Явор Дачков за novini.bg: Джендърството е идеологически меч за налагане на нов тоталитаризъм
С известния публицист Явор Дачков си приказваме за фамилията, за джендърството и за някои нещо не означаващи клишета. Явор Дачков е публицист с над 30 години процедура. Завършил е богословие. Кариерата му на „ медиен човек ” стартира в Дарик радио, след това е работил в Българска национална телевизия, БНР, много вестници. Женен е за журналистката Галя Дачкова, с която си основават личен уебсайт - " Гласове ". Имат три деца.
- Г-н Дачков, в последно време доста се приказва за " евроатлантически полезности ". Има ли ги, съществуват ли или това е просто пропагандно факсимиле, съгласно вас?
- Нищо не означаващо факсимиле. Има полезности на западната цивилизация от реформацията насам, които произлизат от християнството. Днес
нещо като „ евроатлантически полезности ” няма,
а и самите хора на Запад се отхвърлиха от полезности като независимост на словото, равни права, свободна частна благосъстоятелност и така нататък Това са думи без смисъл.
- Какво мислите за джендърството, което също прекомерно нападателно влезе в обществената тирада?
- Джендърството е идеологическият меч на новата неолиберална концепция, част от нейния инструментариум за налагане на нов тоталитаризъм. Той пълзи постепенно и тайно. Една перверзия, която се учеше в психиатрията като болест, през медията и културата се трансформира в норма, а към този момент ни се натрапва и да стане и обвързване. Не става дума да се гонят хомосексуалистите като в 19 век, само че просто да са по този начин положителни да не ни натрапват свои възгледи и искания.
Нямам срещу всеки да е какъвто желае,
само че съм срещу да ми се постановат. Това нещо е идеология, а не природа.
Явор и брачната половинка му Галя Дачкова
- Какво е фамилията за Вас? Смятате ли, че то към момента е " съществена клетка на обществото " или нравите във времената към този момент са разнообразни?
- Семейството може да бъде парадайс, само че може и да е пъкъл. За мен фамилията е божия благословия, в случай че Светият дух не участва в фамилията, то може да е призрачен сън сред някакви хора, събрани дружно, които цялостен живот не могат да се понасят и децата им виждат всичко. Това води до отвод от фамилията през годините, когато то се е трансформирало в двуличие, тръгнало от протестантизма и католическия свят, изкорубено от дух.
По времето на соца фамилията беше най-важната клетка на обществото, само че и това не беше задоволително, тъй като единствено човешките старания не стигат да поддържат една връзка жива.
За мен фамилията е благословия, център на живота, избавление от всички останали обществени паники, които могат да те сполетят.
Не мога обаче да го предлагам като рецепта, като панацея. То е живот, библейско е, само че нямаш ли подобен светоглед и светоусещане, е просто една форма на обществено другарство, която е изпразнена от наличие. Няма ли обич, няма семейство.
- Откъде е тази пристрастеност към музиката у Вас, от фамилията ли?
- От дребен съм израсъл в атмосфера с пиано със свещници измежду приятелите на родителите ми в Габрово, които бяха музиканти. Слушахме Гершуин, Чайковски, въобще класическа музика. Един чудноват художник от Кърджали, който към този момент е покойник- Петко Серкеджиев пък ми пусна Шеста симфония на Чайковски, когато бях на 13-14 години и тя ме порази. Калина и Стефан Рибарови бяха в компанията ни, той е създател на чудесната " Песничка за теб ", която изпълняваха дружно с Климент Денчев. В София се срещнах с огромния музикант Ирина Щиглич, коята беше един от най-хубавите музикални педагози. Жената на Стефан Рибаров пък беше Павлина Бешкова, щерка на Илия Бешков, а тя беше необикновен пианист, само че за жалост умря млада. Така че моята среда е била постоянно музикантска и с течение на времето си построих персонално мой жанр - чувам единствено класическа музика и джаз.
- Г-н Дачков, в последно време доста се приказва за " евроатлантически полезности ". Има ли ги, съществуват ли или това е просто пропагандно факсимиле, съгласно вас?
- Нищо не означаващо факсимиле. Има полезности на западната цивилизация от реформацията насам, които произлизат от християнството. Днес
нещо като „ евроатлантически полезности ” няма,
а и самите хора на Запад се отхвърлиха от полезности като независимост на словото, равни права, свободна частна благосъстоятелност и така нататък Това са думи без смисъл.
- Какво мислите за джендърството, което също прекомерно нападателно влезе в обществената тирада?
- Джендърството е идеологическият меч на новата неолиберална концепция, част от нейния инструментариум за налагане на нов тоталитаризъм. Той пълзи постепенно и тайно. Една перверзия, която се учеше в психиатрията като болест, през медията и културата се трансформира в норма, а към този момент ни се натрапва и да стане и обвързване. Не става дума да се гонят хомосексуалистите като в 19 век, само че просто да са по този начин положителни да не ни натрапват свои възгледи и искания.
Нямам срещу всеки да е какъвто желае,
само че съм срещу да ми се постановат. Това нещо е идеология, а не природа.
Явор и брачната половинка му Галя Дачкова
- Какво е фамилията за Вас? Смятате ли, че то към момента е " съществена клетка на обществото " или нравите във времената към този момент са разнообразни?
- Семейството може да бъде парадайс, само че може и да е пъкъл. За мен фамилията е божия благословия, в случай че Светият дух не участва в фамилията, то може да е призрачен сън сред някакви хора, събрани дружно, които цялостен живот не могат да се понасят и децата им виждат всичко. Това води до отвод от фамилията през годините, когато то се е трансформирало в двуличие, тръгнало от протестантизма и католическия свят, изкорубено от дух.
По времето на соца фамилията беше най-важната клетка на обществото, само че и това не беше задоволително, тъй като единствено човешките старания не стигат да поддържат една връзка жива.
За мен фамилията е благословия, център на живота, избавление от всички останали обществени паники, които могат да те сполетят.
Не мога обаче да го предлагам като рецепта, като панацея. То е живот, библейско е, само че нямаш ли подобен светоглед и светоусещане, е просто една форма на обществено другарство, която е изпразнена от наличие. Няма ли обич, няма семейство.
- Откъде е тази пристрастеност към музиката у Вас, от фамилията ли?
- От дребен съм израсъл в атмосфера с пиано със свещници измежду приятелите на родителите ми в Габрово, които бяха музиканти. Слушахме Гершуин, Чайковски, въобще класическа музика. Един чудноват художник от Кърджали, който към този момент е покойник- Петко Серкеджиев пък ми пусна Шеста симфония на Чайковски, когато бях на 13-14 години и тя ме порази. Калина и Стефан Рибарови бяха в компанията ни, той е създател на чудесната " Песничка за теб ", която изпълняваха дружно с Климент Денчев. В София се срещнах с огромния музикант Ирина Щиглич, коята беше един от най-хубавите музикални педагози. Жената на Стефан Рибаров пък беше Павлина Бешкова, щерка на Илия Бешков, а тя беше необикновен пианист, само че за жалост умря млада. Така че моята среда е била постоянно музикантска и с течение на времето си построих персонално мой жанр - чувам единствено класическа музика и джаз.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ