Възстановка, курбан и 3 хиляди изстрела в памет на четата на Хаджи Димитър на Бузлуджа
С историческа възстановка на последното стълкновение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа през лятото на 1868 година през днешния ден бе маркирана 150-годишнината от подвига на нейните 125 войводи и четници. Възстановката се организира за седми следващ път, този път в нея участваха 150 членове на районни клубове на националното сдружение " Традиция " от 23 разнообразни селища в страната. В " сражението " проехтяха 3 хиляди изстрела с халосни патрони. За седми следващ път в ролята на войводата Хаджи Димитър се превъплати ръководителят на казанлъшкия клуб " Традиция " Николай Байнов.
На върха пристигна и вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов, под чийто патронаж се организира честването. В словото си, произнесено пред паметника на Хаджи Димитър, политикът сподели: " Днес означаваме 150 години от подвига на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър - две велики персони в българската история, които оставиха светла следа в битката ни за избавление от турско иго. Днес доста ни приканват да бъдем политически правилни, да не бъдем крайни, и какво ли не още. Но би трябвало да споделяме истината такава, каквато е. А истината за тези 125 млади българи, които минаха Дунава и след 4 епични сражения поставиха костите си по Балкана, а някои от тях бяха избесени по центровете на Казанлък, Стара Загора или Русе, пристигнаха да се борят не против някакво наличие, те пристигнаха да се борят против черното 500-годишно турско иго. И това би трябвало да бъде ясно на всички. /Тези му думи бяха посрещнати с овации от хората, пристигнали на тържеството от цяла България/.
Тези хора - 125 млади български мъже, минаха Дунава, с цел да вдигнат народа на всеобщо въстание. Това е първият огромен проведен опит за покачване на българския народ с проведени чети.
В тази чета от 125 индивида има българи от всички български земи. Има българи от Македония, Куманово, Велес, Прилеп, има българи от Северна Добруджа, има българи от Одринска Тракия. Онези земи, които през днешния ден ние забравяме и забравяме българите там, може би орисани от някакви нови хоризонти. Всички тези хора, от всички краища на България, пристигнаха да мрат за свободата на целокупния български народ. Те умряха за онази България, част от която през днешния ден не е в рамките на България, на актуалната ни страна и това също не би трябвало да се не помни.
Днес означаваме подвига на последната огромна група, която дава стълкновение с турския подтисник.
Тези хора, обединени от българската концепция, поставиха живота си не да бъдем през днешния ден разграничени, опълчени и един различен да се гледаме изкривено. Те си мечтаеха за друга България, за една България, в която ние, българите, ще бъдем единни, откакто извоюваме свободата си. И това не би трябвало да го забравяме.
Не би трябвало да забравяме, че родът на войводата Хаджи Димитър продължи да дава своя принос за освобождението на останалите под турско иго етнически българи. Племенникът му Кръстьо Асенов постави живота си за освобождението на поробените българи в Македония, загивайки като челник на чета в Егейска Македония, през днешния ден намираща се в Гърция.
Виждаме, че в тези хора няма нищо инцидентно. Това не са едни хаймани, това не са едни луди глави, както може би са ги наричали тогава. Това не са една авантюристи. Това са хора, възпитавани за това да отдават живота си за България. И всеки пък, който се събираме на други сходни тържества, дано си зададем въпроса - ние почитаме тези хора, тъй като те подцениха персоналните си усеща, подцениха персоналните си човешки упоритости, подцениха семейство и опция за някаква кариера и идваха да се борят и умираха за България. Следва ме ли техния образец? Ние подготвени ли сме и какво сме подготвени да създадем за България. Защото, стоешком пред тв приемника и мрънкайки, обсъждайки международната политика или футбола, ние не вършим нищо за България. Нека всеки един от нас, всеки патриотичен българин си зададе въпроса, в случай че не живота си, подготвен ли съм да отделя от персоналното си време, подготвен ли съм да отделя нещо свое, малко, материално, за България. Преди да желаеме, би трябвало всички дружно да се запретнем и да построяваме тази България дружно по този начин, както го правеха нашите прародители, както го направиха и тези 24 четници, които поставиха тук костите си за свободата на България и на целокупния български народ ".
По мотив на годишнината на върха бе валидирана пощенска карта. По традиция община Казанлък раздаде и курбан - този път подготвен от 190 кг овче месо. " Месото е повече от предходната година, тъй като за първи път в този момент организирахме и събор-надпяване на самодейни сформира с патриотични и възрожденски песни под надпис " Балканът пее хайдушка ария ", обясниха от община Казанлък. /24chasa.bg
На върха пристигна и вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов, под чийто патронаж се организира честването. В словото си, произнесено пред паметника на Хаджи Димитър, политикът сподели: " Днес означаваме 150 години от подвига на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър - две велики персони в българската история, които оставиха светла следа в битката ни за избавление от турско иго. Днес доста ни приканват да бъдем политически правилни, да не бъдем крайни, и какво ли не още. Но би трябвало да споделяме истината такава, каквато е. А истината за тези 125 млади българи, които минаха Дунава и след 4 епични сражения поставиха костите си по Балкана, а някои от тях бяха избесени по центровете на Казанлък, Стара Загора или Русе, пристигнаха да се борят не против някакво наличие, те пристигнаха да се борят против черното 500-годишно турско иго. И това би трябвало да бъде ясно на всички. /Тези му думи бяха посрещнати с овации от хората, пристигнали на тържеството от цяла България/.
Тези хора - 125 млади български мъже, минаха Дунава, с цел да вдигнат народа на всеобщо въстание. Това е първият огромен проведен опит за покачване на българския народ с проведени чети.
В тази чета от 125 индивида има българи от всички български земи. Има българи от Македония, Куманово, Велес, Прилеп, има българи от Северна Добруджа, има българи от Одринска Тракия. Онези земи, които през днешния ден ние забравяме и забравяме българите там, може би орисани от някакви нови хоризонти. Всички тези хора, от всички краища на България, пристигнаха да мрат за свободата на целокупния български народ. Те умряха за онази България, част от която през днешния ден не е в рамките на България, на актуалната ни страна и това също не би трябвало да се не помни.
Днес означаваме подвига на последната огромна група, която дава стълкновение с турския подтисник.
Тези хора, обединени от българската концепция, поставиха живота си не да бъдем през днешния ден разграничени, опълчени и един различен да се гледаме изкривено. Те си мечтаеха за друга България, за една България, в която ние, българите, ще бъдем единни, откакто извоюваме свободата си. И това не би трябвало да го забравяме.
Не би трябвало да забравяме, че родът на войводата Хаджи Димитър продължи да дава своя принос за освобождението на останалите под турско иго етнически българи. Племенникът му Кръстьо Асенов постави живота си за освобождението на поробените българи в Македония, загивайки като челник на чета в Егейска Македония, през днешния ден намираща се в Гърция.
Виждаме, че в тези хора няма нищо инцидентно. Това не са едни хаймани, това не са едни луди глави, както може би са ги наричали тогава. Това не са една авантюристи. Това са хора, възпитавани за това да отдават живота си за България. И всеки пък, който се събираме на други сходни тържества, дано си зададем въпроса - ние почитаме тези хора, тъй като те подцениха персоналните си усеща, подцениха персоналните си човешки упоритости, подцениха семейство и опция за някаква кариера и идваха да се борят и умираха за България. Следва ме ли техния образец? Ние подготвени ли сме и какво сме подготвени да създадем за България. Защото, стоешком пред тв приемника и мрънкайки, обсъждайки международната политика или футбола, ние не вършим нищо за България. Нека всеки един от нас, всеки патриотичен българин си зададе въпроса, в случай че не живота си, подготвен ли съм да отделя от персоналното си време, подготвен ли съм да отделя нещо свое, малко, материално, за България. Преди да желаеме, би трябвало всички дружно да се запретнем и да построяваме тази България дружно по този начин, както го правеха нашите прародители, както го направиха и тези 24 четници, които поставиха тук костите си за свободата на България и на целокупния български народ ".
По мотив на годишнината на върха бе валидирана пощенска карта. По традиция община Казанлък раздаде и курбан - този път подготвен от 190 кг овче месо. " Месото е повече от предходната година, тъй като за първи път в този момент организирахме и събор-надпяване на самодейни сформира с патриотични и възрожденски песни под надпис " Балканът пее хайдушка ария ", обясниха от община Казанлък. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ