Ивайло Знеполски: Хора, не жертвали нищо за демокрацията, са готови да я съсипят
С годините става напълно ясно какъв брой незряла е нашата народна власт и какъв брой ние сме незрели за една същинска народна власт . При нас политическият живот се схваща основно като битката на една група против друга. Идването на власт, свалянето - всичко се свежда до някаква кеч битка. Няма естествен парламентарен живот, тъй като е невероятно да има разговор - там двете страни се усещат задължени да наскърбяват, дискредитират и окалят другия. В миг, в който има такива връзки, не е допустимо никакво обикновено действие. Затова се намираме в един извънредно значим миг, в който би трябвало да преосмислим самите правила на демокрацията.
Това сподели за БНР философът, културолог и изкуствовед проф. Ивайло Знеполски в коментар за антиправителствените митинги в София.
„ Нещата са доста по-сложни, в сравнение с гласовете, които се чуват от улиците или от партийните централи. Лично аз, с моята възраст и опит, който съм натрупал, съм мощно смутен, тъй като виждам доста деструктивни процеси в обществото. Тези процеси се виждат и в развитите страни, само че там ги дискутират! “
Демокрацията се обръща против самата себе си , изясни Знеполски.
„ Демокрация, доведена до някакъв култ, до утопията за непосредствена народна власт, която може да се практикува от улицата, от всеки, която няма граници, стартира да унищожава самата народна власт. Много теоретици през последното десетилетие свързват заплахите на тоталитаризма точно с тези деформации, които настъпват в демокрацията. Демокрацията я разбираме като права на индивида, на автономията, на групата, без граници…Това, което става, е извънредно неправилно и деструктивно за страната “.
30 години след смяната има потребност ревизиране на Конституцията , сподели той.
„ Това, което предложи Борисов, мен не ме удовлетворява, тъй като е просто някакъв отговор на популистки издигнати недомислени мисли, на претенции от улицата. И намаляването на броя (депутати) и детайлите за мажоритарно (гласуване) и нещата към автономността на правосъдната система или усилване на нейните функционалности. Трябва да прегледаме главните институции в страната. Крайно време е да вземем решение по отношение на мястото на президента и президентството в страната . Или би трябвало да се отиде към президентска република, или да възприемем парламентарния модел, да кажем, на Италия, в която президентът се избира от Народното събрание с две трети болшинство - това е една уважавана, авторитетна фигура, нормално на напреднала възраст без политически упоритости за бъдещето, който е допустим за всички и може да бъде медиатор в такива спешни моменти. Практиката демонстрира, че е от Желю Желев до Румен Радев президентството е източник на напрежение, спорове и разделения по-скоро, в сравнение с обединяването. Разделение даже в рамките на личните партии, които го издигат. Така беше със Съюз на демократичните сили, с Българска социалистическа партия и с ГЕРБ. Социологическите сондажи демонстрират, че бъдещето е в един извънредно накълцан парламент, на сили, които мъчно могат да намерят разговор между тях. Следователно се нуждаем от някакъв по-силен център на властта. Хубаво е да погледнем към гръцката процедура – партията, която завоюва най-вече гласове да има бонус. Мисля, че в Гърция беше 50 депутатски места, само че там Народното събрание е по-голям. Тоест, да има обезпечена непоклатимост и, че няма всеки миг да изпадаме в конституционна криза…
" Раздвоен съм в отношението към митинга ", сподели ученият:
„ Има една симпатична част, която е спонтанна, на млади и интелигентни хора, само че в това време виждаме редом редица проведени напълно користни групи, които се стремят да извлекат чисто политическа изгода, които са свързани и със подмолно финансиране и със подмолни игри. Може да е било постоянно по този начин, само че не значи, че би трябвало да ни харесва. За пръв път в този момент обстановката е толкоз комплицирана, тъй като митингът не се води от една мощ против друга, а има разнообразни играчи, в това число и разнообразни геополитически поддържа. Трябва час по-скоро да настъпи някакъв разсъдък и да разберем, че демокрацията действа с взаимни отстъпки и с разговор “.
" Тези 40 дни демонстрират, че митингите са безперспективни " , добави Знеполски:
Просто те в една своя част целят сменянето на гарнитури с други гарнитури с неизвестно какви планове. Оправянето на публичния живот и подобряването на демокрацията е въпрос на еволюция, на разискване и на мудни промени. Днес не е времето за гражданска война или псевдореволюционни жестове. Теоретиците на революцията биха се забавлявали ужасно доста, тъй като революционерите тук претендират, че желаят да ги пази полицията, вместо да се борят с нея, а също така са подготвени и да се прегръщат с нея.
Трудно ще се откри разговор, тъй като нещата са сложени на „ персонална и користна основа “, сподели откривателят:
„ Единственият излаз е дочакването на постоянните избори и по-късно политическите сили, които влезнат там, да сключат пакт за разговор и за обсъждане на промени в Конституцията, които да създадат допустимо, по един неконфликтен и неантагонистичен метод, да се ръководи страната “.
" Правителството би трябвало да поеме своята отговорност и да вкара ред в столицата . Да приключи митингите, тъй като има правилник за протестни дейности. Трябва да се регламентира какво значи " гражданско непокорство " и не е опонира ли то на закона. Иначе ще изпаднем в парадокса, че всяка група от 50 - 100 индивида може да блокира цялата страна, тъй като си е наумила да желае нещо и да споделя, че тя не се подчинява. Демокрацията не би могла да работи по този метод. Нека се явят на изборите, дано бъдат общителни да одобряват резултатите от изборите и тогава да се води един разговор, със съзнанието, че за 4 години сме приели действителностите такива, каквито са. Не може всяка година по няколко пъти да се оспорят действителностите и легитимността на властта. Така рискуваме да се превърнем в една пропаднала страна. Вместо да вървим напред, ние вървим все по-назад ".
За честността на изборите Знеполски разяснява, че поръчител са многото наблюдаващи, покровители и интернационалните наблюдаващи:
„ Какво може да се направи, с цел да убедиш някой, който е изгубил, че изборите са почтени. Това е чисто психически миг на един незрял политически живот. Ако не може да се одобряват изборите като почтени, значи не сме узрели за демокрация…От нас зависи да имаме различен образ на политическите партии с различен образ на политическия живот. Не може да имаме претенциите да приличаме на Германия или Франция, без да сме минали тези 3 века народна власт. В края на краищата имаме една подарена народна власт. Тези хора, които не са жертвали нищо за нея, в този момент са подготвени да я съсипят, тъй като тя нищо не им коства . Затова би трябвало да бъдем по-въздържани и не би трябвало да се водим от егоцентризма си, от желанията си, от апетитите си и упоритостите си. Ако се приказва за мафия, да се посочат мафиотите. Ако се приказва за корупция – да се посочат и да се нападат корупционните покупко-продажби. Да престанем с общи заклинания и бабини обети на съперника ".
Това сподели за БНР философът, културолог и изкуствовед проф. Ивайло Знеполски в коментар за антиправителствените митинги в София.
„ Нещата са доста по-сложни, в сравнение с гласовете, които се чуват от улиците или от партийните централи. Лично аз, с моята възраст и опит, който съм натрупал, съм мощно смутен, тъй като виждам доста деструктивни процеси в обществото. Тези процеси се виждат и в развитите страни, само че там ги дискутират! “
Демокрацията се обръща против самата себе си , изясни Знеполски.
„ Демокрация, доведена до някакъв култ, до утопията за непосредствена народна власт, която може да се практикува от улицата, от всеки, която няма граници, стартира да унищожава самата народна власт. Много теоретици през последното десетилетие свързват заплахите на тоталитаризма точно с тези деформации, които настъпват в демокрацията. Демокрацията я разбираме като права на индивида, на автономията, на групата, без граници…Това, което става, е извънредно неправилно и деструктивно за страната “.
30 години след смяната има потребност ревизиране на Конституцията , сподели той.
„ Това, което предложи Борисов, мен не ме удовлетворява, тъй като е просто някакъв отговор на популистки издигнати недомислени мисли, на претенции от улицата. И намаляването на броя (депутати) и детайлите за мажоритарно (гласуване) и нещата към автономността на правосъдната система или усилване на нейните функционалности. Трябва да прегледаме главните институции в страната. Крайно време е да вземем решение по отношение на мястото на президента и президентството в страната . Или би трябвало да се отиде към президентска република, или да възприемем парламентарния модел, да кажем, на Италия, в която президентът се избира от Народното събрание с две трети болшинство - това е една уважавана, авторитетна фигура, нормално на напреднала възраст без политически упоритости за бъдещето, който е допустим за всички и може да бъде медиатор в такива спешни моменти. Практиката демонстрира, че е от Желю Желев до Румен Радев президентството е източник на напрежение, спорове и разделения по-скоро, в сравнение с обединяването. Разделение даже в рамките на личните партии, които го издигат. Така беше със Съюз на демократичните сили, с Българска социалистическа партия и с ГЕРБ. Социологическите сондажи демонстрират, че бъдещето е в един извънредно накълцан парламент, на сили, които мъчно могат да намерят разговор между тях. Следователно се нуждаем от някакъв по-силен център на властта. Хубаво е да погледнем към гръцката процедура – партията, която завоюва най-вече гласове да има бонус. Мисля, че в Гърция беше 50 депутатски места, само че там Народното събрание е по-голям. Тоест, да има обезпечена непоклатимост и, че няма всеки миг да изпадаме в конституционна криза…
" Раздвоен съм в отношението към митинга ", сподели ученият:
„ Има една симпатична част, която е спонтанна, на млади и интелигентни хора, само че в това време виждаме редом редица проведени напълно користни групи, които се стремят да извлекат чисто политическа изгода, които са свързани и със подмолно финансиране и със подмолни игри. Може да е било постоянно по този начин, само че не значи, че би трябвало да ни харесва. За пръв път в този момент обстановката е толкоз комплицирана, тъй като митингът не се води от една мощ против друга, а има разнообразни играчи, в това число и разнообразни геополитически поддържа. Трябва час по-скоро да настъпи някакъв разсъдък и да разберем, че демокрацията действа с взаимни отстъпки и с разговор “.
" Тези 40 дни демонстрират, че митингите са безперспективни " , добави Знеполски:
Просто те в една своя част целят сменянето на гарнитури с други гарнитури с неизвестно какви планове. Оправянето на публичния живот и подобряването на демокрацията е въпрос на еволюция, на разискване и на мудни промени. Днес не е времето за гражданска война или псевдореволюционни жестове. Теоретиците на революцията биха се забавлявали ужасно доста, тъй като революционерите тук претендират, че желаят да ги пази полицията, вместо да се борят с нея, а също така са подготвени и да се прегръщат с нея.
Трудно ще се откри разговор, тъй като нещата са сложени на „ персонална и користна основа “, сподели откривателят:
„ Единственият излаз е дочакването на постоянните избори и по-късно политическите сили, които влезнат там, да сключат пакт за разговор и за обсъждане на промени в Конституцията, които да създадат допустимо, по един неконфликтен и неантагонистичен метод, да се ръководи страната “.
" Правителството би трябвало да поеме своята отговорност и да вкара ред в столицата . Да приключи митингите, тъй като има правилник за протестни дейности. Трябва да се регламентира какво значи " гражданско непокорство " и не е опонира ли то на закона. Иначе ще изпаднем в парадокса, че всяка група от 50 - 100 индивида може да блокира цялата страна, тъй като си е наумила да желае нещо и да споделя, че тя не се подчинява. Демокрацията не би могла да работи по този метод. Нека се явят на изборите, дано бъдат общителни да одобряват резултатите от изборите и тогава да се води един разговор, със съзнанието, че за 4 години сме приели действителностите такива, каквито са. Не може всяка година по няколко пъти да се оспорят действителностите и легитимността на властта. Така рискуваме да се превърнем в една пропаднала страна. Вместо да вървим напред, ние вървим все по-назад ".
За честността на изборите Знеполски разяснява, че поръчител са многото наблюдаващи, покровители и интернационалните наблюдаващи:
„ Какво може да се направи, с цел да убедиш някой, който е изгубил, че изборите са почтени. Това е чисто психически миг на един незрял политически живот. Ако не може да се одобряват изборите като почтени, значи не сме узрели за демокрация…От нас зависи да имаме различен образ на политическите партии с различен образ на политическия живот. Не може да имаме претенциите да приличаме на Германия или Франция, без да сме минали тези 3 века народна власт. В края на краищата имаме една подарена народна власт. Тези хора, които не са жертвали нищо за нея, в този момент са подготвени да я съсипят, тъй като тя нищо не им коства . Затова би трябвало да бъдем по-въздържани и не би трябвало да се водим от егоцентризма си, от желанията си, от апетитите си и упоритостите си. Ако се приказва за мафия, да се посочат мафиотите. Ако се приказва за корупция – да се посочат и да се нападат корупционните покупко-продажби. Да престанем с общи заклинания и бабини обети на съперника ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ