Има рози черни… Тия странни рози растат в човешките души ♥ Елин ПЕЛИН
С мирис на разноцветни рози и поетичната прозаичност на Елин Пелин от сборника му „ Черни рози “, публикуван през 1928 година
♥ Рози
Има рози благоуханни. Тяхната нежна багра наподобява на оная фантастична багра, с която усмивката на слънцето багри дребните пушести облачета, които вечер го изпращат отдалече.
* * *
Има рози червени. Те припомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче наподобява на кърваво леке.
Това са огнените рози на пристрастеността.
* * *
Има рози жълти, жълти като пламъка на восъчна свещ, като лицето на есента. Това са тъжните рози на раздялата, розите на примирението със ориста.
Поздравете мълком тия благородни рози, когато ги видите да красят гърдите на някого.
* * *
Има рози бели, бели като луната, когато заран слънцето я заварва още на небето и погледите им се срещат.
Това е розата на безмълвната и безнадеждна обич, на копнежа и на тъжните самотни фантазии.
* * *
Има рози черни, те са рози безконечни, тъй като в никакъв случай не процъфтяват. Шиповете им са остри и цветолистчетата огромни и къдрави.
Тия странни рози порастват в човешките души.
Това са черните рози на тъгата.
* * *
Из сборника: „ Черни рози “, Елин Пелин, изд. Т. Ф. Чипев, София, 1928 година
Снимка: Елин Пелин; Държател: Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
