Джереми Корбин – Тихата сила
С малко ли нелепости ни занимават родните политици, че да се занимаваме и с тези на непознатите, ще кажете. И ще сте прави. Но около събитията от последните седмици, в случай че не и две години, страната Англия – желаеме или не – господства в тематиките от новините, които по един или различен метод засягат всички ни.
Започна се от 2016 година с излизането на британците от Европейски Съюз и мина в аферата “Скрипал ”. Която, въпреки и да стартира неубедително, от ден на ден се постанова като casus belli (лат. ез. “повод за война ”) сред Запада и Русия. Сред водещите герои в цялата в този момент, която се играе по двете тематики на Острова е водачът на опозиционната лейбъристка партия Джереми Корбин. Съмнително харизматична на пръв взор персона, която съставлява политическата опция на премиера на Англия Тереза Мей. Но в полза на истината огромен шлагер измежду младите английски гласоподаватели, които объркаха проектите на консерваторите на Мей на предварителните избори предходната година и се активизираха, с цел да гласоподават за индивида с тип на най-разсеяният библиотекар в мултивселената. И лишиха болшинството на торите в Народното събрание, скандирайки на манифестации и конвенции името на Джереми Корбин върху уводния напев от песента “Seven Nation Army ” (Армия от седем нации) на групата White Stripes.
Лидерът на лейбъристите обаче настоящо се намира “на топа на устата ” в английските медии, около скандал, който на този стадий към този момент му коства профила в обществената мрежа “Фейсбук ”, а съгласно някои наблюдаващи може да се стигне и до по-сериозни вреди. Като политическия му скалп, да вземем за пример.
Но да не слагаме каруцата пред коня, както се споделя, а да вървим по ред. Официалното изказване на Тереза Мей от 12 март пред Народното събрание в Лондон, в което недвусмислено упрекна Русия за възможното нападение с нервно-паралитично вещество против съветският двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му Юлия в Солсбъри, беше посрещнато със подозрение от водача на опозицията. Повечето ще кажете, “логично ”, цялата история и до момента не стои 100 % издържано като доводи. Кой, по какъв начин, за какво, по какъв метод и с какви способи? Ние, като българи, намесвани не един и два пъти в сходни “афери ” – от чадъри до папи, ги разбираме тези неща. Но в случай че за нас сходна позиция би била “логична ”, за британците не е “патриотична ”. И “Джиза ” бръкна в окото на средностатистическия собственик на портрет на Чърчил над камината, като попита премиера Мей за какво в глобите против Русия не включи и съветските олигарси, които живеят в страната и са дарили, съгласно него, 800 000 лири за предизборната акция на нейните консерватори. Освиркаха го, както се допуска. Но в последна сметка въпросът беше издигнат и към този момент тече разследане по въпроса.
А Джереми Корбин продължава трета седмица по-късно да отхвърля да упрекна непосредствено Русия за нападението против Скпирал и упорства да се води разговор с Москва, за смут даже на някои от съпартийците си. В допълнение про-консервативните медии на Острова съумяха да го вкарат и в скандал, датиращ още от 2012 година Когато сегашният водач на лейбърстите се оповестил в поддръжка на прекъсване на събарянето на махленски стенна живопис ( ”графити ”), изобразяващ “Световният еврейски скрит план за надзор над света ”. Срещу английските лейбърсти неведнъж са отправяни обвинявания последните години в затулен, а и недотам, анти-семитизъм. Предвид че исторически те са се възправяли за правата на същата общественост на Острова, цялата история има спомагателен заряд. Тази вест, плюс няколко съпътстващи сходни по темперамент събития, дадоха подтик на вълна от митинги тази седмица против него, а Джереми Корбин прави няколко изказвания, с цел да успокои духовете. Везните на публичното утвърждение обаче от ден на ден се накланят в противоположната на водачът на лейбъристите посока и ще би трябвало скоро да откри контра-тежест, с цел да резервира позициите си. Но да разкажем и за него.
Джереми Корбин е роден на 26 май 1949 година в историческото градче Чипенхам, ситуирано западно от Лондон. Образованието си получава в Шропшайър, където се реалокира фамилията му. Политически деен в редиците на младежката организация на лейбъристите в града още от гимназията, през 1966 година Джереми Корбин се причислява към английската Кампания за нуклеарно разоръжаване и в следствие дълги години е един от нейните съпредседатели. През 1970-те работи като профсъюзен уредник, преди да бъде определен за член на общинския съвет на градчето Харинги от листата на лейбъристите. Оттам кариерата му в партията продължава нагоре и през 1983 година става член на английския парламент, запазвайки непрекъснато мястото си до през днешния ден. С идването на власт на лейбъристите, водени от Тони Блеър през 1997 година за идващите 13 години ръководство Джереми Корбин ще влезе в историята като депутатът, дал своя вот най-често против предложенията на своите съпартийци. След огромният неуспех на лебъристите на изборите през 2015 година, тогавашният водач Ед Милибанд подаде оставка, а на партийната конференция през септември Джереми Корбин бе определен на негово място още на първия тур, с 59,9 % от гласовете на делегатите.
Подпис: “Лордът ”
След натоварената на всевъзможни отрицателни събития седмица, уикендът за Корбин пристигна с удар под пояса от някогашен дълготраен член на лейбъристката партия и неин представител в горната камара на английския парламент, лорд Алън Шугър. Който също по този начин е и медийна звезда, играйки позицията на Доналд Тръмп в английската акомодация на американското телевизонно предаване The Apprentice. И поздрави в събота в обществената мрежа “Туитър ” над 5-те си милиона почитатели с колаж изобразяващ Адолф Хитлер в автомобил, паралелно до човек с генералска униформа, върху чието лице е инсталирано това на Джереми Корбин. Коментарът към фрагмента е в духа на “Когато отиваш на процеса в Нюрнберг, а си мислиш че те водят на авто-шоу ”. Коварно, а?! Посланието в последна сметка бе изтрито от профила на лорда, без какъвто и да е коментар от негова страна. Шумът, който се подвигна е задоволителен.
ЗА НЕГО
Пътник в партията си
Той (б.р. – Джереми Корбин) е усъвършенствал изкуството да наподобява като пасажер в личната си партия, носен напред-назад от събитията, помахвайки благородно като монарх от прозореца на каретата. Последствията от абсурда с коментара му във Facebook, в който пази анти-семитски стенна живопис не вършат изключения. Някои от неговите последователи приветстват нежеланието му да се включи в дебата, тъй като надушват скрит план (на Блеър или ционистите, който предпочитате), ориентиран към дестабилизирането му преди локалните изборе през май.
Хелън Луис,
публицист
Може да въодушеви потомство
За критиците му, той (б.р. – Джереми Корбин) е на практика подигравка на архетипа на “брадатия левичар ”, неизбираемият персонаж ог мрачните дни на 1980-те, когато лейбъристката партия ценеше повече идеологическата непорочност, в сравнение с побеждаващата мощ. Но за армията негови последователи, той е последният останал почтен човек в политиката, някой, който може да въодушеви ново потомство от деятели, и да ги накара да повярват че има опция на нео-либералния Тачеристки консенсус, който толкоз доста ги разочарова.
Брайън Уилър,
публицист
Безкомпромисен
Той (б.р. – Джереми Корбин) е праволинеен. Ясно показва това в което има вяра и умее да води предизборни акции. Но с цел да си водач на лейбъристката партия ти би трябвало и умеенето да преговаряш, да правиш взаимни отстъпки да държиш партията цяла.
Емили Торнбери,
народен представител и външен министър в сянка на лейбъристите, преди избирането на Корбин за водач на партията през 2015
Започна се от 2016 година с излизането на британците от Европейски Съюз и мина в аферата “Скрипал ”. Която, въпреки и да стартира неубедително, от ден на ден се постанова като casus belli (лат. ез. “повод за война ”) сред Запада и Русия. Сред водещите герои в цялата в този момент, която се играе по двете тематики на Острова е водачът на опозиционната лейбъристка партия Джереми Корбин. Съмнително харизматична на пръв взор персона, която съставлява политическата опция на премиера на Англия Тереза Мей. Но в полза на истината огромен шлагер измежду младите английски гласоподаватели, които объркаха проектите на консерваторите на Мей на предварителните избори предходната година и се активизираха, с цел да гласоподават за индивида с тип на най-разсеяният библиотекар в мултивселената. И лишиха болшинството на торите в Народното събрание, скандирайки на манифестации и конвенции името на Джереми Корбин върху уводния напев от песента “Seven Nation Army ” (Армия от седем нации) на групата White Stripes.
Лидерът на лейбъристите обаче настоящо се намира “на топа на устата ” в английските медии, около скандал, който на този стадий към този момент му коства профила в обществената мрежа “Фейсбук ”, а съгласно някои наблюдаващи може да се стигне и до по-сериозни вреди. Като политическия му скалп, да вземем за пример.
Но да не слагаме каруцата пред коня, както се споделя, а да вървим по ред. Официалното изказване на Тереза Мей от 12 март пред Народното събрание в Лондон, в което недвусмислено упрекна Русия за възможното нападение с нервно-паралитично вещество против съветският двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му Юлия в Солсбъри, беше посрещнато със подозрение от водача на опозицията. Повечето ще кажете, “логично ”, цялата история и до момента не стои 100 % издържано като доводи. Кой, по какъв начин, за какво, по какъв метод и с какви способи? Ние, като българи, намесвани не един и два пъти в сходни “афери ” – от чадъри до папи, ги разбираме тези неща. Но в случай че за нас сходна позиция би била “логична ”, за британците не е “патриотична ”. И “Джиза ” бръкна в окото на средностатистическия собственик на портрет на Чърчил над камината, като попита премиера Мей за какво в глобите против Русия не включи и съветските олигарси, които живеят в страната и са дарили, съгласно него, 800 000 лири за предизборната акция на нейните консерватори. Освиркаха го, както се допуска. Но в последна сметка въпросът беше издигнат и към този момент тече разследане по въпроса.
А Джереми Корбин продължава трета седмица по-късно да отхвърля да упрекна непосредствено Русия за нападението против Скпирал и упорства да се води разговор с Москва, за смут даже на някои от съпартийците си. В допълнение про-консервативните медии на Острова съумяха да го вкарат и в скандал, датиращ още от 2012 година Когато сегашният водач на лейбърстите се оповестил в поддръжка на прекъсване на събарянето на махленски стенна живопис ( ”графити ”), изобразяващ “Световният еврейски скрит план за надзор над света ”. Срещу английските лейбърсти неведнъж са отправяни обвинявания последните години в затулен, а и недотам, анти-семитизъм. Предвид че исторически те са се възправяли за правата на същата общественост на Острова, цялата история има спомагателен заряд. Тази вест, плюс няколко съпътстващи сходни по темперамент събития, дадоха подтик на вълна от митинги тази седмица против него, а Джереми Корбин прави няколко изказвания, с цел да успокои духовете. Везните на публичното утвърждение обаче от ден на ден се накланят в противоположната на водачът на лейбъристите посока и ще би трябвало скоро да откри контра-тежест, с цел да резервира позициите си. Но да разкажем и за него.
Джереми Корбин е роден на 26 май 1949 година в историческото градче Чипенхам, ситуирано западно от Лондон. Образованието си получава в Шропшайър, където се реалокира фамилията му. Политически деен в редиците на младежката организация на лейбъристите в града още от гимназията, през 1966 година Джереми Корбин се причислява към английската Кампания за нуклеарно разоръжаване и в следствие дълги години е един от нейните съпредседатели. През 1970-те работи като профсъюзен уредник, преди да бъде определен за член на общинския съвет на градчето Харинги от листата на лейбъристите. Оттам кариерата му в партията продължава нагоре и през 1983 година става член на английския парламент, запазвайки непрекъснато мястото си до през днешния ден. С идването на власт на лейбъристите, водени от Тони Блеър през 1997 година за идващите 13 години ръководство Джереми Корбин ще влезе в историята като депутатът, дал своя вот най-често против предложенията на своите съпартийци. След огромният неуспех на лебъристите на изборите през 2015 година, тогавашният водач Ед Милибанд подаде оставка, а на партийната конференция през септември Джереми Корбин бе определен на негово място още на първия тур, с 59,9 % от гласовете на делегатите.
Подпис: “Лордът ”
След натоварената на всевъзможни отрицателни събития седмица, уикендът за Корбин пристигна с удар под пояса от някогашен дълготраен член на лейбъристката партия и неин представител в горната камара на английския парламент, лорд Алън Шугър. Който също по този начин е и медийна звезда, играйки позицията на Доналд Тръмп в английската акомодация на американското телевизонно предаване The Apprentice. И поздрави в събота в обществената мрежа “Туитър ” над 5-те си милиона почитатели с колаж изобразяващ Адолф Хитлер в автомобил, паралелно до човек с генералска униформа, върху чието лице е инсталирано това на Джереми Корбин. Коментарът към фрагмента е в духа на “Когато отиваш на процеса в Нюрнберг, а си мислиш че те водят на авто-шоу ”. Коварно, а?! Посланието в последна сметка бе изтрито от профила на лорда, без какъвто и да е коментар от негова страна. Шумът, който се подвигна е задоволителен.
ЗА НЕГО
Пътник в партията си
Той (б.р. – Джереми Корбин) е усъвършенствал изкуството да наподобява като пасажер в личната си партия, носен напред-назад от събитията, помахвайки благородно като монарх от прозореца на каретата. Последствията от абсурда с коментара му във Facebook, в който пази анти-семитски стенна живопис не вършат изключения. Някои от неговите последователи приветстват нежеланието му да се включи в дебата, тъй като надушват скрит план (на Блеър или ционистите, който предпочитате), ориентиран към дестабилизирането му преди локалните изборе през май.
Хелън Луис,
публицист
Може да въодушеви потомство
За критиците му, той (б.р. – Джереми Корбин) е на практика подигравка на архетипа на “брадатия левичар ”, неизбираемият персонаж ог мрачните дни на 1980-те, когато лейбъристката партия ценеше повече идеологическата непорочност, в сравнение с побеждаващата мощ. Но за армията негови последователи, той е последният останал почтен човек в политиката, някой, който може да въодушеви ново потомство от деятели, и да ги накара да повярват че има опция на нео-либералния Тачеристки консенсус, който толкоз доста ги разочарова.
Брайън Уилър,
публицист
Безкомпромисен
Той (б.р. – Джереми Корбин) е праволинеен. Ясно показва това в което има вяра и умее да води предизборни акции. Но с цел да си водач на лейбъристката партия ти би трябвало и умеенето да преговаряш, да правиш взаимни отстъпки да държиш партията цяла.
Емили Торнбери,
народен представител и външен министър в сянка на лейбъристите, преди избирането на Корбин за водач на партията през 2015
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ