В Малко Враново отбелязаха Сирни Заговезни с хамкане и ритуален огън
С богата празнична стратегия жителите и гостите на русенското село Малко Враново означиха Сирни Заговезни. Организатори бяха ръководителят на локалната индустриално потребителна кооперация Станимир Станчев и Народно читалище " Христо Ботев 1928 “.
Десетки хора се включиха в традицията да си изискат амнистия, като измежду тях бе и регионалният шеф Драгомир Драганов.
" Този ден е надълбоко затвърден в българската духовна традиция като време за равносметка, в което всеки от нас има опция да изиска и да даде амнистия. Прошката е не просто бит, тя е полезност, която укрепва обществото, възвръща доверието сред хората и ни припомня за силата на съпричастността. Днес повече от всеки път имаме потребност от единение, разговор и схващане. Само посредством почитание към другия, посредством подготвеност да признаем грешките си и да протегнем ръка, можем да построяваме постоянна, солидарна и обективна общественост “, разяснява Драганов.
Той прикани да възстановим прекратени връзки и да си напомним, че най-голямата мощ на едно общество е в способността му да прости и да продължава напред дружно. От своя страна Станимир Станчев уточни, че прошката не значи уязвимост, давност или примирие с несправедливостта. " Прошката е акт на вътрешна независимост, миг, в който човек отхвърля да бъде заложник на омразата. Нека си извиним един на различен за грешките не по обвързване и не от учтивост, а тъй като сме същински и положителни хора, за които ненавистта и враждата не са алтернатива “, показа още Станчев.
Той сподели още, че в този ден се срещат две от най-трудните думи в човешкия език: " елементарни “ и " прощавам “. " Между тях стои цяла галактика – от примирение и вяра, само че когато бъдат изречени същински, те вършат нещо съвсем чудодейно: освобождават и двамата – и този, който ги споделя, и този, който ги приема “, показа Станчев.
В рамките на ритуала самодейците от локалното читалище показаха ритуала " хамкане “ и зарадваха присъстващите с спонтанен концерт с обичани национални песни. Ритуалът допуска на червен конец да се върже парче халва или варено яйце, което се завърта в кръг, а участниците се пробват да го захапят без ръце. Смята се, че който успее, ще бъде здрав през годината. В някои региони конецът по-късно се възпламенява и по горенето му се гадае каква ще бъде реколтата. В непосредственост до кооперацията бе разпален и ритуален огън, а по-късно се изви и кръшно хоро. Според националните вярвания огънят има пречистваща мощ и защищава от заболявания и бедствия.
Десетки хора се включиха в традицията да си изискат амнистия, като измежду тях бе и регионалният шеф Драгомир Драганов.
" Този ден е надълбоко затвърден в българската духовна традиция като време за равносметка, в което всеки от нас има опция да изиска и да даде амнистия. Прошката е не просто бит, тя е полезност, която укрепва обществото, възвръща доверието сред хората и ни припомня за силата на съпричастността. Днес повече от всеки път имаме потребност от единение, разговор и схващане. Само посредством почитание към другия, посредством подготвеност да признаем грешките си и да протегнем ръка, можем да построяваме постоянна, солидарна и обективна общественост “, разяснява Драганов.
Той прикани да възстановим прекратени връзки и да си напомним, че най-голямата мощ на едно общество е в способността му да прости и да продължава напред дружно. От своя страна Станимир Станчев уточни, че прошката не значи уязвимост, давност или примирие с несправедливостта. " Прошката е акт на вътрешна независимост, миг, в който човек отхвърля да бъде заложник на омразата. Нека си извиним един на различен за грешките не по обвързване и не от учтивост, а тъй като сме същински и положителни хора, за които ненавистта и враждата не са алтернатива “, показа още Станчев.
Той сподели още, че в този ден се срещат две от най-трудните думи в човешкия език: " елементарни “ и " прощавам “. " Между тях стои цяла галактика – от примирение и вяра, само че когато бъдат изречени същински, те вършат нещо съвсем чудодейно: освобождават и двамата – и този, който ги споделя, и този, който ги приема “, показа Станчев.
В рамките на ритуала самодейците от локалното читалище показаха ритуала " хамкане “ и зарадваха присъстващите с спонтанен концерт с обичани национални песни. Ритуалът допуска на червен конец да се върже парче халва или варено яйце, което се завърта в кръг, а участниците се пробват да го захапят без ръце. Смята се, че който успее, ще бъде здрав през годината. В някои региони конецът по-късно се възпламенява и по горенето му се гадае каква ще бъде реколтата. В непосредственост до кооперацията бе разпален и ритуален огън, а по-късно се изви и кръшно хоро. Според националните вярвания огънят има пречистваща мощ и защищава от заболявания и бедствия.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ