Сливен си спомни за Багряна с изложба и документален филм „Животът, който исках да бъде поема“
С галерия и премиера на документален филмСливен съживи загатна и се поклони пред гения на поетесата Елисавета Багряна /1893 – 1991 г./. Събитията бяха отдадени на 130-годишнината от рождението й. Техен уредник и хазаин бе Регионалната библиотека „ Сава Доброподни “, с поддръжката на национални и районни институции от страната и Община Сливен. „ Нашият град постоянно ще помни огромната българска поетеса. Макар за малко да е живяла тук, тя самата споделя, че е закърмена с духа на Сливен. Благодаря на Регионалната библиотека “, сподели на откриването на документалната галерия зам.кметът Пепа Чиликова. Инициативата е част от богатата стратегия на Общината за празника на града Димитровден. Специален посетител бе министърът на културата Кръстю Кръстев.
Експозицията „ Елисавета Багряна – постоянно търсеща и постоянно вярна на себе си “ бе подредена във фоайето на библиотеката. Тя съдържа архивни материали, ръкописи на авторката, издадени книги, оставени от нея посвещения. Посетителите видяха и портрета на Багряна от художника Марин Подмолов, който бе показан за първи път в града от 1985 година насам. Изложбата може да бъде забелязана до 2 ноември.
По-късно нощес в зала „ Сливен “ публиката видя премиерата на кино лентата „ Животът, който желаех да бъде поема “ по концепция и сюжет на д – р Росица Петрова, шеф на Република България „ Сава Доброплодни “, под режисурата на Христо Симеонов, с присъединяване на актьорите Елена Петрова и Христо Хр. Симеонов. Филмът е продуциран от районната библиотека. Разказът води публиката, в това число и в първо лице, през прекарванията на Багряна, креативните й търсения, житейски разтърсвания и звездни мигове. Прожекцията бе придружена от осъществяванията на известната пловдивска групировка „ МарЧаЛо “. Младото дарование на естрадата Борислава Цекова извърши известната ария от близкото минало по стихотворението „ Унес “ на поетесата / “Говори, приказва, приказва... “/.
Министър Къстев поздрави основателите на кино лентата. От сцената на залата той призна вълнението си, че има град, който засвидетелства обич към българската просвета. „ Сливен е благополучен град, че има такива създатели като Елисавета Багряна. Толкова красиви неща бяха казани, толкоз красиви думи бяха написани от тази велика жена, международна поетеса, с която се гордее цяла България! “, съобщи той.
Багряна е създател на значимо творчество – поетични книги, книги за деца, създател е и на преводи. Нейните стихове са преведени на 30 езика. Носител е на доста влиятелни награди и държавни оценки.
Макар да е живяла в Сливен по-малко от две години, тя смята града за отечество. В красиви строфи облича прекарванията и вълненията, които се връщат в сърцето й „ още веднъж и още веднъж “: сливенския дом на дядо й, съседите, духа на града, неговите образовани и ярки персони, Халеевата комета, която вижда през 1910 година тогава 17-годишното момиче /по – късно Багряна има житейския късмет за „ срещне “ кометата още един път – през 1986 г./. На вятъра е отдадено и стихотворението, в което тя за първи път назовава Сливен собствен роден град.
Родната сестра напразно, както я назовава в спомените си Борис Симитчийски /в. „ Сливен “, бр.7 2004 г./ е удостоена с Чинтулова премия от локалната администрация през 1968 година. През 1978 година тя още веднъж получава огромно отличие от града за своята 80-годишнина. През 1983 година Градът под Сините камъни е хазаин на юбилейна сесия на Института по литература към Българска академия на науките, отдадена на Багряна, с присъединяване на учените Пантелей Зарев, Петър Динеков и други имена в литературната рецензия. В родния й град възхитата към златното й перо е жива.
Експозицията „ Елисавета Багряна – постоянно търсеща и постоянно вярна на себе си “ бе подредена във фоайето на библиотеката. Тя съдържа архивни материали, ръкописи на авторката, издадени книги, оставени от нея посвещения. Посетителите видяха и портрета на Багряна от художника Марин Подмолов, който бе показан за първи път в града от 1985 година насам. Изложбата може да бъде забелязана до 2 ноември.
По-късно нощес в зала „ Сливен “ публиката видя премиерата на кино лентата „ Животът, който желаех да бъде поема “ по концепция и сюжет на д – р Росица Петрова, шеф на Република България „ Сава Доброплодни “, под режисурата на Христо Симеонов, с присъединяване на актьорите Елена Петрова и Христо Хр. Симеонов. Филмът е продуциран от районната библиотека. Разказът води публиката, в това число и в първо лице, през прекарванията на Багряна, креативните й търсения, житейски разтърсвания и звездни мигове. Прожекцията бе придружена от осъществяванията на известната пловдивска групировка „ МарЧаЛо “. Младото дарование на естрадата Борислава Цекова извърши известната ария от близкото минало по стихотворението „ Унес “ на поетесата / “Говори, приказва, приказва... “/.
Министър Къстев поздрави основателите на кино лентата. От сцената на залата той призна вълнението си, че има град, който засвидетелства обич към българската просвета. „ Сливен е благополучен град, че има такива създатели като Елисавета Багряна. Толкова красиви неща бяха казани, толкоз красиви думи бяха написани от тази велика жена, международна поетеса, с която се гордее цяла България! “, съобщи той.
Багряна е създател на значимо творчество – поетични книги, книги за деца, създател е и на преводи. Нейните стихове са преведени на 30 езика. Носител е на доста влиятелни награди и държавни оценки.
Макар да е живяла в Сливен по-малко от две години, тя смята града за отечество. В красиви строфи облича прекарванията и вълненията, които се връщат в сърцето й „ още веднъж и още веднъж “: сливенския дом на дядо й, съседите, духа на града, неговите образовани и ярки персони, Халеевата комета, която вижда през 1910 година тогава 17-годишното момиче /по – късно Багряна има житейския късмет за „ срещне “ кометата още един път – през 1986 г./. На вятъра е отдадено и стихотворението, в което тя за първи път назовава Сливен собствен роден град.
Родната сестра напразно, както я назовава в спомените си Борис Симитчийски /в. „ Сливен “, бр.7 2004 г./ е удостоена с Чинтулова премия от локалната администрация през 1968 година. През 1978 година тя още веднъж получава огромно отличие от града за своята 80-годишнина. През 1983 година Градът под Сините камъни е хазаин на юбилейна сесия на Института по литература към Българска академия на науките, отдадена на Багряна, с присъединяване на учените Пантелей Зарев, Петър Динеков и други имена в литературната рецензия. В родния й град възхитата към златното й перо е жива.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ