С кръв от петли, българските семейства белязвали портите си, за

С кръв от петли, българските фамилии белязвали портите си, с цел да заблудят турските управляващи, че от техните домове към този момент са взети момчета за еничари. Този празник е с районно разпространяване. Чества се в източно-българската етническа територия - от Одринско и Лозенградско до Добруджа.

И до през днешния ден Петльовден се чества като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Освен с еничарството, празникът е обвързван с мъжката мощ, оплодителната дарба на момчетата и здравето на децата.

 

Какви са традициите?

 

Още от есента се дефинира един петел за " татко " и различен наименуван за Петльовден. Петелът - курбан се принася от майката на момчето. С кръвта му се опръсква прага на къщата и се поставя кръстен знак на челото на момчето - за здраве. На момчето се дава да се допре до острието на ножа. В някои села, да вземем за пример в Карнобатско, се изисква това да бъде направено от млад мъж или момче, което да стане знак на новото потомство и неговата мъжка мощ.

 

Жените, които нямат мъжка рожба, също честват на този ден, само че си носят петела в къща с момче - там да им го заколят, като имат вяра, че по този начин ще се снабдят с момче да продължи рода им.

 

По традиция на този ден не се допира нищо остро - нож, секира, ножица, куки. Вярва се, че по този начин децата няма да се родят с белези и ще са здрави. Единственият монумент на петела е в с. Голица, Варненско.

Петльовден е освен празник, обвързван със силата и плодородието, само че и знак на почитание към традициите и обичаите, които се предават от потомство на потомство. Той е надълбоко затвърден в българската национална просвета и съставлява значим миг за общностите, които го честват. Посредством него се почитат родителите, децата и домът, като се отдава внимание на здравето и благоденствие на новото потомство.