Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и комплицирана връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, в сравнение с с всеки мъж. От първите тръпки на влюбването, през неукротимата, жадна за още и още пристрастеност, през овладяната зрялост. И както постоянно се случва - правилен си на любовта, само че на нито една обичана до дъно.
“Всички деца, с изключение на едно, порастват. ”
Детството ми с книгите стартира с вестниците и списанията. Едри букви, подредени в шрифтове една до друга, танцуваха в комплицирана фигура, която последователно се оформяше в кристалната изясненост на смисъла. На това, което е, обвързаният смисъл. Буква след писмен знак, сричка след сричка, дума след дума. На 6 четях безпрепятствено и бях записана на учебно заведение. Магията на първата среща с книгите стартира точно тогава, малко след буквара - когато прочетох първата си книга от началото до края. Затваряйки последната страница на „ Туфо, рижият корсар ”, изгубила за пръв път действителна визия за време и място, усетих, че съм застанала на прага на нещо огромно. Нещо магично, което сетивата ми не могат да смелят, да овладеят, което тотално ми беше затрило мозъка – тъкмо както прави първата целувка. Сладостта от опитването на думите, на хубостта, която носят, гнева или смеха, методът, по който заживяват в главата ти, редейки картини и облици, немислими завършения и неспокойствие. Да отгърнеш още една страница, още една книга да сложиш настрани.
“Тези страници би трябвало да покажат дали аз ще бъда героят на личния си живот, или това звание ще бъде извоювано от другиго. ”
Младостта ми с книгите бе белязана от цялостна безсистемност. Станах алчна за книги. Търсех всевъзможни места да насищам пристрастеностите си. Книжарниците и техните упойващи аромати на мастило и прясна хартия, на нови и недокоснати книги. Ходех и на по-обиграни места - библиотеки от кварталното читалище, градската библиотека, библиотеката на село през ваканциите. Вещината на праха, обвил внимателно кориците, слънчевите лъчи, които като че ли в безвремието се процеждаха през прозорците, ме упойваха за още и още. Единствено вземането на книгата от лавицата раздвижваше застоялия въздух и дребни облачета прахуляк заиграваха на слънчевите лъчи. А в тях се откриваха първите фрази и магията на любовта започваше.
Четях и не подбирах, захвърлях, само че към някои се връщах още веднъж и още веднъж. Само от приятност. Само от апетит и отвращение да се разделиш с източника на тази тръпка, на това лудо неспокойствие, което те изкарва от съществото ти. Страстта от младостта ми с книгите още тогава беше обхванат с някакъв предразсъдък, че това неизмеримо събитие книгите! Никога нямаше да се повтори още веднъж. Като зла поличба, която ти дава цялостното благополучие, а след това добродушно застава в профил и ехидно се присмива на мимолетността му.
“Кой ви сподели, че няма на света същинска, вярна, безконечна обич? Да му отрежат езика за неистина! ”
През зрелостта си прочетох най-хубавите си книги, най-важните. Четях рационално и по-планирано, осигурявах си усамотение – от време на време в цялостната тишина на квартирата в 4 часа през нощта, когато просто не можеш да зарежеш книгата си. Понякога в вакуума на бара, където никой няма да заприказва момиче, което чете. Книгите крадяха от времето за лекции и учене за сесии и тогава се появиха първите съществени тъкания сред нас, които белязаха така и така комплицираната ни връзка – надбягването с времето.Не можех да преглътна цялостния им нарцисизъм – те желаеха всичко за себе си. Пари, внимание, време, изпитание на мозъка. Но пък умееха да дават, о, какъв брой умееха да дават. И разтуха, и неспокойствие. И кротки мигове пред реотанката с чай в ръка, смях във влака на глас и горчиви сълзи. Така се случва с надълбоко осъзнатата обич – тя обзема съществото ти, обръща го с хастара на открито и в никакъв случай не е към този момент същото. Ти не си към този момент същият.
“Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. ”
Връзката ми с четенето влезе в сериозна фаза, когато се появиха децата. Класическа рецесия на всяка връзка. Времето в никакъв случай не стигаше да си обърнем внимание, от време на време с дни не се поглеждахме и последователно се отдалечихме. Финансово също не вървеше. Всичките си средства досега отиваха за детски книжки и оцветявки, за енцикопедии и „ Вече познавам часовника ”. Жаждата ми взе да се разсънва още веднъж, притисната от събитията, тя избуя като плевел – малко злобен, само че жилест и настойчив. И в правото си да е настойчив. Реших, че не трябва да оставам такава връзка, градена толкоз дълго, да погине от нещо другояче прелестно, каквото са децата. Затова се взех в ръце – щом желанието ни един за различен оцелява в рецесията, значи не трябва да се отхвърлям елементарно.
“Началото е това време, когато би трябвало да се постави най-усърдна грижа везните да са точни. ”
Така стартира второто начало на нашата връзка. Не без взаимни отстъпки. Малките ми бягства с книга в парка и заседяването там, на мира, до момента в който мога да разграничавам буквите. И моментите, когато ходех с децата на книжарница и библиотека, отдавайки част от моята пристрастеност на тях. И с цел да преживее дефинитивно нашата връзка своя подем, прибягнах до помощта на...играчки. Електронният читател е дребната джаджа, с която поддържаме огъня, когато ни натиснат всички условия и се нуждаем да крадем всяка минута за себе си.
Сега съм спокойна с книгите – знам, че не сме си омръзнали и не е утихнала пристрастеността. Още съм в зрелите си години и не се отхвърлям от нашата връзка елементарно. Като всяка същинска обич, тя единствено ще се задълбочава с времето. Тревогата и виновността ще изчезнат, времето и мястото – също. Ще остане единствено тихото благополучие, че се имаме един различен и егоистичното блаженство, че имаш ли книга – имаш всичко – обич, разтуха, ентусиазъм, пристрастеност и надълбоко доволство.
“Всички деца, с изключение на едно, порастват. ”
Детството ми с книгите стартира с вестниците и списанията. Едри букви, подредени в шрифтове една до друга, танцуваха в комплицирана фигура, която последователно се оформяше в кристалната изясненост на смисъла. На това, което е, обвързаният смисъл. Буква след писмен знак, сричка след сричка, дума след дума. На 6 четях безпрепятствено и бях записана на учебно заведение. Магията на първата среща с книгите стартира точно тогава, малко след буквара - когато прочетох първата си книга от началото до края. Затваряйки последната страница на „ Туфо, рижият корсар ”, изгубила за пръв път действителна визия за време и място, усетих, че съм застанала на прага на нещо огромно. Нещо магично, което сетивата ми не могат да смелят, да овладеят, което тотално ми беше затрило мозъка – тъкмо както прави първата целувка. Сладостта от опитването на думите, на хубостта, която носят, гнева или смеха, методът, по който заживяват в главата ти, редейки картини и облици, немислими завършения и неспокойствие. Да отгърнеш още една страница, още една книга да сложиш настрани.
“Тези страници би трябвало да покажат дали аз ще бъда героят на личния си живот, или това звание ще бъде извоювано от другиго. ”
Младостта ми с книгите бе белязана от цялостна безсистемност. Станах алчна за книги. Търсех всевъзможни места да насищам пристрастеностите си. Книжарниците и техните упойващи аромати на мастило и прясна хартия, на нови и недокоснати книги. Ходех и на по-обиграни места - библиотеки от кварталното читалище, градската библиотека, библиотеката на село през ваканциите. Вещината на праха, обвил внимателно кориците, слънчевите лъчи, които като че ли в безвремието се процеждаха през прозорците, ме упойваха за още и още. Единствено вземането на книгата от лавицата раздвижваше застоялия въздух и дребни облачета прахуляк заиграваха на слънчевите лъчи. А в тях се откриваха първите фрази и магията на любовта започваше.
Четях и не подбирах, захвърлях, само че към някои се връщах още веднъж и още веднъж. Само от приятност. Само от апетит и отвращение да се разделиш с източника на тази тръпка, на това лудо неспокойствие, което те изкарва от съществото ти. Страстта от младостта ми с книгите още тогава беше обхванат с някакъв предразсъдък, че това неизмеримо събитие книгите! Никога нямаше да се повтори още веднъж. Като зла поличба, която ти дава цялостното благополучие, а след това добродушно застава в профил и ехидно се присмива на мимолетността му.
“Кой ви сподели, че няма на света същинска, вярна, безконечна обич? Да му отрежат езика за неистина! ”
През зрелостта си прочетох най-хубавите си книги, най-важните. Четях рационално и по-планирано, осигурявах си усамотение – от време на време в цялостната тишина на квартирата в 4 часа през нощта, когато просто не можеш да зарежеш книгата си. Понякога в вакуума на бара, където никой няма да заприказва момиче, което чете. Книгите крадяха от времето за лекции и учене за сесии и тогава се появиха първите съществени тъкания сред нас, които белязаха така и така комплицираната ни връзка – надбягването с времето.Не можех да преглътна цялостния им нарцисизъм – те желаеха всичко за себе си. Пари, внимание, време, изпитание на мозъка. Но пък умееха да дават, о, какъв брой умееха да дават. И разтуха, и неспокойствие. И кротки мигове пред реотанката с чай в ръка, смях във влака на глас и горчиви сълзи. Така се случва с надълбоко осъзнатата обич – тя обзема съществото ти, обръща го с хастара на открито и в никакъв случай не е към този момент същото. Ти не си към този момент същият.
“Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. ”
Връзката ми с четенето влезе в сериозна фаза, когато се появиха децата. Класическа рецесия на всяка връзка. Времето в никакъв случай не стигаше да си обърнем внимание, от време на време с дни не се поглеждахме и последователно се отдалечихме. Финансово също не вървеше. Всичките си средства досега отиваха за детски книжки и оцветявки, за енцикопедии и „ Вече познавам часовника ”. Жаждата ми взе да се разсънва още веднъж, притисната от събитията, тя избуя като плевел – малко злобен, само че жилест и настойчив. И в правото си да е настойчив. Реших, че не трябва да оставам такава връзка, градена толкоз дълго, да погине от нещо другояче прелестно, каквото са децата. Затова се взех в ръце – щом желанието ни един за различен оцелява в рецесията, значи не трябва да се отхвърлям елементарно.
“Началото е това време, когато би трябвало да се постави най-усърдна грижа везните да са точни. ”
Така стартира второто начало на нашата връзка. Не без взаимни отстъпки. Малките ми бягства с книга в парка и заседяването там, на мира, до момента в който мога да разграничавам буквите. И моментите, когато ходех с децата на книжарница и библиотека, отдавайки част от моята пристрастеност на тях. И с цел да преживее дефинитивно нашата връзка своя подем, прибягнах до помощта на...играчки. Електронният читател е дребната джаджа, с която поддържаме огъня, когато ни натиснат всички условия и се нуждаем да крадем всяка минута за себе си.
Сега съм спокойна с книгите – знам, че не сме си омръзнали и не е утихнала пристрастеността. Още съм в зрелите си години и не се отхвърлям от нашата връзка елементарно. Като всяка същинска обич, тя единствено ще се задълбочава с времето. Тревогата и виновността ще изчезнат, времето и мястото – също. Ще остане единствено тихото благополучие, че се имаме един различен и егоистичното блаженство, че имаш ли книга – имаш всичко – обич, разтуха, ентусиазъм, пристрастеност и надълбоко доволство.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ