„От Гутенберг до информационната война: Критичен поглед върху медийното подгряване на военни конфликти“
С изобретяването на печатната преса от Йоханес Гутенберг през XV век стартира нова ера в разпространяването на информация. Това софтуерно достижение дава опция за всеобщо разпространяване на хрумвания и познание, което отваря пространство за развиване на обществото и образуване на публично мнение. Въпреки позитивния резултат, всеобщата връзка съдържа в себе си и капацитет за операция, изключително когато контролът върху наличието е съсредоточен в ръцете на дребна група ползи.
Античният мъдрец Аристотел, от своя страна, преглежда риториката като изкуство на убеждаването и акцентира смисъла на логиката, страстите и етиката в процеса на връзка. Неговият разбор ни припомня, че медиите не просто предават информация, а интензивно образуват усещания и държание, като по този метод въздействат върху груповото схващане и публичните реакции.
В актуалната медийна среда, характеризираща се с непрестанен поток от вести и образни облици, механизмите на медийна операция са доста усъвършенствани и постоянно ориентирани към основаване на „ военна нервност “. Този феномен съставлява структурирано затопляне на публичното усещане за военни спорове, което нормално служи за легитимиране на политически решения и геополитически ползи на разнообразни артисти.
Илюстрации на този модел намираме в редица модерни спорове — войната в Ирак през 2003 година, интервенцията в Либия през 2011 година, продължителния спор в Сирия и актуалните събития в Украйна. Тези случаи показват по какъв начин медиите оформят публичното мнение посредством селективно показване на обстоятелства и посредством създаване на прочувствено натоварени разкази, които поддържат избрани политически линии.
В подтекста на войната в Ирак, да вземем за пример, медиите действаха като мощен инструмент за легитимиране на военната намеса, посредством интензивно разпространение на тезата за съществуването на „ оръжия за всеобщо заличаване “, макар неналичието на съответни доказателства и вътрешните подозрения в разследващите служби. Тази осведомителна акция докара до основаване на обществена действителност, оправдаваща използването на мощ, посредством образуване на чувство за непосредствена опасност и нужда от бързи дейности.
Подобна тактика бе следена и при интервенцията в Либия, където медийните послания построиха облика на режима като „ деспот, който би трябвало да бъде свален “. Репортажите подчертаваха върху принуждение и репресии, постоянно без задълбочена инспекция на обстоятелствата, което спомогна за построяването на социална легитимност за военна интервенция. Този модел обаче пренебрегва дълготрайните последици от спора, което основава недостиг в разбирането на комплексността и геополитическите измерения.
В случая със Сирия медиите всеобщо използваха образни материали и свидетелства, чиято меродавност е сложна за инспекция, като по този метод способстваха за поляризацията на публичното мнение и затвърдиха разкази, обслужващи ползите на разнообразни интернационалните играчи. Това акцентира ролята на медиите като деен фактор в конфронтационните процеси и затруднява опциите за разговор.
От 2014 година насам спорът в Украйна илюстрира еволюцията на медийната реторика в изискванията на модерна осведомителна война, където национални и интернационалните медии употребяват селективен асортимент на обстоятелства, изразителност на боязън и повтарящи се пропагандни послания. Този феномен поддържа продължителна военна нервност и директно въздейства върху публичното мнение и интернационалната политика.
Тези образци демонстрират систематичния темперамент на медийната интервенция във образуването на публичното мнение във връзка с военните спорове и акцентират нуждата от сериозно отношение към медийното наличие, изключително в изискванията на геополитическа неустойчивост.
Манипулативните медийни практики разчитат на няколко основни механизма. Сред тях, селективният асортимент на образни материали — шокиращи фрагменти и трагични облици — играе централна роля, защото провокира мощен прочувствен отклик, който лимитира сериозната преценка и рационалния разбор у аудиторията. Така се основава атмосфера на боязън и неустановеност, която утвърждава поддръжка за военни интервенции, макар евентуалните им дълготрайни отрицателни резултати.
Езиковият жанр в медиите в допълнение конструира осведомителната рамка посредством потребление на думи и изрази като „ опасност “,
Античният мъдрец Аристотел, от своя страна, преглежда риториката като изкуство на убеждаването и акцентира смисъла на логиката, страстите и етиката в процеса на връзка. Неговият разбор ни припомня, че медиите не просто предават информация, а интензивно образуват усещания и държание, като по този метод въздействат върху груповото схващане и публичните реакции.
В актуалната медийна среда, характеризираща се с непрестанен поток от вести и образни облици, механизмите на медийна операция са доста усъвършенствани и постоянно ориентирани към основаване на „ военна нервност “. Този феномен съставлява структурирано затопляне на публичното усещане за военни спорове, което нормално служи за легитимиране на политически решения и геополитически ползи на разнообразни артисти.
Илюстрации на този модел намираме в редица модерни спорове — войната в Ирак през 2003 година, интервенцията в Либия през 2011 година, продължителния спор в Сирия и актуалните събития в Украйна. Тези случаи показват по какъв начин медиите оформят публичното мнение посредством селективно показване на обстоятелства и посредством създаване на прочувствено натоварени разкази, които поддържат избрани политически линии.
В подтекста на войната в Ирак, да вземем за пример, медиите действаха като мощен инструмент за легитимиране на военната намеса, посредством интензивно разпространение на тезата за съществуването на „ оръжия за всеобщо заличаване “, макар неналичието на съответни доказателства и вътрешните подозрения в разследващите служби. Тази осведомителна акция докара до основаване на обществена действителност, оправдаваща използването на мощ, посредством образуване на чувство за непосредствена опасност и нужда от бързи дейности.
Подобна тактика бе следена и при интервенцията в Либия, където медийните послания построиха облика на режима като „ деспот, който би трябвало да бъде свален “. Репортажите подчертаваха върху принуждение и репресии, постоянно без задълбочена инспекция на обстоятелствата, което спомогна за построяването на социална легитимност за военна интервенция. Този модел обаче пренебрегва дълготрайните последици от спора, което основава недостиг в разбирането на комплексността и геополитическите измерения.
В случая със Сирия медиите всеобщо използваха образни материали и свидетелства, чиято меродавност е сложна за инспекция, като по този метод способстваха за поляризацията на публичното мнение и затвърдиха разкази, обслужващи ползите на разнообразни интернационалните играчи. Това акцентира ролята на медиите като деен фактор в конфронтационните процеси и затруднява опциите за разговор.
От 2014 година насам спорът в Украйна илюстрира еволюцията на медийната реторика в изискванията на модерна осведомителна война, където национални и интернационалните медии употребяват селективен асортимент на обстоятелства, изразителност на боязън и повтарящи се пропагандни послания. Този феномен поддържа продължителна военна нервност и директно въздейства върху публичното мнение и интернационалната политика.
Тези образци демонстрират систематичния темперамент на медийната интервенция във образуването на публичното мнение във връзка с военните спорове и акцентират нуждата от сериозно отношение към медийното наличие, изключително в изискванията на геополитическа неустойчивост.
Манипулативните медийни практики разчитат на няколко основни механизма. Сред тях, селективният асортимент на образни материали — шокиращи фрагменти и трагични облици — играе централна роля, защото провокира мощен прочувствен отклик, който лимитира сериозната преценка и рационалния разбор у аудиторията. Така се основава атмосфера на боязън и неустановеност, която утвърждава поддръжка за военни интервенции, макар евентуалните им дълготрайни отрицателни резултати.
Езиковият жанр в медиите в допълнение конструира осведомителната рамка посредством потребление на думи и изрази като „ опасност “,
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ