С годините се променяме и това е нормално. Всъщност за

С годините ставаме все по-интровертни

С годините се променяме и това е обикновено. Всъщност за множеството от нас би било необичайно противоположното, да оставаме безконечни младежи, наранени от синдрома на Питър Пан, или с възгледите и мисленето си от 20-те си години.

Житейските прекарвания – и позитивните, и негативните, опитът и знанията, които натрупваме, трансформират и оформят нашата персона.

И макар че транформациите, които претърпяваме, зависят от доста фактори, като характерност, среда, професионално развиване, можем да открием доста общи промени, настъпващи в живота ни.

Такава да вземем за пример е наклонността към интроверсия с течение на годините. Тя изяснява за какво се усещаме все по-комфортно вкъщи, наслаждавайки се на прекрасен филм, слушайки музика или разговаряйки с доверени другари, в сравнение с да купонясваме на открито.

Тя дава и отговор на въпроса за какво с годините придаваме все по-голямо значение на самотата и тишината.

Вътрешно съзряване

В логиката на психиката измененията, които настъпват в живота ни с годините, са известни като „ вътрешно съзряване “. С годините ставаме по-балансирани, по-емоционално постоянни и по-осъзнати.

Освен това сме по-спокойни, по-независими, по-уверени и нямаме огромна потребност от утвърждението на другите, с цел да се почувстваме щастливи и пълноценни.

Ето за какво с течение на времето общественият ни живот става по-спокоен и започваме да се усещаме по-комфортно в своето уюта на дома си, радвайки се на безшумно всекидневие със стойностни за нас хора.

Интересното е, че това събитие се следи и при екстравертни хора, освен при интроверти.

Да си по-интровертен е добре

От еволюционна позиция наклонността към интроверсия е изцяло разумна и позитивна. Когато сме млади, екстраверсията ни оказва помощ да установим значими обществени и прочувствени връзки и даже да намерим сътрудник в живота.

По-късно, когато към този момент имаме този кръг от близки другари и сътрудник, основаването на от ден на ден и повече нови познанства става по-малко значимо за нас и ние се посвещаваме на укрепването на връзките, които към този момент сме построили.

И в случай че в първата част от живота задачата ни е била да се срещнем със света и да опитаме всичко, което ни предложи, то във втората част за нас е по-важно да подхранваме откритите връзки и да съхраним постигнатото.

Относителното усамотение и успокоение на тази втора житейска фаза ни разрешава да бъдем сами със себе си и да открием индивида, който сме станали.

Докато в юношеството и младостта се опитваме да открием кои сме, като се отваряме за света и изследваме разнообразни функции, в зрелост сме доста по-уверени, постигнали сме известна сигурност, а това ни дава опция да обърнем погледа към себе си.

От друга страна, в зрелост разбираме, че се нуждаем от отмора освен от работата, само че и от обществения живот, тъй като непрекъснатите задължения ни изчерпват.

Всъщност изследване, извършено в Университета в Хелзинки, потвърждава, че социализацията изчерпва. Изследователите означават, че срещата с доста хора предизвиква безсилие почти три часа по-късно.

Склонността към интровертност в зрелостта може да бъде обяснена и с обстоятелството, че ценим доста повече времето си, което е причина по-внимателно да избираме приятелите си.

Това значи, че избираме да култивираме връзките с хора, с които имаме общи полезности, които ни въодушевяват и ни оказват помощ да растем.

Разбира се, всичко това не значи, че със зрелостта ставаме отшелници и нямаме потребност от обществен контакт, значи единствено, че ползите ни се трансформират и методът ни на другарство също.