Семейство от Велико Търново завъртя интересен бизнес с помощта на чушкопек
С чушкопек Бойко и Малвина трансформират стъклени боклуци в бижута, заяви вестник „ Борба “.
Двамата работят единствено с един чушкопек, приспособен за пещ, и няколко инструмента, които Бойко самичък си е модифицирал. И двамата са от Велико Търново, имат си свои пътища поотделно, а от три години ориста им е обща. Бижутата, които двамата основават, са плод на непрекъснати опити. Бойко и Малвина вършат обеци и огърлици, стъклени сувенири и дребни пластики.
Понеже стъкленият материал е извънредно безценен, те разчитат на другари, които събират за тях стъкълца от улиците и по плажа. Много рядко двамата могат да си разрешат да създадат поръчка по интернет. „ За страдание, стъклото, до което имаме достъп, е най-много зелено, кафяво или транспарантно. От време на време, в случай че някой реши да бутилира ракия в синя бутилка, това си е напряко шанс за нас. Други цветове има в интернет”, споделя Малвина. Тя е дизайнерът в тандема, а Бойко е експериментаторът.
Снимка: Борба
Самият той към този момент не помни какъв брой чушкопека са паднали жертва в името на изкуството. Но за същинска пещ за стъкло двамата единствено могат да мечтаят. „ Всичко стартира преди време, когато една моя другарка ме попита дали не мога да й направя нещо, което да подари на своя другарка за рождения й ден. И аз измайсторих обеци от стъкло. После, когато се влюбих в Малвина, направих и за нея”, връща се към началото Бойко. Първите бижута се получили от раз, обаче по-късно, когато почнал да прави по-големи количества, технологията почнала да му се изплъзва.
„ Стъклото би трябвало да се загрее до доста висока температура, с цел да омекне, и аз го обработвам, до момента в който е още меко и податливо. Обаче не нагряването е казусът. Като сложиш положително уплътнение на чушкопека, температурата бързо се подвига до 900 градуса. Голямата специфичност е в охлаждането. Нямаш си визия какъв брой размекнати късчета подготвен материал съм погубил от бързане. Рязката промяна на температурата просто проваля стъклото”, добавя Бойко. И споделя за несполучливите си опити, в които изваждал стъклото от пещта и го оставял на хладно да изстине по-бързо. Но вместо да изстива, стъклото просто се напуквало и се разпадало на дребни късчета. Така Бойко схванал две неща за стъклото: то не обича напрежението и най-важното – стъклото е като дамата, в случай че не го докосваш с деликатност и внимание, не се поддава. Затова, захване ли се да работи с този материал, майсторът се зарежда с самообладание и чака цяло денонощие, до момента в който стъклото изстине.
„ Основната работа е, до момента в който стъклото е меко. Тогава го обработвам с принадлежности, които самичък съм си направил. Някои съм си основал, някои съм нагодил. С тях му притурям форма, с тях рисувам”, изяснява Бойко, до момента в който демонстрира десетките обеци и огърлици, които той и Малвина са основали дружно.
колкото и да наподобява необичайно, стъклените бижута могат да бъдат безконечни, стига да не ги изпускаш, споделя Малвина, която продължава да носи и да се хвали с двете сини обеци, които Бойко й направил като първи любовен подарък. Сега тя му оказва помощ, като измисля дизайните и рисува върху бижутата, тъй като доста обича да рисува върху стъкло. Освен това се учи да бродира, може да тъче на стан и е занаятчия в плъстенето. Бижута от плъсти са другата огромна пристрастеност на Малвина, която създава огърлици, гривни, пръстени и се е хванала да образова Бойко в другояче женската технология.
Бойко Борисов е приключил Факултета по изобразително изкуство във ВТУ в специалността „ Педагогика на изобразителното изкуство – скулптура”. Миниатюрист е, по тази причина, с какъвто и материал да се захване, прави от него минималистични творби на изкуството. Не се опасява да сбърка, по тази причина и работи на правилото проба – неточност. Сега се е захванал да опитва с метал, бронз и полускъпоценни камъни. Първите два материала пуска в чушкопека и им гледа реакциите, а полускъпоценните камъни ги гравира. Това изкуство се назовава глиптика и на него Бойко се учи от проф.Малвина е възпитаничка на паралелката по изобразително изкуство в СОУ „ Емилиян Станев”. След това решила внезапно да промени посоката и приключила във Великотърновския университет история и география. Сега учи магистратура по етнология. „ Само си мислех, че трансформирам посоката. Оказа се, че изкуството и историята имат доста общи неща, и аз го разбрах, когато започнах да работя над дипломната си работа за шевиците в България. И нямаше по какъв начин да не запиша етнология”, споделя Малвина. Сега, като магистър, тя е решила да разшири дипломната си работа и се е концентрирала върху носиите на Долна Липница. Проучва тъмните цветове, които не са типични за цялата страна, изследва орнаментите, които са необичайно нищожни и се срещат единствено по яката и по краищата на ръкавите и на ризата. Успяла да попадне на няколко достоверни носии и с горест признава, че й е писано да бъде очевидец по какъв начин времето унищожава тъканите. „ Гледам по какъв начин молци изяждат историята ни, по тази причина бързам да опиша всичко това и още повече бързам да се науча да бродирам и да плъстя, с цел да запазя каквото мога”, признава момичето. Да научи тънкостите на совалковата дантела, е другата фантазия на Малвина, която споделя, че някой ден в сватбената си рокля ще втъче тъкмо совалкова дантела. Сега момичето върви при дамите от работилница „ Седянка” и бързо натрупа умения като една от най-хубавите ученички там.
Стефан Лазаров, който си остава единственият, овладял умеенето да гравира полускъпоценни камъни.
„ Последният ми опит е в действителност доста див, обаче ще го доведа до дъно. Заел съм се да трансформира един гаечен ключ в нож. Просто е – изковавам му две уши, наострям го и готово. Но по кое време ще е готово, не знам”, усмихва се Бойко и признава, че за ентусиазъм разчита на Малвина – неговата муза.
Двамата са родени във Велико Търново и от дребни живеят на 100 метра един от различен. Видели се същински обаче преди три години в обща компания и от този момент са неразделни – и когато вършат изкуство, и в живота.
Двамата работят единствено с един чушкопек, приспособен за пещ, и няколко инструмента, които Бойко самичък си е модифицирал. И двамата са от Велико Търново, имат си свои пътища поотделно, а от три години ориста им е обща. Бижутата, които двамата основават, са плод на непрекъснати опити. Бойко и Малвина вършат обеци и огърлици, стъклени сувенири и дребни пластики.
Понеже стъкленият материал е извънредно безценен, те разчитат на другари, които събират за тях стъкълца от улиците и по плажа. Много рядко двамата могат да си разрешат да създадат поръчка по интернет. „ За страдание, стъклото, до което имаме достъп, е най-много зелено, кафяво или транспарантно. От време на време, в случай че някой реши да бутилира ракия в синя бутилка, това си е напряко шанс за нас. Други цветове има в интернет”, споделя Малвина. Тя е дизайнерът в тандема, а Бойко е експериментаторът.
Снимка: Борба Самият той към този момент не помни какъв брой чушкопека са паднали жертва в името на изкуството. Но за същинска пещ за стъкло двамата единствено могат да мечтаят. „ Всичко стартира преди време, когато една моя другарка ме попита дали не мога да й направя нещо, което да подари на своя другарка за рождения й ден. И аз измайсторих обеци от стъкло. После, когато се влюбих в Малвина, направих и за нея”, връща се към началото Бойко. Първите бижута се получили от раз, обаче по-късно, когато почнал да прави по-големи количества, технологията почнала да му се изплъзва.
„ Стъклото би трябвало да се загрее до доста висока температура, с цел да омекне, и аз го обработвам, до момента в който е още меко и податливо. Обаче не нагряването е казусът. Като сложиш положително уплътнение на чушкопека, температурата бързо се подвига до 900 градуса. Голямата специфичност е в охлаждането. Нямаш си визия какъв брой размекнати късчета подготвен материал съм погубил от бързане. Рязката промяна на температурата просто проваля стъклото”, добавя Бойко. И споделя за несполучливите си опити, в които изваждал стъклото от пещта и го оставял на хладно да изстине по-бързо. Но вместо да изстива, стъклото просто се напуквало и се разпадало на дребни късчета. Така Бойко схванал две неща за стъклото: то не обича напрежението и най-важното – стъклото е като дамата, в случай че не го докосваш с деликатност и внимание, не се поддава. Затова, захване ли се да работи с този материал, майсторът се зарежда с самообладание и чака цяло денонощие, до момента в който стъклото изстине.
„ Основната работа е, до момента в който стъклото е меко. Тогава го обработвам с принадлежности, които самичък съм си направил. Някои съм си основал, някои съм нагодил. С тях му притурям форма, с тях рисувам”, изяснява Бойко, до момента в който демонстрира десетките обеци и огърлици, които той и Малвина са основали дружно.
колкото и да наподобява необичайно, стъклените бижута могат да бъдат безконечни, стига да не ги изпускаш, споделя Малвина, която продължава да носи и да се хвали с двете сини обеци, които Бойко й направил като първи любовен подарък. Сега тя му оказва помощ, като измисля дизайните и рисува върху бижутата, тъй като доста обича да рисува върху стъкло. Освен това се учи да бродира, може да тъче на стан и е занаятчия в плъстенето. Бижута от плъсти са другата огромна пристрастеност на Малвина, която създава огърлици, гривни, пръстени и се е хванала да образова Бойко в другояче женската технология.
Бойко Борисов е приключил Факултета по изобразително изкуство във ВТУ в специалността „ Педагогика на изобразителното изкуство – скулптура”. Миниатюрист е, по тази причина, с какъвто и материал да се захване, прави от него минималистични творби на изкуството. Не се опасява да сбърка, по тази причина и работи на правилото проба – неточност. Сега се е захванал да опитва с метал, бронз и полускъпоценни камъни. Първите два материала пуска в чушкопека и им гледа реакциите, а полускъпоценните камъни ги гравира. Това изкуство се назовава глиптика и на него Бойко се учи от проф.Малвина е възпитаничка на паралелката по изобразително изкуство в СОУ „ Емилиян Станев”. След това решила внезапно да промени посоката и приключила във Великотърновския университет история и география. Сега учи магистратура по етнология. „ Само си мислех, че трансформирам посоката. Оказа се, че изкуството и историята имат доста общи неща, и аз го разбрах, когато започнах да работя над дипломната си работа за шевиците в България. И нямаше по какъв начин да не запиша етнология”, споделя Малвина. Сега, като магистър, тя е решила да разшири дипломната си работа и се е концентрирала върху носиите на Долна Липница. Проучва тъмните цветове, които не са типични за цялата страна, изследва орнаментите, които са необичайно нищожни и се срещат единствено по яката и по краищата на ръкавите и на ризата. Успяла да попадне на няколко достоверни носии и с горест признава, че й е писано да бъде очевидец по какъв начин времето унищожава тъканите. „ Гледам по какъв начин молци изяждат историята ни, по тази причина бързам да опиша всичко това и още повече бързам да се науча да бродирам и да плъстя, с цел да запазя каквото мога”, признава момичето. Да научи тънкостите на совалковата дантела, е другата фантазия на Малвина, която споделя, че някой ден в сватбената си рокля ще втъче тъкмо совалкова дантела. Сега момичето върви при дамите от работилница „ Седянка” и бързо натрупа умения като една от най-хубавите ученички там.
Стефан Лазаров, който си остава единственият, овладял умеенето да гравира полускъпоценни камъни.
„ Последният ми опит е в действителност доста див, обаче ще го доведа до дъно. Заел съм се да трансформира един гаечен ключ в нож. Просто е – изковавам му две уши, наострям го и готово. Но по кое време ще е готово, не знам”, усмихва се Бойко и признава, че за ентусиазъм разчита на Малвина – неговата муза.
Двамата са родени във Велико Търново и от дребни живеят на 100 метра един от различен. Видели се същински обаче преди три години в обща компания и от този момент са неразделни – и когато вършат изкуство, и в живота.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ