С издаването на „Човекът от Девън“ се отбелязва 150-годишнината от

С издаването на „ Човекът от Девън “ се отбелязва 150-годишнината от рождението на огромния британски публицист
„ Ако съпоставим романа с дълга и бурна любовна спекулация, то разказът може да бъде отъждествен на бърза целувка с чужд в мрака: едно вълнуващо и съкровено прекарване, което ни разрешава да се докоснем до нещо мимолетно, друго и неповторимо и да изпитаме тръпката на откривателя, който открива нова и неразучена земя” – по този начин писателят и преводач Емил Минчев дефинира късите литературни форми, въодушевен от работата си върху превода на най-забележителните разкази и повести на Джон Голзуърди, събрани в книгата „ Човекът от Девън “ (ново попълнение в авторитетната поредност „ Световна класика “ на „ Персей”).
С издаването на тази книга се отбелязва 150-годишнината от рождението на великия британски публицист, обичан и на няколко генерации българи с фамозната „ Сага за Форсайтови “. Той е роден на 14 август 1867 година в богато буржоазно семейство, притежаващо огромно имение в Кингстън на Темза, което в този момент е приютило три учебни заведения. Учи право в Хароу и Оксфорд. Но правото не го влече и той избира околосветско пътешестване, съчетано с грижа за фамилния бизнес - корабоплаването. Тогава се среща и сприятелява с различен огромен публицист – Джоузеф Конрад.
Голямата обич на Джон Голзуърди е скандална за времето му . През 1895 година той стартира скрито да се среща с Ада Немезис Пиърсън Купър (1864-1956), която е брачна половинка на братовчед му майор Артър Голзуърди. Тя си има своите секрети – нелегално дете е от връзката на майка си с неин женен ухажор, който оставя пари за настойничество на щерка си. Освен това Ада овреме скрива и няколко години от действителната си възраст. Но любовта с Джон е мощна и за цялостен живот. В тяхно любовно гнездо се трансформира селска къща, наречена Уингстоун, в село Манатан, Девън. 10 години по-късно разводът е реализиран и двамата се оженват на 23 септември 1905 година Остават дружно до гибелта на Джон Голзуърди през 1933 година Писателят постоянно изобразява героини с неудачен брак, а обликът на Айрин в „ Сага за Форсайтови “ е напълно въодушевен от Ада Пиърсън, макар че предходният й брак не е бил толкоз трагичен, колкото този на героинята.
През 1932 година Джон Голзуърди получава Нобелова премия за литература. Той е прекомерно болен (има мозъчен тумор), с цел да участва на церемонията по връчването на Нобеловите награди, и умира шест седмици по-късно.
Книгата „ Човекът от Девън “, която в този момент излиза на български, показва за пръв път пред нашия четец най-забележителните повести и разкази на Джон Голзуърди, чудесно претворени посредством превода на Емил Минчев. Писателят е считан за един от първите създатели на едуардианската ера, който се бунтува против редица от наложените идеали и моралистични полезности на миналата викторианска литература. Това самобитно нововъведение ясно се отразява както в тематичния проект на подбраните му произведения, по този начин и в географската им разнородност (много постоянно приключенията на героите му ги водят в голям брой екзотични места), като стремежът към реализация на свободния човешки дух е надълбоко осезателен.
Повестта „ Човекът от Девън “, която озаглавява и самия алманах, е най-яркият образец за невъзможността да се възпре човешкият напредък към неограничена независимост. Образът на дръзкия авантюрист Закъри Пиърс, подготвен да поеме на рискови и непостижими задачи в далечни земи, с цел да забогатее непременно, и като че ли обречената през цялото време обич сред него и не по-малко пламенната и мечтаеща за завършения Пашиенс Войси не могат да се впишат и остават неразбираеми за заобикалящата ги среда, привикнала на строги порядки. Трагичният завършек на тази история като че ли в допълнение усилва чувството за невъзможността на този вид мощни персони да живеят съгласно общоприетите правила.
Такъв воин е и Пипин от „ Мълчанието “. След като е назначен за началник на ново минно находище в Новия свят, Пипин отхвърля да написа на началниците си в Англия и да се съветва с тях за дейностите и решенията си по въпросите за работата на мината. Това неизмеримо безмълвие, знак на неговата неистова битка за персонална независимост и самостоятелност, стига най-сетне и до трагичния си лимит – Пипин не устоя на безсилието си и на наложения му надзор и умира от тъга.
Разбира се, палитрата от герои и ориси е прекомерно богата, а облиците, които срещаме, от време на време са блестящо контрастни – тръгвайки от донкихотската доверчивост и свръхблагородство на Роджър Брун (неслучайно творбата, чийто воин е той, е озаглавено „ Рицар “), който не търпи грубото държание към която и да е жена и даже отхвърля да се бие на двубой с любовника на брачната половинка си, тъй като любовта не се печели посредством принуждение, стигаме до прекомерната подозрителност и вулгарност на Суидин Форсайт („ Спасението на един Форсайт “), който от боязън да не бъде заловен в клопката на нечии непознати ползи, изгубва единствената жена, която в миналото е обичал.
С лек и грациозен жанр, с тъничък нюх към психологическия разбор и многоликостта на човешката природа, Голзуърди ни прави част от своите разсъждения върху любовта, ориста, гибелта, другарството и смисъла на живота, изграждайки един богат на спорове и облици свят. Дуели на достойнството, буйни любовни афери, пъклени заприказва, морални алтернативи, житейски откровения, дръзки закононарушения и нежни лирични отклонения – създателят изследва дълбините на човешкото сърце и ширините на човешката душа, като не не помни да изпъстри своите истории с комизъм, възторг, мъдрост и човечност.