Васил Симитчиев с изложба в Квадрат 500
С изложбата в Квадрат 500 – селекция от знакови творби и нови планове, Васил Симитчиев се завръща с цялата мощност на своите артистични открития, с резултатите от своя дълъг път в актуалната просвета. Куратор на плана е Иво Милев.
По време на реставрацията на мавзолея на Георги Димитров в средата на 1970-те на младия ваятел Васил Симитчиев е предоставено да сътвори бронзовите венци към саркофага. Наградата за тази влиятелна поръчка е интернационален паспорт, с който художникът съумява да напусне страната и … да стане “невъзвращенец ” и да се откри в Швеция. Освободен от диктата на политическия и артистичния конформизъм, “се ражда един от първите зрели концептуални художници у нас ”, написа за него изтъкнатият шведски живописен критик Дан Йонсон. “След мащабите на Кристо няма различен българин с тази увереност, световна артистична визия и креативен обсег ”, споделя за него в България проф. Станислав Памукчиев.
Мащабните планове, осъществени в Швеция, стоят постоянно в центъра на някаква конфликтна зона. Това е една от аргументите някои от концепциите да останат единствено върху белия лист. Така да вземем за пример, в разгара на Студената война Симитчиев предлага част от паважа на Червения площад в Москва да бъде сменен с трева от моравата пред Белия дом. Идея, която, несъмнено, остава неосъществена, сблъсквайки се с непреодолима политическа воля. Или планът за “свързване ” на Дания с Швеция посредством музикално произведение, чиято партитура е основана по неравностите на морското дъно в протока Йоресунд. Години по-късно двете страни са към този момент свързани посредством бруталната мощ на бетона и желязото в най-дългия мост в Европа. Или “консервацията ” на мавзолея в София, сблъскала се с нетърпимостта към миналото… Или усърдно квалифицираният и добре изчислен план за пренасяне на водната маса на едно шведско езеро в двора на кралския замък в Стокхолм…
Васил Симитчиев е концептуален художник в най-пълния смисъл на думата. Идеите са суровината на неговото изкуство и както самичък споделя - един път осъществени, те губят половината от своята мощ. Някои от най-ранните му, само че най-издържани опити са в тази посока -проектите за водни басейни, осъществени на разнообразни места в края на 1970-те. Двата най-големи са направени за Музея на модерното изкуство в Стокхолм и за един от градските паркове в Малмьо.
Работата, която му носи международно самопризнание, е несъмнено „ Стъкленият пристан “ в Малмьо (1985). Шестте квадратни километра на остарелия пристан на пристанището са покрити с тонове стъклени плоскости, а актьорът дирижира грохота от трошенето им под тежестта на камионите, минаващи върху тях. И тук в основата е спорът, конфликтът на камък и стъкло, на тежко, компактно, твърдо с фино, транспарантно, нежно, чупливо. Това е величествен образен и звуков театър, с огромни идейни и естетически внушения, в действителна съпоставимост с най-значимото от този жанр изкуство в международен проект.
Утвърждаването на Симитчиев като един от най-силните модерни концептуални актьори в Швеция е причина да бъде поканен за професор в Университета за изкуство, занаяти и дизайн в Стокхолм, където води катедрата по монументална статуя.Той основава и управлява Свободната академия за пробно изкуство, създава новаторска стратегия за интервенция на изкуството в обществената среда, реализира със студенти голям брой скулптурни съоръжения, акции, пърформанси и концептуални планове в публичното пространство.
Изложбата се провежда в партньорство с Посолството на Кралство Швеция и е финансирана от Министерство на културата по стратегия " Движимо културно завещание, музеи и образни изкуства ".
По време на реставрацията на мавзолея на Георги Димитров в средата на 1970-те на младия ваятел Васил Симитчиев е предоставено да сътвори бронзовите венци към саркофага. Наградата за тази влиятелна поръчка е интернационален паспорт, с който художникът съумява да напусне страната и … да стане “невъзвращенец ” и да се откри в Швеция. Освободен от диктата на политическия и артистичния конформизъм, “се ражда един от първите зрели концептуални художници у нас ”, написа за него изтъкнатият шведски живописен критик Дан Йонсон. “След мащабите на Кристо няма различен българин с тази увереност, световна артистична визия и креативен обсег ”, споделя за него в България проф. Станислав Памукчиев.
Мащабните планове, осъществени в Швеция, стоят постоянно в центъра на някаква конфликтна зона. Това е една от аргументите някои от концепциите да останат единствено върху белия лист. Така да вземем за пример, в разгара на Студената война Симитчиев предлага част от паважа на Червения площад в Москва да бъде сменен с трева от моравата пред Белия дом. Идея, която, несъмнено, остава неосъществена, сблъсквайки се с непреодолима политическа воля. Или планът за “свързване ” на Дания с Швеция посредством музикално произведение, чиято партитура е основана по неравностите на морското дъно в протока Йоресунд. Години по-късно двете страни са към този момент свързани посредством бруталната мощ на бетона и желязото в най-дългия мост в Европа. Или “консервацията ” на мавзолея в София, сблъскала се с нетърпимостта към миналото… Или усърдно квалифицираният и добре изчислен план за пренасяне на водната маса на едно шведско езеро в двора на кралския замък в Стокхолм…
Васил Симитчиев е концептуален художник в най-пълния смисъл на думата. Идеите са суровината на неговото изкуство и както самичък споделя - един път осъществени, те губят половината от своята мощ. Някои от най-ранните му, само че най-издържани опити са в тази посока -проектите за водни басейни, осъществени на разнообразни места в края на 1970-те. Двата най-големи са направени за Музея на модерното изкуство в Стокхолм и за един от градските паркове в Малмьо.
Работата, която му носи международно самопризнание, е несъмнено „ Стъкленият пристан “ в Малмьо (1985). Шестте квадратни километра на остарелия пристан на пристанището са покрити с тонове стъклени плоскости, а актьорът дирижира грохота от трошенето им под тежестта на камионите, минаващи върху тях. И тук в основата е спорът, конфликтът на камък и стъкло, на тежко, компактно, твърдо с фино, транспарантно, нежно, чупливо. Това е величествен образен и звуков театър, с огромни идейни и естетически внушения, в действителна съпоставимост с най-значимото от този жанр изкуство в международен проект.
Утвърждаването на Симитчиев като един от най-силните модерни концептуални актьори в Швеция е причина да бъде поканен за професор в Университета за изкуство, занаяти и дизайн в Стокхолм, където води катедрата по монументална статуя.Той основава и управлява Свободната академия за пробно изкуство, създава новаторска стратегия за интервенция на изкуството в обществената среда, реализира със студенти голям брой скулптурни съоръжения, акции, пърформанси и концептуални планове в публичното пространство.
Изложбата се провежда в партньорство с Посолството на Кралство Швеция и е финансирана от Министерство на културата по стратегия " Движимо културно завещание, музеи и образни изкуства ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ