Експерти: Необходимо е коректно остойностяване на медицинския труд в онкологията
С кръгла маса на тематика „ Приоритети и провокации пред онкологията в България “ започва Българският народен конгрес по онкология.
Във фокуса на полемиката бяха тематиките за реимбурсацията и достъпът на българските пациенти до новаторско лекуване, изписването на лекарствени артикули, механизмите за заплащане на генетичните проучвания и биомаркерите за избор на най-подходящата терапия за пациента, икономическите аспекти и упования към лекуването в средносрочен небосвод, провокациите пред здравноосигурителния развой в изискванията на международна икономическа неустойчивост и други
По обособените аспекти на онкологичната проблематика позиции изрекоха проф. доктор Асен Дудов, ръководител на Българското онкологично научно сдружение БОНД проф. Асен Дудов, доктор Иван Маджаров, ръководител на УС на Българския лекарски съюз (БЛС), маг.-фармацевт Велина Григорова, ръководител на Българския фармацевтичен съюз (БФС), проф. Илко Гетов, ръководител на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули (НСЦРЛП) и Аркади Шарков, здравен икономист в Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Модератор на панела беше Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).
Проф. доктор Асен Дудов съобщи, че българската онкологична общественост е минала през редица провокации, като измежду целите на БОНД през последните месеци е работата по основаването на Национален проект за битка с рака в съдействие с Министерство на здравеопазването и организациите от Националния онкологичен алианс.
„ Много труд положихме през миналите месеци, с цел да бъде реалност Националният проект за битка с рака. Предстои обаче най-важната част, а точно неговото вярно имплентиране. Необходим е нов метод за ранно разкриване на рака, защото
смъртността от онкологични болести към този момент се изравни с тази от сърдечносъдовите,
а упованията са до 2035 година ракът да бъде водеща причина за гибел в Европа “, сподели още проф. Дудов по отношение на показания преди дни от Европейския здравен съюз нов метод към ранното разкриване на ракови болести.
Той разяснява и нуждата от правилно остойностяване на медицинския труд в онкологията, като подчертава, че би трябвало да се промени и средата за младите медици, защото сега тя е негостоприемна към тях. Не на последно място проф. Дудов обърна внимание и на казуса с палиативните грижи у нас и качеството на живот на пациентите, които не са съумели да се оправят с заболяването.
Д-р Иван Маджаров съобщи, че мястото на Българския лекарски съюз е многопластово и българските онколози постоянно могат да разчитат на тях като партньор и като фактор, който може да въздейства върху законодателните начинания. Той добави, че БЛС се пробва оптимално бързо да вкара всеобщ скрининг за рисковите групи, като той не би трябвало да се лимитира единствено до лекарските кабинети. Друга сфера, в която съюзът интензивно работи, е дигитализацията на здравния бранш. Според доктор Маджаров цифровата промяна ще открие нови хоризонти, бърз и елементарен достъп до информация за пациентите, като по този метод ще се подобрят диагностиката и лекуването.
Здравният икономист Аркади Шарков сложи акцент върху
потребността от вложения в онкологичната област
и опазването на здравето като цяло. Според разбор на ЕКИП всяко едно „ мъдро “ вложено евро може да донесе възвращаемост от 3,4 евро посредством по-голяма и по-здрава работна мощ, по-малката потребност за грижи при най-възрастните и нарасналата работливост на хората, които през днешния ден се отнасят към пенсионната възраст.
Той добави, че има
директна взаимозависимост сред повишението на безработицата и увеличението на честотата на онкологичните болести
Затова в идните тежки стопански времена би трябвало да се мисли в дълготраен проект по какъв начин да се защищити популацията, с цел да имаме една относително по-здрава нация в близко бъдеще.
„ Ако съгласно Европейската комисия до 2025 година 90% от популацията на Европейски Съюз, което дава отговор на избрани критерии, би трябвало да получи достъп до скринингови стратегии, то за България това е съществено предизвикателство за финансирането на онкологичната грижа “, сподели още Шарков. Той уточни, че един от бюджетно неутралните принадлежности, който може да бъде употребен за финансиране на здравните действия и услуги, е целевото заделяне от акцизи.
За 2022 година се чака постъпленията от акцизи да бъдат към 6,5 милиарда лв. и при избор за целево заделяне на 10% от всички акцизи, постъпленията в здравния бранш биха могли да бъдат надлежно 650 млн. лева, като тези средства биха могли да се употребяват дейно за профилактика и лекуване.
Проф. Илко Гетов удостовери нуждата от „ умни “ вложения в опазването на здравето. Той съобщи, че българските пациенти са релативно добре лекувани от позиция на достъп до нови лечения. „ В момента има
36 процедури за нови интернационалните непатентни наименования,
които чакат или са в развой на оценка на здравните технологии. Осем от тях са в областта на солидните тумори, а две в региона на онкохематологията “, сподели проф. Гетов.
Маг.-фармацевт Велина Григорова на собствен ред съобщи, че българските болнични фармацевти са в тясна връзка с българските онколози и през последните години са внедрени позитивни промени в организацията на активността им. Все още обаче би трябвало да се работи в тенденция за
правилното остойностяване на медицинския труд в онкологията
Конгресът продължава през днешния ден с тематики като немедицинската пациентска грижа и психическата поддръжка в протичането на рака, както и дискусионна маса „ Дигитализацията в онкологията “ с присъединяване на водещи специалисти в региона.
Последният ден от събитието също включва богата научна стратегия, ориентирана към актуалните благоприятни условия за лекуване на другите онкологични болести, както и тематики като провокациите в хисто-патологичната оценка на някои типове рак, провокациите на новаторската терапия пред генетичната диагностика и компликациите, с които се сблъскват пациентите в България във връзка с симптоматичното и палиативно лекуване.
Конгресът ще обърне внимание също по този начин на тематики като лекарствените взаимоотношения и характерни взаимоотношения на противотуморното лекарствено лекуване, актуалните благоприятни условия на радиохирургията, техническите решения в урологията, изчерпателното геномно секвениране и др.
Във фокуса на полемиката бяха тематиките за реимбурсацията и достъпът на българските пациенти до новаторско лекуване, изписването на лекарствени артикули, механизмите за заплащане на генетичните проучвания и биомаркерите за избор на най-подходящата терапия за пациента, икономическите аспекти и упования към лекуването в средносрочен небосвод, провокациите пред здравноосигурителния развой в изискванията на международна икономическа неустойчивост и други
По обособените аспекти на онкологичната проблематика позиции изрекоха проф. доктор Асен Дудов, ръководител на Българското онкологично научно сдружение БОНД проф. Асен Дудов, доктор Иван Маджаров, ръководител на УС на Българския лекарски съюз (БЛС), маг.-фармацевт Велина Григорова, ръководител на Българския фармацевтичен съюз (БФС), проф. Илко Гетов, ръководител на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули (НСЦРЛП) и Аркади Шарков, здравен икономист в Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Модератор на панела беше Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).
Проф. доктор Асен Дудов съобщи, че българската онкологична общественост е минала през редица провокации, като измежду целите на БОНД през последните месеци е работата по основаването на Национален проект за битка с рака в съдействие с Министерство на здравеопазването и организациите от Националния онкологичен алианс.
„ Много труд положихме през миналите месеци, с цел да бъде реалност Националният проект за битка с рака. Предстои обаче най-важната част, а точно неговото вярно имплентиране. Необходим е нов метод за ранно разкриване на рака, защото
смъртността от онкологични болести към този момент се изравни с тази от сърдечносъдовите,
а упованията са до 2035 година ракът да бъде водеща причина за гибел в Европа “, сподели още проф. Дудов по отношение на показания преди дни от Европейския здравен съюз нов метод към ранното разкриване на ракови болести.
Той разяснява и нуждата от правилно остойностяване на медицинския труд в онкологията, като подчертава, че би трябвало да се промени и средата за младите медици, защото сега тя е негостоприемна към тях. Не на последно място проф. Дудов обърна внимание и на казуса с палиативните грижи у нас и качеството на живот на пациентите, които не са съумели да се оправят с заболяването.
Д-р Иван Маджаров съобщи, че мястото на Българския лекарски съюз е многопластово и българските онколози постоянно могат да разчитат на тях като партньор и като фактор, който може да въздейства върху законодателните начинания. Той добави, че БЛС се пробва оптимално бързо да вкара всеобщ скрининг за рисковите групи, като той не би трябвало да се лимитира единствено до лекарските кабинети. Друга сфера, в която съюзът интензивно работи, е дигитализацията на здравния бранш. Според доктор Маджаров цифровата промяна ще открие нови хоризонти, бърз и елементарен достъп до информация за пациентите, като по този метод ще се подобрят диагностиката и лекуването.
Здравният икономист Аркади Шарков сложи акцент върху
потребността от вложения в онкологичната област
и опазването на здравето като цяло. Според разбор на ЕКИП всяко едно „ мъдро “ вложено евро може да донесе възвращаемост от 3,4 евро посредством по-голяма и по-здрава работна мощ, по-малката потребност за грижи при най-възрастните и нарасналата работливост на хората, които през днешния ден се отнасят към пенсионната възраст.
Той добави, че има
директна взаимозависимост сред повишението на безработицата и увеличението на честотата на онкологичните болести
Затова в идните тежки стопански времена би трябвало да се мисли в дълготраен проект по какъв начин да се защищити популацията, с цел да имаме една относително по-здрава нация в близко бъдеще.
„ Ако съгласно Европейската комисия до 2025 година 90% от популацията на Европейски Съюз, което дава отговор на избрани критерии, би трябвало да получи достъп до скринингови стратегии, то за България това е съществено предизвикателство за финансирането на онкологичната грижа “, сподели още Шарков. Той уточни, че един от бюджетно неутралните принадлежности, който може да бъде употребен за финансиране на здравните действия и услуги, е целевото заделяне от акцизи.
За 2022 година се чака постъпленията от акцизи да бъдат към 6,5 милиарда лв. и при избор за целево заделяне на 10% от всички акцизи, постъпленията в здравния бранш биха могли да бъдат надлежно 650 млн. лева, като тези средства биха могли да се употребяват дейно за профилактика и лекуване.
Проф. Илко Гетов удостовери нуждата от „ умни “ вложения в опазването на здравето. Той съобщи, че българските пациенти са релативно добре лекувани от позиция на достъп до нови лечения. „ В момента има
36 процедури за нови интернационалните непатентни наименования,
които чакат или са в развой на оценка на здравните технологии. Осем от тях са в областта на солидните тумори, а две в региона на онкохематологията “, сподели проф. Гетов.
Маг.-фармацевт Велина Григорова на собствен ред съобщи, че българските болнични фармацевти са в тясна връзка с българските онколози и през последните години са внедрени позитивни промени в организацията на активността им. Все още обаче би трябвало да се работи в тенденция за
правилното остойностяване на медицинския труд в онкологията
Конгресът продължава през днешния ден с тематики като немедицинската пациентска грижа и психическата поддръжка в протичането на рака, както и дискусионна маса „ Дигитализацията в онкологията “ с присъединяване на водещи специалисти в региона.
Последният ден от събитието също включва богата научна стратегия, ориентирана към актуалните благоприятни условия за лекуване на другите онкологични болести, както и тематики като провокациите в хисто-патологичната оценка на някои типове рак, провокациите на новаторската терапия пред генетичната диагностика и компликациите, с които се сблъскват пациентите в България във връзка с симптоматичното и палиативно лекуване.
Конгресът ще обърне внимание също по този начин на тематики като лекарствените взаимоотношения и характерни взаимоотношения на противотуморното лекарствено лекуване, актуалните благоприятни условия на радиохирургията, техническите решения в урологията, изчерпателното геномно секвениране и др.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ