Мисия Детски имунитет
С края на лятото тематиката за подсилването на детския имунитет някак незабелязано се настанява в диалозите сред родителите. Започваме да предъвкваме като добре теоретичен урок всички остарели и изпитани, къде резултатни, къде не толкоз, способи, единствено и единствено да сведем до най-малко броя на настинките, сополите, задните хреми, стържещите кашлици и безсънните нощи с висока температура. Надяваме се, че от някъде ще дочуем за ново, неопитано досега магическо сиропче, което ще ни отърве или най-малко ще спести част от яслено-градинските несгоди. Но уви – най-малко при нас, нито един старешки цяр или пък прескъп другоземен имуностимулант не се е оказал избавителния пояс за детските заболявания към момента.
“И в цялата плеяда от лекции и препоръки по тематиката, забравяме, че за укрепване на детския организъм основната роля не е на магическите сиропчета и добавки, а на редица дребни привички и фактори от всекидневието, за които даже не се замисляме. Кои са те? ”
Достатъчно сън. Редица изследвания сочат, че неналичието на задоволително сън ни прави по-уязвими към заболявания, защото лимитира размножаването на клетките-бойци в нашият организъм. Това важи в цялостна мощ и за децата. Новородените се нуждаят от 18 часа сън, децата сред 1 и 4 години – сред 12-13 часа, а тези в предучилищна възраст – 10 часа на ден. И тук приказваме за бездънен, здрав и първокласен сън. Затова увеличете физическата интензивност денем, ограничете количеството телевизия преди лягане и се стремете да слагате децата на време в леглото. Не ги лишавайте и от следобедната сънливост.
Добра хигиена. Редовното миене на ръцете, на което учат децата ни в яслата и детската градина има голямо значение за предотвратяване от вируси. Чистите ръце действително не подтикват имунната система, само че са превъзходен метод да намалите прекомерния стрес върху детския имунитет, като ограничите броя на бактериите и вирусите, с които би трябвало да се бори всекидневно. Превърнете миенето на ръцете в занимателна игра. Колкото по-често, толкоз по-добре.
Каляване. Всички сме чували и чели за правилата на каляването. Но, в случай че постоянните каляващи „ тренировки “ ви се костват прекомерно комплицирани, то може да предприемете друга тактика със същия резултат: поставете си за цел да извеждате детето си на открито ежедневно през есенно-зимния интервал. Нека ниските температури или лекият дъжд не са спънка (изключение вършат дните със мощен вятър, мъгла и изобилен дъжд). Погрижете се да се заредите с уместно облекло и надвийте мързела си.
Не бързайте с медикаментите. Няма по какъв начин да се мине без медикаменти, това е ясно. Но най-малко ограничете въвеждането им във времето, като дадете време на организмът самичък да се оправи с заболяването. Прекалено честото потребление на медикаменти (особено на антибиотици) може да има тъкмо противоположния резултат – да отслаби имунната система. Друг трик, който може да прилагате сполучливо е да степенувате по мощ средствата, с които ще се борите с заболяването – започнете с бабешките способи, лека диета и хомеопатични и в случай че до няколко дни не видите усъвършенстване – тогава заложете на обичайните медикаменти, които всеки педиатър би ви изписал. А тежката артилерия – антибиотиците – оставете единствено за краен случай.
Любов и съгласие в фамилията. Във времето, в което все по-често се приказва връзката сред дълбоките прочувствени спорове и заболяванията, които те провокират, няма по какъв начин да не обърнем внимание на атмосферата в най-близкото обграждане на дребния човек. В неговите очи майката и таткото са най-важните хора и всеки един спор посред им (дори и без той да е демонстриран бурно и наяве) се усеща от детето и въздейства извънредно мощно на общото му положение. Постарайте се да изглаждате проблемите между тях и даже и от време на време да се спречквате, постоянно да завършвате деня с прегръдка и целувка, с цел да дадете на детето си това по този начин значимо възприятие на сигурност и отбрана в фамилията.
Вторичната полза от заболяването. И когато приказваме за психологическия миг, няма по какъв начин да не обърнем внимание на известния като „ вторична полза от заболяването “ феномен. И в случай че в проявата на психосоматични признаци възрастните намират единствения метод да привлекат вниманието на околните си, то децата не вършат изключение. И въпреки да няма публично изследване по въпроса, не една и две яслени учителки в обкръжението ми, са споделяли с мен наблюдението, че най-често боледуват децата, които са мощно привързани към фамилията си. Чрез заболяването те намират единствения метод да накарат мама да остане у дома и да ги удостои с полагащото им се количество обятия и нежна грижа. Вярвате или не – това е реалност.Продължава: 
Мисия " Детски имунитет " II
“И в цялата плеяда от лекции и препоръки по тематиката, забравяме, че за укрепване на детския организъм основната роля не е на магическите сиропчета и добавки, а на редица дребни привички и фактори от всекидневието, за които даже не се замисляме. Кои са те? ”
Достатъчно сън. Редица изследвания сочат, че неналичието на задоволително сън ни прави по-уязвими към заболявания, защото лимитира размножаването на клетките-бойци в нашият организъм. Това важи в цялостна мощ и за децата. Новородените се нуждаят от 18 часа сън, децата сред 1 и 4 години – сред 12-13 часа, а тези в предучилищна възраст – 10 часа на ден. И тук приказваме за бездънен, здрав и първокласен сън. Затова увеличете физическата интензивност денем, ограничете количеството телевизия преди лягане и се стремете да слагате децата на време в леглото. Не ги лишавайте и от следобедната сънливост. Добра хигиена. Редовното миене на ръцете, на което учат децата ни в яслата и детската градина има голямо значение за предотвратяване от вируси. Чистите ръце действително не подтикват имунната система, само че са превъзходен метод да намалите прекомерния стрес върху детския имунитет, като ограничите броя на бактериите и вирусите, с които би трябвало да се бори всекидневно. Превърнете миенето на ръцете в занимателна игра. Колкото по-често, толкоз по-добре. Каляване. Всички сме чували и чели за правилата на каляването. Но, в случай че постоянните каляващи „ тренировки “ ви се костват прекомерно комплицирани, то може да предприемете друга тактика със същия резултат: поставете си за цел да извеждате детето си на открито ежедневно през есенно-зимния интервал. Нека ниските температури или лекият дъжд не са спънка (изключение вършат дните със мощен вятър, мъгла и изобилен дъжд). Погрижете се да се заредите с уместно облекло и надвийте мързела си. Не бързайте с медикаментите. Няма по какъв начин да се мине без медикаменти, това е ясно. Но най-малко ограничете въвеждането им във времето, като дадете време на организмът самичък да се оправи с заболяването. Прекалено честото потребление на медикаменти (особено на антибиотици) може да има тъкмо противоположния резултат – да отслаби имунната система. Друг трик, който може да прилагате сполучливо е да степенувате по мощ средствата, с които ще се борите с заболяването – започнете с бабешките способи, лека диета и хомеопатични и в случай че до няколко дни не видите усъвършенстване – тогава заложете на обичайните медикаменти, които всеки педиатър би ви изписал. А тежката артилерия – антибиотиците – оставете единствено за краен случай. Любов и съгласие в фамилията. Във времето, в което все по-често се приказва връзката сред дълбоките прочувствени спорове и заболяванията, които те провокират, няма по какъв начин да не обърнем внимание на атмосферата в най-близкото обграждане на дребния човек. В неговите очи майката и таткото са най-важните хора и всеки един спор посред им (дори и без той да е демонстриран бурно и наяве) се усеща от детето и въздейства извънредно мощно на общото му положение. Постарайте се да изглаждате проблемите между тях и даже и от време на време да се спречквате, постоянно да завършвате деня с прегръдка и целувка, с цел да дадете на детето си това по този начин значимо възприятие на сигурност и отбрана в фамилията. Вторичната полза от заболяването. И когато приказваме за психологическия миг, няма по какъв начин да не обърнем внимание на известния като „ вторична полза от заболяването “ феномен. И в случай че в проявата на психосоматични признаци възрастните намират единствения метод да привлекат вниманието на околните си, то децата не вършат изключение. И въпреки да няма публично изследване по въпроса, не една и две яслени учителки в обкръжението ми, са споделяли с мен наблюдението, че най-често боледуват децата, които са мощно привързани към фамилията си. Чрез заболяването те намират единствения метод да накарат мама да остане у дома и да ги удостои с полагащото им се количество обятия и нежна грижа. Вярвате или не – това е реалност.Продължава: Мисия " Детски имунитет " II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ