Близо 90% съхнене на горски видове в Североизточна България, областната управа в Русе с мерки
Мерките против съхненето на горите в Северна България разискаха на среща регионалният шеф на Русе проф. Любомир Владимиров и заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров.
Статистиката е стряскаща, като Североизточна България е измежду най-засегнатите райони от процесите на съхнене на горите. На обособени места засегнатите дъбови насаждения доближават до 40%, а при полския явен и липата съхненето е съвсем цялостно. Затова по време на диалозите проф. Владимиров подчертава на нуждата от предприемане на координирани дейности, ориентирани към анализиране на аргументите за следеното съхнене на горските насаждения и полезащитните пояси и към установяване на ефикасни ограничения за ограничение на отрицателните последствия от този развой. " Проблемът има стратегическо измерение за района, защото визира опазването на горските екосистеми, положението на земеделските земи, биоразнообразието, устойчивото ръководство на естествените запаси и способността на териториите да се приспособяват към изменящите се климатични условия ", уточни той.
Областният шеф означи още, че полезащитните горски пояси извършват значими функционалности за ограничение на ветровата ерозия, запазване на почвеното изобилие, контролиране на водния режим и основаване на удобна среда за развиване на земеделието. " Влошаването на тяхното положение основава предпоставки за задълбочаване на екологичните и икономическите проблеми ", безапелационен бе проф. Владимиров. Според него устойчивото решение на този въпрос изисква сливане на напъните на държавната и локалната власт, научната общественост, както и на всички заинтригувани институции и организации. Необходимо е предприемането на поредни дейности, учредени на експертен разбор, научни доказателства и дълготрайна визия за възобновяване и запазване на горските територии и полезащитните пояси, уточни регионалният шеф на Русе.
По време на провелата се по-късно конференция, проведена със съдействието на Община Русе, регионалният шеф връчи публично писмо за поддръжка на заместник-министъра, в което той декларира безапелационната си подготвеност Областната администрация да оказва нужното подпомагане за координацията сред способените институции на районно равнище и за осъществяването на ограничения, ориентирани към опазването и възобновяване на горските екосистеми.
От своя страна заместник-министър Палигоров изясни, че през идващите 15 години следва фрапантна смяна в ландшафта. Той бе безапелационен, че ще се запазят локалните типове, само че е належащо подмладяване на доста от дърветата. " Проблемът не се демонстрираше в такива размери до момента, както е сега ", съобщи зам.-министър Палигоров.
За страдание той означи, че да вземем за пример при аленият дъб се следи към 90% съхнене. Подобен развой, само че в по-ниска степен се следи и при липата. Също по този начин към 40% от насажденията от цер съхнат. Ще би трябвало да се извършат огромни по мащаб сечи, които да махната тази дървесина. Старите дъбови насаждения с няколко ротации би трябвало да бъдат сменени с млади, показа заместник-министърът на земеделието и храните. Разбира се, той изясни, че процесът няма да се случи ненадейно, а ще е придружен от проучвания от експерти и поетапно задвижване на процедурата по санитарна сеч. Вече се водят и диалози с преработватели на дървесина, най-много във Велико Търново, Бургас и Свищов. Според него към 2.5 милиона куб. м. дървесина ще би трябвало да бъдат модифицирани в допълнение през идващите години.
Особено внимание той обърна на така наречен дълговечност на полезащитните горски пояси. От показаните данни по време на конференцията стана ясно, че към 3% от площта на Добруджа е заета от полезащитни пояси и те усилват с към 10% продуктивността на земеделските земи. В момента в Министерството на земеделието и храните работят по Наредбата за площно субсидиране на притежатели на земи, включени в НАТУРА 2000. Предвижда се запас от към 40 милиона евро, с който притежателите на гори в НАТУРА 2000 ще могат да ги възобновят, възстановят и да ги поддържат в такова положение, че да извършват функционалността си, включително и като полезащитни разясни. Средните добиви от разнообразни аграрни култури са сред 15% и 35% по-високи при засушливи години и това е поради тези пояси, които задържат влагата, бе обяснено от експертите на конференцията. На практик се оказва, че развъждането на тези култури е с към 20 – 40% по-ниски разноски в сравнение с, в случай че не са предпазени от такива разясни. Същевременно приходите от развъждането на съответните аграрни култури са с сред 4 и 28% по-високи, поради съществуването на полезащитните пояси. Всички се сплотиха към мнението, че възобновяване на поясите е главно за гарантиране на продоволствената сигурност.
В последна сметка измежду краткосрочните ограничения са: мониторингът и обследването на горски територии, горски разсадници и посадъчен материал за определяне на фитосанитарното им положение, навреме сигнализиране на откритите повреди и предпочитано извеждане на лесовъдски и лесозащитни мероприятия в тях. Необходим е и финансов запас за възобновяване на полезащитните горски пояси и други наранени горски територии посредством национални и европейски механизми за финансиране. Колкото до средносрочните дейности те се чака да бъдат в две посоки – актуализиране на нормативната уредба в областите на залесяване на горските територии и отбрана против ерозия, както и инвентаризация на засегнатите горски територии и полезащитните горски пояси и оценка на нужните запаси за тяхното възобновяване. Сред дълготрайните цели стои несъмнено нуждата от преразглеждане на класификацията на месторастенията и потреблението на по-сухоустойчиви дървесни типове при възобновяване на засегнатите горски площи и полезащитните пояси. Необходимо е да се обмислят и благоприятни условия за адаптиране на лесовъдските практики, за прекратяване застаряването на широколистните насаждения.
Кметът на община Русе уточни, че опазването на зелената система е измежду дълготрайните цели на Община Русе. Той изясни, че се подхващат ограничения за адаптиране засаждането на дървета и зелени площи към сушата и промяна на типовете. Сред тях са: прекъсване засаждането на уязвими типове като бреза и смърч и прекосяваме към устойчиви на суша типове – явор, явен и кедър. Работим по научно аргументиран метод – свързахме се с специалисти от Лесотехническия университет, които създадоха идея за устойчиви градски насаждения, сподели кметът Милков и акцентира, че употребяват нови технологии за следено напояване и по-висока преживяемост на фиданките. Той уточни и редица други ограничения, които създава Община Русе, като озеленяване на булеварди и междублокови пространства, създаване на нови паркове, основаването на дъждовна градина в Западен парк " Приста “, както и редица различен ограничения.
В конференцията участваха още изпълнителният шеф на Изпълнителна организация по горите инж. Стоян Тошев, доцент доктор Георги Костов, учител в Лесотехническия университет – София, шефът на Северноцентрално държавно дружество – Габрово инж. Петър Ганев, шефът на Регионална дирекция по горите – Русе инж. Огнян Савянов.
Статистиката е стряскаща, като Североизточна България е измежду най-засегнатите райони от процесите на съхнене на горите. На обособени места засегнатите дъбови насаждения доближават до 40%, а при полския явен и липата съхненето е съвсем цялостно. Затова по време на диалозите проф. Владимиров подчертава на нуждата от предприемане на координирани дейности, ориентирани към анализиране на аргументите за следеното съхнене на горските насаждения и полезащитните пояси и към установяване на ефикасни ограничения за ограничение на отрицателните последствия от този развой. " Проблемът има стратегическо измерение за района, защото визира опазването на горските екосистеми, положението на земеделските земи, биоразнообразието, устойчивото ръководство на естествените запаси и способността на териториите да се приспособяват към изменящите се климатични условия ", уточни той.
Областният шеф означи още, че полезащитните горски пояси извършват значими функционалности за ограничение на ветровата ерозия, запазване на почвеното изобилие, контролиране на водния режим и основаване на удобна среда за развиване на земеделието. " Влошаването на тяхното положение основава предпоставки за задълбочаване на екологичните и икономическите проблеми ", безапелационен бе проф. Владимиров. Според него устойчивото решение на този въпрос изисква сливане на напъните на държавната и локалната власт, научната общественост, както и на всички заинтригувани институции и организации. Необходимо е предприемането на поредни дейности, учредени на експертен разбор, научни доказателства и дълготрайна визия за възобновяване и запазване на горските територии и полезащитните пояси, уточни регионалният шеф на Русе.
По време на провелата се по-късно конференция, проведена със съдействието на Община Русе, регионалният шеф връчи публично писмо за поддръжка на заместник-министъра, в което той декларира безапелационната си подготвеност Областната администрация да оказва нужното подпомагане за координацията сред способените институции на районно равнище и за осъществяването на ограничения, ориентирани към опазването и възобновяване на горските екосистеми.
От своя страна заместник-министър Палигоров изясни, че през идващите 15 години следва фрапантна смяна в ландшафта. Той бе безапелационен, че ще се запазят локалните типове, само че е належащо подмладяване на доста от дърветата. " Проблемът не се демонстрираше в такива размери до момента, както е сега ", съобщи зам.-министър Палигоров.
За страдание той означи, че да вземем за пример при аленият дъб се следи към 90% съхнене. Подобен развой, само че в по-ниска степен се следи и при липата. Също по този начин към 40% от насажденията от цер съхнат. Ще би трябвало да се извършат огромни по мащаб сечи, които да махната тази дървесина. Старите дъбови насаждения с няколко ротации би трябвало да бъдат сменени с млади, показа заместник-министърът на земеделието и храните. Разбира се, той изясни, че процесът няма да се случи ненадейно, а ще е придружен от проучвания от експерти и поетапно задвижване на процедурата по санитарна сеч. Вече се водят и диалози с преработватели на дървесина, най-много във Велико Търново, Бургас и Свищов. Според него към 2.5 милиона куб. м. дървесина ще би трябвало да бъдат модифицирани в допълнение през идващите години.
Особено внимание той обърна на така наречен дълговечност на полезащитните горски пояси. От показаните данни по време на конференцията стана ясно, че към 3% от площта на Добруджа е заета от полезащитни пояси и те усилват с към 10% продуктивността на земеделските земи. В момента в Министерството на земеделието и храните работят по Наредбата за площно субсидиране на притежатели на земи, включени в НАТУРА 2000. Предвижда се запас от към 40 милиона евро, с който притежателите на гори в НАТУРА 2000 ще могат да ги възобновят, възстановят и да ги поддържат в такова положение, че да извършват функционалността си, включително и като полезащитни разясни. Средните добиви от разнообразни аграрни култури са сред 15% и 35% по-високи при засушливи години и това е поради тези пояси, които задържат влагата, бе обяснено от експертите на конференцията. На практик се оказва, че развъждането на тези култури е с към 20 – 40% по-ниски разноски в сравнение с, в случай че не са предпазени от такива разясни. Същевременно приходите от развъждането на съответните аграрни култури са с сред 4 и 28% по-високи, поради съществуването на полезащитните пояси. Всички се сплотиха към мнението, че възобновяване на поясите е главно за гарантиране на продоволствената сигурност.
В последна сметка измежду краткосрочните ограничения са: мониторингът и обследването на горски територии, горски разсадници и посадъчен материал за определяне на фитосанитарното им положение, навреме сигнализиране на откритите повреди и предпочитано извеждане на лесовъдски и лесозащитни мероприятия в тях. Необходим е и финансов запас за възобновяване на полезащитните горски пояси и други наранени горски територии посредством национални и европейски механизми за финансиране. Колкото до средносрочните дейности те се чака да бъдат в две посоки – актуализиране на нормативната уредба в областите на залесяване на горските територии и отбрана против ерозия, както и инвентаризация на засегнатите горски територии и полезащитните горски пояси и оценка на нужните запаси за тяхното възобновяване. Сред дълготрайните цели стои несъмнено нуждата от преразглеждане на класификацията на месторастенията и потреблението на по-сухоустойчиви дървесни типове при възобновяване на засегнатите горски площи и полезащитните пояси. Необходимо е да се обмислят и благоприятни условия за адаптиране на лесовъдските практики, за прекратяване застаряването на широколистните насаждения.
Кметът на община Русе уточни, че опазването на зелената система е измежду дълготрайните цели на Община Русе. Той изясни, че се подхващат ограничения за адаптиране засаждането на дървета и зелени площи към сушата и промяна на типовете. Сред тях са: прекъсване засаждането на уязвими типове като бреза и смърч и прекосяваме към устойчиви на суша типове – явор, явен и кедър. Работим по научно аргументиран метод – свързахме се с специалисти от Лесотехническия университет, които създадоха идея за устойчиви градски насаждения, сподели кметът Милков и акцентира, че употребяват нови технологии за следено напояване и по-висока преживяемост на фиданките. Той уточни и редица други ограничения, които създава Община Русе, като озеленяване на булеварди и междублокови пространства, създаване на нови паркове, основаването на дъждовна градина в Западен парк " Приста “, както и редица различен ограничения.
В конференцията участваха още изпълнителният шеф на Изпълнителна организация по горите инж. Стоян Тошев, доцент доктор Георги Костов, учител в Лесотехническия университет – София, шефът на Северноцентрално държавно дружество – Габрово инж. Петър Ганев, шефът на Регионална дирекция по горите – Русе инж. Огнян Савянов.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ