С близо 10 000 души на година у нас се

С близо 10 000 души на година у нас се топят младежите. Това демонстрират данните, написани в Национална тактика за младежта 2021 – 2030г., която е качена за публично разискване в платформата за публично разискване.

От документа излиза наяве, че хората на възраст 15-29 години у нас са били малко над милион през 2019 година, само че още през 2020 година са намалели с 10 000. Цифрата е равна на почти цялото непрекъснато население на град колкото Несебър.

Прогнозата на страната е, че броят на младите ще продължи да се топи в идващите 5 години, когато ще стигне до малко над 972 000 души в тази възрастова група. През 2030 година обаче се чака ново нарастване на младите и в случай че тендеците се запазят, тогава те ще минат още веднъж 1 милион.

От профила на младите у нас се вижда, че 3/4 от тях живеят в градовете, а 251 331 в селата. 33% от младежите на възраст 15-29 година пък са възпитаници или студенти, които не работят, 43% работят на цялостна претовареност, а 4% работят на частична претовареност.

Още по-тревожни са обаче данните за раждаемостта при младите. Според разбора 19% от младежите имат деца, в тази група малко над са с едно дете, 29% – с 2 деца, а 8% е по три. 14% от младежите в България пък живеят без брак. В същото време обаче страната ни е първа в Европейски Съюз по раждания от дами под 20-годишна възраст. Една от всеки 8 дами в България ражда за първи път под 20-годишна възраст. Документът демонстрира още, че българските младежи напущат дома на родителите си приблизително на ЗО год., като мъжете живеят с родителите си до 32.1 години, а дамите – до 27.6 год.

Положителна наклонност се регистрира при българското съзнание на младите у нас – 81% от тях се гордеят, че са жители на България. Наблюдава се и нарастване на каузи на младежите, които нямат желание да емигрират. Данните от 2019 година демонстрират, че болшинството от младежите (43%) биха останали да живеят на мястото, където живеят сега. 27% показват, че при първа опция биха отишли да живеят в чужбина, 18% в друго обитаемо място в страната. Всеки втори на възраст 15 -17 година счита, че България ще е по-добро място за живеене, 25% не чакат някаква смяна. 63% в тази възрастова група имат вяра, че животът им в бъдеще ще бъде по-добър, а 15% – доста по-добър от този на техните родители.

Висок е процентът на младежите, които са траяли своето обучение в постоянна форма на образование във висше образователно заведение след довеждане докрай на гимназия. Това приказва за осъзнаване на образованието като полезност и блян към още познания и умения.

България се развива с високи темпове във връзка с осведомителните технологии. 54% от младежите на възраст 16-24 год., разполагат с съществени или над главните цифрови умения. Практически всеки юноша разполага с мобилен телефон (987о). Малко по-нисък е процентът на тези, които имат компютър, като съвсем всеки от тях имат достъп до интернет вкъщи.

Над половината от младежите влизат в мрежата повече от 10 пъти дневно, а повече от половината се осведомят от обществените мрежи. Тревожно е, че една трета от младежите не могат да преценяват кое е подправена вест. Близо половината от учениците в България се съмняват в истинността на всяка оповестена информация.

От разбора излиза наяве, че е налице позитивна конфигурация на младежа към доброволчеството: 39% от интервюираните младежи са взели участие в доброволчески начинания през последните 3 години в България. Същевременно не е дребен и процентът на младежи, които не са взели участие въобще в доброволчески акции.
68% от младежите считат, че си коства човек да взе участие в доброволчески (дарителски акции) и биха се присъединили преобладаващо в такива, в които се контактува с хора/деца в потребност, обществени действия, при бедствия и повреди или в действия по запазване на околната среда.

Програмата включва и ограничения за постигане до младите българи в чужбина. Една от тях е поощряване професионалната реализация в България на младежите, завършващи висшето си обучение или работещи в чужбина. Друга концепция е за образуване на регулярни срещи в задграничните представителства с младите българи в чужбина, на които да бъдат канени за полемика осъществили се българи в страната по акредитация. Предвижда се и създаване на платформа за младите българи зад граница и образуване на тематични срещи на българите по страни.

По данни на Национален статистически институт през 2019 година на доклад в детските педагогичен стаи (ДПС) се водят 9167 малолетни и малолетни лица за осъществени оттях противообществени прояви и закононарушения. Делът на малолетните лица (14-17 г.) е 79.4%, на учащите – 77.2%.
В структурата на противообществените прояви максимален е делът на бягствата от у дома, профилирана институция или от обществена услуга от резидентен вид (17.7%). Следват деянията на принуждение и експанзия, използването на психоактивни субстанции, повреждането на социална и/или частна благосъстоятелност, непочтено и/или хулиганско държание на публично място.
Сред другите публично значими противообществени прояви, осъществявани от малолетни и малолетни са „ тормоз “, „ скитане “ и „ милостиня “.

Всеки четвърти юноша сред 15-24 година използва корав алкохол. Половината от младежите в групата на 25-29 годишните използват алкохол. Сравнително дребен е делът на младежите, които заявяват, че използват опиати: 14% показват, че са пробвали леки и единствено 1 % – тежки опиати. Най-често употребяваната дрога в България е канабиса (8%), следван от „ екстази “ (3%), амфетамини (1%) и кокаин (0.3%).
Всеки трети във възрастовата група 15-19 година пуши цигари, а във възрастовата група 25-29 година процентът е най-голям. Разпространението на тютюнопушенето измежду 15-годишните момчета е второто най-високо в Европейски Съюз.