Гергана Паси: На Северния плаж в Царево е изграден огромен комплекс - символ на отсъстващата държава
С минута безмълвие в памет на жертвите от наводнението в Царево започна съвещанието на Министерския съвет. Ето какви бяха думите и на образеца при започване на съвещанието: След като бяха изведени всички лица под риск в района, и откакто последователно се възвръща животът там, и откакто има хора, които изгубиха живота си, в този момент е време да се опитаме в дълбочина да проучваме аргументите за това, което се случи и да подготвим тези дейности, които да разрешат идващия път когато имаме такова естествено злополучие, да сме по-подготвени. Интервю с Гергана Паси, някогашен министър по европейските въпроси в държавното управление на Сергей Станишев, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " , която анонсира концепцията за нов Закон за положителния стопанин
Г-жо Паси, вие анонсирахте концепция за нов Закон за положителния собственик. Как се роди тази концепция и за какво имаме нужда от сходен закон?
Тя тази концепция тлее от много време. Някак си може би се катализира през летните месеци, когато като всички останали пътувахме фамилно из страната, и към този момент започнахме да си трансформираме нещо, което преди време беше просто мотив в спонтанни мнения, в фамилен фолклор, в фамилна задявка. Когато пътуваме, без значение дали из Родопите и Пирин или по Черноморието, когато забележим някоя напълно изоставена, явно безстопанствена постройка, ние си споделяме: Ето, и това е за нашия закон за положителния собственик. И някак си, въпреки и тематиката да не е доста прясно обвързвана с потопа, който се развихри безусловно пред очите ни в последните няколко дни, само че има отношение към това, това доста нападателно презастрояване, непрекъсната конкуренция с природата и нейните естествени закони, няма по какъв начин да не се връща като бумеранг върху нас и да не краде от личното ни качество на живот.
И някак си, виждайки трагичните фрагменти от наводнението в Царево, в Ахтопол в последните дни, слушайки трагичните вести със изгубен човешки живот, пред мен изникна онази картина, която видях единствено преди три седмици, навръх един от плажовете в Царево, която някак си бях пропуснала да виждам в годините, в които явно локалните хора са се сблъсквали с проблем: Един голям нереален град. На самия бряг на Северния плаж на Царево е построен голям комплекс, евентуално в миналото с вяра, че ще се трансформира в нещо обживяно, в някакви хотели, в витално пространство, само че изцяло изоставено, без прозорци, без порти, там на самия плаж. Това е някак си знак на отсъстващата страна.
И подобен вид здания има на всички места из България. Направете си опит: вгледайте се в средата в близост, когато се движите в София или обитаемото място, в което пътувате или живеете – цялостно е със здания, които са или незавършени, или запуснати, или са с доста съсобственици и затова изоставени, или искрено рисково здания, за които нехаем.
И да, доста хора през днешния ден във Фейсбук реагираха с мнения, че то и в този момент има правна наредба, и в този момент има Закон за устройство на територията, и фактически е по този начин. Вероятно има и текст, който вменява на кмета на всяка община, че би трябвало да се погрижи да издаде заповед да последват надлежно правни дейности при съществуването на такива здания.
Но сред законодателната уредба и действителното й приложение има огромна-огромна дупка, и най-много някак си човешкото различаване, пък въпреки и облечено в съответен юридически текст за това, че методът, по който поддържаме постройките, това е обвързвано с естетиката, със сигурността на пространството към себе си.
И по тази причина нашето предложение, по което започнахме да събираме съидейници, е умишлен закон за положителния собственик, който безусловно да се състои от три точки. Първа точка, всеки собственик би трябвало да е добър и да се грижи за парцела си като част от физическото и естетическото здраве на обществото. Втора точка, който се прояви като недобър собственик, би трябвало да получава предизвестие, и при положение на несъблюдение в съответни периоди да бъде глобяван солено. И трета точка, в случай че това не проработи, парцелът се разпродава на търг с чукче, като с прихода от този търг се поправя парцелът, а с остатъка се компенсира съответния собственик, който не се е погрижил за парцели си.
Огледайте се в близост когато пътувате, доста са образците, които мога да дам: От хотела " Ален мак “ в Благоевград, който не знам в този момент в какво положение е, само че преди няколко години си припомням, че гледах етажи на практика без остъкление, от прословутата постройка на тогавашното БТК в Шумен, от така наречен " Родна стопираха “ или Дом на българите в чужбина, тука на бул. " България “ в Манастирски ливади – голям брой на практика изоставени здания, за които съответният частен притежател, или което е изцяло е възможно – страната или общината, на практика нехаят.
Всъщност, опитът ни е да повдигнем тъкмо тоя диалог по какъв начин може да създадем заобикалящото ни пространство някак си по-сигурно, по-защитено и несъмнено по-етично.
Уж сме съвременна страна, имаме закони казвате, само че те като че ли не се извършват. Имаме възприятието, че самата страна е абдикирала от обществото. Защо сме на това състояние, г-жо Паси? Знаем по какъв начин би трябвало да стане, само че не се получава.
Сигурно доста може да разсъждаваме по тази тематика, и несъмнено нито един от отговорите, които ще дадем на себе си, няма да ни е прелестен, и евентуално всеки един от нас носи отговорност, и министър председателят или министърът, и основният проектант, до кмета, до регионалния шеф, до строителния бизнесмен, който потегля да търси несъмнено бизнес аргументацията в съответния проблем, до всички нас като гражданско общество. Знаете ли, аз считам, че в България доста неща се трансформираха последните десетилетия към положително, само че някак си тъкмо приложението на законите към момента продължава да бъде огромната слабост на обществото ни. Много по-силна движеща мощ би била натискът от поданството общество. Затова считам, че в действителност би трябвало да въведем тематиката понижаване на щета и във връзка с градската среда по отношение на климатичните промени. Защото огромна част от това, което се случва, като порои…
Като естествени феномени може да се планува.
… имат връзка с климатичните промени, и те ще бъдат все по-зачестяващи в ежедневния ни живот. И това всичко е обвързвано с метода, по който като общество сме в положение бързо да се приспособяваме към този доста изменящ се климатичен цикъл към нас. Част от акомодацията е обвързвана сигурно с едни нови нараснали условия и към околната среда, и към градежите в близост, и съм цялостната ни заобикаляща реалност.
С морала и полезностите ни преди всичко да почитаме себе си и близките, да пазим околната среда. Г-жо Паси, благодаря ви за този диалог и ви поисквам триумф с концепцията за този нов закон! Надявам се да намерите съидейници в най-скоро време и да се реализира един добър подобен.
Благодаря ви.
Г-жо Паси, вие анонсирахте концепция за нов Закон за положителния собственик. Как се роди тази концепция и за какво имаме нужда от сходен закон?
Тя тази концепция тлее от много време. Някак си може би се катализира през летните месеци, когато като всички останали пътувахме фамилно из страната, и към този момент започнахме да си трансформираме нещо, което преди време беше просто мотив в спонтанни мнения, в фамилен фолклор, в фамилна задявка. Когато пътуваме, без значение дали из Родопите и Пирин или по Черноморието, когато забележим някоя напълно изоставена, явно безстопанствена постройка, ние си споделяме: Ето, и това е за нашия закон за положителния собственик. И някак си, въпреки и тематиката да не е доста прясно обвързвана с потопа, който се развихри безусловно пред очите ни в последните няколко дни, само че има отношение към това, това доста нападателно презастрояване, непрекъсната конкуренция с природата и нейните естествени закони, няма по какъв начин да не се връща като бумеранг върху нас и да не краде от личното ни качество на живот.
И някак си, виждайки трагичните фрагменти от наводнението в Царево, в Ахтопол в последните дни, слушайки трагичните вести със изгубен човешки живот, пред мен изникна онази картина, която видях единствено преди три седмици, навръх един от плажовете в Царево, която някак си бях пропуснала да виждам в годините, в които явно локалните хора са се сблъсквали с проблем: Един голям нереален град. На самия бряг на Северния плаж на Царево е построен голям комплекс, евентуално в миналото с вяра, че ще се трансформира в нещо обживяно, в някакви хотели, в витално пространство, само че изцяло изоставено, без прозорци, без порти, там на самия плаж. Това е някак си знак на отсъстващата страна.
И подобен вид здания има на всички места из България. Направете си опит: вгледайте се в средата в близост, когато се движите в София или обитаемото място, в което пътувате или живеете – цялостно е със здания, които са или незавършени, или запуснати, или са с доста съсобственици и затова изоставени, или искрено рисково здания, за които нехаем.
И да, доста хора през днешния ден във Фейсбук реагираха с мнения, че то и в този момент има правна наредба, и в този момент има Закон за устройство на територията, и фактически е по този начин. Вероятно има и текст, който вменява на кмета на всяка община, че би трябвало да се погрижи да издаде заповед да последват надлежно правни дейности при съществуването на такива здания.
Но сред законодателната уредба и действителното й приложение има огромна-огромна дупка, и най-много някак си човешкото различаване, пък въпреки и облечено в съответен юридически текст за това, че методът, по който поддържаме постройките, това е обвързвано с естетиката, със сигурността на пространството към себе си.
И по тази причина нашето предложение, по което започнахме да събираме съидейници, е умишлен закон за положителния собственик, който безусловно да се състои от три точки. Първа точка, всеки собственик би трябвало да е добър и да се грижи за парцела си като част от физическото и естетическото здраве на обществото. Втора точка, който се прояви като недобър собственик, би трябвало да получава предизвестие, и при положение на несъблюдение в съответни периоди да бъде глобяван солено. И трета точка, в случай че това не проработи, парцелът се разпродава на търг с чукче, като с прихода от този търг се поправя парцелът, а с остатъка се компенсира съответния собственик, който не се е погрижил за парцели си.
Огледайте се в близост когато пътувате, доста са образците, които мога да дам: От хотела " Ален мак “ в Благоевград, който не знам в този момент в какво положение е, само че преди няколко години си припомням, че гледах етажи на практика без остъкление, от прословутата постройка на тогавашното БТК в Шумен, от така наречен " Родна стопираха “ или Дом на българите в чужбина, тука на бул. " България “ в Манастирски ливади – голям брой на практика изоставени здания, за които съответният частен притежател, или което е изцяло е възможно – страната или общината, на практика нехаят.
Всъщност, опитът ни е да повдигнем тъкмо тоя диалог по какъв начин може да създадем заобикалящото ни пространство някак си по-сигурно, по-защитено и несъмнено по-етично.
Уж сме съвременна страна, имаме закони казвате, само че те като че ли не се извършват. Имаме възприятието, че самата страна е абдикирала от обществото. Защо сме на това състояние, г-жо Паси? Знаем по какъв начин би трябвало да стане, само че не се получава.
Сигурно доста може да разсъждаваме по тази тематика, и несъмнено нито един от отговорите, които ще дадем на себе си, няма да ни е прелестен, и евентуално всеки един от нас носи отговорност, и министър председателят или министърът, и основният проектант, до кмета, до регионалния шеф, до строителния бизнесмен, който потегля да търси несъмнено бизнес аргументацията в съответния проблем, до всички нас като гражданско общество. Знаете ли, аз считам, че в България доста неща се трансформираха последните десетилетия към положително, само че някак си тъкмо приложението на законите към момента продължава да бъде огромната слабост на обществото ни. Много по-силна движеща мощ би била натискът от поданството общество. Затова считам, че в действителност би трябвало да въведем тематиката понижаване на щета и във връзка с градската среда по отношение на климатичните промени. Защото огромна част от това, което се случва, като порои…
Като естествени феномени може да се планува.
… имат връзка с климатичните промени, и те ще бъдат все по-зачестяващи в ежедневния ни живот. И това всичко е обвързвано с метода, по който като общество сме в положение бързо да се приспособяваме към този доста изменящ се климатичен цикъл към нас. Част от акомодацията е обвързвана сигурно с едни нови нараснали условия и към околната среда, и към градежите в близост, и съм цялостната ни заобикаляща реалност.
С морала и полезностите ни преди всичко да почитаме себе си и близките, да пазим околната среда. Г-жо Паси, благодаря ви за този диалог и ви поисквам триумф с концепцията за този нов закон! Надявам се да намерите съидейници в най-скоро време и да се реализира един добър подобен.
Благодаря ви.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ