Радев и личната му авиокомпания: Борисов има нова тактика
С еврозоната за знаме и президента Румен Радев като политически съперник, ГЕРБ пробва да пренапише своята роля в политиката и ръководството - не като партия, подвластна от олигарха Делян Пеевски, а като мотор на стабилността и национално виновна мощ.
Националното заседание на ГЕРБ в Пловдив наподобява като генерална подготовка за новия легитимиращ роман - дружно с готовност на партийния актив и гласоподавателите. И внезапно повя на предварителни избори, въпреки към този момент да няма изгледи за такива (поне на пръв поглед).
Еврозоната и " Кой, в случай че не ГЕРБ "
Лидерът Бойко Борисов и останалите представители припомниха историческия път на ГЕРБ през рецесиите в последните 20 години като знак за надеждност и поредност, с цел да бъде натрапен изводът: “Кой, в случай че не ГЕРБ, ще вкара България в еврозоната! ”. Както се изрази Борисов: “Ние си заложихме името, с цел да вкараме България в Шенген и в еврозоната. Вкарахме я в европейския банков съюз. И в този момент всичко живо се катери по гърба на ГЕРБ… ”.
Но някъде по този “исторически ” път гръмна Корпоративна комерсиална банка (КТБ) поради институционални недостатъци, в това число на банковия контрол, и чадър от властта.
Именно това бе повода, заради която Брюксел сложи невиждано изискване на България - да се причисли към банковия съюз преди ΕΡΜ II. През 2018 година, когато това изискване стана известно - дружно с ролята на Европейската централна банка като директен надзирател на петте най-големи български банки, министър председателят Борисов напълно не беше удовлетворен. Това обаче не му попречи седем години по-късно да показа резултата като партийна заслуга.
Несъмнено обаче ГЕРБ се пробва да капитализира еврозоната като личен триумф, в опит да се дистанцира от съвладението с Пеевски и негативите, които то носи на партията.
Вече не се крият, че глобеният за корупция от Съединени американски щати и Англия политик дирижира решения в Народното събрание, в това число кадрови избори, и диктува на изпълнителната власт. ГЕРБ усеща риска това да навреди на европейския имидж.
Стратегически съперник
Партията на Борисов се пробва да се върне в старите си обувки, от времената, когато внушаваше непоклатимост и имиджово се нареждаше като поръчител за управническа резистентност. Сега тя още веднъж се пробва да “продаде ” посредством политическия маркетинг тезата, че е единственият притежател на непоклатимост, евроинтеграция и “реална власт ”. За задачите на такава тактика политическият съперник е извънредно нужен - и ГЕРБ уточни президента Радев.
На най-голямата партия ѝ подхожда за противник политикът с най-голям рейтинг. Като го рамкира като главен конкурент на еврозоната, партията на Борисов показва себе си като единствен мотор на напредъка, в контраст на ретроградното антиевропейско лице на Радев.
Антиевропейски са и “Възраждане ”, както и МЕЧ и “Величие ”, само че последните две партии не са в категорията на ГЕРБ, а с групировката на Костадин Костадинов връзките са на взаимоизгодна борба, с която и двете страни не се престарават.
Радев - и " персоналната му самолетна компания "
Очевидно с приближаването на президентските, а може би и на предварителни парламентарни избори, ГЕРБ подава сигнал за готовност и единение към евроинтеграцията, продавайки на гласоподавателите своята „ непоклатимост “ по отношение на „ дестабилизиращия “ Радев и ясно обрисува конфронтационна линия по отношение на него. Депутати на ГЕРБ на няколко пъти провокират президента да излезе на партийния терен, до момента в който през вчерашния ден и Борисов го направи в доста по-рязък звук: “Румен Радев е просто един политически водач на една неосъществена партия. Той осем години загрява. Да спре да употребява президентската институция като частна самолетна компания и да излезе и да се сбори с нас. Така е почтено “.
Посочвайки го като водач на опозицията, Борисов се пробва да “детронира ” парламентарната съпротива, която още няма ясна позиция по отношение на Радев и партийните му упоритости. За проевропейската коалиция ПП-ДБ евроскептицизмът на президента е проблем, само че когато ГЕРБ поема самодейността против Радев, ПП-ДБ се оказват в сложна позиция - съгласни с рецензията, само че неспособни да я изразят, без да наподобяват като съдружници на Борисов.
ГЕРБ пък употребява “Възраждане ” като комфортно чучело и по този начин ще бъде и в президентската акция - по отношение на крайните националпопулисти се нарежда като рационален евроатлантически център. От своя страна “Възраждане ” би могла да консолидира твърдия си електорат посредством офанзиви против ГЕРБ като „ въплъщение на статуквото и колониалния модел “. Така и двете страни печелят.
А зависимостите от Пеевски?
В тази скица президентът Румен Радев е по-сложен и стратегически значим съперник - той е институционално законен, има остатъчно въздействие в левицата и стои на ръба сред систематичното и антисистемното.
Затова, когато ГЕРБ го показва за централен конкурент, задачата не е просто политическа битка, а създаване на повсеместен разказ: ГЕРБ като поръчител на евроинтеграцията и стабилността, Радев като скритата антиевропейска ос и знак на блокажа.
А зависимостите от Пеевски биват леко заглушени.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Националното заседание на ГЕРБ в Пловдив наподобява като генерална подготовка за новия легитимиращ роман - дружно с готовност на партийния актив и гласоподавателите. И внезапно повя на предварителни избори, въпреки към този момент да няма изгледи за такива (поне на пръв поглед).
Еврозоната и " Кой, в случай че не ГЕРБ "
Лидерът Бойко Борисов и останалите представители припомниха историческия път на ГЕРБ през рецесиите в последните 20 години като знак за надеждност и поредност, с цел да бъде натрапен изводът: “Кой, в случай че не ГЕРБ, ще вкара България в еврозоната! ”. Както се изрази Борисов: “Ние си заложихме името, с цел да вкараме България в Шенген и в еврозоната. Вкарахме я в европейския банков съюз. И в този момент всичко живо се катери по гърба на ГЕРБ… ”.
Но някъде по този “исторически ” път гръмна Корпоративна комерсиална банка (КТБ) поради институционални недостатъци, в това число на банковия контрол, и чадър от властта.
Именно това бе повода, заради която Брюксел сложи невиждано изискване на България - да се причисли към банковия съюз преди ΕΡΜ II. През 2018 година, когато това изискване стана известно - дружно с ролята на Европейската централна банка като директен надзирател на петте най-големи български банки, министър председателят Борисов напълно не беше удовлетворен. Това обаче не му попречи седем години по-късно да показа резултата като партийна заслуга.
Несъмнено обаче ГЕРБ се пробва да капитализира еврозоната като личен триумф, в опит да се дистанцира от съвладението с Пеевски и негативите, които то носи на партията.
Вече не се крият, че глобеният за корупция от Съединени американски щати и Англия политик дирижира решения в Народното събрание, в това число кадрови избори, и диктува на изпълнителната власт. ГЕРБ усеща риска това да навреди на европейския имидж.
Стратегически съперник
Партията на Борисов се пробва да се върне в старите си обувки, от времената, когато внушаваше непоклатимост и имиджово се нареждаше като поръчител за управническа резистентност. Сега тя още веднъж се пробва да “продаде ” посредством политическия маркетинг тезата, че е единственият притежател на непоклатимост, евроинтеграция и “реална власт ”. За задачите на такава тактика политическият съперник е извънредно нужен - и ГЕРБ уточни президента Радев.
На най-голямата партия ѝ подхожда за противник политикът с най-голям рейтинг. Като го рамкира като главен конкурент на еврозоната, партията на Борисов показва себе си като единствен мотор на напредъка, в контраст на ретроградното антиевропейско лице на Радев.
Антиевропейски са и “Възраждане ”, както и МЕЧ и “Величие ”, само че последните две партии не са в категорията на ГЕРБ, а с групировката на Костадин Костадинов връзките са на взаимоизгодна борба, с която и двете страни не се престарават.
Радев - и " персоналната му самолетна компания "
Очевидно с приближаването на президентските, а може би и на предварителни парламентарни избори, ГЕРБ подава сигнал за готовност и единение към евроинтеграцията, продавайки на гласоподавателите своята „ непоклатимост “ по отношение на „ дестабилизиращия “ Радев и ясно обрисува конфронтационна линия по отношение на него. Депутати на ГЕРБ на няколко пъти провокират президента да излезе на партийния терен, до момента в който през вчерашния ден и Борисов го направи в доста по-рязък звук: “Румен Радев е просто един политически водач на една неосъществена партия. Той осем години загрява. Да спре да употребява президентската институция като частна самолетна компания и да излезе и да се сбори с нас. Така е почтено “.
Посочвайки го като водач на опозицията, Борисов се пробва да “детронира ” парламентарната съпротива, която още няма ясна позиция по отношение на Радев и партийните му упоритости. За проевропейската коалиция ПП-ДБ евроскептицизмът на президента е проблем, само че когато ГЕРБ поема самодейността против Радев, ПП-ДБ се оказват в сложна позиция - съгласни с рецензията, само че неспособни да я изразят, без да наподобяват като съдружници на Борисов.
ГЕРБ пък употребява “Възраждане ” като комфортно чучело и по този начин ще бъде и в президентската акция - по отношение на крайните националпопулисти се нарежда като рационален евроатлантически център. От своя страна “Възраждане ” би могла да консолидира твърдия си електорат посредством офанзиви против ГЕРБ като „ въплъщение на статуквото и колониалния модел “. Така и двете страни печелят.
А зависимостите от Пеевски?
В тази скица президентът Румен Радев е по-сложен и стратегически значим съперник - той е институционално законен, има остатъчно въздействие в левицата и стои на ръба сред систематичното и антисистемното.
Затова, когато ГЕРБ го показва за централен конкурент, задачата не е просто политическа битка, а създаване на повсеместен разказ: ГЕРБ като поръчител на евроинтеграцията и стабилността, Радев като скритата антиевропейска ос и знак на блокажа.
А зависимостите от Пеевски биват леко заглушени.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ