Сънят като изпитание
С кои от положенията можем да се оправим благодарение на експерт?
Представете си, че сте на прага на съня. Очите ви натежават, дишането се забавя, а мозъкът ви последователно минава неподвижен. И внезапно - мощен гръм! Или тон на разрушено стъкло. Или писклив електрически звук. Подскачате уплашени, сърцето ви препуска, само че в стаята всичко е безшумно. Няма действителен източник на този звук. А вие към момента сте там - сред съня и будността. Добре пристигнали в територията на Синдрома на експлодиращата глава.
Това не е сцена от приказен разказ, нито артикул на смутено въображение. Медицината от дълго време познава това положение, въпреки и да не го е разкрила изцяло. Синдромът на експлодиращата глава е парасомния - разстройство на съня, което кара мозъка да основава илюзорни, само че извънредно мощни звуци сега на заспиване или пробуждане. За разлика от кошмарите, които носят живи облици и страсти, тук прекарването е чисто слухово. Хората, които го изпитват, разказват чувството като внезапен, пронизителен гръм, детонация, тон на падащ метал или даже електрически подтик в главата.
Учените към момента не са безапелационни какво тъкмо го предизвиква. Една от теориите е, че мозъчният дънер - структурата, която управлява прехода сред сън и бодрост - изпраща неверни сигнали. Вместо гладко " изключване " на невронната интензивност, някои области в слуховата кора реагират неконтролируемо и основават лъжливото чувство за тон. Други проучвания допускат, че положението може да е обвързвано със стрес и психическо напрежение, тъй като по-често се следи при хора, които изпитват отмалялост и тревога. В някои случаи синдромът се появява при пациенти със сънна парализа или мигрена, само че не е наложително обвързван с тях.
Макар и стряскащ, този феномен не се счита за рисков. За разлика от други нарушавания на съня, като обструктивната сънна апнея или нарколепсията, синдромът на експлодиращата глава не заплашва физическото здраве. Въпреки това прекарването може да бъде толкоз интензивно, че засегнатите стартират да се опасяват от момента на заспиване, което може да докара до хронично недоспиване и тревога. Диагностицирането на положението нормално се основава на описанието на признаците, а лекуването в множеството случаи не изисква лекарства. Единствено при доста тежки и чести епизоди лекарите могат да предлагат антидепресанти или лекарства, които контролират съня.
Най-добрият метод към този синдром е разбирането. Да знаеш, че не си самичък, че това е действително и че не значи тежко неврологично заболяване, постоянно е задоволително, с цел да се оправиш с тревогата, която го съпровожда. Синдромът на експлодиращата глава е увещание, че човешкият мозък към момента крие секрети, които занапред разбираме. И от време на време тези секрети се демонстрират не в огромни открития, а в най-неочакваните звуци на тишината.
Какво друго може да се обърка нощем?
Сънят е комплициран биологичен развой, контролиран от комплицирани неврохимични взаимоотношения и циркадни ритми. Той не е просто положение на покой, а деен механизъм, в който мозъкът провежда мемоари, контролира страсти и подкрепя възобновяване на организма. В идеалния случай този развой протича безпрепятствено, само че при някои хора той е нарушен от разнообразни разстройства, които съществено засягат качеството на живот и могат да доведат до тежки последствия за здравето. Освен упоменатия към този момент Синдром, има доста още положения, които нарушават целостта и качеството на съня. Някои от тях се случват случайно или епизодично, до момента в който други могат да прогресират и влошат общото положение на организма на човек, причинявайки му по-трайни медицински положения, изискващи обособена лекарска интервенция и терапия.
Когато сънят ти подкосява краката
Нарколепсията е неврологично разстройство, при което мозъкът не може вярно да контролира съня и бодърстването. Основните признаци включват несъразмерна дневна унесеност, неочаквани неконтролируеми пристъпи на сън, катаплексия (временна загуба на мускулен тонус, провокирана от емоции), халюцинации при заспиване или пробуждане и сънна парализа. Нарколепсията се свързва с недостиг на хипокретин - невротрансмитер, виновен за поддържането на бодростта. Лечението включва стимуланти за битка с дневната унесеност и антидепресанти за надзор на катаплексията.
Задушаващи нощи
Сънната апнея е съществено разстройство, при което дишането стопира неведнъж по време на сън. Разделя се на два съществени типа - обструктивна и централна. Обструктивната сънна апнея (ОСА) се дължи на разпределяне на меките тъкани в гърлото, което блокира въздушния поток, до момента в който централната форма поражда заради неправилна сигнализация от мозъка към дихателните мускули. Симптомите включват мощно хъркане, чести събуждания, дневна отмалялост и главоболие заран. Без лекуване сънната апнея може да докара до високо кръвно налягане, сърдечни болести и нараснал риск от инсулт. Най-често употребяваното лекуване е CPAP (Continuous Positive Airway Pressure) терапия, която поддържа дихателните пътища отворени по време на сън.
Да не си намериш покой
Синдромът на неспокойните крайници (СНК) е неврологично разстройство, характеризиращо се с неприятни чувства в долните крака, които провокират неустоимо предпочитание за придвижване. Симптомите се демонстрират главно вечер и се утежняват по време на покой. СНК се свързва с нарушена допаминова сигнализация и недостиг на желязо в мозъка. Често е генетично свързан, само че може да бъде и вторично положение при бременност, бъбречна непълнота или недостиг на избрани витамини. Лечението включва допаминови агонисти, антиконвулсанти и промени в метода на живот като умерена физическа интензивност и отбягване на кофеин и алкохол преди лягане.
Какви ги вършиш до момента в който спиш?
Сомнамбулизмът (лунатизъм) е разстройство на съня, при което засегнатите правят автоматизирани дейности в дълбоките етапи на съня, без да осъзнават. Ходене, говорене, даже шофиране са вероятни по време на тези епизоди. Това положение е по-често при деца и нормално изчезва с възрастта. При възрастните може да бъде обвързвано със стрес, отнемане от сън или банкет на избрани лекарства. Макар сомнамбулизмът да не съставлява директна заплаха за здравето, съществува риск от пострадвания. Лечението включва възстановяване на съня, отбягване на отключващи фактори и, в редки случаи, медикаментозна терапия.
Тяло като приковано
Парализата на съня е феномен, при който човек е в схващане, само че не може да се движи. Обикновено настава по време на прехода сред сън и бодърстване, като постоянно е съпроводена с чувство за напън върху гърдите и халюцинации. Причината е краткотрайна дисфункция на мозъчните механизми, които контролират мускулния тонус по време на сън. Парализата на съня може да бъде епизодична или част от по-големи разстройства като нарколепсията. Намаляване на напрежението, положителни привички на съня и постоянен режим могат да понижат честотата на тези епизоди.
Разстройствата на съня не са просто стеснение - те могат доста да влошат качеството на живот и да доведат до съществени здравословни последствия. Познаването им е първата стъпка към търсене на съответно лекуване и възстановяване на съня, тъй като една нощна борба с безпокойството, дефицита на О2 или неочакваното заспиване е нещо, което никой не заслужава.
Представете си, че сте на прага на съня. Очите ви натежават, дишането се забавя, а мозъкът ви последователно минава неподвижен. И внезапно - мощен гръм! Или тон на разрушено стъкло. Или писклив електрически звук. Подскачате уплашени, сърцето ви препуска, само че в стаята всичко е безшумно. Няма действителен източник на този звук. А вие към момента сте там - сред съня и будността. Добре пристигнали в територията на Синдрома на експлодиращата глава.
Това не е сцена от приказен разказ, нито артикул на смутено въображение. Медицината от дълго време познава това положение, въпреки и да не го е разкрила изцяло. Синдромът на експлодиращата глава е парасомния - разстройство на съня, което кара мозъка да основава илюзорни, само че извънредно мощни звуци сега на заспиване или пробуждане. За разлика от кошмарите, които носят живи облици и страсти, тук прекарването е чисто слухово. Хората, които го изпитват, разказват чувството като внезапен, пронизителен гръм, детонация, тон на падащ метал или даже електрически подтик в главата.
Учените към момента не са безапелационни какво тъкмо го предизвиква. Една от теориите е, че мозъчният дънер - структурата, която управлява прехода сред сън и бодрост - изпраща неверни сигнали. Вместо гладко " изключване " на невронната интензивност, някои области в слуховата кора реагират неконтролируемо и основават лъжливото чувство за тон. Други проучвания допускат, че положението може да е обвързвано със стрес и психическо напрежение, тъй като по-често се следи при хора, които изпитват отмалялост и тревога. В някои случаи синдромът се появява при пациенти със сънна парализа или мигрена, само че не е наложително обвързван с тях.
Макар и стряскащ, този феномен не се счита за рисков. За разлика от други нарушавания на съня, като обструктивната сънна апнея или нарколепсията, синдромът на експлодиращата глава не заплашва физическото здраве. Въпреки това прекарването може да бъде толкоз интензивно, че засегнатите стартират да се опасяват от момента на заспиване, което може да докара до хронично недоспиване и тревога. Диагностицирането на положението нормално се основава на описанието на признаците, а лекуването в множеството случаи не изисква лекарства. Единствено при доста тежки и чести епизоди лекарите могат да предлагат антидепресанти или лекарства, които контролират съня.
Най-добрият метод към този синдром е разбирането. Да знаеш, че не си самичък, че това е действително и че не значи тежко неврологично заболяване, постоянно е задоволително, с цел да се оправиш с тревогата, която го съпровожда. Синдромът на експлодиращата глава е увещание, че човешкият мозък към момента крие секрети, които занапред разбираме. И от време на време тези секрети се демонстрират не в огромни открития, а в най-неочакваните звуци на тишината.
Какво друго може да се обърка нощем?
Сънят е комплициран биологичен развой, контролиран от комплицирани неврохимични взаимоотношения и циркадни ритми. Той не е просто положение на покой, а деен механизъм, в който мозъкът провежда мемоари, контролира страсти и подкрепя възобновяване на организма. В идеалния случай този развой протича безпрепятствено, само че при някои хора той е нарушен от разнообразни разстройства, които съществено засягат качеството на живот и могат да доведат до тежки последствия за здравето. Освен упоменатия към този момент Синдром, има доста още положения, които нарушават целостта и качеството на съня. Някои от тях се случват случайно или епизодично, до момента в който други могат да прогресират и влошат общото положение на организма на човек, причинявайки му по-трайни медицински положения, изискващи обособена лекарска интервенция и терапия.
Когато сънят ти подкосява краката
Нарколепсията е неврологично разстройство, при което мозъкът не може вярно да контролира съня и бодърстването. Основните признаци включват несъразмерна дневна унесеност, неочаквани неконтролируеми пристъпи на сън, катаплексия (временна загуба на мускулен тонус, провокирана от емоции), халюцинации при заспиване или пробуждане и сънна парализа. Нарколепсията се свързва с недостиг на хипокретин - невротрансмитер, виновен за поддържането на бодростта. Лечението включва стимуланти за битка с дневната унесеност и антидепресанти за надзор на катаплексията.
Задушаващи нощи
Сънната апнея е съществено разстройство, при което дишането стопира неведнъж по време на сън. Разделя се на два съществени типа - обструктивна и централна. Обструктивната сънна апнея (ОСА) се дължи на разпределяне на меките тъкани в гърлото, което блокира въздушния поток, до момента в който централната форма поражда заради неправилна сигнализация от мозъка към дихателните мускули. Симптомите включват мощно хъркане, чести събуждания, дневна отмалялост и главоболие заран. Без лекуване сънната апнея може да докара до високо кръвно налягане, сърдечни болести и нараснал риск от инсулт. Най-често употребяваното лекуване е CPAP (Continuous Positive Airway Pressure) терапия, която поддържа дихателните пътища отворени по време на сън.
Да не си намериш покой
Синдромът на неспокойните крайници (СНК) е неврологично разстройство, характеризиращо се с неприятни чувства в долните крака, които провокират неустоимо предпочитание за придвижване. Симптомите се демонстрират главно вечер и се утежняват по време на покой. СНК се свързва с нарушена допаминова сигнализация и недостиг на желязо в мозъка. Често е генетично свързан, само че може да бъде и вторично положение при бременност, бъбречна непълнота или недостиг на избрани витамини. Лечението включва допаминови агонисти, антиконвулсанти и промени в метода на живот като умерена физическа интензивност и отбягване на кофеин и алкохол преди лягане.
Какви ги вършиш до момента в който спиш?
Сомнамбулизмът (лунатизъм) е разстройство на съня, при което засегнатите правят автоматизирани дейности в дълбоките етапи на съня, без да осъзнават. Ходене, говорене, даже шофиране са вероятни по време на тези епизоди. Това положение е по-често при деца и нормално изчезва с възрастта. При възрастните може да бъде обвързвано със стрес, отнемане от сън или банкет на избрани лекарства. Макар сомнамбулизмът да не съставлява директна заплаха за здравето, съществува риск от пострадвания. Лечението включва възстановяване на съня, отбягване на отключващи фактори и, в редки случаи, медикаментозна терапия.
Тяло като приковано
Парализата на съня е феномен, при който човек е в схващане, само че не може да се движи. Обикновено настава по време на прехода сред сън и бодърстване, като постоянно е съпроводена с чувство за напън върху гърдите и халюцинации. Причината е краткотрайна дисфункция на мозъчните механизми, които контролират мускулния тонус по време на сън. Парализата на съня може да бъде епизодична или част от по-големи разстройства като нарколепсията. Намаляване на напрежението, положителни привички на съня и постоянен режим могат да понижат честотата на тези епизоди.
Разстройствата на съня не са просто стеснение - те могат доста да влошат качеството на живот и да доведат до съществени здравословни последствия. Познаването им е първата стъпка към търсене на съответно лекуване и възстановяване на съня, тъй като една нощна борба с безпокойството, дефицита на О2 или неочакваното заспиване е нещо, което никой не заслужава.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ