Икономическите уроци на предреволюционна Русия
С.Ф. Шарапов за държавната администрация
Вече съм писал неведнъж за креативното завещание на съветския предреволюционен икономист и държавник Сергей Фьодорович Шарапов (1855-1911). Той беше доста обезпокоен от разделянето на съветското общество на две елементи, сред които се образуваше все по-голяма отдалеченост. Първото са самите хора, второто е държавната администрация.
От времето на Петър Велики, както отбелязва С.Ф. Шарапов, „ Руската страна ставаше все по-изолирана. Между царя и народа поражда публична държавна система, която работи от самото начало за нереалната концепция за страната и в никакъв случай няма да има поради живите хора. Създадоха се институции – органи на тази държавна концепция, които повече или по-малко сполучливо работят за нея. Възникна голяма, разклонена администрация, която изцяло засенчи съветския народ. “
Такова изолирано и самодостатъчно битие на държавната администрация беше към момента търпимо в крепостна Русия. След началото на промените на Александър II, които сложиха Русия по пътя на капиталистическото развиване, цялото общество се раздвижи: „ Насилственият, само че нормален съюз сред земевладелеца и селяните се разпадна и всяка страна трябваше да търси нови стопански форми за техния труд “.
Наемодателите нямаха различен избор, с изключение на да се трансфорат в буржоазен бизнесмени. А селянинът можеше да се осъществя единствено като наемен труд. Но нито земевладелецът, нито селянинът не можаха действително да се осъществят при новите условия. И всичко това също съответства с гражданска война в региона на технологиите и промишлеността: „ Железопътни линии, телеграфи, вестници, огромни заводи, митническа война, гонене на нови пазари от по-напреднали в индустрията народи - всичко това незабавно се стовари върху Русия и я изненада безусловно. “
Изглежда, че при тези условия на помощ на стъписаните помешчици и селяни, стъпващите на краката си бизнесмени, на целия народ, нуждаещ се от стоманени пътища и други постижения на техническата цивилизация, би трябвало да пристигна страната с нейната парична хазна, на ниска цена заем, защитна митническа цена, държавни заводи и компании, трудово законодателство и така нататък
А какво ставаше в реалност? Шарапов написа: „ Официална Русия размаха ужасено ръце и под въздействието на преобладаващите теории стартира да отхвърля всякаква интервенция в националната стопанска система. Живата Русия - селяни, земевладелци, жители, индустриалци, търговци - беше предадена до дъно на новото придвижване и трябваше да се бори и да се приспособява, както можеше. "
Малко по-надолу Шарапов отбелязва, че съветската история от деветнадесети век във връзка с отношението на страната към националната стопанска система може да бъде разграничена на два интервала: а) предреформен; б) следреформен.
Първият интервал се показва " в застъпничество на националния труд, въпреки и единствено механично - посредством високи мита, висок налог върху пасажерите, външно усъвършенстване на страната, интелигентна и спестовна финансова политика ". Особено такова държавно застъпничество се демонстрира при Николай Първи.
Вторият интервал е „ ерата на огромни обществени и цивилен промени, ерата на безразборното и безмилостно отказване на цялото минало. Наред с политическия „ демократизъм “ властваше и икономическият „ демократизъм “. Увлечено от бурния поток на " напредъка ", държавното управление направи единствено едно - противоположното на идеалите и дилемите на досегашното мъчно, само че стопански рационално ръководство. Мястото на съществени господа-министри, като Канкрин, Кисилев, беше заето от изцяло несериозни хора, които отричаха даже самата концепция за ръководство на труда и стопанската система на хората. Управлението престана да съществува. “
Тук С.Ф. Шарапов загатва двама министри от времето на Николай I. Канкрин Егор Францевич(1774-1845) - родом от Германия. Руски общественик, граф, министър на финансите (1823-1844). При него е осъществена финансова промяна (1839-1844), която открива система на сребърен монометализъм и води до замяната на банкнотите с кредитни бележки. Вторият - Киселев Павел Дмитриевич (1788-1872) - общественик, граф, министър на държавните парцели (1837-1856). И те бяха сменени от „ реформатори “, които Сергей Федорович назова „ лекомислени хора “. Шарапов интензивно приказва с разкриваща рецензия към финансовите министри от епохата на Александър II: П.Ф. Брок (1852 - 1858); А.М. Княжевич (1858 - 1862); М.Х. Райтерн (1862 - 1878); С.A. Грейг (1878 - 1880); А.А. Абаза(1880-1881).
В отчета, прочетен на съвещанието на Руското заседание в Санкт Петербург на 9 март 1908 година, „ Финансовото възобновление на Русия “ (1908 г.), Шарапов още веднъж декларира със страдание, че финансовата система, която се е развила в страната, е построена върху заимстваните теории, които не регистрират особеностите на съветския човек: „ Руската финансова система взе за своя основа не съветската просвета, не данните от съветската логика на психиката и стопанска система, а случайни теории, зародили в страни с друга икономическа конструкция и въз основата на други стопански данни.
В столицата на предреволюционна Русия, Санкт Петербург, имаше доста министерства и ведомства. В същото време нито едно от тях не отговори за националната стопанска система като цяло, както написа Шарапов: „ В държавния механизъм на Русия липсва нещо: няма орган, чиято директна задача би била да се грижи за националната стопанска система, да ръководи национален труд, отбрана на националните стопански ползи!
Да ръководиш национална стопанска система, да имаш явен проект за съветската промишлена активност, да издигнеш глас за съветските национални ползи – това просто се оказва, че няма кой, даже и при това прекалено обилие от ведомства и управляващи, от които Русия в действителност страда. “
И през днешния ден Руската федерация има разнообразни министерства: финанси, стопанска система, промишленост, енергетика, селско стопанство, цифрово развиване и други. Освен това и Банката на Русия. Но никой не носи отговорност за развиването на Русия като цяло. Едно ведомство „ се цели в инфлацията “, друго дава отговор за „ удвояването на Брутният вътрешен продукт “, третото обезпечава „ капиталов климат “ и така нататък
Но действителното вътрешно произвеждане умира, цените порастват, безработицата е висока, хората обедняват, страната е в тресчица от непрекъснати рецесии. Вече не е належащо да се споделя, че няма " явен проект за съветската промишлена активност ". И това макар обстоятелството, че сме натрупали неповторим опит в средносрочното и дълготрайното обмисляне на националната стопанска система в продължение на няколко десетилетия.
Шарапов отбелязва, че неналичието на минимална угриженост за националната стопанска система от страна на бюрократичната страна е довела до обстоятелството, че благосъстоянието на публична (бюрократична) Русия е застрашено: „ Нашата финансова политика, която има единствената задача да намирането на средства за угаждане на публична Русия по всевъзможен начин се набутва в задънена улица. Средствата са изчерпани, платецът е опустошен, насъбрани са толкоз задължения, че няма смисъл да се вършат нови.
Руската страна е застрашена от същото привършване на силите, от което страда съветският народ; държавното управление стигна до осъзнаването, че е невероятно да остави настрани грижата за националното стопанство, че волю или неволю би трябвало да се направи нещо за труда и стопанската система на хората ".
Изобщо бюрократичната страна с смут видя, че клонът, на който седи, е издялан и подкастрен от самата нея. Положението би трябвало незабавно да се избавя. Но по какъв начин? Държавните служители са избрали най-лесния метод: да привлекат задграничен капитал в Русия, който ще " повдигне " и " развие " националната стопанска система за държавното управление. Без да мислят за следствията. Бюрократичната страна единствено забави момента, в който клонът, на който седи, се отчупи. Това се случи през 1917 година
Сегашните ни управляващи, чинно и поредно провеждащи политика на „ стопански демократизъм “ (съгласно догмите на „ Вашингтонския консенсус “), до неотдавна (до началото на санкционната война през февруари) правеха същото: „ привличаха задгранични вложения “ и „ се интегрираха в международната стопанска система “. Тоест още веднъж режеха клона, на който седяха.
Бюрократичните чиновници, седнали на „ клона “, старателно учеха западните стопански теории. Най-важната част от западната икономическа просвета, съгласно Шарапов, е финансовата " просвета ". Финансовата „ просвета “, която усвоиха съветските „ млади финансисти “, обаче имаше за цел не да ускори позициите на Русия, а да подсигурява, че Западът ще може да победи страната ни.
В главната си работа, „ Хартиената рубла “, Шарапов написа: „ В стопанска система, учредена на битка, част от нея, финансовата просвета, е изцяло поредно оръжие за битка. Точно както в последно време военната технология изобретява всички най-ужасни оръжия за заличаване с най-голяма скорост, западната финансова просвета, разрастваща се непреклонно поредно в една посока, изковава най-съвършения инструмент за икономическа битка, превежда тази битка от дребна единична борба на някой обущар с консуматор или лихвар с дебитор, към битката на Ротшилд с цялото човечество, битката на англосаксонския свят с немския за пазар за манифактури или битката сред Америка и Русия за злато и пшеница. “
Тези мисли на С. Шарапов повтарят мислите на съветския предприемач Василий Кокорев (1817-1889), непосредствен до славянофилите. В книгата си „ Икономически провали “ (1887 г.) той написа, че Петър Велики първо е претърпял провали на бойното поле. И тогава той съумя „ за изненада на цяла Европа да разгласи такова гигантско повишаване на военната мощност, че след анексирането на Крим и успехите в Алпите, в Полша и Финландия, 100 години след провалянето при Нарва, те влязоха в Париж победоносно и дадоха на цяла Европа мир и избавление от подчиняване от Наполеон I.
Ние израснахме във военното дело въз основата на непоклатимо схващане за нашата бъдеща велика цел и на силата на духа, вярвайки в силата на народа. Но " във връзка с финансите, след всяко проваляне, ние, в противен случай, падахме духом и най-после станахме толкоз нещастни, че във всички наши дейности непрекъснато се показваше единствено едно робско прекопирване на европейските финансови системи и порядки. Докато продължаваме по този път, ние загубихме почитание към себе си и религия в себе си. “
Финансовата война против Русия се води настойчиво от Европа от началото на 30-те години; претърпяхме от европейската завист и личното си лековерие цялостно проваляне на финансовите си сили.
Веднага откакто Русия се възвърне от войната с Наполеон, Европа още веднъж подвигна оръжие против Русия и беше употребявано напълно ново оръжие, непознато на съветския народ. Това не е изненадващо: по това време Европа към този момент беше поела изцяло по пътя на капитализма, всичко беше ръководено от кралете на борсата и банкерите-лихвари, а главното им оръжие за битка не бяха пушки и снаряди, а заеми и пари. Говорейки за „ личното ни лековерие “, Кокорев има поради на първо място несериозното разбиране от съветските държавници на западните финансови теории, предопределени да отслабят държавната мощност на нашата страна.
Кокорев особено подчертава върху обстоятелството, че западните финансови теории доведоха Русия до дългово иго на западните лихвари. Кокорев отбелязва, че " новите финансисти " от ерата на Александър II " заговорничеха с нашите западни завистници и започнаха да сплотяват напъните си... за поощряване на концепцията... за невъзможността на Върховната мощ да разреши - без да разклати финансите - печатането на безлихвени хартиени пари за всевъзможни продуктивни и общополезни държавни потребности...
Можем да построим къщи с тези пари, всевъзможни заводи, нужни за железопътния бизнес; само че ние, незнайно за какво, не посмяхме да се оттеглим от използването на непозната доктрина, която въобще не беше подобаваща за облика на общоруското държавно управление, и изцяло се подчинихме на инструкциите на задграничните стопански трудове...
Сега... ние натоварихме подобен дълг за заплащане на гърба на хората, който гълтам съвсем една трета от общите държавни енории...Ето ви една доктрина, ето ви плодовете на някои непознати учения и книги!... в този момент, в случай че обичате, теглете каиша на заплащанията по задълженията, в които съветският живот е впрегнат от подправена мъдра доктрина в продължение на цялостен половин век “. (курсив мой. - В.К).
Възможно е точно Кокорев, наименуван " стопански славянофил ", да е въодушевил Шарапов да мисли каква би трябвало да бъде паричната система в съветската страна. Шарапов написа: „ Финансовата просвета предлага свои лични закони, само че животът изцяло им опонира. Финансовата просвета въз основата на своите спекулации предлага избрани ограничения, животът ги отхвърля. И най-после, финансовата просвета планува феномени, пресмята ги и ги мисли, само че в реалност се оказва напълно друго, от време на време тъкмо противоположното.
Така че днешните ни „ реформатори “ вършат всичко „ обратно на идеалите и дилемите на предишния сложен, само че стопански рационален “ (по думите на С. Шарапов) интервал от нашата история. Говорим за предишния руски интервал, когато икономическата функционалност на страната беше ясно изразена и се демонстрираше в планирането на националната стопанска система, надеждната отбрана на руската стопанска система от хищническите желания на интернационалните корпорации, регулирането на цените и митата, развиването на естествените запаси на Севера, Сибир, Далечния изток, насърчаването на научно-техническия напредък, поддържането на военно-промишления капацитет на страната и други
Сегашните управляващи на Руската федерация се пробват да „ не помнят “ опита от ръководството на националната стопанска система през руския интервал, защото всяко съпоставяне на това време и сегашното не е в тяхна изгода.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Вече съм писал неведнъж за креативното завещание на съветския предреволюционен икономист и държавник Сергей Фьодорович Шарапов (1855-1911). Той беше доста обезпокоен от разделянето на съветското общество на две елементи, сред които се образуваше все по-голяма отдалеченост. Първото са самите хора, второто е държавната администрация.
От времето на Петър Велики, както отбелязва С.Ф. Шарапов, „ Руската страна ставаше все по-изолирана. Между царя и народа поражда публична държавна система, която работи от самото начало за нереалната концепция за страната и в никакъв случай няма да има поради живите хора. Създадоха се институции – органи на тази държавна концепция, които повече или по-малко сполучливо работят за нея. Възникна голяма, разклонена администрация, която изцяло засенчи съветския народ. “
Такова изолирано и самодостатъчно битие на държавната администрация беше към момента търпимо в крепостна Русия. След началото на промените на Александър II, които сложиха Русия по пътя на капиталистическото развиване, цялото общество се раздвижи: „ Насилственият, само че нормален съюз сред земевладелеца и селяните се разпадна и всяка страна трябваше да търси нови стопански форми за техния труд “.
Наемодателите нямаха различен избор, с изключение на да се трансфорат в буржоазен бизнесмени. А селянинът можеше да се осъществя единствено като наемен труд. Но нито земевладелецът, нито селянинът не можаха действително да се осъществят при новите условия. И всичко това също съответства с гражданска война в региона на технологиите и промишлеността: „ Железопътни линии, телеграфи, вестници, огромни заводи, митническа война, гонене на нови пазари от по-напреднали в индустрията народи - всичко това незабавно се стовари върху Русия и я изненада безусловно. “
Изглежда, че при тези условия на помощ на стъписаните помешчици и селяни, стъпващите на краката си бизнесмени, на целия народ, нуждаещ се от стоманени пътища и други постижения на техническата цивилизация, би трябвало да пристигна страната с нейната парична хазна, на ниска цена заем, защитна митническа цена, държавни заводи и компании, трудово законодателство и така нататък
А какво ставаше в реалност? Шарапов написа: „ Официална Русия размаха ужасено ръце и под въздействието на преобладаващите теории стартира да отхвърля всякаква интервенция в националната стопанска система. Живата Русия - селяни, земевладелци, жители, индустриалци, търговци - беше предадена до дъно на новото придвижване и трябваше да се бори и да се приспособява, както можеше. "
Малко по-надолу Шарапов отбелязва, че съветската история от деветнадесети век във връзка с отношението на страната към националната стопанска система може да бъде разграничена на два интервала: а) предреформен; б) следреформен.
Първият интервал се показва " в застъпничество на националния труд, въпреки и единствено механично - посредством високи мита, висок налог върху пасажерите, външно усъвършенстване на страната, интелигентна и спестовна финансова политика ". Особено такова държавно застъпничество се демонстрира при Николай Първи.
Вторият интервал е „ ерата на огромни обществени и цивилен промени, ерата на безразборното и безмилостно отказване на цялото минало. Наред с политическия „ демократизъм “ властваше и икономическият „ демократизъм “. Увлечено от бурния поток на " напредъка ", държавното управление направи единствено едно - противоположното на идеалите и дилемите на досегашното мъчно, само че стопански рационално ръководство. Мястото на съществени господа-министри, като Канкрин, Кисилев, беше заето от изцяло несериозни хора, които отричаха даже самата концепция за ръководство на труда и стопанската система на хората. Управлението престана да съществува. “
Тук С.Ф. Шарапов загатва двама министри от времето на Николай I. Канкрин Егор Францевич(1774-1845) - родом от Германия. Руски общественик, граф, министър на финансите (1823-1844). При него е осъществена финансова промяна (1839-1844), която открива система на сребърен монометализъм и води до замяната на банкнотите с кредитни бележки. Вторият - Киселев Павел Дмитриевич (1788-1872) - общественик, граф, министър на държавните парцели (1837-1856). И те бяха сменени от „ реформатори “, които Сергей Федорович назова „ лекомислени хора “. Шарапов интензивно приказва с разкриваща рецензия към финансовите министри от епохата на Александър II: П.Ф. Брок (1852 - 1858); А.М. Княжевич (1858 - 1862); М.Х. Райтерн (1862 - 1878); С.A. Грейг (1878 - 1880); А.А. Абаза(1880-1881).
В отчета, прочетен на съвещанието на Руското заседание в Санкт Петербург на 9 март 1908 година, „ Финансовото възобновление на Русия “ (1908 г.), Шарапов още веднъж декларира със страдание, че финансовата система, която се е развила в страната, е построена върху заимстваните теории, които не регистрират особеностите на съветския човек: „ Руската финансова система взе за своя основа не съветската просвета, не данните от съветската логика на психиката и стопанска система, а случайни теории, зародили в страни с друга икономическа конструкция и въз основата на други стопански данни.
В столицата на предреволюционна Русия, Санкт Петербург, имаше доста министерства и ведомства. В същото време нито едно от тях не отговори за националната стопанска система като цяло, както написа Шарапов: „ В държавния механизъм на Русия липсва нещо: няма орган, чиято директна задача би била да се грижи за националната стопанска система, да ръководи национален труд, отбрана на националните стопански ползи!
Да ръководиш национална стопанска система, да имаш явен проект за съветската промишлена активност, да издигнеш глас за съветските национални ползи – това просто се оказва, че няма кой, даже и при това прекалено обилие от ведомства и управляващи, от които Русия в действителност страда. “
И през днешния ден Руската федерация има разнообразни министерства: финанси, стопанска система, промишленост, енергетика, селско стопанство, цифрово развиване и други. Освен това и Банката на Русия. Но никой не носи отговорност за развиването на Русия като цяло. Едно ведомство „ се цели в инфлацията “, друго дава отговор за „ удвояването на Брутният вътрешен продукт “, третото обезпечава „ капиталов климат “ и така нататък
Но действителното вътрешно произвеждане умира, цените порастват, безработицата е висока, хората обедняват, страната е в тресчица от непрекъснати рецесии. Вече не е належащо да се споделя, че няма " явен проект за съветската промишлена активност ". И това макар обстоятелството, че сме натрупали неповторим опит в средносрочното и дълготрайното обмисляне на националната стопанска система в продължение на няколко десетилетия.
Шарапов отбелязва, че неналичието на минимална угриженост за националната стопанска система от страна на бюрократичната страна е довела до обстоятелството, че благосъстоянието на публична (бюрократична) Русия е застрашено: „ Нашата финансова политика, която има единствената задача да намирането на средства за угаждане на публична Русия по всевъзможен начин се набутва в задънена улица. Средствата са изчерпани, платецът е опустошен, насъбрани са толкоз задължения, че няма смисъл да се вършат нови.
Руската страна е застрашена от същото привършване на силите, от което страда съветският народ; държавното управление стигна до осъзнаването, че е невероятно да остави настрани грижата за националното стопанство, че волю или неволю би трябвало да се направи нещо за труда и стопанската система на хората ".
Изобщо бюрократичната страна с смут видя, че клонът, на който седи, е издялан и подкастрен от самата нея. Положението би трябвало незабавно да се избавя. Но по какъв начин? Държавните служители са избрали най-лесния метод: да привлекат задграничен капитал в Русия, който ще " повдигне " и " развие " националната стопанска система за държавното управление. Без да мислят за следствията. Бюрократичната страна единствено забави момента, в който клонът, на който седи, се отчупи. Това се случи през 1917 година
Сегашните ни управляващи, чинно и поредно провеждащи политика на „ стопански демократизъм “ (съгласно догмите на „ Вашингтонския консенсус “), до неотдавна (до началото на санкционната война през февруари) правеха същото: „ привличаха задгранични вложения “ и „ се интегрираха в международната стопанска система “. Тоест още веднъж режеха клона, на който седяха.
Бюрократичните чиновници, седнали на „ клона “, старателно учеха западните стопански теории. Най-важната част от западната икономическа просвета, съгласно Шарапов, е финансовата " просвета ". Финансовата „ просвета “, която усвоиха съветските „ млади финансисти “, обаче имаше за цел не да ускори позициите на Русия, а да подсигурява, че Западът ще може да победи страната ни.
В главната си работа, „ Хартиената рубла “, Шарапов написа: „ В стопанска система, учредена на битка, част от нея, финансовата просвета, е изцяло поредно оръжие за битка. Точно както в последно време военната технология изобретява всички най-ужасни оръжия за заличаване с най-голяма скорост, западната финансова просвета, разрастваща се непреклонно поредно в една посока, изковава най-съвършения инструмент за икономическа битка, превежда тази битка от дребна единична борба на някой обущар с консуматор или лихвар с дебитор, към битката на Ротшилд с цялото човечество, битката на англосаксонския свят с немския за пазар за манифактури или битката сред Америка и Русия за злато и пшеница. “
Тези мисли на С. Шарапов повтарят мислите на съветския предприемач Василий Кокорев (1817-1889), непосредствен до славянофилите. В книгата си „ Икономически провали “ (1887 г.) той написа, че Петър Велики първо е претърпял провали на бойното поле. И тогава той съумя „ за изненада на цяла Европа да разгласи такова гигантско повишаване на военната мощност, че след анексирането на Крим и успехите в Алпите, в Полша и Финландия, 100 години след провалянето при Нарва, те влязоха в Париж победоносно и дадоха на цяла Европа мир и избавление от подчиняване от Наполеон I.
Ние израснахме във военното дело въз основата на непоклатимо схващане за нашата бъдеща велика цел и на силата на духа, вярвайки в силата на народа. Но " във връзка с финансите, след всяко проваляне, ние, в противен случай, падахме духом и най-после станахме толкоз нещастни, че във всички наши дейности непрекъснато се показваше единствено едно робско прекопирване на европейските финансови системи и порядки. Докато продължаваме по този път, ние загубихме почитание към себе си и религия в себе си. “
Финансовата война против Русия се води настойчиво от Европа от началото на 30-те години; претърпяхме от европейската завист и личното си лековерие цялостно проваляне на финансовите си сили.
Веднага откакто Русия се възвърне от войната с Наполеон, Европа още веднъж подвигна оръжие против Русия и беше употребявано напълно ново оръжие, непознато на съветския народ. Това не е изненадващо: по това време Европа към този момент беше поела изцяло по пътя на капитализма, всичко беше ръководено от кралете на борсата и банкерите-лихвари, а главното им оръжие за битка не бяха пушки и снаряди, а заеми и пари. Говорейки за „ личното ни лековерие “, Кокорев има поради на първо място несериозното разбиране от съветските държавници на западните финансови теории, предопределени да отслабят държавната мощност на нашата страна.
Кокорев особено подчертава върху обстоятелството, че западните финансови теории доведоха Русия до дългово иго на западните лихвари. Кокорев отбелязва, че " новите финансисти " от ерата на Александър II " заговорничеха с нашите западни завистници и започнаха да сплотяват напъните си... за поощряване на концепцията... за невъзможността на Върховната мощ да разреши - без да разклати финансите - печатането на безлихвени хартиени пари за всевъзможни продуктивни и общополезни държавни потребности...
Можем да построим къщи с тези пари, всевъзможни заводи, нужни за железопътния бизнес; само че ние, незнайно за какво, не посмяхме да се оттеглим от използването на непозната доктрина, която въобще не беше подобаваща за облика на общоруското държавно управление, и изцяло се подчинихме на инструкциите на задграничните стопански трудове...
Сега... ние натоварихме подобен дълг за заплащане на гърба на хората, който гълтам съвсем една трета от общите държавни енории...Ето ви една доктрина, ето ви плодовете на някои непознати учения и книги!... в този момент, в случай че обичате, теглете каиша на заплащанията по задълженията, в които съветският живот е впрегнат от подправена мъдра доктрина в продължение на цялостен половин век “. (курсив мой. - В.К).
Възможно е точно Кокорев, наименуван " стопански славянофил ", да е въодушевил Шарапов да мисли каква би трябвало да бъде паричната система в съветската страна. Шарапов написа: „ Финансовата просвета предлага свои лични закони, само че животът изцяло им опонира. Финансовата просвета въз основата на своите спекулации предлага избрани ограничения, животът ги отхвърля. И най-после, финансовата просвета планува феномени, пресмята ги и ги мисли, само че в реалност се оказва напълно друго, от време на време тъкмо противоположното.
Така че днешните ни „ реформатори “ вършат всичко „ обратно на идеалите и дилемите на предишния сложен, само че стопански рационален “ (по думите на С. Шарапов) интервал от нашата история. Говорим за предишния руски интервал, когато икономическата функционалност на страната беше ясно изразена и се демонстрираше в планирането на националната стопанска система, надеждната отбрана на руската стопанска система от хищническите желания на интернационалните корпорации, регулирането на цените и митата, развиването на естествените запаси на Севера, Сибир, Далечния изток, насърчаването на научно-техническия напредък, поддържането на военно-промишления капацитет на страната и други
Сегашните управляващи на Руската федерация се пробват да „ не помнят “ опита от ръководството на националната стопанска система през руския интервал, защото всяко съпоставяне на това време и сегашното не е в тяхна изгода.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ