парламентарна република и от това гласоподаване зависи какво ще бъде държавното управление. Резултатите демонстрират ясно, че ще бъде коалиция. Все още е отворен въпросът кой с кого ще се сплоти - в частност не е ясно дали партията на Бойко Борисов ще остане на власт или ще отиде в съпротива. Новите сили, които преодоляха прага от 4% и се оказаха в Народното събрание, към този момент оповестиха успеха си над ГЕРБ и освобождението на жителите от "машината на Борисов ". Лидерите на Демократична България направиха ликуващи изказвания: "Изправи се. Мутри вън " и "Има подобен народ " се въздържаха от изказвания.
Според Пьотър Искендеров образуването на ново държавно управление може да трансформира външнополитическата ориентировка на страната.
"Това може да има позитивен резултат върху връзките сред Руската федерация и България, защото София се интересува от съветските енергийни запаси и приток на вложения и туристи - и това ще ограничи някои антируски прояви, които се случват в България през последните две-три години ", означи специалистът.
Един от индикаторите, че нещата не вървят добре в връзките сред Москва и София, са зачестилите шпионски кавги през последните години - да вземем за пример в средата на март 2021 година бяха арестувани по съмнение за шпионаж в интерес на Русия шестима чиновници на българското Министерство на защитата. Това докара до обстоятелството, че двама чиновници на съветското посолство бяха оповестени за личност нон грата и получиха 72 часа за овакантяване на страната. Това не е първият сходен случай - да вземем за пример през 2020 година заради тази причина руснаци от разнообразни страни бяха изгонени седем пъти, пет от които бяха в България.
"Поражението на ГЕРБ ще изиграе роля в смисъл, че ръководещата партия неотдавна предприе обезверени стъпки, с цел да потвърди пламенната си русофобия “, показва Павел Кандел, водещ откривател в Института за Европа на РАН.
"Факт е, че европейската преса към този момент е отписала Бойко Борисов - поради корупция, нарушавания на разпоредбите за потребление на европейските фондове, дълъг престой на власт и загуба на престиж. Затова той би трябвало да потвърди: "Вие към момента се нуждаете от мен ". Всъщност той правеше точно това.
Руското посолство в София отхвърли да отговори на въпроса на Известия дали Москва чака промени в държавния курс.
"Докато в България не бъде образувано ново държавно управление и не бъде показана стратегия за ръководство, включваща външнополитически цели, считаме за излишно да разясняваме хода и резултатите от актуалните избори ", съобщи дипломатическата задача.
Отговаряйки на въпроса по какъв начин съветската страна прави оценка настоящето равнище на двустранни връзки, дипломатите се позоваха на неотдавнашното изявление на съветския дипломат в България Елеонора Митрофанова пред локалния вестник "24 часа ". Дипломатът се ограничи с думи, че Русия и България имат сериозен капацитет в комерсиалната, икономическата, научната, културната и просветителната сфера. След това тя заобиколи въпроса за политическите несъгласия.
Две седмици по-рано обаче, в изявление за същото издание, Елеонора Митрофанова не премълча възраженията си и искрено съобщи: "Антируската изразителност в България бързо набира скорост към този момент повече от година ".
"От октомври 2019 година, почти на всеки три месеца, българските управляващи безпричинно, "с пищност ", гонят съветски дипломати под фиктивен претекст. Ако съпоставим обстоятелствата, тогава можем да заключим, че прогресивното развиване на нашето съдействие е заседнало като кост в гърлото ", акцентира тогава дипломатът.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ