С договора с Македония е сложено добро начало на дълъг

С контракта с Македония е поставено положително начало на дълъг развой. Страхове от времето на Иван Грозни са проблем и през днешния ден за Западните Балкани. Разузнаване е имало откак свят светува, ще го има до момента в който има и страни. Разузнавачът е специалност с човешко лице. В обществото би трябвало повече приемливост, повече предпочитание да се чуе другият, да се води разговор, а не да се удря по масата и по каруцарски да се жигосва инакомислещият. България и Турция би трябвало да развиват естествени и другарски връзки, процесът би трябвало да продължава, само че не със забравяне на историята.

Това сподели пред БГНЕС ген. Тодор Бояджиев, който е някогашен зам.-директор на Националната разследваща работа, народен представител от Велико народно събрание, основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 1991 година и президент на основаната от него асоциация "Български евроатлантически разследващ форум". Повод е и идната премиера на следващата му книга „ Изповед на шпионина “, събрала неговото виждане и разбор на събитията, част от които е бил и самият той или е бил очевидец – книга, която той посвещава на тези, които имат вяра, че разузнаването е с човешко лице и е повече бъдеще, в сравнение с минало. Премиерата ще е на 23 февруари вечерта във Военния клуб в столицата.

[b]Договорът с Македония не е краят на пътя – това е единствено началото[/b]

Това, което се случва на Балканите би трябвало да го оценим позитивно. Това, което се развива сред България и Македония трябваше да стане от дълго време. Факт е, че ние първи признахме тази страна. Винаги сме имали позитивно отношение към нея и по тази причина подписването на Договора е акт с доста висока позитивна стойност, само че това по никакъв метод не е краят на пътя, това е началото на пътя.

В връзките сред България и Република Македония има толкоз доста наслагвания през годините, които са ни разделяли, които са ни противопоставяли. Сега концепцията историците да се занимават и да правят оценка историята, а ние да развиваме връзките си, е вярна, макар че няма да е толкоз лека, колкото наподобява. Остават си доста наслоения, които ще би трябвало да се преодолеят. Важното е, че с подписването на Договора се показва подготвеност и от двете страни да се тръгне по този път и персонално аз съм оптимист, сподели Бояджиев.

Той не е толкоз оптимист обаче във връзка с Западните Балкани и присъединението им към Европейски Съюз и НАТО. Това е район, за който непосредствено се срещат ползите на две велики сили. Връщайки се епохи обратно, в този регион Руската империя е имала своите ползи и Руско-турската освободителна война е подплатена с съветски, имперски ползи оттогава. Нещата през днешния ден не са се изменили изключително.

Да не приказваме, че след рухване на Берлинската война и преди този момент със пускане на процеса на перестройка съществува едно неписано, само че джентълменско схващане сред две велики сили, че НАТО явно ще търпи трансформации, само че не трябва да стига до границите на Русия. А през днешния ден имаме тъкмо това, че НАТО към този момент е стъпило на границите на Русия. Отново руснаците - не Русия на Путин, а тази от времето още на Иван Грозни, се опасяват и развиват страха от обграждане. Този боязън не е липсващ и той не е фиктивен. Русия в действителност е имала проблеми с обкръжаването, които не престават от времето на Иван Грозни до ден-днешен и няма метод да не се усеща застрашена, откакто на границите й, на всички места на процедура към този момент се стационират ракети. Когато американските бойни кораби са в Черно море, това възприятие за евентуално обграждане си съществува и то неизбежно ще даде своето отражение в развиване на нещата със Западните Балкани.

Грешката беше направена десетилетия преди днешния ден, когато Горбачов реши да унищожи Варшавския контракт, той не съобрази, че дипломацията и интернационалните връзки са търговия. И не изтъргува това, че поставя завършек на единия боен съюз и в подмяна не получи съвсем нищо. За мен оптималното беше Варшавският контракт и НАТО като противостоящи военни съюзи да изчезнат, само че да се появи нов съюз, от който Русия не е изхвърлена. За страдание събитията демонстрираха, че Студената война, която с фанфари обявихме, че свършва, освен не свършва, задълбочава се и заплахата в една миг да се трансформира в гореща никога не е намаляла. Отново наклонността е за увеличение на въоръженията, за вложение в нови оръжия.

[b]Срещата във Варна с Ердоган и Европейски Съюз съответствува с Деня на Тракия[/b]

На 26 март ще има среща във Варна на европейските началници, премиера Бойко Борисов и съседа ни от Юг – Реджеп Таийп Ердоган. Да напомня, че към този момент повече от 15 години с решение на Министерски съвет, което не е променяно, а в противен случай непрестанно утвърждавано – 26 март е народен празник – Ден на Тракия. Това е денят, в който е паднала Одринската цитадела. Това е денят, в който тракийци се връщат в своята история и, си спомнят по какъв начин техните дядовци, баби и родители са гонени с огън и меч от родните огнища в Беломорска, Източна и Западна Тракия, в Мала Азия, където също е имало огромни български колонии, църкви учебни заведения, парцели и т. н. Исторически факт е, че Турция е присвоила имущество, което към днешна дата надвишава като стойност 10 милиарда $. Това са неща, които се дължат на наследниците на тези хора и би трябвало тук в действителност да се водят съществени договаряния, а не да се замита въпросът под килима. Започнаха някакви договаряния, само че те по този начин или другояче до на никое място не са довели. Тези неща би трябвало да бъдат напомняни.

Да не стане по този начин, че българският министър-председател по образеца на различен български министър-председател - Иван Костов, да се извинява за възродителен развой, до момента в който не сме чули от Ердоган поднасяне на извинения за тракийския геноцид. Интересно е дали Борисов ще премълчи. Поставянето на въпроса никога не отхвърля нуждата сред България и Турция да се развиват естествени и другарски връзки. Това е в изгода и на двете страни и на двата народа. Този развой би трябвало да продължава, само че не със забравяне на историята

v: cEYMV1G97dA

[b]„ Изповед на шпионина “ – опит да се каже истината[/b]

Още на заглавната страница на новата ми книга „ Изповед на шпионина “, аз съм направил ангажимента, че това не са единствено записки, това са оценки, разбори. Аз никога не се лимитирам в персонални мемоари за това, което на мен ми се е случвало, а ходя на по-широк фронт вземам отношение към събитията, които станаха в областта на сигурността през последните 30 години. Защото каквото и да приказваме бяха позволени доста неточности, бяха направени доста нелепости и в случай че те не се кажат на всеослушание понижават възможностите да се търсят корекции. Така че книгата ми се появява най-много поради това, че аз в продължение на повече от три десетилетия съм бил деен участник в обезпечаване на сигурността на България и не мога да приема непрестанно падащият професионализъм да води до непрестанно сваляне равнището на националната сигурност. И тук не става дума за органите за сигурност. Национална сигурност е композиция от доста неща, в това число и демографската рецесия, също милион и нещо българи отвън страната е голям проблем за националната сигурност и ред други неща. Така че това беше главният претекст да седна да пиша тази книга.
Разузнаването е откак свят светува, ще го има до момента в който има страни / БГНЕС
Доколкото имам немалка процедура и огромна част от времето, през което съм работел, е било в суперсилата – Съединени американски щати и доста неща са минали през моето всекидневие – дали директно съм взел участие, дали съм ги следил, взех решение, че би трябвало да се съобразя с латинска мъдрост: Verba volant, scripta manent! - "Казаното отлита, написаното остава!". Много съм приказвал, имам стотици изявления и участия в малките екрани, само че всичко това трябваше да го сложа на хартия и мисля, че се получи. Разбира се постоянно съм знаел, че записките са второстепенен извор на информация, когато би трябвало да се прави оценка и историята, само че те би трябвало да участват, без тях – единствено по документи, има заплаха от доста съществени изкривявания и от недоумение на събитията, които са се случили. Затова взех решение да ги опиша, опитал съм се почтено да го направя. Сигурно има и субективни оценки, само че по този начин съм го виждал, по този начин съм го чувствал и съм се постарал да го кажа почтено в книгата. Знам, че ще има доста рецензии, доста хора ще скочат, тъй като казвайки истината, аз влизам в пряк конфликт с доста изказвания, които през днешния ден се стартират и се продават – жестоко казано на публичното мнение. Но истина е истина. Маркус Волф – индивидът без лице, огромният шпионин от Източна Германия, споделяше: Истината и историята е истина, когато отразява и другата позиция. Така че аз отбелязвам моята позиция към събитията. Това, че някой няма да е одобри не ме смущава. По всяка възможност книгата ми ще скапе някои мои другарства, ще сътвори нови съперници и врагове за жалост, тъй като троловете не са малко, те гъмжат под дърво и камък и в мрежата, и в живота, само че избрах да кажа нещата вместо да ги замлъквам и съм изразявал откровено мое мнение. Дали ще се одобри, или не – това е право на всеки самичък да взема решение.

В нашето съвремие сериозният разбор за положителното и за неприятното доста постоянно отсъства или е мощно килнат. Така че персонално аз мисля, че всеки има право на своето мнение – да го излага и да го пази. В книгата аз съм направил това - посрамвам моето мнение, пазя го.

[b]Разузнаването - бъдеще, а не минало[/b]

Кога се е родило разузнаването, в случай че тръгнем от там, то е нещо, което върви с раждане на вселената, то постоянно е съществувало – да научиш нещо, което е значимо да знаеш. Стремежът да научиш постоянно го е имало, той е и в дъното на тази специалност, на разузнаването. Това е специалност, в която няма написани ясни и безапелационни общи правила. Но това се специалност, в която има и би трябвало да има морал – да защитиш своя интерес, само че да го направиш в границите на признатия и допустимия морал. Сложен въпрос е въпросът за разузнаването – на къде ще върви, накъде ще върви по какъв начин ще се развива, само че то е активност, която съпътства индивида съвсем от появяването му. За мен разузнаването постоянно е било специалност с човешко лице. Неговите корени стартират в битката за огън, когато се появява индивидът. Така че разузнаването е най-древната специалност, появила се с появяването на индивида и ще продължи да я има, до момента в който има страна, до момента в който има съюзи, до момента в който има разнообразни ползи. То е належащо за управление и ръководство на страната, въпросът е то да е в допустимите морални правила. /БГНЕС