С декларации в памет на жертвите на комунистическия режим започна

С заявления в памет на жертвите на комунистическия режим стартира днешният парламентарен ден. Те бяха изчетени в отсъствието на Българска социалистическа партия, чиито депутати напуснаха залата.

" Макар че комунистическата власт не е питала народа дали желае реки от кръв, в негово име са осъществени зверства, съизмерими единствено с тъмните времена на Средновековието ", съобщи Румен Христов (ГЕРБ-СДС).

Людмила Илиева от Демократична България повтори историческата информация от Христов и разгласи, че след 9 септември 1944 година България е потънала в безвластие, принуждение и всеобщи убийства. " Нашата отговорност пред жертвите на комунистическия режим ни задължава да браним свободата всеки ден, ние от " Демократична България " (ДБ) сме приели, че индивидът и неговото достолепие са в центъра на правенето на политика и ще браним това достолепие всеки ден ", добави тя.

Станислав Анастасов Движение за права и свободи пък означи, че денят е повод за доста размисъл. " За този ден през 1945 година има няколко мита, които би трябвало да бъдат развенчани. Смъртните присъди на 1 февруари 1945 година са изпълнени по т.нар Московско помирение. Много са закононарушенията на комунистическия режим ", счита той.  И уточни, че задачата не е да се упреква съответна партия. " Независимо под какво име е замаскирано, би трябвало да изобличаваме всеки режим, който се пробва през разпра с неуместните, с тези които пазят човешки права и демокрацията, търси метод да ги унищожи - дали през убийства, проучване или прилепяне да мълчат. Няма да позволим да се поругава паметта на тези хора, нито да се не помни, нито някои да употребяват същите способи ", сподели Анастасов. 

На този означаваме и Деня на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Той е избран като подобен през 2011 година, по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов. През нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Народният съд осъжда на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, банкери. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от околните на подсъдимите са изселени. Според статистиката са издадени общо над 10 000 в 131 процеса. На гибел са наказани над 2 600 души. Около 200 души са били избити още преди правосъдните процеси.

До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на гибел са наказани 2730 души. Датата 1 февруари 1945 година остава в историята с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици.