Поканете Зоран Заев на Петрова нива
С положителното начало, което сложиха двамата министър председатели Бойко Борисов и Зоран Заев – полагането на венци на паметника на Цар Самуил в София и на Гоце Делчев в Скопие, бяха разчупени догматични лъжи в връзките сред България и Македония в продължение на повече от 100 години. Всички посрещнахме с задоволство дълго чакания добросъседски контракт сред нашите страни. И какво по-хубаво продължение на нашата обща история от това македонският министър председател Заев да бъде поканен на тържествата на Петрова равнища на 17 и 18 август 2018 година, когато се навършват 115 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Както Борисов акцентира, въстанието не е Илинденско, а е Илинденско-Преображенско. Добре ще е да напомним по какъв начин се стига до него. То е проведено и ръководено от ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), учредена под това име от доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Петър Попарсов, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов и Христо Батанджиев през 1893 година. В 1894 година към ВМОРО се включва именитият Гоце Делчев, който по образеца на Раковски създава четническата тактичност. Организацията основава през 1896 година шест революционни окръга: Солунски, Битолски, Скопски, Струмишки, Серски и Одрински. В началото на 1903 година се взема и решението за всеобщо въстание, а в края на юни на Петрова равнища в Странджа делегатите от Одринско също вземат решение да въстанат под управлението на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и капитан Стамат Икономов. Избухва съвсем по едно и също време на християнските празници Илинден и Преображение и по тази причина се назовава Илинденско-Преображенско. Какво по-голямо доказателство за обща история сред България и Македония!
Въстанието е кърваво потушено: в 239 сражения вземат участие 26 000 бойци, като умират към 1000. Опожарени са 1200 села, без дом остават 70 000 души, а 30 000 емигрират в България, т.е. кървавият дан за свободата е обща – и за илинденци, и за преображенци. Именно по тази причина съм уверен, че е напълно естествено Зоран Заев да бъде поканен на тържествата на Петрова равнища тази година през август.
Според подписания контракт сред двамата министър-председатели България и Македония сътвориха взаимна комисия, която да посочи обстоятелствата в общата ни история. Ако за античната и средновековната възрожденска история най-малко за мен няма никакъв спор, че сме един народ, то в най-новата ни – след Освобождението от турско иго, няма по-силно доказателство от Илинденско-Преображенското въстание. Тази комисия би трябвало да акцентира най-вече на изопачаването на историята на Третата българска страна от страна на македонските учени, македонското държавно управление и на политическите сили там. Проблемът на взаимната комисия е, че тя е формирана от дипломати историци. А знаем каква е работата на дипломатите… Това мое предложение за общо празненство на Петрова равнища би могло да бъде и първия тест за тази комисия, която би трябвало да натисне политиците в тази тенденция.
Едно от доказателствата за това, че нещата може към този момент да се трансформират към по-добро, само че към момента не задоволително, е и неразбираемото ново преименуване на някогашната югославска република. Новото й име е обвързвано с географско наименование – извънредно размито, защото и нашата Пиринска Македония е част от по този начин наречената Северна Македония. Та това даже не дава отговор на географския термин, че Македония има три елементи – Егейска, Вардарска и Пиринска. Такова разбиране Северна няма. Всъщност то има една единствена цел и това под натиска на Великите сили, които стават все по-брутални – да вкарат сегашната държавица колкото се може по-бързо в НАТО, да се възползват от мястото за разположение на своите бази. А и не инцидентно напълно скоро следва сесия на Алианса, на която Македония би трябвало да получи покана за участие. Независимо, че още не е извършен референдум, нито път е изменена конституцията й. А за доста по-голямата цел на Македония – Европейския съюз, както се споделя: „ Трай, коньо, за зелена трева “.
Няма по какъв начин да не загатна, че не трябваше по този начин богатство да одобряваме новото име на Македония, тъй като има заплаха Македония една част да стане гръцка, а друга – албанска. Едва ли ще се стигне до делене, тъй като времената към този момент са други. Но наблягам, че това е название, което няма нищо общо нито с историята, нито с географията, нито с логиката.
Няма да се уморя да дублирам, че в случай че нашият министър ръководител предложения македонския си сътрудник на тържествата на Петрова равнища, всички дружно ще признаем, че въстанието е Илинденско-Преображенско и най-новата ни история също е обща. Става дума за историята от 1934 година, когато става разделянето ни и опитите за основаване на македонска нация. Което се прави постепенно, последователно и несъмнено, с помощта на Тито и другите герои от Коминтерна, и подкрепено за най-голямо страдание от останалите Велики сили. Които другояче нямат нищо общо с Коминтерна, само че очевидно това състояние им подхожда.
Път за заличаване на омразата
Общите празнувания на Петрова равнища в Странджа сигурно ще утвърдят най-болезнената точка в нашите връзки – общата ни история, в това число и в предишния век до прословутото съвещание на Коминтерна през 1934 година Ще имаме общо честване на едно и също събитие. Това е пътят, по-който би трябвало да се върви, с цел да се изтрие нагнетяването сред двете страни, да се изтрие и омразата посред ни, изключително от македонска страна. Борисов да предложения освен сътрудника си Заев, с него да пристигна цяла делегация – общественици, историци. Както той отиде в Скопие за Илинденската част на въстанието, в този момент дано те да дойдат в Странджа за преображенската част на едно и също въстание.
Както Борисов акцентира, въстанието не е Илинденско, а е Илинденско-Преображенско. Добре ще е да напомним по какъв начин се стига до него. То е проведено и ръководено от ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), учредена под това име от доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Петър Попарсов, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов и Христо Батанджиев през 1893 година. В 1894 година към ВМОРО се включва именитият Гоце Делчев, който по образеца на Раковски създава четническата тактичност. Организацията основава през 1896 година шест революционни окръга: Солунски, Битолски, Скопски, Струмишки, Серски и Одрински. В началото на 1903 година се взема и решението за всеобщо въстание, а в края на юни на Петрова равнища в Странджа делегатите от Одринско също вземат решение да въстанат под управлението на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и капитан Стамат Икономов. Избухва съвсем по едно и също време на християнските празници Илинден и Преображение и по тази причина се назовава Илинденско-Преображенско. Какво по-голямо доказателство за обща история сред България и Македония!
Въстанието е кърваво потушено: в 239 сражения вземат участие 26 000 бойци, като умират към 1000. Опожарени са 1200 села, без дом остават 70 000 души, а 30 000 емигрират в България, т.е. кървавият дан за свободата е обща – и за илинденци, и за преображенци. Именно по тази причина съм уверен, че е напълно естествено Зоран Заев да бъде поканен на тържествата на Петрова равнища тази година през август.
Според подписания контракт сред двамата министър-председатели България и Македония сътвориха взаимна комисия, която да посочи обстоятелствата в общата ни история. Ако за античната и средновековната възрожденска история най-малко за мен няма никакъв спор, че сме един народ, то в най-новата ни – след Освобождението от турско иго, няма по-силно доказателство от Илинденско-Преображенското въстание. Тази комисия би трябвало да акцентира най-вече на изопачаването на историята на Третата българска страна от страна на македонските учени, македонското държавно управление и на политическите сили там. Проблемът на взаимната комисия е, че тя е формирана от дипломати историци. А знаем каква е работата на дипломатите… Това мое предложение за общо празненство на Петрова равнища би могло да бъде и първия тест за тази комисия, която би трябвало да натисне политиците в тази тенденция.
Едно от доказателствата за това, че нещата може към този момент да се трансформират към по-добро, само че към момента не задоволително, е и неразбираемото ново преименуване на някогашната югославска република. Новото й име е обвързвано с географско наименование – извънредно размито, защото и нашата Пиринска Македония е част от по този начин наречената Северна Македония. Та това даже не дава отговор на географския термин, че Македония има три елементи – Егейска, Вардарска и Пиринска. Такова разбиране Северна няма. Всъщност то има една единствена цел и това под натиска на Великите сили, които стават все по-брутални – да вкарат сегашната държавица колкото се може по-бързо в НАТО, да се възползват от мястото за разположение на своите бази. А и не инцидентно напълно скоро следва сесия на Алианса, на която Македония би трябвало да получи покана за участие. Независимо, че още не е извършен референдум, нито път е изменена конституцията й. А за доста по-голямата цел на Македония – Европейския съюз, както се споделя: „ Трай, коньо, за зелена трева “.
Няма по какъв начин да не загатна, че не трябваше по този начин богатство да одобряваме новото име на Македония, тъй като има заплаха Македония една част да стане гръцка, а друга – албанска. Едва ли ще се стигне до делене, тъй като времената към този момент са други. Но наблягам, че това е название, което няма нищо общо нито с историята, нито с географията, нито с логиката.
Няма да се уморя да дублирам, че в случай че нашият министър ръководител предложения македонския си сътрудник на тържествата на Петрова равнища, всички дружно ще признаем, че въстанието е Илинденско-Преображенско и най-новата ни история също е обща. Става дума за историята от 1934 година, когато става разделянето ни и опитите за основаване на македонска нация. Което се прави постепенно, последователно и несъмнено, с помощта на Тито и другите герои от Коминтерна, и подкрепено за най-голямо страдание от останалите Велики сили. Които другояче нямат нищо общо с Коминтерна, само че очевидно това състояние им подхожда.
Път за заличаване на омразата
Общите празнувания на Петрова равнища в Странджа сигурно ще утвърдят най-болезнената точка в нашите връзки – общата ни история, в това число и в предишния век до прословутото съвещание на Коминтерна през 1934 година Ще имаме общо честване на едно и също събитие. Това е пътят, по-който би трябвало да се върви, с цел да се изтрие нагнетяването сред двете страни, да се изтрие и омразата посред ни, изключително от македонска страна. Борисов да предложения освен сътрудника си Заев, с него да пристигна цяла делегация – общественици, историци. Както той отиде в Скопие за Илинденската част на въстанието, в този момент дано те да дойдат в Странджа за преображенската част на едно и също въстание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ