Спецпрокуратурата наблюдава с 50% повече дела за корупция
С близо 50% се е нараснал броят на следените от Специализираната прокуратура каузи, формирани за корупционни закононарушения вследствие на разширената подсъдност на Специализирания углавен съд с промените през 2017 година Това се показва в отчета за активността на прокуратурата за 2019г., показан от основният прокурор Иван Гешев пред правната комисия в Народното събрание. С 22 гласа комисията одобри единомислещо отчета на прокуратурата. В него се показва още, че значително е намалял броят на оправданите лица по каузи за корупционни закононарушения по отношение на предходните два отчетни интервала, оповестиха от прокуратурата.
Висок е делът на приведените в осъществяване от прокурор, влезнали в действие неоправдателни правосъдни актове, по отношение на получените от съда – над 96% , сочи отчета за използването на закона и за активността на прокуратурата, представен от основният прокурор.
Продължава да е доста висока интензивността и успеваемостта на прокурорите в региона на интернационално правно съдействие – издадени са 846 европейски заповеди за следствие и са изпълнени 807 броя. Изпратени са 602 молби за правна помощ, а са изпълнени 1 636. Издадени са 239 европейски заповеди за арест и са изпълнени 189 , излиза наяве още от отчета.
Прокурорите в страната са работили по общо 284 083 преписки и 212 868 досъдебни производства. Разследването по 110 379 досъдебни производства е завършено, като по 99.66% от тях това е станало в законоустановените периоди, разгласи основният прокурор. Над 70% от тези досъдебни производства са завършени и решени в период до 7 или 8 месеца от образуването им.
В съда са импортирани 29 149 прокурорски акта, от които обвинителни актове – 51.7%, оферти за съглашения – 34% и постановления с оферти за освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване по член 78а Наказателен кодекс – 14.3%. На съд са предадени 31 993 лица.
Запазена е позитивната наклонност в последните три години на спад на върнатите от съда каузи – 904, с 10.9% по-малко по отношение на 2018 година и с 42.2% по отношение на 2017 година Относителният дял на върнатите каузи по отношение на импортираните в съда прокурорски актове, който също трайно понижава е 3.1% при 3.3% за 2018г. и 4.7% за 2017г.
Делът на оправданите лица по наказателни производства е 2.5%. Делът на наказаните и глобените лица с влезнал в действие правосъден акт е доста висок - 97.5%. Въпреки доста положителните резултати в Прокуратура на Република България продължава да се прави изчерпателен разбор на аргументите за връщане на делата и за постановяване на оправдателни присъди по одобрен стандарт.
През 2019 година протече развой по усъвършенстване на районните прокуратури. След разбор на данните за първите окрупнени 11 районни прокуратури, с решение от 19 юни 2019 година Прокурорската гилдия предложи на Пленума на Висш съдебен съвет, който със свое решение от 29.07.2019 година одобри, считано от 01.01.2020г. да се преструктурират още 28 районни прокуратури в териториални отделения към прокуратурите в регионалните градове. Предстои третият й стадий – с преструктурирането на останалите районни прокуратури от началото на идната 2021 година.
Постигнатите позитивни резултати се дължат на взаимния принос и извоюваните, на фона и макар трайно съществуващите усложнения – несъвършената законодателна уредба, проблемите с кадровото застраховане на проверяващите служители на реда в Министерство на вътрешните работи, към момента неизползвания цялостен потенциал на следователите, дефицитът на квалифицирани движимости лица и преводачи.
Главният прокурор напомни, че скоро сезира законодателната и изпълнителната власт с оферти за промени в Наказателен кодекс на съставите за закононарушенията по превоза и на плануваните санкции, поради възходящата социална заплаха на ръководството на моторни транспортни средства след приложимост на алкохол и наркотични субстанции. Сред тях е предлагането за отнемането на моторните транспортни средства като санкционна последица от тези закононарушения.
Един от главните цели на Прокуратура на Република България е дефинирането на проблемите в нормативната база. Във ВКП е основана работна група за разбор и оферти за нужни промени в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс с акцент закононарушенията по работа и същинските корупционни закононарушения, подкупът в частния бранш, ефикасното потребление на кадровия запас на следователите, в това число на тези от Националната следствена работа, и военните прокуратури с вероятно разширение на материалната им подготвеност (включване на нови сформира на закононарушения и разширение на кръга на делата по член 396 Наказателно-процесуален кодекс за военните), реквизитите на обвинителния акт, стандарта на доказване, способите за доказване и периодите. Необходим е по-гъвкав метод посредством потреблението на „ сътрудничещи очевидци “; на по - необятен кръг лица като сътрудници под прикритие; стимулираща последващото добросъвестно държание уредба на далото рушвет лице, изключваща наказуемостта; разискване на отпадането на наказателната отговорност за провокация към рушвет и други.
Друг главен приоритет на прокуратурата за актуалната година е битката с битовата престъпност . Според данните от миналите години е високо равнището на записаните закононарушения срещу собствеността. От началото на година до в този момент е налице позитивна смяна, която ще бъде регистрирана след края на първото полугодие. Тя потвърждава, че при съществуване на воля, единни дейности и неизменност, казусът с по този начин наречената битова престъпност може да бъде овладян и доста понижен.
Прокуратурата на Република България (ПРБ) работи интензивно по събраната систематизирана информация за приватизационния развой и следприватизационния надзор . Проверяват се опциите за ангажиране на наказателната отговорност на отговорните лица, само че за огромна част от значимите покупко-продажби срокът за наказателно гонене е погасен по отминалост.
Прокуратура на Република България се приготвя и за идния старт на действието на Европейската прокуратура посредством организационно и методическо обезпечаване на взаимоотношението с европейския основен прокурор, европейските прокурори и европейските делегирани прокурори.
Предстои отчетът за 2019 година на Прокуратура на Република България да се разиска и гласоподава и в пленарна зала.
Висок е делът на приведените в осъществяване от прокурор, влезнали в действие неоправдателни правосъдни актове, по отношение на получените от съда – над 96% , сочи отчета за използването на закона и за активността на прокуратурата, представен от основният прокурор.
Продължава да е доста висока интензивността и успеваемостта на прокурорите в региона на интернационално правно съдействие – издадени са 846 европейски заповеди за следствие и са изпълнени 807 броя. Изпратени са 602 молби за правна помощ, а са изпълнени 1 636. Издадени са 239 европейски заповеди за арест и са изпълнени 189 , излиза наяве още от отчета.
Прокурорите в страната са работили по общо 284 083 преписки и 212 868 досъдебни производства. Разследването по 110 379 досъдебни производства е завършено, като по 99.66% от тях това е станало в законоустановените периоди, разгласи основният прокурор. Над 70% от тези досъдебни производства са завършени и решени в период до 7 или 8 месеца от образуването им.
В съда са импортирани 29 149 прокурорски акта, от които обвинителни актове – 51.7%, оферти за съглашения – 34% и постановления с оферти за освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване по член 78а Наказателен кодекс – 14.3%. На съд са предадени 31 993 лица.
Запазена е позитивната наклонност в последните три години на спад на върнатите от съда каузи – 904, с 10.9% по-малко по отношение на 2018 година и с 42.2% по отношение на 2017 година Относителният дял на върнатите каузи по отношение на импортираните в съда прокурорски актове, който също трайно понижава е 3.1% при 3.3% за 2018г. и 4.7% за 2017г.
Делът на оправданите лица по наказателни производства е 2.5%. Делът на наказаните и глобените лица с влезнал в действие правосъден акт е доста висок - 97.5%. Въпреки доста положителните резултати в Прокуратура на Република България продължава да се прави изчерпателен разбор на аргументите за връщане на делата и за постановяване на оправдателни присъди по одобрен стандарт.
През 2019 година протече развой по усъвършенстване на районните прокуратури. След разбор на данните за първите окрупнени 11 районни прокуратури, с решение от 19 юни 2019 година Прокурорската гилдия предложи на Пленума на Висш съдебен съвет, който със свое решение от 29.07.2019 година одобри, считано от 01.01.2020г. да се преструктурират още 28 районни прокуратури в териториални отделения към прокуратурите в регионалните градове. Предстои третият й стадий – с преструктурирането на останалите районни прокуратури от началото на идната 2021 година.
Постигнатите позитивни резултати се дължат на взаимния принос и извоюваните, на фона и макар трайно съществуващите усложнения – несъвършената законодателна уредба, проблемите с кадровото застраховане на проверяващите служители на реда в Министерство на вътрешните работи, към момента неизползвания цялостен потенциал на следователите, дефицитът на квалифицирани движимости лица и преводачи.
Главният прокурор напомни, че скоро сезира законодателната и изпълнителната власт с оферти за промени в Наказателен кодекс на съставите за закононарушенията по превоза и на плануваните санкции, поради възходящата социална заплаха на ръководството на моторни транспортни средства след приложимост на алкохол и наркотични субстанции. Сред тях е предлагането за отнемането на моторните транспортни средства като санкционна последица от тези закононарушения.
Един от главните цели на Прокуратура на Република България е дефинирането на проблемите в нормативната база. Във ВКП е основана работна група за разбор и оферти за нужни промени в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс с акцент закононарушенията по работа и същинските корупционни закононарушения, подкупът в частния бранш, ефикасното потребление на кадровия запас на следователите, в това число на тези от Националната следствена работа, и военните прокуратури с вероятно разширение на материалната им подготвеност (включване на нови сформира на закононарушения и разширение на кръга на делата по член 396 Наказателно-процесуален кодекс за военните), реквизитите на обвинителния акт, стандарта на доказване, способите за доказване и периодите. Необходим е по-гъвкав метод посредством потреблението на „ сътрудничещи очевидци “; на по - необятен кръг лица като сътрудници под прикритие; стимулираща последващото добросъвестно държание уредба на далото рушвет лице, изключваща наказуемостта; разискване на отпадането на наказателната отговорност за провокация към рушвет и други.
Друг главен приоритет на прокуратурата за актуалната година е битката с битовата престъпност . Според данните от миналите години е високо равнището на записаните закононарушения срещу собствеността. От началото на година до в този момент е налице позитивна смяна, която ще бъде регистрирана след края на първото полугодие. Тя потвърждава, че при съществуване на воля, единни дейности и неизменност, казусът с по този начин наречената битова престъпност може да бъде овладян и доста понижен.
Прокуратурата на Република България (ПРБ) работи интензивно по събраната систематизирана информация за приватизационния развой и следприватизационния надзор . Проверяват се опциите за ангажиране на наказателната отговорност на отговорните лица, само че за огромна част от значимите покупко-продажби срокът за наказателно гонене е погасен по отминалост.
Прокуратура на Република България се приготвя и за идния старт на действието на Европейската прокуратура посредством организационно и методическо обезпечаване на взаимоотношението с европейския основен прокурор, европейските прокурори и европейските делегирани прокурори.
Предстои отчетът за 2019 година на Прокуратура на Република България да се разиска и гласоподава и в пленарна зала.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ