Новини от сферата на вероятностите
С приключването на първия месец от годината е време да се върнем към тематиката, които влачим от 2016 година насам и още веднъж набира скорост на политическата сцена в Европейски Съюз и по света, а точно „ Брекзит “. В края на 2017 година британците договориха с Брюксел първата глава от изискванията за излизане от общото семейство, което до тогава се смяташе за огромния Рубикон, оттатък който стартира сериозната работа и процесът става необратим. Още първите дни след оповестяване на прекосяването към идващия стадий политиците на Острова влязоха в семантичен спор какъв брой тъкмо ангажиращо е постигнатото съглашение и какви условия слага в действителност. Най-вече в частта си, засягаща бъдещия статут на връзките (границата) в Северна Ирландия. Но очевидно бързо се стигна до прозрението, че откакто към този момент е заровено кучето, няма смисъл да се търси от кое място мирише, и дебатът във Англия небрежно отшумя. На медийно равнище най-малко.
От двете страни на границата в Ирландия за сметка на това нещата напълно не са спокойни. В Белфаст към този момент една година няма държавно управление поради продължаващите крамоли сред републиканците от Шин Фейн и демократите-юнионисти, и стигне ли се до нови избори преди да е приключил процесът на Брекзит, нещата може внезапно да се усложнят неподозирано. Вариантът с прехвърлянето на ръководството на Северна Ирландия в Лондон също продължава да стои на масата с непредсказуеми последици. В Дъблин пък новата изгряваща звезда на Европейски Съюз Лео Варадкар играе доста тънка игра с произвеждането през май на референдум за разрешаване на абортите, което в допълнение ще нажежи пристрастеностите на Смарагдовия остров в идните месеци.
Но по този начин или другояче, никой очевидно към момента няма ясна визия по какъв начин ще наподобява тъкмо цялата картина най-после – след 29 април 2019 година – и всяка последваща стъпка се прави слепешком. Както в Лондон и Дъблин, по този начин и в Брюксел, където еврократите освен имат „ черен колан “ по „ влачене из бюрократично тресавище “, само че и числената численост и готовността да одобряват всяко административно предизвикателство, поднесено под формата на договаряния. Било то за присъединение или за излизане от Европейски Съюз. И могат да го разтягат колкото си желаят, в случай че знаят в каква посока вървят.
Така в понеделник Брюксел разгласи, че „ преходният интервал “ оттатък Брекзит – разбирайте срокът, през който Англия към момента ще е официално част от Единния пазар и Митническия съюз, само че не и от Европейски Съюз, т.е. без право да взе участие във вземането на решения – ще е до края на 2020 година Независимо дали се е стигнало до съглашение, или не. Белким нещо се случи до тогава – я британците размислили, я европейците. Знае ли към този момент човек?! Всичко е в областта на вероятностите.
Но пък, с цел да е по-контрастна картинката, ден по-късно, във вторник, медии на Острова се докопаха до вътрешен отчет на държавното управление на Тереза Мей с прогнози за английската стопанска система при другите сюжети оттатък Брекзит. Които най-общо казано си вещаят чисто и просто злополука – даже и да реализира Лондон търсеното комерсиално съглашение с Европейски Съюз, икономическият растеж на Англия ще се забави с до 5 % за идващите 15 години. Ако пък решат напълно да се вършат на магарета и си тръгнат с високо вдигнат междинен пръст – т.е. изоставен Европейски Съюз без договорка, и я подкарат по разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО), забавянето ще е с до 8 на 100. Мечтаното бъдещо съглашение за свободна търговия със Съединени американски щати, което Доналд Тръмп и министрите му дадоха обещание още веднъж на Тереза Мей в Давос предходната седмица, също няма да способства изключително за ограничение на резултата с повече от 0,2 %. „ Бум “, честито!
Различни представители на държавното управление упорстваха, че тези прогнози са единствено първични и не би трябвало да бъдат популяризирани обществено. От лагера за „ корав Брекзит “ в партията на консерваторите даже отвърнаха незабавно с отчет, който предвижда тъкмо противоположното – стопански напредък и напредък. Но не хвана доста дикиш. Едното е държавно изследване, другото е дело на професор от университет в Южна Англия. Вярно, противоречиво е кой с какви обстоятелства борави, когато предвижда, само че първото си натежа повече и медии, и съпротива към този момент упорстват за публично издание на всички прогнози.
Тереза Мей обаче се изсули от абсурда и поведе в сряда най-голямата бизнес-делегация предвождана от английски министър председател в историята, на тридневна аудиенция в Китай, да договаря бъдещите търговски и стопански двустранни връзки. И да рисува ярки пейзажи за английското бъдеще след Брекзит. Което, на фона на изтеклия ден по-рано отчет, нямаше по какъв начин да прозвучи безапелационно. А съпътстващите я в самолета кореспонденти на английските медии безспорно бяха трансформирали полета в изнурително прекарване за премиера, съдейки по изражението й от екрана.
Китайските домакини се бяха постарали да лимитират взаимната й конференция с министър-председателят Ли Къцян до един въпрос към всеки от тях, от по една медия от всяка страна – това е то, протоколът в Поднебесната империя – само че и това не оказа помощ да премине слънчевото обръщение. Пък и всяко едно евентуално бъдещо огромно комерсиално съглашение сред Англия и Китай след Брекзит, ще е безспорно подвластно от „ специфичните връзки “, които Лондон упорства че и ще поддържа с Вашингтон, само че с които Пекин изобщо не се употребява. Да не кажем противоположното.
Други „ златни “ вероятности
През януари 2017 година беше открита първата железопътна линия за товарни транспорти, свързваща Лондон с източния китайски град Иу. Трасето минава през Казахстан, Русия, Беларус и Полша до Дуисбург в Германия, който играе ролята на разпределителна гара, откъдето линията се разклонява в посока Англия, Италия и Испания. Покрай самодейността “Един пояс, веднъж ”, която Пекин прокарва от няколко години и разтяга към страните от Източна Европа, може би има късмет да закачим и ние…. И след това се сещаме за положението на родната железопътна мрежа и ни хрумна – дали да не продадем БДЖ-то на китайците! Ако го желаят, де! Може да го стегнат…
От двете страни на границата в Ирландия за сметка на това нещата напълно не са спокойни. В Белфаст към този момент една година няма държавно управление поради продължаващите крамоли сред републиканците от Шин Фейн и демократите-юнионисти, и стигне ли се до нови избори преди да е приключил процесът на Брекзит, нещата може внезапно да се усложнят неподозирано. Вариантът с прехвърлянето на ръководството на Северна Ирландия в Лондон също продължава да стои на масата с непредсказуеми последици. В Дъблин пък новата изгряваща звезда на Европейски Съюз Лео Варадкар играе доста тънка игра с произвеждането през май на референдум за разрешаване на абортите, което в допълнение ще нажежи пристрастеностите на Смарагдовия остров в идните месеци.
Но по този начин или другояче, никой очевидно към момента няма ясна визия по какъв начин ще наподобява тъкмо цялата картина най-после – след 29 април 2019 година – и всяка последваща стъпка се прави слепешком. Както в Лондон и Дъблин, по този начин и в Брюксел, където еврократите освен имат „ черен колан “ по „ влачене из бюрократично тресавище “, само че и числената численост и готовността да одобряват всяко административно предизвикателство, поднесено под формата на договаряния. Било то за присъединение или за излизане от Европейски Съюз. И могат да го разтягат колкото си желаят, в случай че знаят в каква посока вървят.
Така в понеделник Брюксел разгласи, че „ преходният интервал “ оттатък Брекзит – разбирайте срокът, през който Англия към момента ще е официално част от Единния пазар и Митническия съюз, само че не и от Европейски Съюз, т.е. без право да взе участие във вземането на решения – ще е до края на 2020 година Независимо дали се е стигнало до съглашение, или не. Белким нещо се случи до тогава – я британците размислили, я европейците. Знае ли към този момент човек?! Всичко е в областта на вероятностите.
Но пък, с цел да е по-контрастна картинката, ден по-късно, във вторник, медии на Острова се докопаха до вътрешен отчет на държавното управление на Тереза Мей с прогнози за английската стопанска система при другите сюжети оттатък Брекзит. Които най-общо казано си вещаят чисто и просто злополука – даже и да реализира Лондон търсеното комерсиално съглашение с Европейски Съюз, икономическият растеж на Англия ще се забави с до 5 % за идващите 15 години. Ако пък решат напълно да се вършат на магарета и си тръгнат с високо вдигнат междинен пръст – т.е. изоставен Европейски Съюз без договорка, и я подкарат по разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО), забавянето ще е с до 8 на 100. Мечтаното бъдещо съглашение за свободна търговия със Съединени американски щати, което Доналд Тръмп и министрите му дадоха обещание още веднъж на Тереза Мей в Давос предходната седмица, също няма да способства изключително за ограничение на резултата с повече от 0,2 %. „ Бум “, честито!
Различни представители на държавното управление упорстваха, че тези прогнози са единствено първични и не би трябвало да бъдат популяризирани обществено. От лагера за „ корав Брекзит “ в партията на консерваторите даже отвърнаха незабавно с отчет, който предвижда тъкмо противоположното – стопански напредък и напредък. Но не хвана доста дикиш. Едното е държавно изследване, другото е дело на професор от университет в Южна Англия. Вярно, противоречиво е кой с какви обстоятелства борави, когато предвижда, само че първото си натежа повече и медии, и съпротива към този момент упорстват за публично издание на всички прогнози.
Тереза Мей обаче се изсули от абсурда и поведе в сряда най-голямата бизнес-делегация предвождана от английски министър председател в историята, на тридневна аудиенция в Китай, да договаря бъдещите търговски и стопански двустранни връзки. И да рисува ярки пейзажи за английското бъдеще след Брекзит. Което, на фона на изтеклия ден по-рано отчет, нямаше по какъв начин да прозвучи безапелационно. А съпътстващите я в самолета кореспонденти на английските медии безспорно бяха трансформирали полета в изнурително прекарване за премиера, съдейки по изражението й от екрана.
Китайските домакини се бяха постарали да лимитират взаимната й конференция с министър-председателят Ли Къцян до един въпрос към всеки от тях, от по една медия от всяка страна – това е то, протоколът в Поднебесната империя – само че и това не оказа помощ да премине слънчевото обръщение. Пък и всяко едно евентуално бъдещо огромно комерсиално съглашение сред Англия и Китай след Брекзит, ще е безспорно подвластно от „ специфичните връзки “, които Лондон упорства че и ще поддържа с Вашингтон, само че с които Пекин изобщо не се употребява. Да не кажем противоположното.
Други „ златни “ вероятности
През януари 2017 година беше открита първата железопътна линия за товарни транспорти, свързваща Лондон с източния китайски град Иу. Трасето минава през Казахстан, Русия, Беларус и Полша до Дуисбург в Германия, който играе ролята на разпределителна гара, откъдето линията се разклонява в посока Англия, Италия и Испания. Покрай самодейността “Един пояс, веднъж ”, която Пекин прокарва от няколко години и разтяга към страните от Източна Европа, може би има късмет да закачим и ние…. И след това се сещаме за положението на родната железопътна мрежа и ни хрумна – дали да не продадем БДЖ-то на китайците! Ако го желаят, де! Може да го стегнат…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ